№ 630
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Стойчо Попов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509739 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 7117 от 24.06.2022 г. по гр.д. № 65969/2021 г. по описа на СРС,
169 с-в е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
че С. Т. Д., ЕГН ********** с адрес София, общ. „Л.”, ж.к. „*******, дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, гр. София, ул. „******* сумата от 4162.68 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. „Л.”, ж.к.
*******, за периода м.09.2018 г. до м.април.2020 г., както и 58.08 лв. сума за дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2021 г. до
окончателното погасяване, като е отхвърлен предявения от „Т.С.” ЕАД, срещу С. Т. Д.,
иск за сумата над 4162.68 лв. до пълния предявен размер и за периода от м.май 2018 г.
до м. август 2018 г, както и за сумата над 58.08 лв., представляваща такса дялово
разпределение до пълния предявен размер и за месец август 2018 г., като погасени по
давност; отхвърлен е предявения от „Т.С.” ЕАД, срещу С. Т. Д. по реда на чл. 422 ГПК
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 679.77 лв.
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.09.2021 г., както и 12.53 лв. лихва за
периода 01.10.2018 г. до 02.09.2021 г.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-
помагач, страната на ищеца.
Решението, в частта на уважаване на исковете срещу С. Т. Д. е обжалвано от
1
последния с изложени доводи за неправилност поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Излага правни и фактически доводи, че в
производството не е доказано, че е потребител на ТЕ за битови нужди за исковия
период доколкото в случая такъв е ползвателят на имота- вещен ползвател или друг
ползвател сключил договор с ищеца за продажба на ТЕ за имота при ОУ. Поддържа, че
не е налице основание за присъждане в полза на ищеца на сума за дялово
разпределение. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете в цялост.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, в който е
изразено становище за нейната неоснователност. В подадена молба от 24.01.2023 г.
изразява становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите за неправилност изложени във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот,
представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, общ. „Л.”, ж.к. *******, с аб.
№ 149826 е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота, поради което се явява
потребители на енергия или природен газ за битови нужди по договор за продажба на
топлинна енергия при ОУ, сключен с ищеца. Приел е за установено, че за имота са
доставяни количества ТЕ за процесния период, които са установени чрез събраните
доказателства и констатациите на приетата СТЕ. По отношение на тяхната стойност,
съдът е дал вяра на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и
констатациите на СТЕ и ССчЕ. С оглед това е приел, че ответникът дължи заплащане
2
на сумите за потребена ТЕ възлизащи на 4162.68 лв. и 58.08 лв. за дялово
разпределение за периода м. септември 2018 г,- 30.04.2020 г.
Решението е правилно.
Чрез представения пред СРС договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на Закона за общинската собственост от дата 06.03.1998 г. се установява, че
ответникът С. Т. Д. е придобил чрез покупка собствеността върху жилище,
представляващо апартамент № 21, находящ се гр. София, общ. „Л.”, ж.к. „Л.“”,
*******
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства се
установява, че описания обект /апартамент/ се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Чрез представеното пред първата инстанция молба- декларация от 18.09.2002 г.
се установява, че ответникът е поискал откриване на партидата на имота с аб.№ 149826
на негово име.
Съгласно чл.153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на
ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление за домакинството си. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в
този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г.,
ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи
условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника.
3
Доводите на ответника, че не е потребител на енергия за битови нужди за
посочения имот и период, съдът намира за неоснователни. В производството не са
ангажирани доказателства, за това че друго лице е ползвател на имота /като носител на
вещно право на ползване или като ползвател сключил договор с ищеца/ за исковия
период. С оглед това и за потребените в имота услуги за доставена и потребена ТЕ за
времето от м. септември 2018 г. до 30.04.2020 г. следва да носи отговорност ответника
като собственик на имота.
Чрез представените от фирмата за дялово разпределение Т.С. ЕООД документи и
констатациите на СТЕ и ССчЕ, приети пред първата инстанция, които настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че за периода м. септември
2018 г. до 30.04.2020 г. реално потребената в имота ТЕ възлиза на сумата 4162.68 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия и на сумата 58.08 лв. сума за
дялово разпределение.
Доводите на ответника за недължимост на сумата за дялово разпределение,
съдът намира за неоснователни. В производството е установено, че за процесния
период услугата дялово разпределение е извършвана от „Т.С.” ЕООД, поради което и с
оглед осъществената услуга ответникът дължи заплащането й, която услуга е в общ
размер на сумата от 58.08 лв. При определяне на дължимата сума за използваната
топлоенергия като многокомпонентно задължение, СРС е взел предвид
разпределението на енергията, включително разликата между прогнозното и
действително потребеното количество енергия след прилагане системата за дялово
разпределение през процесния период и е съобразил факта, че цените на
топлоенергията за периода за нормативно регулирани.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7117 от 24.06.2022 г. по гр.д. № 65969/2021 г. по
описа на СРС, 169 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че С. Т. Д., ЕГН ********** с адрес София, общ.
„Л.”, ж.к. „*******, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, гр. София, ул. „*******
сумата от 4162.68 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, общ. „Л.”, ж.к. *******, за периода м.09.2018 г. до
м.април.2020 г., както и 58.08 лв. сума за дялово разпределение за същия период, ведно
4
със законната лихва, считано от 16.09.2021 г. до окончателното погасяване, както и в
частта за разноските, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№54038/2021 г. на СРС, 169 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5