Решение по дело №1173/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260350
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 5 декември 2022 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20171100101173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,  27.01.2022г.

 

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                     7-ми  състав

на двадесет и първи декември                                                             година 2021

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                  СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева          

 

секретар:Йоана П.

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1173  по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на спора е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ.

            Производството е образувано по искова молба на „С.“ ЕАД, ЕИК ******* чрез пълномощника Д.А., с която срещу ответника Й.Й. гражданин на Република Кипър, роден на *** г. е предявен иск с правно основание чл.430 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 36 232,23 евро представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит  № I-108-00014/13.08.2008 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 13.08.2008г. ищцовата банка е отпуснала на ответника кредит в размер на 38 367 евро за закупуване на недвижим имот, с период на погасяване от 20 години и анюитетни вноски в размер на 303,20 евро. Твърди се, че от м. декември 2010 г. кредитополучателят е престанал да плаща вноските по кредита.

Ищцовата банка поддържа, че поради не плащане на 21 месечни погасителни вноски, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 20.08.2012 г.

Твърди се, че с писмо покана за доброволно изпълнение от 23.10.2012 г. „С.“ ЕАД е уведомила длъжника за датата на предсрочната изискуемост, което е видно от обратна разписка подписана от ответника на 12.11.2012 г. 

Ищецът поддържа, че към 30.01.2017 г. задълженията на ответника към „С.“ ЕАД са следните:

- главница в размер на 36 232,23 евро;

- договорна лихва от 4 279,24 евро за периода 19.01.2011 г. – 19.08.2012 г.;

- наказателна лихва от 42 216,15 евро;

- неплатени такси 177,50 евро.

        

       Изпълнена е процедура по реда на чл.131 ГПК, както и процедура по реда на чл. 48 ГПК, като в законовия  едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения особен представител адв. П.Д., САК, в който предявеният иск е оспорен относно неговата допустимост, като са наведени възражения за неприложимост на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК и международна неподведомственост на спора с аргументи и позоваване на Нормата на чл. 26 от Регламент № 1215/2012 г., както и чл. 4, ал. 1 от същия регламент.

Твърди се, че осъдителния иск на банката ищец не е международно подведомствен на български съд. Прави се искане за прекратяване на делото.

По същество в отговора на исковата молба е изложено становище за неоснователност на иска. Релевирано е възражение за погасителна давност за вземанията на ищеца по отношение на ответника произтичащи от Договор за ипотечен кредит от 13.08.2008 г. по отношение на главницата на основание чл. 110 ГПК. По отношение на лихвата на основание чл. 111 буква „в“ ГПК.

Особеният представител е развил съображения и във връзка с липсата на настъпила предсрочна изискуемост. Оспорена е истинността на Договор за ипотечен кредит от 13.08.2008 г., Пълномощното за сключване на договор на А.К., Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение с известие за доставяне от 12.11.2012 г. Оспорена е истинността, авторството, автентичността на подписа на ответника Й.Й. върху известие за доставяне от 12.11.2012 г.

          С протоколно определение от о.с.з. на 26.01.2021г. на основание чл.227 от ГПК, като правоприемник на първоначалния ищец „С.“ ЕАД, ЕИК ******* е конституирана „О.б.б.“ АД, ЕИК********, с оглед настъпилото в хода на процеса вливане на„С.“ ЕАД  в „ОББ“ АД, което е вписано в Търговския регистър по партида на ищеца.

             В открито съдебно заседание банката ищец чрез пълномощника си юрк.П. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

           В съдебно заседание ответникът, чрез назначения особен представител адв.П.Д. –САК оспорва предявените искове.

      

        Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК,  доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

          От приетия и неоспорен  Договор за ипотечен кредит за покупка на готов имот № I108-00014/13.08.2008г., се установява, че „С. И.Б.“ АД е предоставила на Й.Й. банков кредит в размер на 38 367 евро, за покупка на апартамент № 318, находящ се в жилищен комплекс „К.К.Р.Г.“, блок *****в с. Кранево,  общ. Балчик, заедно с изба № 39, попадащи в сграда № 6, построена в ПИ  с идентификатор 39459.23.50 по кадастралната карта на с. Кранево, общ. Балчик, местност „Юртлука“. /л.6-л.14 от делото/ Според чл.8 от кредитния договор кредитът се издължава на равни месени вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница отразени в погасителен план неразделна част от договора. Съгласно клаузата на чл.21 договорът е сключен на български и на английски език, като при несъотвветствие предимство има българския език.   В клаузата на чл.24 страните договорили, че всички спорове във връзка със задълженията по договора се разрешават от компетентните български съдилища.

       Видно от приетото пълномощно /двуезично - на български и английски език/ с нотариална заверка на съдържанието и подписите рег.№ 7255/18.08.2008г. на помощник нотариус К.Р., при А.А., нотариус  рег.№316 от НК, ответникът Й.Й. упълномощил А.К., да  извършва всички необходими действия пред „С.“ АД, във връзка с искане за жилищен кредит в размер на 39 000 евро, вкл. подаване на искане, сключване на договор за кредит, подписване на документи за усвояване на кредита, откриване на сметка в „С.“ АД, както и да закупи от името на упълномощителя и за негова сметка конкретно жилище в жилищен комплекс „К.К.Р.Г.“, блок *******в с. Кранево, общ. Балчик./л.17 – л.22 от делото/

             В клаузата на чл.2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2008г., страните  уговорили срок на погасяване на кредита от 20 години, считано от датата на първото усвояване на суми от кредита. Съгласно чл.4 от договора кредитът се усвоява чрез превеждане на сумата по сметка на продавача в срок до 28.09.2008г. В клаузата на чл.6 от договора е приет начин на погасяване  на кредита - с месечни вноски платими, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

           Според уговореното в чл.7.1 за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от БЛП за този вид кредити и надбавка, като  към датата на сключване на договора  БЛП е в размер на 4.5% процентни пункта, надбавката е 2.25% процентни пункта.

       В  раздел VI „Отговорности и санкции“, в текста на чл.12 ал.1 от кредитния  договор е предвидено, че при забава на плащането на месечните анюитентни погасителни вноски по кредита от страна на длъжника, същия дължи наказателна лихва върху просрочените суми в размер на 0.5% на ден. Съгласно уговореното в клаузата на чл. 12, ал.2 от договора, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, банката олихвява кредита с годишна наказателна лихва в размер на сбора на банковия лихвен процент за ипотечния кредит на банката плюс фиксирана надбавка, в размер на 2.25 % плюс надбавка от 10 пункта. В чл. 16, ал.1, т.3 страните уговорили годишна такса за управление на кредита – 0.5 % върху остатъчния размер на главницата, в т.5 на същата разпоредба страните договорили месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 10 евро.

            По делото е представено уведомително писмо- покана за доброволно изпълнение от 23.10.2012г., с която банката обявява кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, тъй като към 03.10.2012г. задължението на ответника е в общо размер на 42 316.43 евро, от които 36 232.23 евро просрочена главница; 5 906.70 евро  просрочена лихва; 177.50 евро просрочени такси. На страница 25 е представена обратна разписка. /л.23- л.24 от делото/

            За обезпечаване вземането на банката, е учредена договорна ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 186, том VII, рег. № 5262, дело № 976 от 14.08.2008г. на нотариус О.О., рег. № 109 на НК, върху недвижим имот – апартамент № 318, в груб строеж, находящ се в жилищен комплекс „К.К.Р.Г.4, блок Д, ет.3, с.Кранево, общ. Балчик, със застроена площ от 54.81 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 39459.23.50.6.12. /л. 309-л.310 от делото/  

            В приетото неоспорено заключение на  съдебно-счетоводната експертиза с в.л. Д.Ю.Г., е обосновано, че при извършената проверка в счетоводството на банката ищец,  се установява, че на 19.08.2008г. ответникът Й.Й. е усвоил еднократно договорния кредит в размер на 38 367 евро. Експертът посочва, че размерът на дължимата главница към 30.01.2017г. -датата на подаване на исковата молба, е в размер на 36 232.23 евро. От заключението се установява, че последната постъпила сума за погасяване на задължения по договора е от 20.12.2010г. в размер на 260.81 евро, с която е погасена част от вноска с падеж – 19.12.2010г. Вещото лице обосновава извод, че към 20.08.2012г. – датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем задължението за главница по договора е в размер на 36 232.23 евро – изцяло непогасена главница, формирана от разликата между усвоената в размер на 38 367 евро главница и погасената в размер на 2 134.77 евро главница по месечни вноски. Вещото лице сочи, че от непогасеното задължение за главница в размер на 36 232.23 евро към 20.08.2012г., 1 833.88 евро представлява непогасена падежирала главница по 21 броя падежирали месечни вноски за периода 19.12.2010г. до 19.08.2012г.

            По искане на ищцовата банка е допуснато допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и пълно. Падежиралите и непогасени вноски за главница по кредита за периода от 20.08.2012г. до 20.09.2021г. вкл. вещото лице е представило в таблица № 1 към експертизата (в колона 7 - падежирали вноски за главница). От приетото заключение на ССчЕ се установява, че задължението на кредитополучателя Й.Й. за главница по процесниия договор за кредит за периода от 19.09.2012г. до 19.09.2021г. е в размер на 14 652.20 евро и включва падежираните месечни вноски за главница в този период.

          Съдът възприема приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Д.Г., като  обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства.

В ходо на съдебното дирене е изслушана и съдебно – графологична експертиза, изготвена от вещо лице С.Г.Х., неоспорено от страните, чието заключение съдът приема като обективно и пълно. От същото се  установява, че подписът/текстът, изпълнен със синя химикална паста, в мястото на получател на известие за доставяне/обратна разписка от 12.11.2012г., не съответства на подписа на Й.Й. в копието на пълномощно на А.К. за сключване на банков кредит. Подписите, в копието на пълномощното от Й.Й. за покупка на недвижим имот и сключване на договор за банков кредит и в копието на документ за самоличност на Й.Й. не си съответстват с подписа /вписания текст/, положен върху известието за доставяне/обратна разписка от 12.11.2012г.

 

            Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Относно възражението за неподведомственост: Доколкото се касае за договорни отношения, приложима е специалната компетентност на чл.5, пар.1, б.“а“ от  Регламент /ЕО/ №44/2001, според която по дела свързани с договор искът може да се предяви в съдилищата по място на изпълнение на договора. В случая несъмнено процесния договор за кредит е с място на изпълнение в България, поради което компетентен е българския съд, а възражението за неподведомственост е неоснователно. На следващо място в  клаузата на чл.24 страните изрично са договорили, че всички спорове във връзка със задълженията по договора се разрешават от компетентните български съдилища.

По допустимостта: Предявените осъдителни искове, предвид поддържаните в исковата молба твърдения са допустими, при надлежно упражнено право на иск.

 

              По същество на доводите:                                                                                                             

          Основанието на предявения иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията на ответника по договор за кредит, сключен с банката ищец. При предоставен банков кредит  приложение намират правилата на чл. 430 –чл. 432 ТЗ.

           Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита, като ответникът е придобил недвижим имот с отпуснатия кредит. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

            Съгласно чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.

            С т. 18. от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общият принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

            От приетата по делото съдебно – графическа експертиза се установи, че подписът, под мястото на получател на известие от 12.11.2012г. не съответства на подписа на ответника. С оглед на това, съдът приема, че ответникът не е надлежно  уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита, т.к. изявлението на банката не е достигнало до него.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, поради което ищецът следва да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, както и какъв е размерът на дължимото от ответната страна.

В хода на делото между страните се доказа валидно възникнало облигационно отношение по сключен на 13.08.2008 г. Договор за ипотечен кредит между „С.“ АД, като кредитор и Й.Й., като кредитополучател.  

Анализът на доказателствата сочи на извод, че банката ищец е изпълнила това свое задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си да връща кредита по начина и сроковете, определени с договора, тъй като редовното погасяване на задълженията по кредита е преустановено през 2010г.  с преустановяване на плащанията за главница и договорна лихва. Установи се от заключението на СсчЕ, че последното плащане по договора за кредит е извършено на 20.12.2010г.  След този момент ответникът е изпаднал в забава по отношение на падежиралите месечни анюитетни вноски.

       От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.Г., което съдът намира за обективно и компетентно дадено и затова кредитира изцяло се установява, че след последното плащане на 20.12.2010г. не са извършвани никакви плащания по договора, като падежиралата главница за периода от 19.09.2012г. до 19.09.2021г.  е в размер на 14 652.20 евро, а за периода от 19.12.2010г. до 19.08.2012г. сума в размер на 1 833.88 евро, представляваща непогасена падежирали вноски или общо 16 486.08 евро, поради което искът в този размер е основателен и следва да бъде уважен.

Върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата не предявяване на иска – 30.01.2017 г. до окончателното плащане на задължението.

           

  По възражението за погасителна давност:

             Ответникът в отговора, чрез особения си представител  е направил общо възражение за погасяване по давност на задължения по кредита, без да посочи за кои суми, дължими на какво основание и за какъв период счита, че е настъпило погасяване по давност. Съдебната практика и доктрината приемат, че задължението за плащане на усвоената заемна сума няма характер на периодично, поради което не попада в хипотезата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, а се погасява с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

           Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Друг такъв срок е предвиден за вземанията за лихви, за наем и други периодични плащания, а именно три години /чл. 111, б. "в" ЗЗД/. Заявеното от ищеца вземане е за главница по договора за кредит, погасяването на която е било разсрочено на вноски. С решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че отделните погасителни вноски по предоставен заем /кредит/ не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по него, по отношение на които е приложима общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД от пет години.

На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При разсрочено плащане на предоставен кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на падежа за нея.

Съдът намира за частично основателни наведените от ответната страна възражения за погасяване на вземанията за главница по давност. Съдът намира, че по отношение на дължимата по договора непогасена главница в размер на 1 833.88 евро, приложение намира общата петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Към датата на подаване на исковата молба за  част от вноските за главница се явяват погасени по давност, а именно за периода от 19.12.2010г. до  29.01.2012г. в размер на 1139,90 евро, определен от съда по реда на чл.162 ГПК. Предвид изложеното за периода 19.12.2010 до 29.01.2012г. и за сумата 1139,90 евро предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по давност, а за разликата до пълният предявен размер от 36 232,23 евро, като неоснователен.

 

           По разноските:

           С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати  на ищеца  сумата от 2 433, 64 лв. направените по делото разноски в исковото производство пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете. Общо сторените от ищеца разноски са в размер на 6 018.63 лева,  подробно описани в представения на лист 427 списък на разноските по чл. 80 ГПК.

           Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

          ОСЪЖДА Й.Й. гражданин на Република Кипър, роден на *** г., да заплати на "О.Б.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, в качеството и на правоприемник на „С.“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми:

       - сумата 14 652.20 евро, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл.432, ал.1 ТЗ, представляваща дължима главница по Договор за банков кредит от 13.08.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба – 30.01.2017г. до окончателното погасяване на задължението,   

КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за  сумата 1139, 90 евро начислена главница в периода от 19.12.2010 до 29.01.2012г., като погасен по давност, а за разликата до пълния предявен размер от 36 232,23 евро,  като неоснователен.

ОСЪЖДА Й.Й. гражданин на Република Кипър, роден на *** г.,  да заплати на "О.Б.Б.“ АД, ЕИК******** на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 433, 64 лв., направени по делото разноски пред СГС.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               

                                                                                        СЪДИЯ: