№ 13
гр. Тетевен , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20214330200016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ТЕТ-ЗБДЛ-хх на ВПД Началник РУ на
МВР-Тетевен.
Жалбодателят излага,че постановлението му се връчва след пет месеца, за същата
дата ,месец и година има издадени четири наказателни постановления.Моли да бъде
отменено наказателното постановление
Жалбодателят, редовно призован се явява в съдебно заседание,като по същество на
делото поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка на съда,изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без последствия и
се потвърди наложеното наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този
смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
1
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган.
От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите Б. В. Н.,А. Л. Л. и
М. П. Н.,се установява следната фактическа обстановка:
На 24.07.2020 година,във връзка с получен сигнал в РУ на МВР-Тетевен,свидетелите
Н. и Л.,посетили заведение „хх в град Тетевен,установили,че жалбодателяхт извършва
непристойни действия,като го отвели в полицейското управление,впоследствие
жалбодателят бил задържан за срок от 24 часа.
В полицейското управление били съставени няколко акта за установяване на
административни нарушения,извършени от жалбодателя,като свидетелят Л. му поискал
личната карта,с оглед оформяне на актовете.Жалбодателят представил документ за
самоличност/лична карта/,който според показанията на свидетеля Л. бил повреден,“с
нарушена видимост“.
На жалбодателят бил съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ ххпореден на бланката/,респ.№280/24.07.2020г,в което нарушението е
описано текстово както следва: В град Тетевен,ул.“хх,при полицейска проверка
горепосоченото лице представи документ за самоличност ххкоято беше повредена“. За
нарушена норма е посочена тази на чл.7 от ЗБЛД.
Въз основа на акта е издадено наказателно постановление №хххх,в което
нарушението е описано както следва:В град Тетевен при проверка на докум. За самоличност
се установи,че личната карта е повредена“,за нарушена норма е посочена тази на чл.7,ал.1 от
ЗБЛД,като на основание чл.81,ал.2,т.2 от ЗБЛД на жалбодателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30.00 лева.
Постановлението е връчено на жалбодателя на дата 08.01.2021г.,а жалбата срещу
същото е депозирана на 13.01.2021 година.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът приема,че необосновано е прието, че като е “представил повредена лична
карта”, жалбоподателят е нарушил чл.7 ЗБЛД, съответно е осъществил състава на
нарушението по чл.81, ал.2, т.2 ЗБЛД.
Посочената за установена фактическа обстановка не може да се субсумира към
приложения административнонаказателен състав. Липсват констатации за това, че приетият
за нарушител е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние на това нарушение.
2
С други думи не се твърди, че С. е загубил, повредил или унищожил български документ за
самоличност. Действително, от обстоятелството, че С. е представил повредена лична карта,
евентуално може да се направи извод, че същият е повредил документа. Недопустимо е
обаче извършеното деяние да се извлича чрез тълкуване от съдържанието на наказателното
постановление. Материалният закон не може да се прилага спрямо факти, които не са били
установени (или най-малкото отразени) в юрисдикционния акт на
административнонаказващия орган. Очевидно,административнонаказващият орган е приел
това за допустимо, но тогава възниква въпроса – кога е извършено нарушението. Във всички
случаи, като такъв не може да се приеме момента на извършване на проверката, който пък е
единственият посочен в постановлението.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които драстично накърняват правото на защита на
санкционираното лице, до степен на невъзможност да го осъществява. Видно от АУАН и
НП същите не отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.4 от ЗАНН по отношение
на АУАН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП. Първоначално
актосъставителят, а в последствие и административнонаказващият орган са допуснали едно
и също нарушение, което се изразява в липса на описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които то е било извършено и на доказателствата, които го
потвърждават.Описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.7, ал.1 от ЗБЛД,
която правна норма вменява в задължение към гражданите на Република България да пазят
личните си документи за самоличност от повреждане, унищожаване или загубване. В
същото време поведението на жалбоподателя С. е санкционирано по чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД,
която правна норма предвижда налагане на административно наказание глоба на този, който
повреди, унищожи или изгуби български документ за самоличност. По начина на описване
на нарушението и посочените като нарушение правни норми съдът счита, че нарушителят
не може да научи в какво точно е обвинен, тъй като няма изрично и подробно описание на
някое от изпълнителните деяния на самото нарушение, които са „изгубване”, „повреждане”
или „унищожаване” на български документ за самоличност.Ако
административнонаказващият орган е желаел да ангажира отговорността на С., то той във
всички случаи е следвало коректно да опише нарушението, като посочи как и кога
нарушителят е повредил документа, за да може да даде възможност на лицето да изгради
своята защита на база обективните факти, сочещи осъществения състав на нарушение. В
конкретния случай жалбоподателят е лишен от това негово основно право на защита, а пък
липсата на описание на нарушението лишава и съда от възможността да осъществи
адекватен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото наказателното
постановление/НП/. Всичко това е достатъчно да се отмени НП.
В конкретния случай, нито в акта, нито в наказателното постановление има
констатации сочещи евентуална повреда на личната карта. В случая липсва яснота каква
точно повреда се има предвид и в какво е изразена същата. Дали
повредата се е изразявала например в спукване на картата в някой ъгъл или другаде. Това е
3
важно с оглед преценка налице ли е реално повреда, дали повредата
би попречила да се снеме самоличността на нарушителя или не оказва влияние върху реквизитите
Всички тези обстоятелства следва да бъдат посочени, тъй като са важни с оглед преценката
за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.93, т.9 от НК.
Мотивиран от изложеното и и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №хххх на ВПД Началник на
РУ на МВР-Тетевен,издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №280/24.07.2020г,с което за нарушение на чл.7,ал.1 от ЗБЛД и на основание
чл.81,ал.2,т.2 от ЗБЛД,на А. М. С. от село хх е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 30.00/тридесет/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4