Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 09.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10885 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Ищецът И.И.И. твърди в исковата си молба, че през 2007 г.
срещу него било образувано наказателно производство по пр.пр. № 25349/2004 г. по
описа на СРП. С постановление от 15.08.2007 г. бил привлечен като обвиняем за
престъпления по чл. 291, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В СРС бил внесен
обвинителен акт. С разпореждане от 03.06.2008 г. по НОХД № 3077/2008 г. съдът
потвърдил взетата спрямо И. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съдебното следствие продължило четири години и с присъда от 24.04.2012 г.
ищецът бил признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК.
Прокурор при СРП подал протест срещу оправдателната
присъда, като необоснованият протест ненужно удължил наказателното производство
и свързаните с него болки и страдания, понесени от ищеца. С решение от
23.11.2012 г. СГС потвърдил оправдателната присъда. За периода от пет години и
три месеца, през които било висящо наказателното производство И. търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания,
унижения, чувство на тревожност и несигурност, безсъние и страх от изхода на
делото. Дългогодишният стрес и нарушения ритъм и начин на живот засегнали
дълбоко ищеца и довели до сериозно влошаване на психическото и емоционалното му
състояние. Наказателното преследване било широко отразено в медиите и
достигнало до широк кръг граждани. И. работел дълги години като вещо лице и
изготвял експертизи по граждански и наказателни производства. Изградил
безупречна репутация сред колеги, съдии и прокурори. След несправедливото
обвинение отношението към него се променило и част от магистратите престанали
да го назначават за вещо лице. Това довело до намаляване на работата му.
Изпитал неимоверен стрес и срам от явяване по делата като подсъдим, а внесеното
съмнение в неговите професионални качества и безпристрастност опетнило доброто
му име.
Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 50 000
лева и моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения
размер, ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното изплащане.
В
подадения от него отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ
оспорва исковете по основание и размер. Твърди и че претендираният размер на
обезщетението е прекомерен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на Прокуратурата – повдигане на обвинение за
извършване на престъпление, за което И.И.И. е оправдан, като доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността законът
възлага на ищеца.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство и че
прокурор при СРП е изготвил и внесъл в съда обвинителен акт срещу И.И.И. за извършено
на 12.12.2005 г. престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК.
С
постановление от 15.08.2007 г. по сл.д. № 86/07 г. на НСлС И.И.И. и бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК и му е била
взета мярка за неотклонение „подписка“.
С
разпореждане от 03.08.2008 г. по НОХД № 3077/2008 г. по описа на СРС делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.10.2008 г. и е
потвърдена взетата по отношение на всички обвиняеми, включително спрямо И.И.,
мярка за неотклонение – „подписка“.
С
присъда от 24.04.2012 г. И.И. е признат за невиновен в това, че на 12.12.2005
г. в гр. С., като вещо лице – графолог, в съучастие с вещо лице М.Б.З., като
съизвършител, пред СГС, І ГО, 7-ми състав писмено съзнателно дал невярно
заключение по протокол № 104, без дата, за извършена съдебно-почеркова
(графическа) експертиза по гражданско производство – гр.д. № 1187/2004 г. по
описа на СГС, 1-во ГО, 7-ми състав, а именно – че подписът в графа „Издател“ в
запис на заповед от 08.07.2002 г. с издател Д.Д.К. и поемател М.С.С. не бил
положен от издателя Д.Д.К., поради което е оправдан по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По
подаден от прокурор при СРП протест е образувано ВНОХД № 3636/2012 г. и с окончателно
и неподлежащо на обжалване и протестиране решение № 1313 от 23.11.2012 г.
оправдателната присъда е потвърдена.
При така
установените факти съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да
са му причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за уважаване на
предявения иск - повдигнати обвинения в извършване на престъпления от общ
характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпления, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в отношенията в
семейството, обстоятелствата, отразили се на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното
състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се подразбират
от естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални действия.
Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с
онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с негативни емоционални преживявания, унижения, изпитано
чувство на тревожност и несигурност, безсъние и страх от изхода на делото,
стрес и нарушен ритъм и начин на живот, компрометиране на професионалния му
авторитет и уронване на доброто му име.
Свидетелката Ч. разказва,
че познава ищеца от повече от 30 години, през който период е работила с него
като колега в СУ „Св. Климент Охридски“ и като вещо лице. Ч. помни, че
е била разпитвана като свидетел по образуваното срещу И. наказателно
производство, което продължило пет години. И. бил много стресиран и притеснен
от изхода на делото. Променил се и от спокоен човек с чувство за хумор станал нервен
и напрегнат. За образуваното срещу И. наказателно производство знаели всички
вещи лица. Коментирало се в деловодствата на съда и в разговори между адвокати.
Свидетелката помни два случая, при които съдът не е назначил И. за вещо лице
поради възражение от страна на адвокат, че има наказателно производство срещу
ищеца и не е желателно той да дава заключение.
Свидетелят Т.
познава И. като асистент по криминалистика в СУ „Св. Климент Охридски“.
По-близки станали, когато Т. станал адвокат. Защитавал И. по образуваното
наказателно производство за невярно заключение. По характер И. бил кротък и тих
човек. След като му повдигнали обвинение ищецът станал затворен и избягвал
контактите с хората. Съдиите в СРС избягвали да го назначават като вещо лице.
Някои негови колеги започнали да го избягват. След окончателното приключване на
наказателното производство И. поискал съвет как да изчисти името си, тъй като
страдал от опетнената си репутация на честен човек. Свидетелят Т. също твърди, че
магистрати отказвали да го назначават за вещо лице поради воденото срещу него
наказателно производство.
Събраните по
делото доказателства, относими към настъпването на вредите и тяхната тежест и
поради това обуславящи размера на дължимото обезщетение, водят до извода, че в
причинна връзка с обвинението е настъпилата качествена промяна в начина на
живот на И..
За период от пет
години ищецът е бил в състояние на психо-емоционалния дискомфорт, който е
изпитал и в работна среда. Неминуемо характерът на повдигнатото обвинение за съзнателно
дадено невярно заключение не само е подкопало самочувствието на ищеца, но и се
е отразило на заетостта му. Висящото наказателно производство е подкопало
доверието на служителите, които са му възлагали изготвяне на заключения.
Пострадало е доброто му име и репутацията му на професионалист в своята област,
изпълняващ добросъвестно задълженията си. Притеснението, че му се отправя
обвинение за даване на невярно заключение е причинило на ищеца стрес и
безпокойство, които са се отразили на поведенческите му реакции и позициите,
които е заемал в обществото; на авторитета му както сред колегите, така и в
академичната общност.
В
издание на „Нощен труд“ от 11.06.2008 г. е публикувана статия със заглавие
„Спипаха петима графолози за менте експертиза“. Журналистическият материал обаче
не съдържа нито името на ищеца, нито са налице данни, индивидуализиращи го по
недвусмислен начин от широката аудитория. В този смисъл не се ангажираха
доказателства, че И. е бил разпознаваем като обвиняемо лице за престъпление по
чл. 291, ал. 1 от НК, извън кръга от лица, с които ищецът е имал професионални
отношения.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищецът е привлечен
към наказателна отговорност през 2007 г., а наказателното производство е приключило
през 2012 г. Като съобрази критериите за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди, продължителността на наказателното производство и характера
на обвинението – за престъпление от общ характер, за което се предвижда
наказателна отговорност лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване
от право да се упражнява определена професия или дейност, възрастта на
обвинения – 67 г. към момента на образуване на наказателното производство, авторитета,
с който се е ползвал сред колегите си и сред магистратите, настъпилите промени
в психическото състояние на ищеца и в отношенията му с околните поради
унижението от отказа да му се възлага изготвяне на експертизи, съдът намира, че
справедливото обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде определено на 30
000 лева.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС) – 23.11.2012 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. Други разноски страните не
доказаха да са сторили, поради което не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.НА Р.Б., с адрес гр. С., бул. „*********
да заплати на И.И.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в
престъпление по чл. 291, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което е оправдан с
присъда от 24.04.2012 г. по НОХД № 3077/2008 г. по описа на СРС, НО, 108
състав, влязла в сила на 23.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 23.11.2012 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева, а на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 10 лева държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: