Р Е Ш Е Н И Е
№
07.12.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова, и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2101/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал1
от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от ”Д.К.Б.” АД, ***, чрез юрк. В. В., против Г.П.А., с която се твърди,
че между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB, от 17.07.2015г., въз основа на който на ответника е предоставена карта
с кредитен лимит от 500лв., за извършвана на безналични плащания на стоки и
услуги и за теглене в брой от терминално устройство- АТМ или ПОС. Посочва се,
че ответника е получил кредитната карта, за което е съставен протокол от
10.08.2015г. Посочва се, че за всички операции, извършени с картата, през един
отчетен период, длъжникът има право на
гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява
уговорената годишна лихва в размер на 19%, при условие, че до падежа е погасил пълния размер на
всички отчетени разходи през съответния период. Отчетен период е периода от
1-во до последно число на месеца, през времето на действие на договора. След
изтичане на периода, длъжникът е получавал извлечение и е бил длъжен да погаси
усвоената част от кредитния лимит- чл. 10,1 от ОУ, или е бил длъжен да погаси
минималната погасителна вноска, която е 5% от размера на главницата формирана
към последния ден на отчетния период. При непогасяване, длъжникът държи
наказателна лихва-т.8 от Договора. Посочва се, че на осн. чл. 3.2.1 от ОУ,
кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява
титуляра по картата, при забава в плащането
на което и да е изискуемо задължение, за срок по – дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на изискуемостта на задължението. Твърди се,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ по
ч. гр.д.№ 41/2018г. на ПлРС, целият кредитен лимит и бил изцяло и предсрочно
изискуем. Твърди се, че считано от
15.02.2017г., отв. Г.А. е била изпаднала в забава. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо отв. А., че дължи сумата от
общо 629,08лв., от която: сумата от 527лв.- главница, дължима на основание т.2
и т.5 от Договора и на основание т.10.1
от Раздел Х на ОУ, сумата от 102,08лв.- наказателна лихва, дължима на основание
т.8 и т.9 от Договора и т.11.1 от ОУ, за периода 01.01.2017-15.12.2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Претендират се разноски.
Ответникът
Г.П.А., ред. ув., чрез назначеният от съда особен представител- адв. М. С., в
срока на чл.131 от ГПК, изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове. Посочва се, че няма ангажирани доказателства от страна на
ищеца, относно твърдението му, че ответникът е получил месечно извлечение по
картата. Посочва се също, че съобразно твърденето за наличие на гратисен
период, не може да се установи как е начислена наказателната лихва, която
се претендира. Посочва се, че отв. А.
има качеството на потребител по см. на §13, т.1 от ДН на ЗЗПотр. Твърди се, че
са налице неравноправни клаузи в договора за кредит, като същият е сключен при
предварително определени ОУ, от страна на ищеца, и предоставеният бланков
договор не е бил предмет на предварително договаряне между страните. Твърди се,
че неравноправни са клаузите по т.8 и
т.9 от договора –касаещи наказателната лихва
и моли съдът да прогласи същите за нищожни.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №36/04.01.2018г, по ч. гр.д.№41/2018г. по описа на ПлРС, по което
дело, по реда на чл. 415, ал., т.2 от ГПК, са изпратени указания до кредитора.
В указаният 1-месемен срок от съобщението, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същия е допустим.
Безспорно по делото се
установява, че между ищецът „Д.К.Б.” АД, ***- като кредитодател, и отв. Г.А.- като
кредитополучател, е сключен договор за издаване на револвираща кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 17.07.2015г. От съдържанието на договора се установява, че в полза на
кредитополучателя, е отпуснат кредитен лимит от 500лв. и срок на договора
-31.07.2016г., при годишна лихва от 19%. В чл. 9 от Договора е посочено, че при
забава, кредитополучателя дължи наказателна лихва, в размер на договорната
лихва от 19% +6 пункта. Съобразно чл. 11 от Договора, ГПР е в размер на 34,74%.
Предвидена е възможност за автоматично подновяване на договора, при условия, по
ОУ. Установява се също- чл.7, че страните са
уговорили, че за всички операции, извършени с карта, отчетени през един
отчетен период, титулярът- кредитополучател, има право на гратисен период- по
ОУ, през който не се начислява договорна лихва, който към датата на подписване
на договора е 45 дни. Представени са и Общи условия към договора. От
съдържанието на същите се установява, че падежът на задълженията е 15 число на месеца. Съобразно ОУ- Чл. 13,1, се установява,
че издателят има право да обяви целият кредит за предсрочно изискуем, след
писмено уведомление до титуляра в случай, че последния не извърши което и да е плащане
по договора, повече от 5 работни дни от
падежа. Съобразно чл. 13,2 от ОУ, кредита става
автоматично предсрочно изискуем, без да уведомява титуляра, при забава,
в срок по- дълъг от 150 дни, от падежа. Установява се също- чл.18,1 от ОУ, че съществува
възможност за продължаване срока на договора с една година, при условие, че
никой от страните по него, не е уведомила другата за прекратяването на договора най- малко 30 дни
преди изтичане на срока. По делото е представена и тарифа на таксите,
комисионните и лихвите за издаване и обслужване на кредитни карти. Представен е протокол от 10.08.2015г, за получаване на
кредитната карта, от страна на ответника.
По делото, с ИМ, са представени
договор за издаване на револвираща кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 21.08.2013г, и протокол към него, които съдът намира за неотносими към
предмета на делото, доколкото претенцията на ищеца се основава на посоченият
по- горе договор от 17.07.2015г. Поради това, съдът намира за неотносими към
предмета на спора и представените извлечения по движението на кредитната карта,
с отчетни периоди, преди датата на сключване
на процесния договор.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: при проверка в
счетоводството на ищеца, ВЛ е установило, че страните са били в договорни
отношения въз основа на сключен договор за кредит овърдрафт, от 21.08.2013г. и
въз основа на процесния договор от 17.07.2015г. ВЛ е установило, че за периода
01.09.2013-01.02.2017г.- който е извън процесния, ответницата е теглила и внасяла суми по кредитната карта, като сумата от
5523,90лв/ дадена в табличен вид по месеци/, представлява теглените суми от посттерминали и начислена
договорна лихва. ВЛ е установило, че за периода 01.09.2013-до датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 19.12.2017г, отв. А., е заплатила общо сумата от
4894,82лв. ВЛ е установило, че ответницата, на 27.01.2017г, е погасила изцяло
задължението си по договора, като на 31.01.2017г, е изтеглила сумата от
261,50лв., и на 01.02.2017г- сумата от 261,50лв.- общо тегления от 523лв. Върху
сумата от 523лв., кредиторът е начислил лихва, за периода м.
01.2017-15.12.2017г., в размер на
102,80лв. При изслушване на ВЛ Т. И., в
с.з. на 20.11.218г, същата посочва, че в счетоводството на дружеството се водят
двата договора общо, но е установила, че след сключването на договора от 2015г,
има две тегления- на 31.01.2017 и на 01.02.2017г, в общо размер от 523лв.,
които не са погасени. Начислената лихва от 102,08лв. е именно върху тази сума.
Начислена е и месечна членска такса на 01.03.2017г, в размер на 4лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
Съдът намира за безспорно установен факта на
съществуването на договорни отношения между страните, въз основа на сключен
договор за издаване на револвираща кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 17.07.2015г., въз основа на който е издадена кредитна карта, с
кредитен лимит от 500лв. Въз основа на клаузите от договора, същият е със срок
до 31.07.2016г., но съдът приема, че
срокът на договора, на основание
чл.18,1 от ОУ, е продължен, като страните
са се възползвали от тази възможност, като заедно с това, са били налице
предпоставките за това. доказателство в тази насока, е след 31.07.2016г., отв. А.
е продължила да използва кредитната карта, съответно- да тегли и погасява суми, ведно с договорната лихва, за което
категорично сочи заключението на ВЛ. Както бе посочено по- горе, ВЛ е
установило, че на 27.01.2017г. А. е погасила всички задължения по кредитната
карта, и след това е извършила процесните две тегления. С оглед на изложеното,
съдът приема, че с изтичане на първоначалния срок на договор през м.юли. 2016г,
същия е продължен с още една година- до 31.07.2017г., и страните по него дължат
изпълнение на поетите договорни задължения. В този смисъл, съдът намира,
че възражението на особеният представител на ответника, че липса идентичност в предмета
по издадената заповед за изпълнение и
настоящето дело, за неоснователен. Основание на претенцията е именно договора от 17.07.2015г.
Съдът
намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на
чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е платежна институция по смисъла на чл.
4, т.4 от ЗКИ, и по силата на цитираната норма, е изключена от обхвата на ЗКИ. Сключеният
между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по
чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая е
налице предсрочна изискуемост на кредита, преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, доколкото клаузата за предсрочна изискуемост,
при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението
за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД.
С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Изискуемостта на задължението, в резултат на изгубването на преимуществото на
срока, предоставя възможност на кредитора, да иска изпълнение на задължението
във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците
следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то
съществува и се дължи и при настъпване на срока. Съдът приема, че не е нужно нарочно
уведомяване на длъжника, за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,
по смисъла на ТР№4/2013г, т.18.
Що се касае до направеното в
отговора на ИМ възражения за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит, като сключен при предварително
определени ОУ, от страна на ищеца, както
и на клаузите по т.8 и т.9 от договора, касаещи наказателната лихва, съдът
намира същите за неоснователни. Видно от представените с ИМ ОУ, същите са
подписани на всяка страните от страна на ответника, като с подписване на договор
за кредит, кредотполучателя е декларирал, че се е запознал с тях. Следва да се отбележи,
че Общите условия има действия спрямо
страната, само ако ги е подписала- на всяка отделна страница-чл. 298, ал.1, т.1
от ТЗ., какъвто е и настоящия случай.
По отношение на клаузите по т.8 и
т.9 от Договора, касаещи наказателната лихва, съдът намира, че не са
неравноправни, с оглед на установеният размер, поради което същите са
действителни и са произвели своето правно действие. Възнаградителната лихва има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се
съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които
се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. В случая е уговорен размер от 19%- чл.8 от
Договора. Чл. 9 от договора, както е посочено по- горе, предвижда размер на
наказателната лихва, размерът на договорната лихва от 19%, увеличен с 6 пункта.
Чл.11,1 от ОУ, сочи, че при забава, длъжникът дължи върху непогасената част от
вноската, намалена с размера на
дължимата към падежа договорна лихва, лихва за просрочие, в размер на лихва по
чл.8.1.1 от ОУ /съответстваща на чл.8 от Договора/, плюс наказателна надбавка,
съгласно договора. Към датата на сключване на договора, е налице законово
ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва, на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г. в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният
процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на ***. По процесния договор, ГПР е в размер на 34,74%, което е в
рамките на допустимия размер. Съдът намира, че уговореният размер на
наказателната лихва, не противоречи на
добрите нрави, и заедно с това няма характер на неравноправна клауза, по
смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗПотр.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.
240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, е изцяло основателен и следва да бъде
уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника Г.А., че дължи сумата
от общо 629,08лв., от която: сумата от 527лв.- главница, включваща 523-
главница и 4лв.- такса, дължима на основание т.2 и т.5 от Договора и на
основание т.10.1 от Раздел Х на ОУ,
сумата от 102,08лв.- наказателна лихва, дължима на основание т.8 и т.9 от
Договора и т.11.1 от ОУ, за периода 01.01.2017-15.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-19.12.2018г.. до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №36/04.01.2018г, по ч. гр.д.№41/2018г. по описа
на ПлРС, като д
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените от него в настоящето производство разноски в размер на общо
655лв, включващи внесена д.т. от 75лв., 180лв.- разноски за ВЛ, 300лв.-
разноски за особен представител и 100лв.—юрк. възнаграждение, определено от
съда по чл. 78, ал.8 от ГПк,у в минимален размер, съответстваш на фактическата
и правна сложност на делото. Следва ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него в разноски по ч. гр.д.№ 41/2018г на ПлРС, в размер на
75лв.
Следва да бъде постановено
изплащане на възнаграждение на назначеният особен представител, в размер на
300лв., от внесения за това депозит.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Г.П.А., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА ”Д.К.Б.” АД, ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата
от общо 629,08лв., от която:
сумата от 527лв.- главница, дължима на основание т.2 и т.5 от Договора и
на основание т.10.1 от Раздел Х на ОУ, сумата от 102,08лв.- наказателна
лихва, дължима на основание т.8 и т.9 от Договора и т.11.1 от ОУ, за
периода 01.01.2017-15.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-19.12.2018г., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №36/04.01.2018г,
по ч. гр.д.№41/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.П.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „”Д.К.Б.” АД, ***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 655лв., съставляващи направени по делото разноски и
сумата от 75лв. – разноски по ч.гр.д.№ 41/2018г. по описа на ПлРС.
На основание чл. 47, ал.6 от ГПК,
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на назначеният особен представител на ответника Г.П.А., ЕГН **********-
адв. М.С.- ПЛАК, възнаграждение в размер на 300лв., от внесения за това
депозит.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: