№ 191
гр. Варна, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110204382 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Варна, издадено на основание чл.75а ал.2 от ЗТМТМ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно.
Счита, че не е извършено визираното в НП административно нарушение като сочи, че
описаното в НП лице Т. А., установено по време на проверката, се намирало в обекта по
сключен между въззивното дружество и „П. Клийнинг“ ООД договор за услуга. Навежда
твърдения и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липсвала
конкретизация на нарушението, както и подробно пресъздаване на фактическата обстановка,
АНО бил допуснали и нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП. Акцентира,
че лицето А. Т. при проверката, не е било в обекта посилата на трудов договор с въззивното
дружество, а по сключен граждански договор с друго дружество.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Акцентира на
обстоятелството, че представеният от въззивното дружество граждански договор е с дата на
съставяне 01.06.2023г., а съобразно справката на МВР лицето А. Т. е влязло на територията
на Р.България едва на 18.06.2023г.
Претендира възнаграждение.
1
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.07.2023 г. служители на ДИТ – Варна- св. Д. и св. Д., извършили проверка
на територията на обект- ресторант „Глория мар“, находящ се в гр. Варна, кк. „Константин и
Елена“, стопанисван от „Глория Мар Рест Бар“ ООД. Повод за проверката били множество
сигнали от лица полагали труд за въззивното дружество без сключени трудови договори.
В обекта проверяващите установили лица да полагат труд. Някои от лицата
подреждали масите, а зад бара имало барман и барманка, за която установили, че е А. Т..
Св. Д. и св. Д. си поръчали кафе, което било приготвено от Т., която издала и
касова бележка.
След като се легитимирали, св. Д. и св. Д. отпочнали действия по извършване на
проверка, в хода на която на лицата, установени в обекта били раздадени за попълване
декларации.
В хода на проверката, след като било установено, че Т. е гражданка на трета
държава - Република Северна Македония, законно пребиваваща на територията на
Република България с цел туризъм, същата била запитана дали желае да й бъдат
предоставени документи Декларация по чл. 402 от КТ на македонски език, но тя отказала
като заявила, че разбира български език.
На Т. била предоставена декларация по чл. 402 от КТ, в която тя декларирала, че
полага труд за дружеството „ГЛОРИЯ МАР РЕСТ БАР“ ООД гр. София от 27.07.2023год.
като барман, в ресторант „Глория Мар“ в Слънчев ден, с работно време от 08:00ч. до 17:00ч.,
че има сключен трудов договор и договорено трудово възнаграждение в размер на 800лв.
месечно, че има два почивни дни по график и един час в рамките на работния ден.
Посочила също така, че към момента издава марки и прави кафе.
Проверката продължила с изискване на документи от дружеството като била
изискана и информация от ОД МВР Варна - сектор Миграция и от Агенция по заетостта. Въз
основа на постъпилите документи било установено, че Т. А. пребивава законна на
територията на Република България с цел туризъм, че е влязла на територията на
страната на 18.06.2023год., че не е представител на чуждестранно търговско дружество и
няма издадено единно разрешение за пребиваване и работа.
Установено било също така, че за това лице не е било издадено разрешение за
достъп до пазара на труда за работа, че не е постъпила декларация и не е била извършвана
регистрация в Агенцията по заетостта на работодателя „Глория Мар Рест бар“ ООД за
осъществяване на заетост на Т. А. – гражданка на трета страна – Северна Македония.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка Варна ПР 2328478/21.08.2023год.
Преценено било, че въззивното дружество като работодател е нарушило
разпоредбата на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ тъй като на 27.07.2023год. е допуснало до работа Т.
2
А. родена на 19.103.1996год., гражданка на трета държава – Република Северна Македония,
законно пребиваваща в РБ с основание на пребиваване – туризъм, да предоставя работна
сила като изпълнява трудови функции на длъжност „барман“, с определени работно време от
08:00ч до 17:00ч., с определено работно място, с два почивни дни по график и почивка в
работния ден от 1 час и договорено трудово възнаграждение в размер на 800лв. с
периодичност на изплащане месечно, като за това лице не било издавано разрешение за
достъп до пазара на труда за работа по трудово правоотношение и не била извършена
регистрация в Агенцията по заетостта.
За това нарушение на 21.08.25023год. св. К. Д. съставила срещу въззивното
дружество АУАН № 03-2300807/21.08.2023г. Актът бил предявен и връчен на надлежно
упълномощено от представляващия лице – Й. Д., който го подписал вписвайки в него, че
има възражения които ще представи допълнително.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта било подадено писмено възражение в
което по същество се оспорвало, че Т. А. се намира в трудови правоотношения с въззивното
дружество като се навеждали твърдения, че това лице се намирало в обекта по силата
сключен договор за услуга между въззивното дружество и „П. Клийнинг“ ЕООД и била
служител на това дружество.
Към възражението били представени договор за услуга, фактура, както и
граждански договор подписан между Т. А. и „П. Клийнинг“ ЕООД.
Възраженията били преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ и му наложил административно
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Д. и св. Д., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от А. Т.;
справка от ОД МВР-Варна относно датата на влизанее на Т. на територията на Р.България,
сигнали до ДИТ и др.
Показанията на св. Д. и св. Д. са такива на свидетели- очевидци на нарушението.
Те са възприели пряко лицето А. Т. да полага труд в обекта като барман –
приготвила им лично поръчаните кафета, както и издала фискален касов бон за поръчката.
Показанията на св. Д. и св. Д. са в унисон с писмените доказателства по делото-
декларация от А. Т. в която същата изрично посочва, че работи за въззивното дружество, на
длъжност „барман“, като прави кафе и издава марки.
Пред съда депозира показания като свидетел Д. К. Т.. Последният сочи, че е
работел за дружеството „П. Клийнинг“ ЕООД. Твърди, че в това дружеството работела и А.
3
Т..
Сочи, че фирмата „П. Клийнинг“ ЕООД е работела към процесното заведение,
стопанисвано от въззивното дружество.В задълженията му влизало да почиства масите след
отсервирането им, като работно облекло, почистващи препарати и всичко необходимо за
осъществяване на дейността му били осигурявани от управителя на заведението.
По отношение на А. Т. сочи, че също е работила за „П. Клийнинг“ ЕООД, като в
задълженията и влизало почистване на бара и чашите в него, но не и да работи с
кафемашината или да издава касови бележки.
Акцентира, че не е говорела и разбирала добре български език, както и че тя вече
е била на работа в дружеството „П. Клийнинг“ ЕООД когато той започнал да работи в
началото на м.Юни 2023г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Д., като
последователни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се от една страна, а от
друга в пълно степен кореспондират приобщените писмени доказателства – декларация по
чл. 402 от КТ изходяща от А. Т., справка от Агенцията по заетостта, справка от ОД МВР
Варна.
Показанията на свидетеля Т. в частта в която сочи, че А. Т. е работила за фирмата
на К. съдът не кредитира, първо защото са в пълно противоречие с данните вписани в
саморъчно попълнената от А. Т. по време на проверката декларации по чл.402 от КТ.
Отделно от горното показанията на св.Т. се оборват и от показанията на свидетелите Д. и Д.,
които лично са възприели Т. да им прави кафе по техните поръчки, както и да им издава
касов бон.
Съдът не кредитира и представения от страна на въззивното дружество
граждански договор сключен между „П. Клийнинг“ ЕООД и А. Т. и намира, че същият е
съставен за целите на проверката първо защото за съда няма никакво съмнение, че каквито и
да било договорки между Т. и К. е нямало.
Горното се установява по категоричен начин от съдържанието на декларацията по
чл. 402 от КТ саморъчно попълнена от Т.. В нея тя е посочила категорично въззивното
дружество като неин работодател като дори е посочила и неговото седалище – София,
посочила е че работи като барман от деня на проверката (там е била и заварена по време на
проверката), посочила е работно време, почивки и т.н. все неща които липсват в
представения граждански договор. Няма как декларирайки, Т. да навлезе в такава
конкретика, с каквато е попълнена декларацията й, ако данните , вписани в нея не са й били
предварително известни.
На следващо място в приложения граждански договор е посочено, че той е
подписан на 01.06.2023год. в гр.Варна при положение, че в справката от ОД МВР Варна се
сочи, че Т. (гражданка на трета страна) е влязла в страната на 18.06.2023год.
Горното води до извод, че представения от страна на въззивното дружество
граждански договор сключен между „П. Клийнинг“ ЕООД и А. Т. е съставен единствено за
4
целите на проверката и не следва да бъде кредитиран.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата
обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; заявените
данни от работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е
била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение по чл. 75а, ал.2 от
ЗТМТМ.
Съдът счита, че „Глория Мар Рест Бар“ ООД, ЕИК ********* е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 75а, ал. 2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал.
2 ЗТМТМ подлежи на санкция работодател, за който чужденец предоставя работна сила или
е приел законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
В настоящия случай по несъмнен начин е установено, че Т. А., родена на
19.03.1996год., е чужденка, гражданка на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗТМТМ (лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава –
членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария), доколкото е гражданка на
трета държава – Република Северна Македония.
Въззивното дружество „Глория Мар Рест Бар“ ООД се явява "работодател" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и "местен работодател" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на
ЗТМТМ, тъй като осъществява дейност на територията на Република България и е
регистрирано по българското законодателство.
Доказано според съда е и обстоятелството, че на 27.07.2023год. въззивното
дружество е приело на Т. А. без за последната да има издадено съответно разрешение или
регистрация в Агенция по заетостта, поради което и съдът счете, че съставът на
административно нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е бил осъществен от въззивника.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че наказващият
орган неправилно е определил размера на същото. Неправилно като адекватно на тежестта
на извършеното администартивно нарушение е било преценено наказанието имуществена
санкция над минималния размер, предвид на факта, че се касае за първо нарушение, като в
този смисъл съдът намери, че следва да измени наказателното постановление в
5
санкционната му част.
Що се отнася до наведените с жалбата възражения, съдът намира следното:
В жалбата си и по същество въззивникът счита, че не е извършено визираното в
НП административно нарушение като сочи, че описаното в НП лице Т. А., установено по
време на проверката, се намирало в обекта по сключен между въззивното дружество и „П.
Клийнинг“ ООД договор за услуга.
Съдът не споделя възраженията на въззивника като е изложил по-горе подробни
доводи защо не кредитира представеният граждански договор,а приема за достоверно
отразеното в декларацията по чл.402 от КТ от лицето.
С жалбата се навеждат твърдения и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – липсвала конкретизация на нарушението, както и подробно
пресъздаване на фактическата обстановка, АНО бил допуснали и нарушение на чл. 52, ал.4
от ЗАНН.
Съдът, при проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира да
са допуснати сочените нарушения. Напротив – и в АУАН, и в НП се съдържат всички
обстоятелства на извършване на нарушението. Предвид на това, не може да се сподели
извод, че съдържанието на НП е лишило санкционираното лице от правото да разбере
обвинението и адекватно да се защитава.
На следващо място се оспорва фактическата обстановка, твърдяна от
административно наказващия орган. Счита се и, че не е изпълнено изискването за
провеждане на допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съдът, противно на изразената позиция намери, че фактическата обстановка по
делото е доказана такава, каквато се твърди от наказващия орган, като анализа на
доказателствата е извършен по- горе и не следва да бъде преповтарян. Доколкото
извършването на нарушението се потвърждава от всички събрани по делото доказателства,
вкл. и представените от въззивното дружество и се е произнесъл при изяснена фактология,
то не е била налице необходимост от провеждане на допълнително разследване.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено, като се намали размера на наложеното
административно наказание.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-2300807/07.09.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „Глория Мар Рест Бар“ ООД е наложено административно
6
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на основание чл.75а ал.2 от
ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 5000 лева на 2000 лева.
ОСЪЖДА „Глория Мар Рест Бар“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените
по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 32 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7