Решение по дело №124/2020 на Окръжен съд - Шумен

                               Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е № 260028

                                      гр. Шумен, 21.09.2020 г.

 

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

                                                                            2. мл.с. С. Стефанова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 124 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:             

            Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

            Делото е образувано по въззивна жалба на Й.П.С., чрез пълномощника адв. Р. Т. от МАК, срещу решение № 110/07.02.2020 г. по гр.д. № 2661/2019 г. по описа на ШРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на „ Енерго-Про продажби „ АД сума в размер на 5 607.11 лева – цена на продадена за периода 31.08.2017 г. – 30.08.2018 г. ел. енергия за обект в гр. Ш.,.... и ищцата е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 080 лева.

            Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли съдът да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи иска и й присъди разноски за две инстанции.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Енерго-Про Продажби „ Ад, ЕИК действащ чрез пълномощника адв. Б. Г. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

            Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

            Гр.д. № 2661/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу въззиваемото дружество, имаща за предмет иск за установяване, че ищецата не дължи на ответника сумата от  5 607.11 лева, начислена по партида с клиентски № , за абонатен № **********, за недоставена и непотребена ел. енергия за периода 31.08.2017 г. – 30.08.2018 г., на адрес: гр. Ш.,....

            В срока за отговор ответникът е оспорил исковата претенция като изцяло неоснователна. 

            Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.124, ал.1 от ГПК, като с решението си го е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан и е осъдил ищцата да заплати на ответника направените деловодни разноски.

            При проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

            По съществото на спора: От събраните по делото  доказателства се установява и не се спори между страните, че жалбоподателката е потребител на ел. енергия по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, за имот в гр. Ш.,..., с клиентски № , абонатен № **********, като отношенията й с дружеството доставчик се уреждат от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „ Енерго-Про Мрежи „ АД. На 30.08.2018 г. от служители на „ Електроразпределение – Север „ АД, гр. В.е била извършена проверка на монтираното в имота на жалбоподателката СТИ. Според съставения констативен протокол № 1301450 от 30.08.2018 г., подписан от проверяващите и двама съседи, при проверката СТИ е било демонтирано за експертиза от БИМ и подменено с ново. От показанията на разпитаните по делото свид. П.Д.и С.Д.– служители на „ Елекроразпределение – Север „ АД, които са участвали в проверката, се изяснява, че свалянето на електромера се е наложило поради невъзможността за установяване на софтуерна връзка и прочитане на показанията му. В констативния протокол от метрологичната експертиза на СТИ от 13.08.2019 г. е посочено, че се касае за статичен еднофазен двутарифен електромер, който няма механични дефекти по кутията, на клемите и на клемния блок и има необходимите пломба и означения на табелата. При проверка точността на електромера, посредством софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема, като действително потребената електроенергия се разпределя и върху  невизиуализирана на дисплея тарифа 3 – 029828.3 кWh. Въз основа на данните от изследването на БИМ е била извършена корекция на сметката на жалбоподателката и й е начислено допълнително количество ел. енергия в размер на 29 828 кWh, за период от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., за което от въззиваемия е съставена фактура № **********/26.08.2019 г., на стойност 5 607.11 лева с включен ДДС.

            На л.50 - 53 от първоинстанционното дело са приложени 2 бр. писма и известия за доставяне, с които въззиваемият е уведомил  жалбоподателката за извършената проверка и съставения констативен протокол, а впоследствие и за издадената фактура.

            По делото е изслушана СТЕ, която е възприета като обективно и компетентно дадена и не е оспорена от страните. От заключението на вещото лице и приложения към експертизата констативен протокол се установява, че процесният електромер е с година на производство 2015 г.. Монтиран е на адреса на жалбоподателката на 22.05.2015 г., с нулеви показания и към датата на проверката е бил метрологично годен. Към 30.08.2019 г. електромерът е бил софтуерно препараметризиран, като част от преминалата през него и потребена ел. енергия се натрупва, отчита в невидимия на дисплея регистър Т3. За да се извърши препараметризиране не е необходимо да се осъществи пряк физически контакт върху СТИ и да се проникне в него. Извършените математически изчисления по корекционната процедура са аритметично точни, съгласно методиката в ПИКЕЕ и действащите за съответния период цени на ел. енергията, одобрени от КЕВР. Преминалите през скрития регистър количества ел. енергия са остойностени по цена за технологичен разход, одобрена от КЕВР.   

            Въз основа на горното, съдът приема от правна страна следното:

            В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата на добрия търговец; 3. че на процесното СТИ е извършена проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално потребена от ищеца електроенергия; 4. периода и степента на грешното отчитане (т.е. че е доставил на крайния клиент твърдяното и обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия). В тежест на ищеца е да докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

            В отговора на исковата молба ответникът излага твърдения, че процесната фактура е издадена въз основа прилагане на корекционна процедура за корекция на количествата потребена ел. енергия от страна на ищцата  и, че претендираната сума се дължи на основание   чл. 50 от ПИКЕЕ . В условия на евентуалност, ако съдът счете, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че претендираната сума е дължима на осн.чл.183 от ЗЗД.

             Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

            Съгласно чл. 183 от ЗЗД,  с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

            По делото се установява и не се спори от страните, че същите са  в облигационно правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Ш.,... по силата на което въззиваемият е поел задължението да доставя електрическа енергия на жалбоподателката срещу задължението й да заплаща цената на доставената електрическа енергия. След извършена проверка е констатирано, че част от преминалата през СТИ за имота ел. енергия се натрупва в скрит / невидим на дисплея / регистър Т3, като натрупаното в него количество се равнява на 029828.3 кWh. Въз основа на направените констатации и след метрологично изследване на СТИ от БИМ, ответинкът е начислил на ищцата допълнително количество ел. ерегия в размер на 29 828 кWh, за период на потребление от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., на обща стойност 5 607.11 лева с ДДС.

            Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т. е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел. енергия да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

            С оглед горната правна уредба се налага изводът, че в ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако са изпълнени задълженията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и за приемане на  Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия.

            Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. / обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /. С решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,  приетите от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране ПИКЕЕ / обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /  са отменени, с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.. Впоследствие, нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ също са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС, обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г..

             Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на съответните разпоредби до отмяната им.

            В конкретната хипотеза корекцията е извършена за период 31.08.2017 г. – 30.08.2018 г., като констативният протокол за извършена проверка е изготвен на 30.08.2018 г., от което следва, че,

 доколкото нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на съставяне на протокола, същите следва да бъдат приложени.

            Към момента действат приетите от Комисията за енергийно и водно регулиране нови ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., но съгласно § 2 от ПЗР към тях, процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, поради което те не могат да намерят приложение в настоящия случай.  

            Тъй като към датата на съставяне на процесния констативен протокол са били отменени разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ / отм. /, регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както и нормите на  чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ / отм. /, настоящият съдебен състав приема, че липсва ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на процесното СТИ. Неотменените, към момента на проверката норми на чл. 48 - 51 не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2, вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на Комисията. Те  регламентират само хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия. Предвид това, не може да се признае правото на ответника да начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ / отм. /, въз основа на констатациите от проверката.

            В практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на ПИКЕЕ / отм./, ВКС възприема подхода, че, дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова твърдение е въведено и от страна на ответното дружество.

            Според Закона за енергетиката, източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.  Според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО,  решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер (определение №159/21.02.2019 г., ІV г.о., определение № 490/05.06.2019г. по гр.д. № 4696/2018 г., ІV г.о.).

            Въз основа на изложеното и установените по делото факти, съдът намира, че ответникът не е провел насрещно пълно и главно доказване на релевантните за спора обстоятелства.

            Не се установи от ответното дружество, че именно ищцата е осъществила неправомерно въздействие върху СТИ – софтуерна препараметризация, довело до констатираното натрупване на показания в трети регистър. Не се установи по безспорен начин и какви са били показанията на скрития регистър при първоначалния монтаж на процесното СТИ, както и от коя дата е започнал записът в скрития регистър и конкретната причина за това. Действително, ирелевантно е през кои часови зони е започнало натрупване на ел. енергия в скрития регистър, тъй като количеството ел. енергия е фактурирано по цена за покриване на технологичен разход на операторите. Липсата на конкретен момент, от който е започнало неточното отчитане обаче води до невъзможност да се определи реално доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл извършените от крайния снабдител корекции се явяват произволни, като това обстоятелство води до непозволен от закона резултат – доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както твърди ответникът, не се установява кога е настъпил този факт. Не е доказано, че посоченото за заплащане от ищеца количество електроенергия  във  фактурата е реално  консумирано точно в периода 31.08.2018 г. – 30.08.2018 г.. В  протокола на БИМ е отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел. енергия. Този протокол е  официален свидетелстващ документ и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия случай натрупването на показанията по третата тарифа, обаче, не е станало в присъствието на тези лица, поради което само въз основа на този документ  не може да се обоснове извод, че съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания са на реално преминала през него ел. енергия и то за конкретен времеви период. Вещото лице по допусната СТЕ също сочи, че ел. енергията отчетена в скрития регистър е реално преминала през СТИ, но не установява за кой период от време. Освен това, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а съгласно разпоредбите на ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Ето защо, отговорност на ответника, респ. на неговия оператор е да осигури изправно СТИ, отчитащо точно преминаващата през него ел. енергия (Определение № 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК).

            В съответствие с изложеното, настоящата инстация приема, че ответникът не само не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, поради което, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици - за ненастъпили.

            Предвид изложеното, намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

            Що се отнася до посочената от въззиваемия съдебна практика, съдът е запознат с цитираните решения, но споделя възприетото от константната съдебна практика становище в обратния смисъл, според което потребителят дължи заплащане на реално потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, на реално потребление, неговият размер и периодът, за който е натрупано неотчетеното количество електрическа енергия.                   

            В съотвествие с изложените фактически и правни доводи, заключава, че обжалваното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан и ищцата е  осъдена да заплати на ответника деловодни разноски е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което искът да се уважи изцяло и ответникът бъде осъден да заплати на ищцата направените в първоинстанционното производство деловодни разноски в размер на 879.28 лева, от които 650.00 лева – адвокатски хонорар.  

            Съобразно изхода от делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени и деловодни разноски за въззивното производство в размер на 112.14 лева – държавна такса за въззивно обжалване.  

              Досежно направеното от въззиваемия възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като съобрази разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на уговаряне на адвокатския хонорар и действителната фактическа и правна сложност на делото, приема, че е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

                                        Р      Е      Ш      И :

 

            ОТМЕНЯ изцяло решение № 110/07.02.2020 г. по гр.д. № 2661/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, като вместо него постановява:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.П.С.,  ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „ Енерго – Про Продажби “ АД, ЕИК с адрес: гр. В..., сумата от 5 607.11 лева по фактура № 02896511/26.08.2019 г., начислена по партида с кл. №  и аб. № **********, за доставена  и потребена електроенергия през периода 31.08.2017 г. – 30.08.2018 г., за адрес гр. Ш.,....

            ОСЪЖДА „ Енерго – Про Продажби “ АД, ЕИК с адрес: гр. В... да заплати на Й.П.С.,  ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер на 879.28 лева, от които 650.00 лева – адвокатски хонорар.  

            ОСЪЖДА „ Енерго – Про Продажби “ АД, ЕИК с адрес: гр. В... да заплати на Й.П.С.,  ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски във въззивното производство в размер на 112.14 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчваето му на сраните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.