№ 1187
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100501162 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 23628/28.03.2023г., уточнена с
молба с вх. № 28585/18.04.2023г., подадена от „Корект Естейт“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Бяла, обл.Варна, ул."Хан
Аспарух"№17, офис 1, чрез адв. О. С. от ВАК, срещу Решение №
855/15.03.2023г., постановено по гр.д. № 1629/2022г. на ВРС, 19-ти състав в
частта, с която е уважен предявеният иск на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за осъждане на „Корект Естейт“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Р. И. Д.,
ЕГН ********** с адрес ******, сумата от 2 000 евро (две хиляди евро),
подлежаща на връщане като дадена на отпаднало основание - по развален
посреднически договор за покупко - продажба на недвижим имот от
28.10.2021г.
Във въззивната жалба се посочва, че в обжалваната му част решението е
неправилно. Въззивникът излага съображения, че неправилно и в разрез със
събраните доказателства съдът е дал изцяло вяра на твърденията на ищцата в
исковата молба, както и кредитирал показанията на нейния съпруг свид. Д. Д..
За неправилен се сочи изводът на ВРС, че ищцата е действала правомерно,
тъй като от представеното писмено доказателство – банково бордеро било
видно, че тя е изтеглила сумата от 2000 евро на 28.10.2021г. в 16,26 часа, в гр.
Обзор, което било в противоречие с фактическата обстановка, описана в
исковата молба. Относно показанията на свидетеля се изразява становище, че
съдържат неверни твърдения, тъй като са в разрез с останалите събрани
доказателства. Въззивникът твърди, че сделката е сключена преди обяд на
1
28.10.2021г. в гр. Бяла. След като е въвела промяна във фактическата
обстановка, се посочва, че ищцата е заблудила съда, посочвайки за
действително извършено плащане по договора. За правилно се посочва
приетото в първата инстанция наличие на договор, но за неправилно се счита
приемането, че е извършено плащане по него. Развитата теза се поддържа с
аргумента, че не е възможно сключеният договор, представляващ разписка за
получена сума, да е бил подписан, заедно с предаване на суматапо него на
28.10.2021г., в 16,30ч., в гр. Обзор, след като съгласно свидетелските
показания на свид. К., представителят на въззивника е била в периода от
13,00 часа до 18.30 часа в гр. Бяла. Отделно от това, се мотивира
становището, че неплащането на капарото от страна на ищцата препятствало
влизането в сила на договора, поради което въззивникът настоява, че не
следва да носи отговорност по него. В заключение, моли за отмяна на
решението в обжалваната му част и за постановяване на ново решение, с
което да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Р. И. Д., чрез адв. Г. Я. от АК Варна, с който се оспорва
нейната основателност. Изразява се становище, че постановеното Решение на
ВРС e правилно, постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. Въззиваемата страна намира, че защитната теза на въззивника
се променя през цялата висящност на процеса по отношение на договорното
правоотношение, неговото възникване и валидност. Относно часа и мястото
на сключване на договора се посочва, че това обстоятелство е изрично и
недвусмислено уточнено пред ВРС от ищеца. Съгласно събраните гласни
доказателства се приема, че сключването на договора и предаването на
уговорената сума се е осъществило в гр. Обзор следобяд. Оспорват се
твърденията на насрещната страна относно това, че страните са сключили
процесния договор в гр. Обзор между 09,00-10,00 часа сутринта, тъй като
всички описани събития не биха могли да се осъществят за толкова кратък
период от време. Относно заплащането на сумата в размер на 2000 евро се
посочва, че това обстоятелство е изрично удостоверено в съдържанието на
договора, а и подкрепено от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Въззиваемата страна намира, че наведените оплаквания в
жалбата са несъстоятелни и съответно решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, лишено от твърдяните пороци. Моли за потвърждаване на
решението на ВРС и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът не се явява. Въззиваемата
страна поддържа отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
2
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по обективно
кумулативно съединени искови претенции предявени от Р. И. Д., ЕГН
********** с адрес ******, срещу „Корект Естейт“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Бяла, обл.Варна, ул."Хан Аспарух"№17,
офис 1 с правно основание чл.55, ал.1,пр.3 и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумите както следва: сумата от 2000евро, подлежаща на
връщане като дадена на отпаднало основание - по развален посреднически
договор за покупко - продажба на недвижим имот от 28.10.2021г; сумата от
95,62лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2021г. до
датата на подаване на исковата молба в съда - 08.02.2022г. вкл., ведно със
законна лихва от датата на подаване на иска - 09.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът е основал исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я
молба: На 28.10.2021г. страните сключили договор за поръчка, съгласно
който ответното дружество се задължило да посредничи при сключване на
договор за покупко - продажба на недвижим имот - апартамент № В1-2,
находящ се в гр. Бяла, ул. „Съединение“ № 4 за сумата от 38хил.евро.
Страните уговорили и комисионно възнаграждение в размер на 3% от
продажната цена или в размер на 1140 евро, платимо в деня на подписване на
окончателния договор. Твърди се, че при подписване на посредническия
договор ищцата заплатила на ответното дружество чрез управителя Т.Ш.
капаро от 2000 евро, като остатъкът от 36 хил.евро следвало да бъде заплатен
в деня на прехвърляне на имота пред Нотариус. Датата за сключване на
окончателния договор била определена за 15.11.2021г. Сочи се още, че
отново в деня на подписване на комисионния договор управителят Т.Ш.
предоставила нотариален акт №60, том 2, рег.№4128, дело 210 от 31.10.2017г.
на нотариус Ж.К., съгласно който собственик на имота е била Т.А.Б., родена
на 25.07,1950г. в Полтавска област, гражданска на Руската федерация. Ш.
твърдяла, че е упълномощена лично от собственика да продаде имота й. След
този ден били преустановени контактите с дружеството, като никой не
отговарял на телефонните обаждания на ищцата. Това я принудило да изпрати
писмо до Т.А.Б. на адреса, посочен в НА за собственост, с уведомление за
сключения посреднически договор за покупко - продажба на апартамента й,
но отговор не бил получен до момента. Обаждане от ответното дружество не
последвало и до 15.11.2021г., когато следвало да бъде финализирана сделката.
С оглед на това на 03.11.2021г. ищцата изпратила телепоща до ответника, с
която развалила сключения на 28.10.2021г. посреднически договор с
ответника и с отправена покана за връщане на платената сума в размер на
2000евро. На 08.11.2021г. служител на ответното дружество бил уведомен, за
постъпилата телепоща, но никой не се явил, за да я получи. Искането е за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника чрез управителите на дружеството, с който искът е оспорен.
Твърди се, че ищцата никога не е посещавала офис на дружеството, както и че
3
страните не са сключвали процесния договор. Оспорва се действителността
на сключения на 28.10.2021г. посреднически договор. Твърди се, че
дружеството не е получавало никакви суми от ищцата и не били представени
никакви платежни документи за това. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и прекратяване на делото.
В първото съдебно заседание пред първата инстанция от страна на
ищеца е уточнено, че твърдението му е, че договорът е подписан в гр. Обзор.
Процесуалният представител на ответното дружество е заявил, че не се
оспорва сключването на договора между страните на посочената от ищеца
дата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
правилно установена и описана в първоинстанционнното решение, както и
напълно споделя изложените от първоинстанционния съдебен състав мотиви
по същество на спора, поради което на осн. чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението.
В допълнение, по оплакванията във въззивната жалба следва да се
посочи, че въззивният съд намира, че правилно са кредитирани и анализирани
от първоинстанционния съд ангажираните по делото гласни доказателства.
Показанията на свидетеля Д. Д., ценени и при съобразяване на разпоредбата
на чл.172 ГПК, са ясни, логични, подробни досежно обстоятелствата по
процесния договор, не съдържат противоречия и са изцяло съответни на
събраните по делото писмени доказателства. Не противоречат на изложената
в исковата молба фактология, доколкото в първото съдебно заседание от
ищеца е уточнено, че дефакто договорът е подписан в гр. Обзор, което е
съответно и на представената разписка от „Банка ДСК”. А и от ответниците е
признато сключването на договора, което е същественото обстоятелство за
съществото на спора.
За неоснователно въззивният съд намира и оплакването, че неправилно
са преценени от първоинстанционния съд показанията на свидетеля М. К.. На
първо място, в рамките на срока по чл. 131 ГПК от ответника не са въведени
възражения, свързани с изложените от този свидетел факти. Свидетелят е
допуснат до разпит за установяване на обстоятелството предавани ли са пари
във връзка с процесния договор. Показанията му по никакъв начин не касаят
процесния договор, насочени са към установяване на други събития от датата
на сключване на договора, за които липсва достатъчна конкретика и са
неотносими към предмета на доказване по делото.
Наведеното твърдение във въззивната жалба за липса на влязъл в сила
договор е в противоречие с признанието, направено в първо съдебно
заседание пред първата инстанция, че твърдяният от ищеца договор е
сключен.
Досежно оплакването за неплащане на капарото, съставът на въззивния
съд споделя извода на пъроинстанционния съдебен състав, че същото е
доказано по делото с оглед съдържанието на договора, който обективира
разписка от една страна и от друга от представеното от ищеца
нареждане/разписка от „Банка ДСК” от 28.10.2021г., от което се установява,
че на датата на сключване на договора Р. Д. е изтеглила именно сумата от
4
2000 евро от клон на банката в гр. Обзор, която сума е съответна на
посочената в договора като заплатена при сключването му.
С оглед изложеното, наведените във въззивната жалба оплаквания се
явяват неоснователни, а предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД доказан по
основание и размер.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, въззивният
съд намира въззивната жалба за неоснователна и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
800лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 855/15.03.2023г., постановено по гр.д. №
1629/2022г. по описа на Районен съд - Варна, 19-ти съдебен състав В
ЧАСТТА, с която е осъдено „Корект Естейт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Бяла, ул. Хан Аспарух № 17, офис 1, да заплати на Р. И. Д., ЕГН
**********, с адрес ******, сумата от 2 000 евро (две хиляди евро),
подлежаща на връщане като дадена на отпаднало основание - по развален
посреднически договор за покупко - продажба на недвижим имот от
28.10.2021г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Корект Естейт“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бяла, ул. Хан Аспарух № 17, офис 1, да заплати на Р. И. Д., ЕГН **********,
с адрес ******, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски
във въззивното производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5