РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                  №……………../……….…

                                                                  Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На девети юни                                                   Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3105  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  „Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя  Д.С.Д., чрез адв.Кр. К.,***-010457/07.11.2018 год.  на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което за нарушение на чл.16,ал.1,т.1 от ЗЗБУТ, вр.чл.275,ал.1 от КТ и чл.127,ал.1,т.4 от КТ на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.413,ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 / петнадесет хиляди / лева.

            С  жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални и материални нарушения. Сочи се, че ефективния контрол не е осъществен от общината и пътната агенция, която стопанисва третокласния път и е създала предпоставки за ПТП. Алтернативно се иска намаляване на санкцията до минимума предвиден в закона.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.М., ВАК, който моли НП да бъде отменено изцяло. Прави искане за присъждане на разноски.

            Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк Ошавкова, която намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Прави искане за присъждане на разноски.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

НП № 03-010457/07.11.2018 год. е издадено, затова, че „ Д.“ ЕАД, с БУЛСТАТ ********* в качеството на работодател не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършената работа от лицата Н.П.С. с ГЕН ********** на длъжност „ носач-товарач,стоки“ и Д.К.О.с ЕГН ********** на длъжност „ носач-товарач, стоки“ при управлението на служебен автомобил „ микробус“  с рег. № ***, управляван от Н.П.С. на длъжност „ носач-товарач, стоки“ и спътника Д.К.О.на длъжност „ носач-товарач, стоки“ без да създаде риск за здравето и по безопасен начин, т.е. е допуснал управлението на служебен автомобил „ микробус“ с рег. № ***, който при участие в ПТП на третокласен път между гр.Белослав и с.Константиново, около 200 метра след завод „ Терем КРЗ Флотски арсенал Варна“ ЕООД, местност „ Лъджата“, водел до летален изход и за двете лица без това да е възложено в длъжностната характеристика или друг вътрешно-фирмен документ  – нарушение на чл.16,ал.1,т.1 от ЗЗБУТ, вр.чл.275,ал.1 от КТ и чл.127,ал.1,т.4 от КТ .

Нарушението е извършено на 01.10.2018 год. на третокласен път между гр.Белослав и с.Константиново,около 200 метра след завод „ Терем КРЗ Флотски арсенал Варна“ ЕООД, местност „ Лъджата“ .

НП е съставено въз основа на АУАН № 03-010457/31.10.2018 год..

Възражение от представляващия дружеството- нарушител срещу акта няма вписано. Такова  е депозирано в законоустановения 3-дневен срок по чл.44,ал.3 от ЗАНН.

            Разпитан в хода на съдебното производство свидетеля при установяване на нарушението и съставянето на акта П.Б. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че на 01.10.2018 год. дежурен полицай е съобщил в Д ИТ Варна за трудова злополука. Установено било, че на главен път гр.Белослав-с.Константиново, на около 100 метра след завоя за „Терем „ е възникнало ПТП с две загинали лица. Когато той и колегата му посетили мястото на произшествието установили смачкан микробус, облепен със стикери на „ Денислав „ , собственост на дружеството. Свързали се с работодателя и започнали проверка за настъпилата злополука. Установили, че работниците Н.П.и Д.О.се качили на служебния микробус и тръгнали от Белослав в посока с.Константиново, където се намирала другата база на дружеството. По пътя натам настъпило транспортното произшествие. Според свидетеля било установено, че на починалите лице с устна заповед било наредено да отидат до базата в с.Константиново.Според свидетеля от страна на дружеството се опитали да прикрият факта, че починалите са били на работа, като били представени графици, че в деня на злополуката не са били. Не били дадени обяснения от дружеството и по какъв начин ключовете от микробуса са се намирали в Н.Пламенов.

С показанията си св.Е. потвърждава казаното от св.Б..

От показанията на св.С. С.се установява, че Н.С. е нямал право да управлява микробус, тъй като е нямал издадена такава заповед.

От показанията на Н.С. се установява, че към датата на нарушението е управлявал микробус „ Мерцедес“, при управлението на който са починали П.и К..Твърди, че влизането и излизането от обекта на фирмата е ставало само с карти.Освен карти, водачите на автомобили на дружеството са имали и пътни листи, в които се попълвал маршрута, откъде се тръгва, къде се отива.Твърди, че рядко се е случвало буса да бъде местен в негово отсъствие. Твърди, че това бил единствения случай, когато някой вземал чужд автомобил и излизал с него от базата, както и че за всяко излизане се попълвал пътен лист.

Съдът кредитира показанията на  свидетелите Б. и Е., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви. По отношение показанията на свидетелите С. и С.съдът ги кредитира, като отчита обстоятелството, че същите работят за дружеството жалбоподател.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Б., Е., С.и С., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени ,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор Дирекция „ ИТ” Варна, съгласно приложена Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице. 

Общото задължение на работодателя е да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места е регламентиран в разпоредбата на  чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. В частност при оценяване на риска се осигурява обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове.

 От анализа на доказателствата по делото е безспорно установено,че „Д.“ ЕАД, в качеството си на работодател  по смисъла на пар.1,т.2 предл.последно от ДР на ЗЗБУТ е имал задължението да осигури безопасни и здравословни условия на труд, изразяващи се конкретно в организацията на работните места, касаеща предоставяне управлението на МПС, собственост на дружеството на лица, на които това не е вменено по длъжностна характеристика, каквото изискване визира чл.16,ал.1,т.1 от ЗЗБУТ.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че влизането и излизането на автомобилите от базата на дружеството е ставало с нарочна поименна карта, както и че са попълвани пътни листи при излизане на автомобилите от базата. Видно от показанията на св.С. обаче, е че имало изключения, а именно при нареждане от началника на транспорта на дружеството друг, работещ в дружеството е можело да се отиде с МПС на дружеството, за да се зареди с гориво, а такова зареждане е ставало в базата в с.Константиново, по пътя за където е настъпило транспортното произшествие.

В случая според състава на съда не е от значение по каква причина двамата работника се пътували към с.Константиново, а именно, че след като управлението на МПС не им е било заложено в длъжностната характеристика  за работодателя е било задължително ,осигурявайки здравословни и безопасни условия на труд да създаде организация на работните места, за да не се допуска управлението на автомобилите на дружеството от лица, на които това не им е вменено в задълженията. Още повече, че са налице данни за употребен от починалия С. алкохол / видно от СМЕ , назначена по ДП № 318/2018 год. по описа на 04 РУ ОД МВР Варна е, че в кръвта на починалия С. е установено наличие на алкохол 2,6 промила и 3,4 промила в урината/.

Въпреки изложеното по-горе, обаче състава на съда намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на наказаното лице. От описанието на нарушението, дадено в АУАН и НП се установява, че се касае за липса от страна на дружеството нарушител на ефективен контрол за извършената работа при управление на служебен автомобил без да се създаде риск за здравето и по безопасен начин, което е посочено в текста на чл.16,ал.1,т.6 от ЗЗБУТ,а като нарушена е визирана нормата на чл.16,ал.1,т.1 от ЗЗБУТ, която гласи, че работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че както в АУАН, така и в НП не е налице съответствие между описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено и посочените законни разпоредби, които са били нарушени виновно. По този начин е ограничено правото на защита на санкционираното лице, доколкото на практика не става ясно за какво точно деяние е ангажирана административно-наказателната отговорност на същото.

В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно и текстовете от закона, които са били нарушени, като от друга страна следва да е налице съответствие на описаните такива в АУАН и тези, залегнали в издаденото въз основа на него НП. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

Предвид горното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото такива се дължат само на „Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя  Д.С.Д. , което чрез процесуалния си представител е направило изрично искане за присъждане на разноски в размер на 1000 лева.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Неоснователно е направеното в съдебно заседание възражение на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение , тъй като договарянето му в размер на 1000 лв. е в съответствие с   чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма основание този размер да бъде намален.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  НП № 03-010457/07.11.2018 год.  на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на  „Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя  Д.С.Д., чрез адв.Кр. К.,*** за нарушение на чл.16,ал.1,т.1 от ЗЗБУТ, вр.чл.275,ал.1 от КТ и чл.127,ал.1,т.4 от КТ на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.413,ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 / петнадесет хиляди / лева.

ОСЪЖДА Д ИТ Варна  да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя  Д.С.Д., чрез адв.М., ВАК сумата от 1000.00 лв., представляваща адвокатско  възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му  пред  Административен съд ,гр. Варна.

 

 

Съдия при РС Варна: