Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 17.10.2017 г. гр.А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд А. наказателен състав
На осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня
Спасова
при секретаря Росица Марковска
като разгледа докладваното като
разгледа докладваното от съдия Спасова наказателно
административен характер дело № 182 по
описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С.М.Т., с ЕГН **********, чрез адв. А.Т. с адрес ***, срещу наказателно постановление № 16 – 0237 - 000816 от 15.02.2017 г. на Началника на РУ-А., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба от 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месец.
Жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител. Поддържа се жалбата, ангажират се доказателства и се развиват подробно аргументите срещу наказателното постановление.
АНО не излага становище по постъпилата жалба.
Въз основа на събраните доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
АУАН № 816 от 17.11.2016 г. е съставен за това, че на 30.10.2016 г. около 04.30 часа на паркинга на комплекс „***“, общ. А., обл. Б., жалбоподателят управлява лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ***, като при извършване на маневра за привеждане в движение на МПС нанесъл щети по паркирания лек автомобил Форд Фиеста с рег. № ***. Водачът допуснал ПТП с материални щети, след което напуснал местопроизшествието без да уведоми контролните органи на МВР и да изчака тяхното пристигане. Фактическите констатации, възприети в обжалваното НП са идентични с тези по съставения АУАН, като административно наказващият орган е приел, че с това поведение жалбоподателят e нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП.
По делото са разпитани служителите при РУП-А., участвали в съставянето на процесния АУАН, които сочат, че са посетили местопроизшествието след получен сигнал от собственика на комплекса. На място заварили група млади хора, но не успели да установят водача, тъй като същият вече бил напуснал местопроизшествието. За случая била съставена докладна записка от свидетеля Д.Р. /л.11 от делото/, а още същата сутрин свидетелката Д.В.В. подала жалба за възникналото ПТП, в което посочила идентификационните данни на водача и лекия автомобил, с който е допуснато ПТП-то /л.15 от делото/. Образувана била преписка за установяване на обстоятелствата, по която са събрани сведения от очевидци на инцидента, между които разпитаните като свидетели в съдебно заседание А.А. и Х.С.. Разпитани са в хода на съдебното следствие също така Д.В. и И. С., а в режим на довеждане от страна на жалбоподателя и свидетелите Б. С. и Н. В.. От гласните доказателства се установява, че са касае до група млади хора, които се събрали в посочения комплекс да празуват рожден ден. Събрала се голяма компания, в която не всички се познавали. Между гостите били свидетелите и жалбоподателят С.Т. - приятел от студентските години на свидетеля А.А.. Свидетелите Д.В. и И. С. си легнали рано, поради което и нямат преки впечатления от начина, по който протекло самото празненство. По същия начин постъпили и свидетелите Б. С. и Н. В.. Свидетелите А.А. и Х.С. останали до последно. Поддържат, че по време на празненството С.Т. започнал да буйства, при което счупил стъклопакета в залата, наранявайки сериозно ръката си. Целият бил в кръв, като не са отзовал на опитите на присъстващите да го успокоят, а поискал незабавно да си тръгне. Качил се в лекия автомобил, с който дошъл на празненството – л.а. БМВ Х5 с рег. № ***, който бил паркиран на паркинга на комплекса. Привел го в движение, но при излизането си назад ударил паркирания перпендикулярно зад него л.а. Форд Фиеста с рег. № ***, собственост на свидетелката Д.В.. Собственикът на комплекса отказал да вдигне бариерата, докато не възстанови стойността на нанесените вреди по стъклопакета, като същевременно подал сигнал в полицията. След като сумата била събрана и предадена на собственика, последният вдигнал бариерата и жалбоподателят с двете момичета в лекия автомобил заминал без да изчака пристигането на служителите на МВР. След като дошли последните констатирали отсъствието на водача на местопроизшествието и записали данните на свидетелката Д.В., която междувременно била уведомена от приятелка за настъпилия инцидент на паркинга. В показанията си свидетелката Д.В. сочи, че действително по-късно сутринта се обадила на жалбоподателя, за да оправят нещата помежду си, но жалбоподателят отказал да съдейства, поради което подала писмено оплакване в полицията. Чрез съставения протокол за ПТП № 1635076 от 17.11.2016 г. получила обезщетение за вредите по лекия автомобил. Свидетелите А.А. и Х.С. са категорични, че по време на инцидента на паркинга лекият автомобил се е управлявал от жалбоподателя, като свидетелят А. дори го помолил да не тръгва поради тежкото състояние, в което се намирал след сблъсъка със стъклопакета. Свидетелката Д.В. потвърждава, че слизайки по стълбите към паркинга забелязала, че всичко е опръскано в кръв, като едва впоследствие разбрала как са протекли събитията през нощта.
Жалбоподателят отрича, че е управлявал лекия автомобил през процесната нощ. Поддържа, че свидетелят А.А. бил този, който се качил да шофира, съответно допуснал ПТП-то, удряйки паркирания лек автомобил на Д.В.. В тази връзка ангажира гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. С. и Н. В., които твърдят, че когато излезли на паркинга, заварили в лекия автомобил свидетеля А.А.. Платили щетата на собственика и тръгнали, като по пътя се разминали с полицейския автомобил. Уплашени от неадекватното състояние на свидетеля А., поискали от същия да спре, при което се разделили с него, а те самите изчакали в колата в А. пристигането на техен познат, който да ги закара в С.. Още същия ден се наложило ръката на жалбоподателя да бъде оперирана, като в тази връзка са представени и писмени доказателства – два броя епикризи на л.69 и 70 от делото, от които е видно, че нараняването е засегнало четвърти и пети пръст на дясната ръка.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – от спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
По пункт първи от НП в частта, в която е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание
чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В тази правна норма са посочени няколко основни задължения на водачите на МПС. В текстовата част както на АУАН, така и на НП е посочено, че жалбоподателят с поведението си е причинил имуществени вреди. Въпреки това, АНО е квалифицирал поведението му като такова изразяващо се в „създаване на пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората“. Нито в АУАН, нито в НП са посочени факти относно поведение, създаващо според АНО пречки за движението, още по-малко за създаване на опасност за живота и здравето на хората. Тези противоречия и неясноти между фактическото и юридическото обвинение правят невъзможно да бъде разбрано в какво точно нарушение е обвинен жалбоподателят. По този начин е нарушено неговото право на защита, което е съществено процесуално нарушение и мотивира съда да отмени НП в тази част.
По пункт втори от НП в частта, в която е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая в АУАН и в НП се посочва, че жалбоподателят като участник в ПТП при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява контролните органи, както и не изпълнява указанията й, което е нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП. Безспорно е, че на посочените време и място водачът на лек автомобил БМВ Х5 с рег. № *** е допуснал ПТП, нанасяйки материални щети на паркирания лек автомобил Форд Фиеста с рег. № ***. За ПТП е съставен протокол за ПТП № 1635076 от 17.11.2016 г., подписан и от двамата участници в ПТП – С.М.Т. и Д.В.В., като жалбоподателят не е оспорил подписа си. В него са описани и настъпилите щети – деформации по десен заден калник и дясна задна броня, а същите се потвърждават и от свидетелите Д.В. и И. С.. Съдът не възприема възражението относно авторството на деянието, вменено на жалбоподателя, като в тази връзка основава изводите си на показанията на свидетелите А.А. и Х.С.. Показанията са логични, последователни, конкретни относно хода на събитията през процесната вечер, кореспондират с писмените материали по делото и се подкрепят от показанията на свидетелите Д.В. и И. С.. Последните, макар да не са очевидци на инцидента, имат впечатления от разказите на очевидците непосредствено след инцидента, поради което техните показания са индиция за достоверност на показанията на свидетелите А.А. и Х.С.. Всички свидетели сочат, че групата млади хора е била голяма, поради което сред тях не би останало незабелязано обстоятелството, че не С.Т., а свидетелят А.А. е управлявал лекия автомобил на излизане от паркинга. Самата Д.В. сочи, че е била извикана след инцидента от нейна приятелка, а на самия паркинг е разговаряла с всички присъстващи за случилото се. Въпреки разговорите, които провела с очевидците, обстоятелства в подобна насока не са били споделени нито пред нея, нито пред И. С., поради което очевидно не такава е била ситуацията. Следва да се посочи, че в показанията и двамата свидетели сочат, че са разговаряли със С.Т. и неговите спътници по телефона с цел доброволно уреждане на отношенията. Същият не само не е отрекъл участието си в инцидента, но дори посочил, че е оставил пари на собственика на комплекса – факт, който споделят и свидетелите Б. С. и Н. В.. Не може при събраните две групи противоречиви показания да се игнорира и съставения протокол за ПТП № 1635076 от 17.11.2016 г. Протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в пътнотранспортното произшествие – Д.В.В. и С.М.Т., като последният не е оспорил подписа си, а това е индиция, че към този момент същият не е имал възражения относно авторството на извършеното деяние. Тази теза е лансирана по административно наказателната преписка много по-късно, поради което съдът я приема като защитна такава, а показанията на свидетелите Б. С. и Н. В. не кредитира, тъй като остават изолирани и в противоречие с останалия доказателствен материал в частта относно лицето, което е управлявало лекия автомобил по време на инцидета. Безспорно е, че същият след като привел в движение лекия автомобил, допуснал ПТП с материални щети по паркирания лек автомобил Форд Фиеста с рег. № ***, след което без уведоми контролните органи, напуснал местопроизшествието. Не се възприема възражението, че между участниците в ПТП е имало съгласие относно обстоятелствата. Съгласието относно обстоятелствата се установява чрез двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие по арг. на чл.123, ал.1, т.3, б.б от ЗДвП, какъвто липсва по делото, а не се твърди да е съставян изобщо между водачите. В показанията има данни, че е правен опит за устна договорка между водачите по телефона, но това не е достатъчно, за да се счете, че е налице съгласие по смисъла на закона. Оставянето на пари на собственика на комплекса, в каквато насока са възраженията, също не може да замести постигнатото съгласие, още повече, че безспорно се установява, че с тези пари е компенсирана щетата по стъклопакета. Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установява, че водачът е напуснал местопроизшествието преди изобщо да разговаря на място със собственика Д.В.В. на лекия автомобил, пострадал по време на инцидента. По същото време последната е била в стаята си, поради което дори не е станала очевидец на инцидента, а само е успяла да констатира вече нанесените щети на лекия автомобил, а това само по себе си е достатъчно, за да обоснове извод за неоснователност на направените в тази връзка възражения. Не са налице и процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на наказаното лице. Възражението за повторното връчване на АУАН не е сред тези нарушения, като от събраните доказателства е видно, че жалбоподателят е имал възможност и съответно е упражнил правото си на възражение по 44 от ЗАНН. Обстоятелствата са ясно и конкретно описани в АУАН и НП и се подкрепят от събрания доказателствен материал, включително представения протокол за ПТП № 1635076 от 17.11.2016 г., подписан и от двамата водачи. Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, поради което правилно е санкциониран от АНО с издаване на наказателно постановление за извършеното нарушение.
Същевременно съдът намира, че наказанията са неправилно определени по размер от АНО, тъй като не са изложени и не се обосновават никакви обстоятелства, които да налагат определяне на наказания в максимално предвидените размери. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв., а чл.27, ал.2 от ЗАНН вменява задължение на административно наказващия орган за индивидуализиране на наказанието. Видно е, че се касае до млад човек, за който няма данни да разполага с постоянни трудови доходи. Не са ангажирани доказателства от АНО за това да има и други констатирани прояви по ЗДвП. Събраните доказателства сочат, че вследствие на нараняването на ръката, получено през нощта преди настъпване на инцидента на паркинга, действително на жалбоподателя се е налагало да потърси медицинска помощ, което макар да не изключва отговорността му, следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. От една страна ситуацията е била конфликтна, а от друга същият е имал нужда от медицинска помощ, което обяснява и в този смисъл съдът възприема данните по неговите обяснения и показанията на свидетелите Б. С. и Н. В., че са бързали да уредят сметката и да тръгнат, нежелайки да губят допълнително време в обяснения по инцидента. Ето защо и предвид липсата на доказателства, които да сочат отегчаващи обстоятелства, налагащи определяне на наказание в предвидените максимални размери, съдът намира, че същите са завишени необосновано, поради което следва да се измени наказателното постановление в тази част. Като адекватно на обществената опасност на деянието и дееца се преценя наказание глоба в размер на 100 лева и лишаването от право да се управлява МПС за срок от два месец. В тези размери наказанието е в съотвествие както с целите на генералната превенция, така и с целите на индивидуалната превенция – да предупреди и да въздейства възпитателно на гражданите в посока спазване на обществения ред и правовия порядък, както и да поправи и превъзпита дееца в посока недопускане на ново отклонение от тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16 – 0237 - 000816 от 15.02.2017 г. на Началника на РУП към ОДМВР Б., РУ-А., в ЧАСТТА, с която на С.М.Т., с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба от 20 лева.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-0237- 000816 от 15.02.2017 г. на Началника на РУП към ОДМВР Б., РУ-А., в останалата ЧАСТ, с която на С.М.Т., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месец, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 лева и лишаването от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд-Б. в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: