№ 398
гр. Б., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500339 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №903205/13.04.2022 г. от
адв. Н.Б. В-Л като процесуален представител на К. ЦВ. Н., срещу
Решение №906409 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д.№2463/2019г.
по описа на РС Б.. В нея се поддържа, че решението е необосновано и
неправилно, поради противоречието му с материалния закон
Относно материалната законосъобразност жалбоподателят счита,
че то противоречи както на националния закон, в частност чл.9, ал.2
от НСОРЗ, така и на насоките, дадени от Съда на Европейския съюз в
Решението му по дело С-262/2020 относно начина, по който следва да
бъде решен спорът с оглед отправеното преюдициално запитване от
българския съд по сходен казус.
Изложени са от жалбоподателя и подробни доводи относно
приложимите норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003година относно някои
1
аспекти на организацията на работното време.
В контекста на горното е направено искане да се отмени
атакуваното решение изцяло и да се постанови ново по същество, с
което да бъдат уважени предявените искове за неизплатено
допълнително трудово възнаграждение на ищец за положен от него
извънреден труд за периода от 20.09.2016г. до 19.09.2019г., ведно със
законната лихва. Претендират се направените разноски от
жалбоподателя в двете съдебни инстанции.
Депозиран е отговор на ВЖ от ОД на МВР Б., в който е заявено
искане за потвърждаване на атакувания акт. В негова подкрепа за
развити доводи за неприложимост на НСОРЗ спрямо държавните
служители в МВР. Относно материалната законосъобразност
жалбоподателят счита, че съдът е съобразил качеството на държавен
служител на ищеца, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
обстоятелството, че неговите правоотношения са служебни, а не
трудови, поради което се уреждат със специалните норми на ЗМВР. В
тази връзка е и уредбата на продължителността на работното време на
държавните служители, включително и на нощните смени, като се
сочи, че ЗМВР допуска тази продължителност да бъде 8 часова, а не 7
часова, както е по КТ. Поради това намира, че правилно съдът е счел,
че положеният нощен труд не следва да се трансформира с
коефициент 1,143 и така да формира часове извънреден труд.
Изложени са доводи, че различно е уреден и начина на
заплащане на нощния труд, както и на извънредния, поради което не
може в резултат на трансформиране на нощния труд в извънредни
часове да се заплаща същият като извънреден труд.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение и други
разноски по делото, прави се и възражение за претендираните
разноски на ищеца, като се излага възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на същия.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по
2
реда на чл. 266 от ГПК.
След анализ по отделно и в съвкупност на приетите от
първоинстанционния съд доказателства, решаващият състав прие за
установено от фактическа страна следното :
Не е спорно в делото, а и от представените писмени
доказателства се установява, че в периода от 20.09.2016 г. до
19.09.2019 г. К. ЦВ. Н. е работил на длъжността полицай при 02 РУ-
МВР Б., участък С., което е на структорно подчинение на ОД на МВР
Б..
Към доказателствения материал е приобщено заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, според която за периода от
20.09.2016 г. до 19.09.2019 г. ищецът е положил 1 856часа нощен труд
в нощни смени по 8 часа. Тези часове, преизчислени с коефициент
1,143 се равняват на 2 121, 41 часа. Експертизата приема, че за
процесния период над нормативите по КТ се явяват 265, 41
отработени часа. Заплащането на същите, според вещото лице, следва
да е в размер на 1 832, 63лв., които не са изплатени на ищеца.
Въззивният състав счита, че не следва да обсъжда и да прави
самостоятелен анализ на приетите като доказателства платежни
бележки за заплащане на месечното възнаграждение на Н., както и на
протоколите за отчитане на отработеното време между 22часа и 6
часа, тъй като са анализирани от вещото лице в съдебно –
счетоводната експертиза. На тези доказателства са базирани неговите
изводи, които съдът въприема. Заедно с това съдът не разполага със
специални знания в областта на отчитането и осчетоводяването на
трудовото възнаграждение.
Въз основа на изложените факти, Б.ският окръжен съд приема,
следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с
чл. 187, ал.5 и ал.9 от ЗМВР. На първо място в казуса следва да се
3
отчете, че съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е държавен
служител - служител на 02 РУ-МВР Б., участък С. при ОД на МВР Б.
към Министерството на вътрешните работи, а съгласно ал.2, статутът
на държавните служители по ал.1, т.1, предл. второ се урежда от този
закон. Т.е. предвидена е специална уредба на правата и задълженията
на този род служители на МВР, съдържаща се само в този закон. В
подкрепа на този извод са и разпоредбите на ал.4 и ал.5 от същия член,
които регламентират, че правата и задълженията на другите категории
служители на МВР, а именно държавни служители, които не са
полицейски органи и лицата, работещи по трудово правоотношение в
МВР, се регламентират съответно от Закона за държавния служител и
от Кодекса на труда.
Поради изложеното, настоящият състав приема, че спорният
въпрос в делото дали следва да се заплати извънреден труд на К.Н. в
резултат на преизчисляване, като положеният от него нощен труд се
умножи с коефициент, следва да се реши съгласно правната уредба в
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
ЗМВР и приложимата към процесния период Наредба №8121з-
776 от 29.07.2016г. не предвиждат трансформирането на отработени
нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време
на държавните служители по ЗМВР. Правна уредба за такова
превръщане на отработени нощни часове в дневни се съдържа в чл. 9,
ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която не е приложима за заплащането на възнагражденията
на тези държавни служители.
Този извод не се променя от разпоредбата на чл. 188, ал.2 от
ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда, защото последната е за права, които не са свързани
със заплащането на нощния труд.
4
Видно е от чл. 140 от КТ и чл. 140а от КТ, че те вменяват
допълнителни задължения за работодателя да осигурят необходимите
условия за полагането на този труд, така че той да не засегне здравето
на работниците и служителите, като им осигури топла храна,
ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно
полагане на нощния труд, както и като извърши съответно
наблюдение и проверка на здравословното им състояние. Тези норми
съдържат и защита за определени групи работници и служители от
полагането на такъв труд с оглед тяхното здравословно състояние и
години или с оглед грижите, които дължат на членовете на
семейството им(виж чл. 140, ал.4 от КТ).
В контекста на изложеното не може да се приеме, че за
процесното правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.1
от НСОРЗ, тъй като специалният подзаконов нормативен акт, а
именно Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. не урежда хипотезите на
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумарно
изчисляване на работното време, чрез умножаване на първите със
съответен коефициент.
На първо място решаващият състав счита, че приложението на
НСОРЗ към конкретни правоотношения е предпоставено от нормата,
за прилагането на която е приета. Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗНА
наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
Видно е от §2 на ЗР на НСОРЗ, че се издава на основание чл. 244, т.2 и
чл. 261 от КТ, т.е. за да уреди прилагането на тези норми, касаещи
възнагражденията и обезщетенията по трудови правоотношения.
Следва отново да се отбележи, че правоотношение, от което извежда
претендираното обезщетение за нощен, респ. извънреден труд
ищецът, не е трудово, а служебно и има специална правна уредба в
ЗМВР.
В подкрепа на горните разсъждения е и нормата на чл. 2 от
5
НСОРЗ, която изчерпателно очертава кръга правоотношения, за които
се прилага. В този кръг не са включени правоотношенията на
държавните служители – полицейски органи.
Следва да се обоснове, че в случая не е налице празнота в
правото. Легална дефиниция за празнота в правото се съдържа в
разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ЗНА. Според нея, когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република
България. По отношение на процесния случай настоящият състав
счита, че не е налице празнота в правната уредба, а е налице уредба в
специален закон, с която не е признато право на държавните
служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработените
нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което
право последната наредба дава на работниците и служителите, чиито
трудови правоотношения се уреждат от КТ. Лишаването на
държавните служители от такава трансформация на отработени нощни
часове в дневни, се компенсира с други предвидени в ЗМВР права и
привилегии, като по - продължителен платен годишен отпуск, по -
висок размер на обезщетенията при пенсиониране и др.
Тук е мястото настоящият състав да изложи становището си, че
горните му доводи не се променят от възприетото в решението от
24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20, според което член 8 и член 12
от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се
приеме национална правна уредба, която предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите в публичния сектор -
като полицаи и пожарникари, е по-кратка от предвидената за тях
6
нормална продължителност на труда през деня.
СЕС допълва, че при всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд. Както вече съдът посочи,
такива компенсиращи мерки са предвидени за полицаите и
пожарникарите в националното ни законодателство.
В съответствие с гореизразеното становище на въззивния състав
е и постановеното в обсъжданото решение на СЕС, че членове 20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държавата членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на
тази цел. Безспорно е, че високата обществена значимост на
полаганият труд от полицаите и пожарникарите и правомощията им за
защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита
на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението, установени в ЗМВР,
обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща
полагането на 8 часов нощен труд от тях.
За пълнота на изложението настоящия състав излага
страновището си, че дори да са приложими нормите на чл.9, ал. 2 във
вр. с ал.1 от НСОРЗ към казуса, то не се установиха предпоставките в
същите за прилагането им към правоотношението на К.Н.. Това е така,
защото нощната продължителност на неговото работното време не е
по - малка от тази на дневното. Заедно с това, неговият труд не се
отчита въз основа на заработено по трудови норми.
7
Следва да се отбележи и друга разлика в правната уредба по
специалния закон - ЗМВР, чийто чл. 179, ал.1 предвижда, че нощните
смени на служителите - органи по пожарна безопасност и защита на
населението, са от 22ч. до 6ч., т.е. 8 часа. По КТ обаче,
продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни
часа, поради което е приета правната уредба в НСОРЗ при отчитането
му да се умножава с коефициент, който да го приравни като
продължителност на дневния труд, който е 8 часа.
По изложените съображения Б.ският окръжен съд счита, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Тези иск е акцесорен и основателността му е предпоставена от
основателността на главния иск. Съдът прие за неоснователна общата
претенция за заплащане на извънреден труд, поради което счита, че
искът за заплащане на законна лихва върху обезщетението от
предявяването на иска – 25.09.2019г. до окончателното плащане е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Горните мотиви съвпадат с тези на районния съд, поради което
Решение №906409 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д.№2463/2019г.
по описа на РС Б. следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивната проверка, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. за настоящата съдебна инстанция.
Водим от изложеното, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №906409 от 06.04.2022 г.,
постановено по гр.д.№2463/2019г. по описа на РС Б..
ОСЪЖДА К. ЦВ. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
С., ул. „П.Я.“ №1 да заплати на Областна дирекция на МВР Б., със
8
седалище и адрес на управление в Б., ул. „В.Ч.“ № 3 100лв.
юрисконсултско възнаграждение въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9