Р
Е Ш Е
Н И Е
№
08.05.2019 г. гр.
Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на осми април две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
прокурор Борис
Михов
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1940 по описа за 2018 г.
и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.2, ал. 1, т. 2 и т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Р.Р.Д.
твърди, че с обвинителен акт от 03.06.2015 год. на РП Асеновград, срещу него е
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, а именно по чл. 323 ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 23.03.2012 г. в гр.Асеновград, като
извършител в съучастие със Стефан Кирев и Петър Стефанов самоволно, не по
установения от закона начин е осъществил едно оспорвано от другиго – от
ръководството на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД гр.Пловдив, чуждо
предполагаемо право: право на ползване върху техническо съоръжение –
разпределителен шкаф за усилване на ТВ и интернет сигнал на ул.“Стою Шишков“ №
3, явяващ се част от кабелно-разпределителна мрежа за предоставяне на
радиотелевизионни сигнали и интернет в немаловажен случай. Образуваното по него
НОХД № 349/2015 г. по описа на Асеновградския РС е прекратено и делото върнато
на РП гр.Асеновград, за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Постъпил е протест от РП – Асеновград и с Определение по в.ч.н.д. № 1299/2015
г. по описа на ПОС разпореждането на АРС е потвърдено. След постановяване на
Определение от ПОС, което е окончателно, РП гр.Асеновград внася в съда
обвинителен акт и е образувано НОХД № 446/2016 г. по описа на АРС. Образуваното
по него НОХД 446/2016 г. е приключило с присъда, с която ищецът е бил оправдан
по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл.323, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 от НК. Постъпил е протест срещу постановената присъда от РП
гр.Асеновград, за отмяна на оправдателната присъда. С Решение от 02.10.2017 г. по ВНОХД №
1271/2017 г. по описа на ПОС присъдата е потвърдена и решението е окончателно.
По време на водените срещу ищеца наказателни процеси, същия твърди, че не е бил
в състояние да полага грижи за семейството си, изолирал се е, ограничил е
контактите с близките. Обвинението се е отразило изключително негативно при
упражняване на професионалните му задължения. Измъчвали го непрекъсната
тревожност, притеснение, дискомфорт, изпитвал чувство на срам, притеснение от
съседи, че срещу него тече наказателно производство. Водените срещу него дела
станали достояние на съседи, тъй като многократно му били връчвани призовки на
адреса. Производството е продължило в дълъг период от време – 26.11.2014 г. до
02.10.2017 г., като през този период му е било отнето правото на свободно
предвижване, предвид наложената му мярка „Подписка“. Моли да бъде осъден
ответника да му заплати сумата 20000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
сериозно засягане на достойнството му и преживените физически и психически
страдания в резултат на незаконното обвинение, ведно със законна лихва от
датата на влизане в сила на присъдата – 02.10.2017 г. Ангажира доказателства,
претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез Борис Михов – прокурор в Районна прокуратура гр. Асеновград,
с който оспорва предявения иск изцяло, по основание и размер. Твърди, че действително
ищеца е бил привлечен като обвиняем, взета му е била мярка за неотклонение
„подписка“, а по образуваното дело е бил оправдан. Оспорват ищеца да е
претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди. Молят да не се уважава искането
за допускане на СПЕ. Възразяват с/у допускане на исканите свидетели. Молят да
се приложи НОХД № 446/2016 г. на АРС, решение по гр.д.№ 1290/2017 г. на ПОС и
решение по в.гр.д.№ 522/2017 г. на АС – Пловдив, справка от работодателя на
ищеца, каква длъжност е изпълнявал в посочения период, задълженията му и
напускал ли е гр.Асеновград. Молят да се изиска справка дали ищеца е напускал
пределите на Р.България в този период, както и да се задължи ищеца да представи
международния си паспорт. Моли да им се даде възможност в о.з. да представят и
други доказателства.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Няма
спор по делото, а и видно от постановление от 26.11.2014 г. по сл.дело № 160/2013 г. по описа на ОСС Пловдив, ищецът Р.Д.
е бил привлечен като обвиняем за това, че на 23.03.2012
г. в гр.Асеновград, като извършител в съучастие със Стефан Кирев и Петър
Стефанов самоволно, не по установения от закона начин е осъществил едно
оспорвано от другиго – от ръководството на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД
гр.Пловдив, чуждо предполагаемо право: право на ползване върху техническо
съоръжение – разпределителен шкаф за усилване на ТВ и интернет сигнал на
ул.“Стою Шишков“ № 3, явяващ се част от кабелно-разпределителна мрежа за
предоставяне на радиотелевизионни сигнали и интернет в немаловажен случай, което
представлява престъпление по
чл. 323 ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК. Определена му е била мярка за неотклонение „подписка”. След приключване на разследването
против него е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Асеновград от
03.06.2015 г., по който е било образувано НОХД
№ 349/2015 г. по описа на РС Асеновград - прекратено и делото е върнато на РП
гр.Асеновград, за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. От РП –
Асеновград е постъпил протест и с Определение по в.ч.н.д. № 1299/2015 г. по
описа на ПОС, разпореждането на АРС е потвърдено. След постановяване на
Определение от ПОС, което е окончателно, РП гр.Асеновград е внесла в съда
обвинителен акт и е образувано НОХД № 446/2016 г. по описа на АРС, което е
приключило с присъда, с която Радоастин Д. е бил оправдан по повдигнатото
обвинение, за извършено престъпление по чл.323, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. От
РП гр.Асеновград е постъпил протест срещу оправдателнта присъда, с искане за отмяна
на същата. С Решение от 02.10.2017 г. по
ВНОХД № 1271/2017 г. по описа на ПОС присъдата е потвърдена и решението е
окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.
От това следва, че e налице хипотезата
на чл.2, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. За да възникне задължение за заплащане на обезщетение е
необходимо още да са причинени вреди и да е налице причинно-следствена връзка
между тях и действията на правозащитните орани.
От справка на ТВ „САТ КОМ“ ООД се
установява, че Р.Р.Д. е назначен на длъжност „монтажник кабели“, както и
работните дни и ползвания полагаем отпуск за периода от 26.11.2014 г. до
02.10.2017 г. Представена е и длъжностна характеристика на ищеца.
От справка на РД ВР Пловдив, сектор „БДС“
се установява, че за периода от 26.11.2014 г. до 02.10.2017 г. ищецът е
напускал пределите на България веднъж, за периода от 13.09.2016 г. до 20.09.2016
г.
От приетата по делото СПЕ на вещото
лице О.Д. – неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено се установява, че привличането като обвиняем на Р.Д. му се е отразило
негативно, предизвиквайки стрес, неувереност и засилващи напрегнатост,
ситуативната тревожност и тенденция към депресия. От данни получени в процеса
на изследванията може да се потвърди, че и към момента на освидетелстването при
подекспертния се наблюдава повишена напрегнатост и ситуативна тревожност,
свързана с визирания наказателен процес. Самата ситуация и тревожността,
свързани с нея са е отразили негативно в/у способността му да гради и поддържа
адекватни взаимоотношения с близки, приятели и колеги. Експертизата счита, че негативните
емоции като стресът, притесненията,
напрежението и наложената мярка за неотклонение са довели до тревожно
депресивната симптоматика у Р.Д., която се е отразила негативно в/у отношенията
му с приятелите и близките.
От
показанията на свидетеля Н.Ю.Д. – съпруга на ищеца, които съдът кредитира се
установя, че
с/у съпруга и е водено наказателно преследване, във
връзка с манипулация на техническо съоръжение, за разпределение на интернет и
кабелна телевизия. Разследването по делото е приключило през 2017 г. с
оправдателна присъда. За периода в които е водено разследването Р. е викан
многократно в полицията, следствието, прокуратурата, разпитван е няколко пъти,
получавал е призовки в къщи - което е
създавало напрежение у него и цялото семейство. След повдигнатото обвинение Р.
се променил чувствително, вечер трудно заспивал, бълнувал, будел се многократно
по време на сън, затворил се сам – понякога отказвал да излиза навън с децата и
съпругата си, бил постоянно напрегнат, не можел нормално да изпълнява
служебните и семейните си задължения. Споделял е, че се страхува какво ще се
случи, докога ще продължи процеса, знаел е че наказанието което се предвижда за
това престъпление е „лишаване от свобода“. Страхувал се е, че може да загуби
работа си, което ще се отрази негативно на семейството, че една осъдителна
присъда може евентуално да се отрази негативно и на друга бъдеща работа. Р. не
се чувствал виновен, казвал че е обвинен, за това че е изпълнявал служебните си
задължения. Въпреки, че е оправдан Р. и
в момента изпълнява служебните си задължения под напрежение, за да не се стигне
до същия резултат. Взетата му мярка за неотклонение била „подписка“. За този
период семейството са ходили на почивка с децата.
От показанията на свидетеля
Кристиян Стефанов Мутафчиев – колега на ищеца, които съдът кредитира се
установя, че през 2014 г. срещу Р. и други колеги от фирмата е било повдигнато
обвинение, за това че на ул.“Стою Шишков“ в Асеновград той и колегите са
отворили кабелно разпределителен шкаф, опитали са се да манипулират сигнала, да
сменят техниката. Разследването е продължило 3-4 години, което е приключило с
оправдателни присъди. След като е било повдигнато обвинение на Р., същия станал
по притеснен, свит, сдържан. Променил се чувствително, преди бил „душата на
компанията“, а след това нямал настроение. Дори това се отразила много на
работния му процес, двамата: Р. и Петър били в една работна група – изпращани
за най-сложните ситуации и аварии, а след повдигнатото обвинение Р. се страхувал
да ходи на аварии, да изпълнява служебните си задължения, като е споделил че
заради изпълнение на служебните му задължение се е случило всичко. Той е казвал, че е притеснен от резултата на
обвинението, за да не загуби работата си, за да не му се отрази една присъда
евентуално в досието – в което да пише, че е осъждан. Споделял е, че си
предвижда „лишаване от свобода“ и може да лежи в затвора, ако се докаже
обвинението. По време на процеса Р. *** и с.Мулдава. Близки, колеги и съседи
знаели за повдигнато обвинение срещу него, Р. е ходил на разпити няколко пъти в
различни институции.
Според чл. 2, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието
за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и
впоследствие оправдан – от две съдебни инстанции. Това е достатъчно основание,
за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността
се разглежда на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият /обвиняемият/ е оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно
лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде
ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за
образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за
престъпление.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл.2 т.3
от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е
оправдано, както всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния
ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други
следствени действия, предявяване на следствието и т.н., двуинстанционна съдебна
фаза на производството, и второ - оневиняване на обвиняемия.
От тези
факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение
следва да се предяви срещу органа,
от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая
носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното
производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода
на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала
указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла обвинителен
акт срещу ищеца, обвинението е поддържано до приключване на съдебната фаза на
процеса, впоследствие е внесла и въззивен протест срещу оправдателната присъда
на втора инстанция. Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно
наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки
и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за
размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка
между тях и воденото производство.
С оглед на това следва да се приеме, че са увредени неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси на ищеца. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената
чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. Нормално
е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено
в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване. По тази причина в съдебната
практика е възприето
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. Наказателното преследване по необходимост е свързано
упражняването на процесуална принуда (различни по естество, характер,
продължителност на начин на изпълнението им мерки за неотклонение, процесуални
действия с участието на обвиняемия, ефективност на разследването в разумен срок
и др.), която обвиненият изтърпява; и неговите вреди от неоснователното
обвинение се изразяват в причинените негативни изживявания. Още повече, че в подобни случаи негативните
преживявания се презумират от закона, с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на
личността, право на лична свобода. Безспорно ищецът е изживял негативни емоции,
съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от обвинението. За това в хода на производството са
разпитани свидетели, имащи преки впечатления от работата и живота на ищеца, с
показанията на които е доказано че на ищца са причинени вреди, и има
причинно-следствена връзка между тях и
действията на правозащитните органи.
Размерът на обезщетението
следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: продължителността
на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно
производство – от привличането му като обвиняем на 26.11.2014 г. до влизане в
сила на оправдателната присъда – 02.10.2017 г.; обстоятелството, че по
отношение на ищеца не е повдигнато обвинение за тежко престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;
спрямо ищеца е наложена най – леката мярка за неотклонение – „подписка“;
едновременно с това обаче спрямо него е внесен обвинителен акт, като така се е
снабдил и с по – укоримото процесуално качество на подсъдим, поради протест на
прокуратурата, срещу постановената оправдателна присъда съдебната фаза е
протекла пред две съдебни инстанции.
Интензитетът на вредите обаче зависи и от
субективен фактор – конкретния психоемоционален статус на ищеца. С оглед
личността на пострадалия, конкретният случай не се отличава от обичайните в
практиката. Ищецът е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни, които
се срамувал от случилото се /воденото срещу него производство, призоваване в
дома му/, което е станало известно на всички: близки, колеги и познати. От приетата
по делото експертиза на в.л.Д. и свидетелските показания се установява, че
интензитетът на отрицателните емоции от незаконното обвинение /срам, позор,
неудобство, нервна тревожност и т.н./ е довел до затваряна на ищеца, отказ да
общува с околните и членовете на семейството. Още повече по същото време той е
бил семеен, страхувал се е да не остане безработен, без доходи на които разчита
да издържа децата си, чувствал се е невинен – тъй като е изпълнявал съвестно
служебните си задължения, а за това е бил обвинен, което е породило страх да
изпълнява задълженията си, да не бъде осъден на „лишаване от свобода“ – всички
тези комплекси причини са засегнали личният му живот. При всички положения качествата на обвиняем,
впоследствие подсъдим, необходимостта от участие в множество процесуално –
следствени действия, изправянето му пред органите на реда и правораздавателните
органи, опасността да бъде признат за „престъпник” и т.н., са го засегнали по -
дълбоко в сравнение с други пострадали в сходни случаи. Следва да се отчете
обаче и това, че от обективна страна случаят не е придобил масов отзвук /чрез
медии или по друг начин/, не се е отразил на професионалния имидж на ищеца, а
преди всичко е засегнал субективните му /вътрешни/ преживявания, както и тези
на най – близките му, което допълнително е повлияло на интензитета на вредите.
Поради това съдът намира,
че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени
вреди е сумата от 10 000 лева, която по принцип следва да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 02.10.2017 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда,
до окончателното плащане на задължението.
От ищеца се претендират разноски, които следва
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му се присъдят, съразмерно на уважената част
на претенцията, а именно сумата от 690 лева /за заплатени адвокатско
възнаграждение, хонорар за вещо лице и държавна такса, която се дължи изцяло по
аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, ул. “Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров, да
заплати на Р.Р.Д., ЕГН ********** ***, сумата
10 000 лева /десет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на
воденото срещу него наказателно производство /следствено дело № 160/2013 г. по
описа на ОСС град Пловдив/ с обвинение за престъпление по чл. 323 ал. 1
вр.чл.20 ал.2 от НК, респ. НОХД 446/2016 г. по описа на
РС Асеновград, ВНОХД 1271/2017 г. по описа на ОС – Пловдив, по
което ищецът Р.Р.Д. е признат за невинен и оправдан, ведно със законната лихва върху присъдената
главница от 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” №
2, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров, да заплати на Р.Р.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 690 лева
/шестотин и деветдесет/ - разноски
по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: