Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 8332 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 56695
от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 50578/2017 г. на СРС, I ГО, 41
състав, Ц.С.Г., В.П.Г. и М.П.Г. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, разделно (при квоти 4/6 за Ц.С.Г. и по 1/6 за В.П.Г. и М.П.Г.), сумата от 278, 45 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.08.2015 г. – 30.04.2016 г. до
топлоснабден имот - апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж. к. „********с
абонатен № 245485, ведно със законна
лихва върху главница от датата на депозиране на исковата молба -01.08.2018 г.,
до окончателното плащане, както и сумата от 62, 29 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2015 г. до
27.11.2017 г., които суми се разпределят, както следва за всеки един от
ответниците: за Ц.С.Г. – 185, 63 лв. главница и 41, 53 лв. лихва; за В.П.Г. – 46, 41 лв.
главница и 10, 38 лв. лихва и за М.П.Г. - 46, 41 лв. главница и 10, 38 лв.
лихва. Исковете за стойността на потребената топлинна енергия са отхвърлени за
разликата над сумата от 278, 45 лв. до пълния предявен размер от 963, 74 лв.,
както и за периода 01.05.2014 г. – 31.07.2015 г., а исковете за мораторна лихва
върху стойността на потребената топлинна енергия са отхвърлени за разликата над
62, 29 лв. до пълния предявен размер от 79, 57 лв. Ответниците са осъдени разделно
да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените от него разноски
в размер на 179, 63 лв., при съобразяване на притежаваните от тях квоти, както
следва: 119, 75 лв. за Ц.С.Г. и по 29, 94 лв. за В.П.Г. и М.П.Г.. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че СРС неправилно
е приел, че задълженията на ответниците за главница за периода от 01.05.2014 г.
до 31.07.2015 г. са погасени по давност. Дружеството претендира сума по обща
фактура № ********** от 31.07.2015 г., издадена след приключване на
отоплителния сезон м.05.2014 г. - м.04.2015 г., въз основа на извършени отчети
и изравнителна сметка от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че в раздел
VII от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 (чл.33 от ОУ-02/03.02.2014 г.), е
определен редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. С приетите Общи условия, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа” и вестник „19 минути”, в сила от
12.03.2014 г., е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, само ако клиента
изпадне в забава т. е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. В случая общата
фактура за отоплителния сезон 2014г. - 2015 г. е публикувана на 15.08.2015 г.,
поради което счетоводният падеж на същата настъпва на 15.09.2015 г. С
депозирането на исковата молба на 01.08.2018 г. давността е прекъсната, но
решаващият съд неправилно е постановил, че задължението за периода м.05.2014 г.
– м. 05.2015 г. е погасено по давност. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява от топлопреносното дружество
при публично известни Общи условия, които се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет и които влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Същите
имат силата на договор между „Т.С.” ЕАД и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. По делото
не е установено ответниците да са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ,
поради което спрямо същите са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от топлопреносното дружеството. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Ц.С.Г.,
В.П.Г. и М.П.Г., с който я оспорват. Излагат съображения, че за претендираните
от ищеца вземания се прилага тригодишен давностен срок, поради което правилно
решаващият съд е приел, че задълженията им за периода 01.05.2014 г. –
31.07.2015 г. за погасени по давност. Считат за неоснователни изложените във
въззивната жалба доводи на ищеца относно публикуването на общата фактура за
отоплителния сезон 2014 г. – 2015 г. и настъпването на счетоводния падеж за
нейното плащане. По делото липсват доказателства за датата на публикуването на
фактурите. В този смисъл правилен и законосъобразен е изводът на съда, че
задълженията за месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец,
през който е доставена топлинната енергия, тъй като всяка доставка поражда вземане за месечна вноска и с
изтичане на последното число на месеца настъпва изискуемост на вземанията.
Поддържат, че доколкото исковете срещу тях са предявени на 01.08.2018 г., то е
изтекъл тригодишния давностен срок за всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 01.08.2015 г. Предвид изложеното, молят съда да отхвърлите
изцяло въззивната жалбата и да потвърдите като правилно първоинстанционното
решение в обжалваната му част. Претендират сторените по делото разноски
съобразно списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото лице
– помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове съответно с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен срещу Ц. С.Г.,
В.П.Г. и М.П.Г.. Ищецът твърди, че ответницата Ц. С.Г. и П.М.Г., който е починал
преди депозиране на исковата молба, са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 68,
находящ се в гр. София, ж. к. „********. Ответниците, в качеството си на
наследниците на П.М.Г. му дължат разделно сумата от общо 1 043, 31 лв., от
която: 963, 74 лв. - главница, представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и 79, 57 лв. –законна лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г., при следните квоти:
4/ 6 за първата ответница, а именно: 695,54 лв., от които 642,49 лв. – главница
за потребената топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и 53, 05
лв. – лихва за забава от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г. и по 1/6 за другите
двама ответници, а именно: по 173, 88 лв., от които: по 160, 62 лв. – главница
за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и по 13, 26 лв. – лихва за забава от
15.09.2015 г. до 27.11.2017 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатят горепосочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 01.08.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват
предявените искове. Твърдят, че на 18.10.2012 г. топлоподаването в процесния
апартамент е преустановено и от тогава не ползват услугите на ищеца за
доставяне на топлинна енергия. Също така радиаторите в жилището са демонтирани.
Позоват се на изтекла погасителна давност на част от претендираните вземания.
Оспорват спазването на процедурата по публикуване на общите условия, приложими
за исковия период. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.
Съгласно представения нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 179, том I, рег. № 1839,
дело № 156/2002 г. от 11.12.2002 г., П.М.Г. и Ц.С.Г. са учредили договорна
ипотека в полза на „Обединена българска банка“ АД върху процесния недвижим
имот.
От приложеното по делото
удостоверение за наследници от 31.08.2017 г. издадено от район „Люлин“, гр.
София се установява, че Ц.С.Г., В.П.Г. и М.П.Г. са наследници на П.М.Г.,
починал на 10.06.2017 г. с последен адрес: гр. София, ж.к. „********.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „********от 18.10.2001 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. Протоколът е съставен от представители на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 06.11.2001 г. е сключен договор №
368 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. „********и
вх.Г, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор №
У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От заключението на вещите лица инж. А.Ж.и
В.Д.по изслушаната пред СРС комплексна съдебно - техническа и счетоводна
експертиза се установява, че през целия исков период е ползвана топлинна
енергия за отопление на процесния имот. Начислена е и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и такава за доставка на битово горещо
водоснабдяване. В имота има 4 броя отоплителни тела – радиатори, на които са
монтирани 2 броя топлинни разпределители и 2 броя термостатни вентили, 1 брой
щранг – лира, монтирана в санитарното помещение, както и 2 броя водомери за
отчитане на битово горещото водоснабдяване. В периода м.05.2014 г. - м.04.2015
г. е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия отдадена от 1 брой
щранг – лира в санитарното помещение, на която липсва техническа възможност за
монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена топлинна енергия е определяна
по изчислителен път, а останалите 4 броя радиатори са демонтирани (затапени).
Вещите лица приемат, че топлинната енергия отдадена от сградна инсталация, е определена
съобразно действащата в периода нормативна уредба в областта на енергетиката.
Потреблението на топла вода е определяно на база служебен отчет, поради
неосигурен достъп въз основа на показанията на два броя технически изправни и
узаконени водомери за топла вода от предходно потребление. От техническата част
на експертизата се установява, че през процесния период общия топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закон за измерванията, редовно - на всеки две календарни
години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата
им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически
лица. Вещото лице е отчело броя на извършените проверки, датите на провеждането
им и извършилите ги лица. Вещите лица са установили, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца. За периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г. стойността на реално потребеното количество топлинна енергия е в размер на
963, 71 лв. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главница
за реално потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г.,
съгласно счетоводната част на комплексната експертиза е в размер на 224, 14
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не
спорят относно обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния
имот при посочените в исковата молба квоти и в това си качество са клиенти на
топлинна енергия и съответно, че са обвързани от облигационна връзка с предмет
– доставка на топлинна енергия. Доводи в тази насока не са релевирани от
страните и във въззивното производство. Ето защо и с оглед разпоредбата на
чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради което не
следва да го обсъжда по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148)
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици, като третото лице – помагал на ищеца е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на комплексна съдебно - техническа и счетоводна експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещите лица са дали заключение относно реално
потребената от ответниците топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Съгласно
заключението на експертизата стойността на реално потребената топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.възлиза на сумата от 963, 71 лв., а
обезщетението за забава върху главница за реално потребена топлинна енергия за
периода от 15.09.2015г. до 27.11.2017г. е в размер на 224, 14 лв.
С отговора на исковата молба своевременно е въведено възражение за
изтекла погасителна давност. Като е приложил института на погасителната
давност, първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищеца за периода 01.05.2014 г. – 31.07.2015 г. са погасени по давност.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
В случая по отношение на вземанията
за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е
ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните
суми за исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за
това от насрещната страна, поради което и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва
да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен на 01.08.2018
г., към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 01.08.2015 г., в каквато насока са изводите и на СРС. Това в
случая се явяват вземанията за м.05.2014 г. – м.07.2015 г.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че сумата по обща фактура № ********** за
периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., издадена на 31.07.2015 г., ставало
изискуемо едва на 15.09.2015 г. Релевантен в случая е периодът на потребление,
за който се отнася издадената обща фактура, а не датата на издаване на
последната и посоченият в нея срок за заплащането й. Издаването на обща фактура
съставлява способ за определяне окончателния размер на доставената топлинна
енергия през съответния отоплителен период, поради което погасяването на
вземанията на ищеца за този отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по
съставената обща фактура. Вземанията по общата фактура не се отнасят за период,
различен от съответния отоплителен сезон и са функционално свързани с него.
От
изложеното следва, че вземането на ищеца за непогасените по давност задължения
за стойността на потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 278, 45 лв.
за периода 01.08.2015 г. – 30.04.2016 г., предвид заключението на техническата
част от изслушаната пред СРС експертиза, за която ответниците отговарят в
условията на разделност – 1/6 за Ц.С.Г. и по 1/2 за В.П.Г. и М.П.Г., в какъвто
смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.
Във
въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка с размера на мораторната
лихва върху стойността на потребената топлинна енергия за горепосочения период,
поради което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
Въззивният
съд констатира, че в обжалваното решение е допусната техническа грешка при
посочване ЕГН на ответницата В.П.Г., като вместо правилният ********** е посочен **********. Ето защо
делото следва да се върне на СРС, I ГО, 41 състав, с оглед евентуално развитие на производство по реда на
чл.247 ГПК.
По разноските по производството:
При този изход
на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците по жалбата имат право на
сторените разноски в настоящото производство. Техният размер възлиза на 300 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 19.06.2019 г.
Жалбоподателят
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Предвид обстоятелството, че
уговореният размер на адвокатското
възнаграждение съвпада с минималния такъв, регламентиран в чл.9, ал.1 вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, не е налице основание за неговото намаляване.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56695 от 05.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 50578/2018
г., по описа на СРС, I ГО, 41 състав, в ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с
адрес ***, срещу Ц.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, В.П.Г., ЕГН **********, с
адрес *** и М.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумите от 278, 45 (двеста седемдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) лв. – главница до пълния предявен размер от 963, 74 (девтстотин шестдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) лв., както и
за периода 01.05.2014 г. – 31.07.2015 г. и за разликата над 62, 29 (шестдесет и два лева и двадесет
и девет стотинки) лв. лихва до
пълния предявен размер от 79, 57 (седемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес: ***,
да заплати на Ц.С.Г., ЕГН **********, В.П.Г., ЕГН ********** и М.П.Г., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 (триста лева) лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
във въззивното производство.
ВРЪЩА гр. д. № 50578/2018 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 41 състав, с оглед евентуално развитие на производство по реда на
чл.247 ГПК, съгласно мотивите на настоящото решение.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.