Р Е Ш Е Н И Е
№36 09.03.2017г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети февруари две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-И.
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от
съдия Й.Майска
Гражданско дело № 1161 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод постъпила
искова молба от А.С.С. с ЕГН-********** от гр.Севлиево, ****************,
съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.В.С. *** против И.Б.С. с ЕГН-**********,
родена на ***г. в гр.Г., Федерална Република Германия, гражданка на ФРГ, със
статут на постоянно пребиваващ в Р.България чужденец, с постоянен адрес ***,
съдебен адрес:***, чрез пълномощника си адв.Ж.И. от БАК и Т.Г.Г. с ЕГН-**********
*** със съдебен адрес:***, чрез пълномощника си адв.Ж.И. от БАК за делба на
недвижими имоти, придобити по наследяване.
Посочено е в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът А.С., заедно с първата ответница И.С. са наследници на С.В.С.,
поч.на 22.03.2006г. – баща на ищцата и съпруг на ответницата, за което се
позовава на удостоверение за наследници № 168/09.05.2004г. на Община Несебър.
Моли се да бъде допуснат до делба при равни квоти от
по 1/2ид.ч. за ищцата и за първата ответница, придобитият чрез ЖСК приживе от и
съпругата му И.С. с нот.акт № 7/18.10.1999г., том II, рег.№ 2575, нот.дело № 245/1999г. по
описа на нотариус Ст.Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната камара с район на
действие РС-Несебър недвижим имот, както следва: Апартамент **, изграден в ЖСК“К.“, комплекс“М.“, ******, парцел II по плана на
гр.Несебър, представляващ самостоятелен обект които се намира в сграда 1,
разположен в поземлен имот с идентификатор ****** с предназначение на
обекта-жилище, апартамент, брой нива на обекта-един, по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, който
самостоятелен обект е на застроена площ от 82,12кв.м., състоящ се от дневна,
кухня-трапезария, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, две тераси и коридор с
изложение-изток и граници по документ за собственост, както следва: юг-ап**,
север-ап**, изток-външен зид, запад-стълбище и ап**, горе-ап**, отдолу-ап.№№ **,
а съгласно схема № 15-529100-04.12.2015 на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелни обекти с
идентификатори ******, ******.1.3, под обекта - самостоятелни обекти с
идентификатори ******, и над
обекта-самостоятелен обект с идентификатор, ведно
с принадлежащите му изба с
площ от 12,56кв.м. при граници:юг-изба №
13, север и изток-външен зид, запад-коридор, таванско помещение ** на площ от 25,80кв.м. при граници/юг-таван №
5, север и изток-външен зид, запад-коридор, ведно
с 6,316% идеални части от общите части на сградата и правото на стоеж; Гараж № 1 на площ от 22,81кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор ****** с предназначение на обекта – за офис, брой нива на
обекта-едно, при граници по документ за собственост: ап.№ 1, север и
запад-външен зид, юг-гараж № 2, а по схема № 15-529096-04.12.2015 на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******8, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж самостоятелни
обекти с идентификатори ******, ******, под обекта – няма и над обекта-самостоятелен
обект с идентификатор ******, ведно с 1,349% идеални части от общите части на
сградата и правото на стоеж.
Сочи се, че първата ответница е дарила сина
си/втория ответник/ Т.Г.Г. 3/4ид.ч. от описания по-горе апартамент **, като
дарението е обективирано в нотариален акт № 180/16.08.2007г.,том ХХIV, дело **644,
рег. № 12337/2007г. по описа на нотариус Ст.Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната
камара с район на действие РС-Несебър.
Моли се при условията инцидентно установяване, с
решението съдът да обяви недействителност на извършеното дарение при условията
на чл.76 от ЗН и допусне до делба на описаните недвижими имоти между ищцата и
първата ответница при законните квоти.
В месечния срок за първия ответник И.Б.С. е постъпил
писмен отговор по чл.131 ГПК, като е депозирана и насрещна искова молба от
същата против първоначалната ищца А.С..
С отговора и насрещната искова молба се твърди, че
имотите, предмет на първоначалната искова молба, макар да са придобити по време
на брака с наследодателя и последният да е посочен в нот.акт № 7/18.10.1999г.,
том II, рег.№ 2575,
нот.дело № 245/1999г. по описа на нотариус Ст.Ангелов за собственост върху
недвижим имот придобит чрез ЖСК, са изцяло лична собственост на първата
ответница И.С., тъй като в придобиването им е вложила изцяло свои лични
средства, които са придобити от нея преди сключването на гражданския брак със С.С./посочва
се произход на личните средства-лични спестявания от работна заплата, заем от
ДСК, дарение от нейни близки от Германия, личен труд по изграждане на
сградата/, като средствата са заплатени от нея като вноска към ЖСК, бл.******
преди сключване на брака и обитава заедно със сина си/втория ответник/ имотите
от 1990г., т.е от преди сключване на брака на 16.08.1992г.. Съпругът й С.С.
никога не е бил член на посочената ЖСК, като неин член е била само съпругата. ЖСК“К.“
е учредена на 06.04.1983г. и И.С. е неин член от самото учредяване. Със Заповед
№ 228/02.12.1985г. на Председателя на
ОбНС Несебър е отстъпено право на строеж на ЖСК, бл.****** в к-с Младост-2,
кв.74 по плана на гр.Несебър, въз основа на което е сключен типов договор от
20.02.1986г., където е посочена цена на правото на строеж от 31891,44лв. и 1%
режийни разноски в размер на 318,00лв., които са заплатени от ЖСК на
19.02.1986г. по с/ка на фонд Жилищно строителство на ОНС-Бургас, като сумите са
събрани от вноски на членовете на кооперацията. Ответницата С. е внесла като
член-кооператор припадащата й се сума от 2318,61лв.. С протокол №
20/24.10.1985г. на събрание на ЖСК бл.****** членовете на кооперацията са
теглили жребий и са разпределили апартаментите, мазетата, таваните и гаражите,
които ще придобият след изграждането им, като на ответницата са разпределени
ап.№4, таван **, мазе ** и гараж № 1. На това събрание е съставен и списък с
дължимите от членовете на кооперацията вноски за имотите, като ответницата е
заплатила за апартамента, мазето и тавана сума от 12 000лв., взета от
заем, със собствени средства в размер на 3621лв. е извършила строителство и е
доставила материали на стойност от 2000лв., а за гаража е заплатила сумата от
4269лв.. Ответницата по първоначалния иск твърди, че е изплатила тези суми
изцяло преди сключване на брака на 16.08.1992г. с наследодателя С.В.С., както и
че сградата на ЖСК бл.****** е била изцяло завършена и заплатена преди
сключването на брака им, ответницата И.С.
вече е живеела в това жилище заедно със сина си –втория ответник Т.Г., но към
този момент все още е била собственост на ЖСК и това по организационни причини
е продължило до 1999г.. Твърди се от ответницата, че в нот.акт за собственост
върху недвижим имот, придобит чрез ЖСК № 7, том 2, рег. № 2575, дело №
245/1999г. С.В.С. е вписан с оглед разпоредбата на чл.35, ал.2 от ЗЖСК, тъй
като към момента на съставяне на констативния нот.акт двамата са били в
граждански брак, но той не е имал никакъв принос при придобиването на това
жилище.
Предвид твърденията се моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между
първоначалната ищца и първата ответница, че придобитите по време на брака на И.С.
и общия им наследодател С.С. недвижими имоти-предмет на исковата молба за делба
на А.С. са изцяло лична собственост на И.С., поради трансформация на нейно
лично имущество; евентуално да бъде признато по отношение А.С., че 9/10 ид.ч.
от придобитите по време на брака на И. и С.С.и недвижими имоти са лична собственост
на И.С. поради частична трансформация на нейно лично имущество, като ако не се
признае пълна или частична трансформация, то имотите да бъдат включени в
делбата.
Възразява се на осн.чл.342 от ГПК срещу включването
в наследствената маса оставена от С.В.С. на процесните имоти, както и срещу
правото на ищцата А.С.С. да участва в делбата по отношение на този имот на
основание изложените по-горе аргументи.
Моли се да бъде отхвърлена като неоснователна претенцията
по чл.76 от ЗН за обявяване недействителност на извършеното с нот.акт № 180,
том XXIV, рег. №
12337/2007г. дарение, на първо място с оглед насрещно възражение и насрещна
претенция, че имотът е лична собственост на И.С.. В случай, че горните доводи
не бъдат приети от съда, то претенцията по чл.76 от ЗН се намира частично
неоснователна до размера от ½ ид.ч. от имотите, тъй като съгл.т.2 от ТР
№ 72/09.04.1986г. по гр.д. № 36/85г. на ОСГК на ВС“Чл.76 от ЗН няма приложение
при съсобственост, което не е възникнала от наследяване, и при съсобственост
поради прекратяване на съпружеската имуществена общност при смърт на единия от
съпрузите.“. Представят се писмени доказателства, сочат се гласни
доказателства. Моли се за съдебно удостоверение пред ДСК, с оглед установяване
на твърденията за взет заем за заплащане на вноските към ЖСК и възможност
допълнително да представи извлечение от ведомости за заплати за установяване
погасяването на взетия от ДКС заем.
В месечния срок е постъпил писмено отговор и от
втория ответник по първоначалната искова
молба Т.Г.Г., с който се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Възразява се на осн.чл.342 от ГПК срещу включването
в наследствената маса оставена от С.В.С. на посочените в исковата молба имоти, както и срещу правото на ищцата А.С.С.
да участва в делбата по отношение на тези имоти.
В отговора на този ответник са изложени възражения и
фактически твърдения, които са напълно идентични с посочените в писмения
отговор и насрещен иск на първия ответник И.С., поради което в настоящото
изложение ще бъдат резюмирани, с оглед избягване повторението на едни и същи
факти, идентична интерпретация на тези факти. Така и втория ответник твърди, че
неговата майка И.С. е учредител и член
на ЖСК бл.****** от създаването и на 06.04.1983г., като е изплатила напълно
членските си вноски към кооперацията с лични средства-придобити преди брака,
жилището е било готово и двамата ответници са живеели в него преди сключване на
брака на И.С. с наследодателя С.В.С. на
16.08.1992г.. Твърди се че С.С. никога не е бил член на тази ЖСК и никога не е
заплащал вноски към тази ЖСК, но с оглед разпоредбата на чл.35, ал.2 от ЗЖСК е
вписан в нот.акт № 7, том 2, рег. № 2575, дело № 245/1999г. на нотариус Ст.
Ангелов, поради което претенцията за допущане до делба на недвижимия имот се
намира неоснователна.
Ответникът Т.Г.
също моли да бъде отхвърлена като неоснователна претенцията по чл.76 от ЗН по
първоначалната искова молба за обявяване недействителност на извършеното с
нот.акт № 180, том XXIV, рег. № 12337/2007г. дарение, на първо място с оглед насрещно възражение и
насрещна претенция, че имотът е лична собственост на И.С.. В случай, че горните
доводи не бъдат приети от съда, то претенцията по чл.76 от ЗН се намира
частично неоснователна до размера от ½ ид.ч. от имотите, тъй като
съгл.т.2 от ТР № 72/09.04.1986г. по гр.д. № 36/85г. на ОСГК на ВС“Чл.76 от ЗН
няма приложение при съсобственост, което не е възникнала от наследяване, и при
съсобственост поради прекратяване на съпружеската имуществена общност при смърт
на единия от съпрузите.“. Представят се писмени доказателства, сочат се гласни
такива.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от
ответника по насрещния иск – А.С.С., с който се счита че не е налице хипотезата
на чл.21, ал.1, вр.ал.2 от СК/отм/, тъй като бащата на същата и общ
наследодател на страните – С.В.С. и И.С. са били във фактическо съжителство от
1985г. до неговата смърт през 2006г., като са живели в едно домакинство и
всички приходи и разхода са се разпределяли по равно между тях. Оспорва се
твърдението в насрещния иск, че имотите-предмет на делбата по първоначалната
искова молба са придобити от ответницата И.С. изцяло с нейни лични средства, с
насрещно твърдение, че придобиването им е в резултат на съвместен принос на
двамата, докато са живели във фактическо съжителство, така и след сключването
на брака им през 1992г.. Оспорва се и твърдението, че наследодателят на
страните никога не е бил член на ЖСК“К.“ № 17. Сочи доказателства.
След поотделна и съвокупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Представено е удостоверение/вж.л.65 по дело/, от
което се установява, че с Акт № 71/16.08.1992г. на Община Несебър е сключен
граждански брак между С.В.С. с ЕГН-********** и И.Б.С. с ЕГН-**********.
От Акт № 377/24.03.2006г. на Община Триадица, р-н
София се установява, че на 23.03.2006г. С.В.С. е починал/вж.л.66 по дело/.
Видно от удостоверение за наследници/вж.л.5 по дело/
ищцата А.С. и първата ответница И.С. са наследници на С.В.С., поч.на
22.03.2006г. – баща на ищцата и съпруг на ответницата.
С нот.акт № 7/18.10.1999г., том II, рег.№ 2575,
нот.дело № 245/1999г. по описа на нотариус Ст.Ангелов с рег.№ 208 на Нотариалната
камара с район на действие РС-Несебър/вж.л.6 по дело/, С.С. и съпругата му И.С.
за признати за собственици върху недвижим имот, придобит чрез ЖСК, както
следва: Апартамент **, изграден в ЖСК“К.“, комплекс“М.“, блок 47 в кв.95,
парцел II по плана на
гр.Несебър, представляващ самостоятелен обект които се намира в сграда 1,
разположен в поземлен имот с идентификатор ****** с предназначение на
обекта-жилище, апартамент, брой нива на обекта-един, по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, който
самостоятелен обект е на застроена площ от 82,12кв.м., състоящ се от дневна,
кухня-трапезария, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, две тераси и коридор с
изложение-изток и граници по документ за собственост, както следва: юг-ап**,
север-ап**, изток-външен зид, запад-стълбище и ап**, горе-ап**, отдолу - ап.№ №
**, а съгласно схема № 15-529100-04.12.2015 на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************** при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори ******, ******.1.3, под
обекта - самостоятелни обекти с идентификатори ******, ****** и над
обекта-самостоятелен обект с идентификатор ******, ведно с принадлежащите му изба
с площ от 12,56кв.м. при граници:юг-изба
№ 13, север и изток-външен зид, запад-коридор, таванско помещение ** на площ от
25,80кв.м. при граници/юг-таван № 5, север и изток-външен зид, запад-коридор, ведно
с 6,316% идеални части от общите части на сградата и правото на стоеж; Гараж № 1 на площ от 22,81кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда
№ 1, разположена в ПИ с идентификатор ****** с предназначение на обекта – за
офис, брой нива на обекта-едно, при граници по документ за собственост: ап.№ 1,
север и запад-външен зид, юг-гараж № 2, а по схема № 15-529096-04.12.2015 на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******8, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж самостоятелни
обекти с идентификатори ******, ******, под обекта – няма и над
обекта-самостоятелен обект с идентификатор ******, ведно с 1,349% идеални части
от общите части на сградата и правото на стоеж.
Както
е посочено с доклада на съда, с оглед преюдициалнотото си значение по делото
подлежи първо на разглеждане предявената от съделителя И.Б.С. претенция за установяване на пълна, респ. частична
трансформация на лични средства при придобиване на имущество по време на брака,
а именно делбения имот. Това е така, защото в зависимост от изхода и
установяването или не, на твърденията на съпругата, то установените факти ще
релевират пряко върху допущането на имота до делба, или отхвърляне на тази
претенция, респективно в първия случай до извод относно размера на квотите на
страните. В този смисъл за да бъде уважен иск за установяване на пълна или частична
трансформация на лични средства при придобиване на имущество по време на брака,
следва да се обори законовата презумпция на приложимия към момента на
прекратяване на брака закон - чл. 19, ал.3 от СК /отм./, като се докаже, че
вложените в придобиване на имота средства са лично имущество. В зависимост от
изхода по претенцията за трансформация на лични средства, преди произнасяне по
допустимостта на делбата подлежи на разглеждане и претенцията по чл.76 от ЗН за
обявяване недействителност на извършеното дарение между първоначалните
ответници и най-накрая подлежи на изследване първоначално заявената претенция
за делба на описаните недвижими имоти, съделители и квоти.
Така видно от
представените писмени доказателства на 05.01.1983г. е проведено събрание, на
което е учредена ЖСК бл.******“, в състава на която като член-кооператор е
включена под № 12 И. Б.Г..
Със Заповед №
228/02.12.1985г. на Председателя на ОбНС-Несебър на ЖСК № ****** е отстъпено
право на строеж в к-с Младост-2, кв.74-Г по плана на гр.Несебър и е сключен
типов договор на 02.02.1986г. /л.48 и л.49 по дело/, съгласно който
ОбНС-Несебър отстъпва на ЖСК право на строеж срещу заплащане на сумата от
31891,44лв. и 1%режийни разноски върху цената на правото на строеж в размер на
319лв., която е вписано, че е сума е внесена с вносна бележка № 172 от
19.02.1986г. в ДСК-Несебър/л.80 и л.81 по дело/. Издадено е Разрешение за стоеж
№ 16/19.12.1985г. за изграждане на ЖСК, съгласно одобрените на 31.08.1984г.
проекти от ОНС-Бургас/л.47 по дело/.
От Протокол №
20/24.10.1985г./л.88/ се установява, че на посочената дата е проведено отчетно
събрание на ЖСК във връзка с теглене на жребии относно номерацията на
апартаментите, на което на И.Б. Г. се е паднал апартамент **, гараж № 1, таван **
и мазе **, като от съставения списък/л.82 и л.92/ за дължимите от
член-кооператорите суми се установява, че първата ответница е следвало да
заплати за апартамента, гаража, общи части и право на строеж общо 17621лв., от
които е посочено, че за апартамент, мазе, таван и ид.части платими както следва
– 12000лв. по заем, и 3621лв.-собствени средства, 2000лв. за стр.материали.
Личното
полагане на труд от кооператорите по строежа на сградата се установява от
решение на общото събрание, обективирано в Протокол № 1/31.10.1984г./л.94 по
дело/, видно от който са взети решения, съгласно които се задължават всички
членове на кооперацията да присъстват в общата работа на кооперацията от
основите до окончателното завършване на
първата плоча, като е предвидено при отсъствие от бригади на общата работа да
се удържат по 25лв. на човек, и в същото време да се заплаща от общата каса на
този член, който е извършил работа за кооперацията. В същия протокол е посочено
и, че за строежа на всеки етаж, всеки собственик отговаря в срок от два месеца
за построяването на етажа. От представени вн.бележки се установява, че освен
заплащане на правото на строеж определено за И.Б. в размер на 2318,61лв.,
съгласно посоченото по-горе и допълнителни плащания по посочената разкрита
сметка на ЖСК/15/1289/, чрез избрания касиер на ЖСК и сума в размер на
3000лв./вж.л.115/ и сума в размер на 810лв./л.116/, възстановена сума за
положен личен труд съгласно посочените по-горе решения на член-кооператорите в
размер на 593,40лв./вж.л.114/. Представена е и служебна бележка изх.№ И94-00-144/09.06.2016г.
от „Слънчев бряг“ АД/л.181/, видно от която в периода 1984г.-1989г. И.Б.С. е
работила като управител на ресторант“Ч.Б.“/О.“/ в к.к.Слънчев бряг, за което е
получила брутен доход от 16267,52лв., като от трудовото й възнаграждение за
направени удръжки по заем от ДСК в размер на 1890лв. и удръжки в размер на
791,30лв. за наем за ползване на ведомствено жилище.
Не се спори
по делото, а е видно и от представени договор за строителство от
14.09.1984г./л.90, 91/, Протокол за строителна линия № 11/06.12.194г./л.84/,
писмо изх.№ 94-0М-4/06.03.1986г. на ОбНС-Несебър/л.85/ и Акт от 04.09.1985г. на Главна инспекция за
държавен технически контрол/л.86/, както и извлечение от проектосметна
документация от 1983г., че строежа на ЖСК е започнал преди издаването на
разрешение за строеж. От показанията на свидетелите К. и К. /и двамата са били
член-кооператори в тази ЖСК след прекратяването й са получили своите обекти/,
се установява, че стоежът е започнал в края на 1983г., като сградата е била
готова в груб стоеж през 1988г.и след това всеки сам си извършвал
довършителните работи вътре в жилището си, като И. и сина й, били от първите
които се нанесли да живеят там през 1988-1989г.. Св.К. твърди, че се нанесъл в
своя апартамент през 1990г., а св.К. се нанесла със семейството си през 1991г..
Двамата твърдят, че С.С. се нанесъл да живее при първата ответница по-късно
през 1992г-1993г., и двамата свидетели твърдят, че едва тогава са го видели за
първи път и са се запознали с него. Двамата свидетели твърдят, че за строежа
кооператорите са правели бригади и са участвали с личен труд, включително и на
заливането на плочите, като само И. е участвала с личен труд наравно и редовно
заедно с другите кооператори и са категорични в твърденията си с аргумент че
кооператорите са се познавали лично един друг. Съдът дава вяра на показанията
на тези двама свидетели, тъй като кореспондират и с представено съдебно решение
от 15.09.1988г./вж.л.117 по дело/, постановено по гр.д. **5/1988г. по описа на
Ленински районен съд-София, видно от което съдът е прекратил брака на С.В.С. с
ЕГН-********** от гр.София с М. С. и не дава вяра на показанията на свидетеля З.,
че И. и С. са заживяли заедно от 1984г., тъй като са в противоречие с
останалите писмени и гласни доказателства по делото. Така предходния граждански
брак на С.С. е бил прекратен в края на 1988г./съдебното решение е постановено
на 15.09.1988г. и е влязло в законна сила на 23.09.1988г./. По това време-през
1988г. сградата на кооперацията е била готова, а бъдещата съпруга на С. и
нейния син-двамата ответници са се нанесли в апартамента края на
1988г.-началото на 1989г..
Настоящият
състав приема, че процесният апартамент е придобит от страните по делото по
време на брака - със съставен на основание чл.
35, ал. 2 ЗЖСК на 18.10.1999г. нотариален акт (л. 6) - чрез възмезден
придобивен способ, но не е попаднал в съпружеската имуществена общност между
двамата, т. к. всички парични суми за придобиването му са заплатени преди
сключването на брака между страните на 16.08.1992г., т. е. с лични средства, с
това презумпцията на чл.
19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) е оборена.
Доколкото
е установено, че само първата ответника-съпругата е бил член-кооператор и че
само тя е заплащала парични средства и е участвала с личен труд и строителни
материали за изграждането на сградата и придобиването на апартамента, и че
средствата са били лична собственост, то следва извод, че искът й с правно
основание чл.
21, ал. 1 СК - за пълна трансформация на лични парични средства е
основателен. По делото липсват каквито и да било доказателства наследодателя на
ищцата да е участвал в строежа на ЖСК, да е заплащал вноски, да е участвал в
изплащане на заем, като в тази връзка са изолирани и в противоречие с целия
останал доказателствен материал по делото показанията на св.З., които навеждат
са евентуалното му участие при довършителни дейности вътре в апартамента, но са
в противоречие с показанията на другите двама свидетели К. и К., които твърдят
че при първата поява на С. ответницата вече от няколко години е живеела в
апартамента, който бил „напълно обзаведен“.
Съобразно
разпоредбата на чл.
21, ал. 1 СК (отм.) придобитите през време на брака вещни права са лични,
когато са придобити изцяло с лично имущество по чл.
20, ал. 1 СК (отм.) или с друго лично имущество, придобито преди брака.
Разпоредбата на чл.
21, ал. 1 СК (отм.) е израз на закрепения в чл.
19, ал. 1 СК (отм.) принцип, че съпружеската имуществена общност се
основава и е в резултат единствено на съвместния принос на съпрузите в
придобиването на съответното имущество, като съвместния принос винаги има
икономическо изражение. Принципното положение в чл.
21, ал. 1 СК (отм.) е, че придобитото през време на брака имущество има
правното положение на средствата, които са изразходвани за придобиването му.
Ето защо, ако това имущество е придобито с лични средства, то е лично (арг. ал.
1), а ако въпросното имущество е придобито отчасти с лични средства, то става
отчасти лично имущество, отчасти е общо на съпрузите (арг. ал. 2). Така искът
по чл.
21, ал. 1 СК (отм.) е с основание трансформацията на извънсемейни средства
за придобиване на съответното имущество през време на брака. Съобразно
константната съдебната практика, че членствените права в ЖСК са част от личното
имущество на съпруга - кооператор и той може да се разпорежда с тях без
съгласието на другия съпруг. Така прекратяването им с построяването на имотите
и прехвърлянето на собствеността върху член - кооператорите следва да се приеме
като придобито имущество по време на брака изцяло с лично имущество, придобито
преди брака. Независимо, че съгласно разясненията, дадени в раздел II на ППВС №
5/1972 г., че моментът на придобиване се определя съобразно общите правила за
прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. В случая юридическия
момент за придобиване на процесиите имоти, като съпружеска имуществена общност,
е съответно датата на изподявдане на нот.акт № 7/18.10.1999г. Същевременно с
ангажираните писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че
членственото правоотношение в ЖСК е придобито от първата ответница преди брака,
като имотите са построени, заплатени и предадени също преди брака. При така установеното е налице пълна трансформация на лично
имущество на първата ответница в придобиването на процесните недвижими имоти.
Така същата е изключителен собственик върху процесните апартамент, ведно с
прилежащите му изба, таванско помещение и гараж, макар придобит през време на
брака, поради трансформация на нейни лични средства, на основание чл. 21, ал. 1
CK (отм.). С оглед горното претенцията
за допущане на процесния имот до делба се явява неоснователна. Ицщата следва да
заплати държавна такса в размер на 80лв. по сметка на РС-Несебър и 1114лв.
съдебни разноски на първата ответница/като по делото са налице доказателства за
сторени разноски в посочения към приключване на последното заседание/ в
останалата си част представения списък с поискани от втората ответница разноски
не кореспондира с приложенията по делото/, като по делото липсват данни от
страна на втория ответник да са извършване съдебни разноски, поради което
произнасяне не следва.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.21,
ал.1 от СК/отм./ по отношение на А.С.С. с ЕГН-********** от гр.Севлиево, ****************,
че И.Б.С. с ЕГН-**********, родена на ***г. в гр.Г., Федерална Република
Германия, гражданка на ФРГ, със статут на постоянно пребиваващ в Р.България
чужденец, с постоянен адрес *** е изключителен собственик на недвижим имот,
представляващ Апартамент **, изграден в
ЖСК“К.“, комплекс“М.“, ******, парцел II по плана на гр.Несебър, представляващ самостоятелен
обект които се намира в сграда 1, разположен в поземлен имот с идентификатор ******
с предназначение на обекта-жилище, апартамент, брой нива на обекта-един, по КК
и КР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на
АГКК, който самостоятелен обект е на застроена площ от 82,12кв.м., състоящ се
от дневна, кухня-трапезария, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, две тераси и
коридор с изложение-изток и граници по документ за собственост, както следва:
юг-ап**, север-ап**, изток-външен зид, запад-стълбище и ап**, горе-ап**,
отдолу-ап.№№ **, а съгласно схема № 15-529100-04.12.2015 на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ************** при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори ******, ******.1.3,
под обекта - самостоятелни обекти с идентификатори ******, ****** и над
обекта-самостоятелен обект с идентификатор ******, ведно с принадлежащите му
изба с площ от 12,56кв.м. при
граници:юг-изба № 13, север и изток-външен зид, запад-коридор, таванско
помещение ** на площ от 25,80кв.м. при граници/юг-таван № 5, север и
изток-външен зид, запад-коридор, ведно с 6,316% идеални части от общите части
на сградата и правото на стоеж; Гараж
№ 1 на площ от 22,81кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор ****** с предназначение на обекта – за офис, брой нива на
обекта-едно, при граници по документ за собственост: ап.№ 1, север и
запад-външен зид, юг-гараж № 2, а по схема № 15-529096-04.12.2015 на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******8, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж самостоятелни
обекти с идентификатори ******, ******, под обекта – няма и над обекта-самостоятелен
обект с идентификатор ******, ведно с 1,349% идеални части от общите части на
сградата и правото на стоеж.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.С.С. с ЕГН-**********
от гр.Севлиево, **************** иск против И.Б.С. с ЕГН-**********, родена на ***г.
в гр.Г., Федерална Република Германия, гражданка на ФРГ, със статут на
постоянно пребиваващ в Р.България чужденец, с постоянен адрес *** за съдебна
делба на гореописания недвижим имот, представляващ Апартамент **, изграден в ЖСК“К.“, комплекс“М.“,
******, парцел II по плана на гр.Несебър, представляващ самостоятелен обект които се намира
в сграда 1, разположен в поземлен имот с идентификатор ****** с предназначение
на обекта-жилище, апартамент, брой нива на обекта-един, по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, който
самостоятелен обект е на застроена площ от 82,12кв.м., състоящ се от дневна,
кухня-трапезария, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, две тераси и коридор с
изложение-изток и граници по документ за собственост, както следва: юг-ап**,
север-ап**, изток-външен зид, запад-стълбище и ап**, горе-ап**, отдолу-ап.№№ **,
а съгласно схема № 15-529100-04.12.2015 на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************** при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори ******, ******.1.3, под
обекта - самостоятелни обекти с идентификатори ******, ****** и над
обекта-самостоятелен обект с идентификатор ******, ведно с принадлежащите му
изба с площ от 12,56кв.м. при
граници:юг-изба № 13, север и изток-външен зид, запад-коридор, таванско
помещение ** на площ от 25,80кв.м. при граници/юг-таван № 5, север и
изток-външен зид, запад-коридор, ведно с 6,316% идеални части от общите части
на сградата и правото на стоеж; Гараж
№ 1 на площ от 22,81кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор ****** с предназначение на обекта – за офис, брой нива на
обекта-едно, при граници по документ за собственост: ап.№ 1, север и
запад-външен зид, юг-гараж № 2, а по схема № 15-529096-04.12.2015 на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******8, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж самостоятелни
обекти с идентификатори ******, ******, под обекта – няма и над
обекта-самостоятелен обект с идентификатор ******, ведно с 1,349% идеални части
от общите части на сградата и правото на стоеж, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН-********** от гр.Севлиево, ****************
да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Несебър
държавна такса в размер на 80лв./осемдесет/ лева, на основание чл. 9 от Тарифа
№ към ЗДТ.
ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН-**********
от гр.Севлиево, **************** И.Б.С. с ЕГН-**********, родена на ***г. в гр.Г.,
Федерална Република Германия, гражданка на ФРГ, със статут на постоянно
пребиваващ в Р.България чужденец, с постоянен адрес *** сумата от 1114лв./хиляда сто и
четиринадесет/лева, представляващи сторените съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: