Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на шести октомври през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря В.Ружина, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 8955 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 14.12.2017 г. СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 2713/17
г. е признал за установено, че Д.Б.Н. и В.П.Н. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ вр. чл.32,
ал.2 СК сумата от 2 216,61 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия през периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. в топлоснабден имот-апартамент
№ 126, находящ се в гр.София, жк „***, абонатен №
206137, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 61444/16 г. по описа на СРС, 31 с-в и е отхвърлил исковете по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.32, ал.2 СК и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД вр. чл.32, ал.2 СК на „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Б.Н. и В.П.Н. за признаване
за установено, че Д.Б.Н. и В.П.Н. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумите 139,60
лв.-обезщетение за забава върху сумата от 2 216,61 лв. за периода от
15.10.2015 г. до 26.09.2016 г.; 15,84 лв.-възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 05.2014 г. до м.04.2016 г. и
2,16 лв.-обезщетение за забава върху сумата от 15,84 лв. за периода 15.10.2015
г.-26.09.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 61444/16 г. по описа на СРС.Решението е постановено при участието
на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците- Д.Б.Н. и В.П.Н. в частта, с която са уважени
исковете срещу тях.Във въззивната жалба се излагат оплаквания за допуснати
процесуални нарушения поради неприемане на представени писмени доказателства.Оспорват
размера на доставената топлинна енергия, като твърдят, че сметките за топлинна
енергия, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са завишени.Твърдят,
че отоплителните уреди в имота са демонтирани, и че са подавали писмени
възражения до ищцовото дружество.Излагат твърдения,
че нямат сключен договор с „Т.С.“ ЕАД.Твърдят, че от месец септември 2015г.
имат монтиран водомер за топла вода, и че неправилно им е начислена сума за битово
горещо водоснабдяване /БГВ/ за четирима души, тъй като ползвателите са само
двама.Възразяват срещу начисляването на суми за сградна инсталация, като излага
твърдения, че щранговете за отопление /3 бр./ са вертикални и са скрити
/зазидани/ и не излъчват никаква топлина.Молят съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете.
Ответникът по въззивната
жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да
потвърди обжалваното.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София”
АД твърди, че на 28.10.2016 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Б.Н. и В.П.Н. за сумата 2 232,45 лв.-главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2016 г. и 141,76 лв.-лихва за забава от 15.10.2015 г. до 26.09.2016 г.
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане, дължими при
условията на солидарност на основание чл.32, ал.2 СК за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 126, находящ се в гр.София, жк „***.Твърди, че ответниците са
подали възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 61444/16
г. на СРС, 51 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че на основание & 1, т.42 от ДР на ЗЕ
ответниците в качеството им на собственици са потребители на топлинна енергия
за битови нужди за описания имот.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се
изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират
търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение
на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ
и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
ОУ-02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и ОУ, одобрени с решение
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г.В чл.32, ал.1 от ОУ в сила
от 2008 г. е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците че му
дължат сумата 2 216,61 лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г., сумата
139,60 лв.-лихва за забава от 15.10.2015 г. до 26.09.2016 г., 84 лв.-главница за дялово разпределение и 2,16
лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Със заявление вх.№ 3071720/28.10.2016 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Б.Н. и В.П.Н. за процесните суми.На 04.11.2016 г. СРС, 51 с-в, по
ч.гр.д.№ 61444/16 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението
за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 19.12.2016
г.Исковата молба е подадена на 18.01.2017 г. /в срока по чл.415, ал. ГПК в
редакцията към момента на предявяване на иска/.
Видно от протокол от 05.02.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „***е
взело решение за сключване на договор с „В.Е.С.“ ЕООД за извършване на услугата
„топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода“.
На 17.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
жк „***и „В.Е.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода“.
Видно от нотариален акт № 17 по н.д.№ 838/06 г.
ответниците са учредили договорна ипотека върху процесния имот, придобит по
време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, за обезпечаване
на ипотечен кредит.Видно от представените удостоверения за семейно положение на
СО-р-н „Възраждане“ Д.Б.Н. и В.П.Н. са съпрузи.
Представен е и протокол от 22.07.2014 г., подписан от
ответника и от „И.Б.“ ЕООД, в който е отразено, че радиаторите в имота са
демонтирани, и че в жилището живеят двама потребители.
Видно от молба вх.№ 457/06.02.2004 г. Д.Б.Н. е уведомил „В.Е.С.“ ЕООД, че в
ап.126, находящ се в жк „***,
броят на ползващите топла вода е намален трима на двама потребители.
На основание чл.155 ГПК съдът е съобщил на страните, че са му служебно
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-001 от 01.07.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
в. „Дневник“ от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ-02 от 03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“, броя
от 10.02.2014 г. и във в. „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза на вещото лице В.Т.
е установено, че за процесния имот няма информация за начислявана топлинна
енергия за отопление на имот, и че има информация за демонтирани радиатори в
имота.Начисляваната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за
периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. е за четири броя лица при норма на разход
0,140 куб.м. за един потребител за едно денонощие съгласно чл.69, ал.2 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г.В главния отчет на ФДР е отбелязано ,че водомерът
е нередовен.За периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г. топлинната енергия за БГВ е
начислявана въз основа на отчетени данни от монтирани в имота водомери.Изравнителните
сметки за потребената топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба.Размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и за БГВ след
съобразяване на изравнителните сметки възлизат на 2 286,80 лв., като
сумата е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по
тях.
От приетото допълнителното заключение на техническата експертиза, изготвено
от същото вещо лице след проверка на приети писмени от въззивната инстанция
писмени доказателства е установено, че при отчитане на индивидуалните справки
за отопление и топла вода /стр.48 и стр.50 от въззивното дело/ размерът на
сумите за потребена топлинна енергия през процесния период възлиза на 2 232,04 лв.При отчитане
на представените индивидуални справки за отопление и топла вода за същия период
/стр.49 и стр.51 от делото/ размерът на сумите за потребена
топлинна енергия възлиза на 2 215,05 лв.Сумите са без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.Липсват основания за корекция
на първоначално определеното количество и стойност на доставената топлинна
енергия за процесния имот за исковия период, тъй като представените пред
въззивната инстанция индивидуални справки за отопление и топла вода са две на
брой и са различни по стойност, а представените на вещото лице индивидуални
справки за отопление и топла вода за процесния период при изготвяне на основната
и на допълнителната технически експертизи от ФДР са идентични, което означава,
че в базата данни на ФДР като окончателни корекции са посочените в тези
справки, а находящите се на стр.48-52 от въззивното дело са текущи.Причината за
извършената корекция е абонатен № 206067.Текущите корекции се правят
предварително при отчитане на всички абонати и ако има подадени жалби се
извършва преизчисление и се издават индивидуални изравнителни сметки с посочен
гриф „корекции“, които са окончателни и остават в базата данни на ФДР и „Т.С.“
ЕАД.При изготвяне на двете експертизи на вещото лице са били предоставени
окончателни /представените на стр.49 и стр.51 от делото/.Останалите
изравнителни сметки, находящи се на стр.48 и
стр.50 са предварителни.Топлинната енергия за БГВ е начислявана на база
четири лица.За периода 2014-2015 г. в главния отчет е посочено, че водомерът е
нередовен, а за периода 2015-2016 г. има данни за монтирани в имота водомери.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.В останалата част
първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответниците са подали възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответниците като собственици на
процесния апартамент, придобит по време на брака, имат качеството на
потребители на топлинна енергия и отговарят солидарно за задълженията за
доставената до имота топлинна енергия.По отношение на размера на доставената
топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза и е
уважил иска за главница за топлинна енергия.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
потребителите на топлинна енергия в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални
условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответниците
са собственици на процесния топлоснабден
имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност и имат качеството на
потребители на топлинна енергия, като с оглед разпоредбата на чл.32, ал.2 СК
отговарят солидарно.Липсват данни
същите да са възразили срещу клаузите в ОУ в предвидения срок.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм.,
действала през процесния период/, изразходеното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода
от 140 л на обитател за едно денонощие-когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени,
имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.Настоящият съдебен
състав счита, че в случая са налице предпоставките за начисляване на топлинната
енергия за периода 2014-2015 г. предвид оглед липсата на узаконен водомер за
топла вода в имота.От заключенията на
техническите експертизи се установи обаче, че количеството на доставената
гореща вода за посочения период е било определяно при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие на база
четири лица.Съдът счита, че неправилно начисляването
на топлинната енергия за БГВ е било определяно на база четири лица, тъй като
липсват доказателства за промяна на броя на обитателите.От представените писмени доказателства- протокол от 22.07.2014 г., подписан от ответника и от „И.Б.“ ЕООД и от молба вх.№ 457/06.02.2004 г. на Д.Б.Н. до „В.Е.С.“ ЕООД е установено, че броят
на ползващите топла вода е намален от трима на двама потребители.По делото не е представен подписан от
ответниците документ, от който да е видно, че броят на обитателите в имота е увеличен
на четирима за посочения период.Липсата на доказателства за проведено рекламационно производство не е пречка за определяне на размера
на потребеното количество топлинна енергия съгласно
действащата нормативна уредба в последващо исково
производство.
При това положение размерът на потребената топлинна енергия за БГВ за периода 2014-2015 г.
следва да бъде определен на база двама потребители, като сумата, изчислена по
реда на чл.162 ГПК за посочения период възлиза на 612,12 лв.За периода
2015-2016 г. сумата за БГВ е определена въз основа на отчетните данни от
монтирания в имота водомер.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия за отопление е определен съгласно действащата нормативна уредба, тъй
като вещото лице е съобразило окончателните сметки изравнителни сметки,
изготвени след извършените корекции по подадено възражение от друг абонатен
номер, поради което оплакванията във въззивната жалба
относно неправилно определяне на размера на доставената топлинна енергия за
отопление на процесния топлоснабден
имот са неоснователни.
Ирелевантно е обстоятелството дали лицето е
ползвало имота и дали е подало молба за откриване на партида и дали е прекратило
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела, тъй като в този случай е
потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата /чл.108, ал.4 ЗЕЕЕ /отм./ и
чл.153, ал.6 ЗЕ/. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2017
г. по т.д.№ 2/2016 г. на ВКС, ОСГК.В РКС № 5/22.04.10 г. по к.д.№ 15/09 г. е
прието, че разпоредбите на чл.153, ал.1 и 6 ЗЕ, касаещи топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация и тази за отопление на уредите в общите части не
противоречи на чл.19, ал.2 от Конституцията, като изпълнява конституционните
изисквания да защитава правата на потребителите за ползване на топлинна
енергия.Сградната инсталация е обща част по смисъла
на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ.Това е конституционносъобразно, защитава
потребителите и е справедливо.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са
направени, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
за сумата над 1 604,49 лв. до 2 216,61 лв., както и в частта, с която
ответниците са осъдени да заплатят разноски на ищеца
над сумата от 396,38 лв. до 407,56 лв. за исковото производство и над сумата от
311,02 лв. до 336,64 лв.-разноски по заповедното производство, като вместо него
се постанови решение, с което искът в тази част се отхвърли като
неоснователен.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата
страна разноски за допълнителната техническа експертиза.Разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда на въззиваемия, тъй като същият не е подал отговор на въззивната жалба, не е изпратил процесуален представител в
съдебно заседание, а е депозирал само бланкетна молба
за отхвърляне на жалбата.
Въззивниците не претендират
разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 14.12.2017 г. на СРС, 51 с-в, по
гр.д.№ 2713/17 г. в частта, с която е уважен иска на „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Б.Н. и В.П.Н. с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над
1 604,49 лв. до 2 216,61 лв., както и в частта, с която Д.Б.Н. и В.П.Н. са осъдени да заплатят
разноски на „Т.С.“ ЕАД за сумата над 396,38 лв. до 407,56 лв. за исковото производство и над сумата
от 311,02 лв. до 336,64 лв.-разноски по заповедното производство, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от„Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и
със седалище и адрес на управление:*** срещу Д.Б.Н. с ЕГН ********** и В.П.Н. с
ЕГН **********,*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 1 604,49 лв. до 2 216,61 лв., претендирана като стойност на топлинна енергия, доставена
до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 126, находящ се в
гр.София, жк „***, абонатен № 206137за периода от
15.10.2015 г. до 26.09.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 61444/16 г. по описа на СРС, 51 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Б.Н. с ЕГН ********** и В.П.Н. с ЕГН **********,***
да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 16,89 лв. /шестнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.