О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. Варна, 15.05.2020 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 119 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2, вр. чл. 341, ал.
2 от НПК.
Постъпила е частна
жалба от Х.Б.Х./ саморъчно написана/ в която се оспорва правилността на определение № 309/22.04.2020г, постановено от състав на Окръжен съд Варна по ЧНД № 251/20г., с което на осъдения Х.Б.Х., ЕГН ********** е било отказано условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от четири години, четири
месеца и тринадесет дни от наложеното му общо наказание, в размер на седемнадесет
години „Лишаване от свобода“.
В частната
жалба се излагат доводи за наличие
на множество доказателства за настъпило поправяне на осъдения. Моли, да бъде
освободен условно предсрочно, за да може да осъществява трудова дейност, както
и да полага грижи за своите близки.
Постъпило е писмено становище от Началника
на Затвора – гр. Варна. Излагат се доводи за неправилност на постановеното
определение, тъй като съставът на първата инстанция е постановил акт, който е в
разрез, както с изискванията на материалния и процесуалния закон, така и с
постановени актове от Европейския съд по правата на човека, с Препоръка Rec(2003) 22 на Комитета на министрите на държавите
членки към Съвета на Европа, а така също и със задължителната съдебна практика
на ВС – ППВС №7/1975г., изм. с ППВС №7/1987г. В обобщение се поддържа
становището за основателност на извода, че целите на наказанието по отношение
на Х. вече са постигнати предсрочно и правонарушителя не представлява опасност
за обществото.
В съдебно заседание осъденото
лице поддържа жалбата си и заявява, че е преосмислил постъпката си, разкайва се
и моли да му бъде даден шанс.
Участващият във въззивното производство
прокурор при ВАпП изразява становище за неоснователност на жалбата,
аргументирайки се с предходната съдимост на осъденото лице, тежестта на
престъплението и размера на остатъка на неизтърпяното наказание.
Началникът на Затвора Варна пред въззивната
инстанция отново изразява становище за основателност на жалбата на осъденото
лице. Заявява, че по отношение на него е била приложена успешно прогресивната
система и неговото условно предсрочно освобождаване се явява нейн логичен и
законосъобразен завършек.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото писмени материали, както и гласните доказателства, събрани във
проведеното пред него съдебно следствие, намери следното:
Подадената жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима, с оглед процесуална
легитимация
и спазване на срока. Разгледана по същество, се преценява
като основателна.
От фактическа страна въззивната инстанция
приема за установено следното:
С присъда
№117/21.10.2013г.,
постановена по НОХД№ 1218/2013г., РС – гр. Шумен е извършил групиране на опледелени
по отношение на Х.Б.Х. наказания, като е наложил за изтърпяване най-тежкото от
тях, а именно - „Лишаване от свобода“ за срок от седемнадесет години.
Изпълнението на наказанието е започнало на 20.03.2009г.
Към датата на постановяване на атакуваното определение, осъденият е изтърпял фактически 11 години, 1 месец и
2 дни. От положен труд са зачетени 1 година, 6 месеца и 15 дни, а размерът на
неизтърпяната част от наложеното наказание се равнява на 4 години, 4 месеца и
13 дни., т.е изпълнено е едно от условията за допускане на предсрочно
освобождаване.
Приложеното досие на осъденото лице,
съдържа следните фактически констатации: Първоначалната оценка на риска от
рецидив е била изготвена в Затвора Ловеч на 02.05.2012 год. и е отчела висок
риск – 82т. Като проблемни зони са
регистрирани: настоящето правонарушение, нагласи, образование, управление на
финансите, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за
мислене. Рискът от вреди за обществото и околните е на средно ниво.
Последващата оценка от 15.06.2015г. е
отчела понижение – 73т. Отчетени са били положителни промени в зоните – начин
на живот и обкръжение, умения за мислене. Корекция е претърпяла и опасността за
социума.
Изготвеният на 16.11.2015 г. нов анализ
показва понижение от 73 на 58т. Рискът от вреди е бил индикиран в ниска степен.
Положителните промени са довели и до замяна на режима на изтърпяване на
наказанието от строг на общ.
Положителната тенденция за поправяне е продължила
и през 2017 г. като е довела до нов спад в рисковите фактори – 51т. Според
компетентните лица, л.св. Х. е преориентирал водещите си ценности в положителна
градивна насока. Разпознал е факторите довели го до противоправните прояви,
проявил е самокритичност.
Изготвен пети профил на оценката на риска
от рецидив е отчел ново снижение – 40т. Рискът от вреди, спрямо обществото е
запазил ниските си стойности.
През 2018 год. поредната оценка на риска
потвърждава положителната тенденция на намаляване на риска от рецидив и вреди и
установява неговото снижаване на 34 т. През 2019 г. тези стойности са сведени
до 29 т.
Актуалната оценка на риска от рецидив,
изготвена към 29.02.2020г. сочи отново на ниско ниво – 26т. Лишеният от свобода участва активно и
съвестно в изпълнението на плана към присъдата. Изградил е умения за
саморефлексия и самокритичност. Преосмислил е допуснатите грешки, изпитва
искрени съжаления за стореното, приема изцяло вината си и намира присъдата за справедлива.
Рискът от вреди запазва ниските си нива.
Х.Х. участва активно в трудовата дейност –
работил е на различни обекти, вкл. и външни без охрана. В резултат – били са му
зачетени 1499 отработени дни. Осъденото лице е многократно награждавано – общо
26 пъти. Регистрирани докладни записки за извършени дисциплинарни нарушения по
време на целия престой в местата за лишаване от свобода – няма. Положителните промени
са довели и до нова замяна на режима на изтърпяване – от общ на лек. Според
затворническата администрация, лишеният от свобода е позитивно настроен към
процеса на превъзпитание още от постъпването му в затвора – гр. Варна. Включва
се активно в плана за изпълнение към присъдата. Актуалните стойности на
рисковите фактори са претърпели категорично понижение и в момента варират в
ниските стойности. Динамичните зони са търпели плавна промяна и са достигнали
стабилни резултати, което заедно с активното му участие при постигане на
преследваните цели, гарантира успешно предсрочно приключване на процеса на
ресоциализация. Като значим ресурс се наблюдават: трудовите навици и умения,
подкрепата от близкото семейно обкръжение, липсата на зависимости, желанието и
мотивацията за промяна. Всички изброени данни за наличието на добро поведение и
честно отношение към труда, са мотивирали затворническата администрация да
подкрепи молбата на Х.Х. за условно предсрочно освобождаване.
Основният
спор, който възниква в предмета на настоящето производство е дали горното е достатъчно да се приеме, че Х.
е „осъден, който е
дал доказателства за своето поправяне”. Тук следва да се отбележи, че според
настоящия състав на ВАпС вложеният от законодателя смисъл е различен от този,
придаден му от първата инстанция, която по същество не е изложила никакви
конкретни и собствени мотиви, а се е впуснала в критичен анализ на практиката
на Варненския апелативен съд. Подобен подход би бил споделяем, ако беше
подкрепен и от фактите по конкретното дело и данните за личността на осъденото
лице, и не се изчерпваше с тезата за тежестта на престъплението, начина на
неговото извършване и остатъка от наложеното наказание. В Решението си по
делото „Винтер и други срещу Обединеното Кралство ЕСПЧ е посочил, че
легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде държано в
изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и рехабилитация.
Тези основания следва да са налице при постановяване на присъдата. От друга
страна балансът между тях не е непременно статичен и може да се променя в хода
на изтърпяване на наказанието. Това, което може да е първично основание за
лишаване от свобода в началото на изпълнението на присъдата, може да престане
да съществува в процеса на пенитенциарното третиране, особено след продължителен
период на излежаване на наказанието. В същото решение Съдът отбелязва, че макар
и възмездието да остава една от целите на лишаването от свобода, акцентът в
европейската наказателна политика вече е върху целта по рехабилитация на
осъденото лице, особено в края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson
v. the United Kingdom [GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V;
и Boulois v. Luxembourg [GC], № 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни
препратки в тях). В правните документи на Съвета на Европа това е изразено
най-ясно в чл. 6 от Европейските правила за затворите, в който е
предвидено, че всяко задържане следва да се управлява така, че да способства за
реинтеграцията в свободното общество на лицата, лишени от свобода, и
чл. 102.1, в който е предвидено, че затворническият режим за осъдените
лица трябва да бъде структуриран така, че да им дава възможност да водят
отговорен живот без престъпления.
Когато поправянето на осъденото лице
надделее над интересите от публична защита и възпиране, то тогава може да се
приеме, че са налице и основанията за предсрочно освобождаване. Затова и
изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно
проявявана в един продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще остане такава и в
реалната социална и икономическа среда, в семейното обкръжение и след
освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до извода, че наказанието е
постигнало своите цели предсрочно и нуждата от продължаване на пенитенциарното
третиране е отпаднала. Подобен извод спрямо Х. може да бъде направен,
най-малкото защото в продължение на повече от 11 години от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода” се наблюдава стабилна положителна тенденция в
неговото поведение. Срокът на неговото пребиваване в затвора е продължителен и
това гарантира проследяване на осъденото лице през годините и изключва
възможността за някаква превратна преценка или „имитация” на социално желано
поведение от страна на лишения от свобода. В продължение на вече повече от 11
години спрямо осъденото лице е било осъществявано корекционно въздействие,
което е отчело настъпването на положителни промени. Безспорно останалата
неизтърпяна от ос.лице Х. част от наказанието от 4 години 3 месеца и 10 дни е
със значителна продължителност, но това съобразно чл.439а, ал.3 от НПК не може
да бъде единствено основание за постановяване на условно предсрочно
освобождаване. Подобен отказ на фона на дългогодишно демонстрираната от Х.
положителна тенденция на преосмисляне на поведението му би могло да доведе до
демотивация и да формира негативни настроения и изживявания у осъденото лице. В
чл.18 от Препоръка Rec (2003) 22 на
Комитета на министрите на държавите-членки относно условното освобождаване
(освобождаването под гаранция) на Съвета на Европа изрично е посочено, че критериите,
които лишените от свобода лица трябва да изпълнят, за да бъдат освободени
условно, трябва да бъдат ясни и категорични. Те също трябва да бъдат
реалистични, в смисъл, че те трябва да вземат под внимание личността на
задържаните и социалните и икономически обстоятелства, както и наличието на
програми за възстановяване. В конкретния случай въззивната инстанция намира, че
л.св.Х.Х. е постигнал значителна корекция в онези зони на дефицити, които
подлежат на промяна и в този смисъл са реалистични. Обстоятелството, че е
рецидивист не може да бъде заличено, нито променено, тъй като то е факт от
миналото на л.св. Х.Х. разполага и с нужния за успешна реинтеграция ресурс –
интелектуален, поведенчески и социален – поддържа връзки с близкото си
семейство и се ползва от тяхната подкрепа, изградил е трудови умения и навици.
Затова въззивната инстанция намира, че възможните положителни промени за
личността на осъденото лице Х.Х. са настъпили и нуждата от продължаване на
пенитенциарното третиране е отпаднала.
Въз основа на изложеното по-горе въззивната
инстанция не споделя извода на първата инстанция за липса на реални
доказателства за поправяне и превъзпитаване на осъдения, което от своя страна
сочи, че са изпълнени законовите критерии за допускането на условно предсрочно
освобождаване по чл. 70, ал.1 от НК. Видно от писмо на Началника на ОЗ Варна
остатъка от наложеното на л.св. Х.Б.Х. „Лишаване от свобода” към 15.05.2020 г.
възлиза на 4 години 3 месеца и 10 дни. В рамките на изпитателния срок, въззивната
инстанция намира, че корекционното наблюдение следва да бъде продължено по
отношение на осъдения Х., чрез налагане на пробационна мярка по см. на чл.42а,
ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от три години.
Водима от
горните съображения въззивната инстанция намира определението на решаващия съд
за незаконосъобразно и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 309/22.04.2020г на състав на ВОС, постановено по ЧНД №251/20 г по описа на
същия съд.
ОСВОБОЖДАВА
УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО л.св. Х.Б.Х., ЕГН ********** от изтърпяване на
останалата част в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, ТРИ МЕСЕЦА и ДЕСЕТ ДНИ от наложеното
му с присъда по НОХД № 461/2010 г. по описа на Окръжен съд - Шумен наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, като установява
изпитателен срок на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, ТРИ МЕСЕЦА и ДЕСЕТ ДНИ.
На основание чл.70, ал.6 от НК, ПОСТАНОВЯВА
за срок от ТРИ ГОДИНИ в рамките на изпитателния срок пробационна мярка по см.
на чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.