№ 582
гр. Разград, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100896 по описа за 2023 година
За да се произнесе, Съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, чл.86 от
ЗЗД във вр. със ЗПК и ЗП.
Депозирана е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен
иск срещу Д. П. П. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата
500лв. (петстотин лева) - дължима главница по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-16002875 от 31.05.2018г., както и законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
452/2023г, по описа на PC Разград.
Твърди, че на 31.05.2018г. между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. е подписан Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS - 16002875 за сумата 1 500 лева със срок за връщане до 05.06.2021г.,
впоследствие продължен до 05.12.2021г. ; че останал непогасен остатък с общ
размер 1 364,23 лева. както следва: 940,80 лв. (деветстотин и четиридесет лева
и осемдесет стотинки) - дължим размер на главницата и 423,43лв.
(четиристотин двадесет и три лева и четиридесет и три стотинки) – дължим
размер на договорна лихва.
Сочи че на 27.04.2022г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с ЕИК
********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който
задължението на Д. П. П. с ЕГН **********. произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – 16002875 от 31.05.2018г. е изкупено от
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД; че в изпълнение на императивните разпоредби на
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, на 12.10.2022г. до длъжника е
изпратено уведомление от пълномощник на цедента - адв. дружество И. и Д.,
1
че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД и е предоставен 15-дневен срок за доброволно
изпълнение; че уведомлението е получено лично от ответника;
Сочи, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№452/2023 г., срещу която ответникът е депозирал възражение в срока
по чл.414 от ГПК. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата и в срока
по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор. Във възражението по ч.гр.д.
№452/2023 г. е записано, че ответницата счита вземането за погасено по
давност.
Преди първото по делото о.с.з. е депозирано становище от процесуалния
представител на ответника, в което са изложени подробни съображения за
липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като договора за
цесия, с който е придобил вземането е недействителен. Изложени са
пространни твърдения, че договорът за кредит също е недействителен, тъй
като липсва реално предаване на сумата/ главницата по кредита на
доверителката й. Сочи и противоречие със ЗПК, досежно общите условия,
начина на изчисляване на ГПР и информацията за вноските съдържащи се в
договора, които имат за последица недействителност на договора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2018г. между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с ЕИК
********* и ответника Д. П. П. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS - 16002875 /л.6/ за сумата 1 500 лв. с краен срок за погасяване -
05.06.2021 г. на 36 месечни вноски по 76,25лв. В изпълнение на договора с
платежно нареждане е преведена сумата 1447,50 лв. по банкова сметка на
ответницата.
С допълнително споразумение от 26.05.2020г. /л.11/ страните са отсрочили
23, 24, 25, 26 и 27-ма вноски за срок от 5 месеца, като пропорционално е
променен размера на погасителните вноски от 76,25 лв. на 83,69лв. и срока за
погасяване е удължен до 05.12.2021г. от която дата е настъпила и
изискуемостта на вземанията.
С договор за цесия от 27.04.2022 г. /л.12/ „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. с ЕИК ********* е прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пакет от
свои парични вземания. В приложението на този договор /л.20/ е записано и
задължението на Д. П. П., ответник по настоящото дело по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – 16002875 от 31.05.2018г. в остатъчен
размер на 940,80 лв. за главница и 289,35 лв. договорна лихва.
Подписано е и потвърждение /л.19/ от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.
с ЕИК ********* за извършената цесия.
С пълномощно /л.22/ зам. управителят на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. с ЕИК ********* е упълномощил ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да
уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. във връзка с
изпълнение на задължението по чл.99 от ЗЗД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, които дружеството е цедирало.
С пълномощно Р. И. М.-Т. в качеството си на управител на „ЕОС
2
МАТРИКС“ЕООД е преупълномощила адвокатско дружество „И. и Д.“ да
уведомят от името на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД всички длъжници за
прехвърляне на вземанията по горепосочения договор за цесия. Като
управител на адвокатско дружество „И. и Д.“ адв. Ж. Д. е отправил
уведомление до ответника Д. П. П. /л.23/ за прехвърляне на вземането и е
съобщено, че считано от датата на получаване на това уведомление кредитор
по вземането е „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. С ново писмо /л.24/ адв. Ж. Д. като
пълномощник на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е дал срок за изпълнение на
вземането /15 дни/ с предупреждение, че при неизпълнение ще потърсят
защита по съдебен ред. Двете уведомление са изпратени с писмо и връчени с
обратна разписка на 17.10.2022г. /л.25/.
На 13.03.2023 г. „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е подал заявление до Районен съд -
Разград и по ч.гр.д.№452/2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено Д. П. П. с ЕГН: ********** да заплати на
кредитора ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК: ********* сумата 940.80лв.
главница, сумата 423.43лв. договорна лихва от 31.05.18г. до 05.12.21г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.23г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 27.28лв. държ.такса и 180лв.
адв.възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК Д. П. П., чрез адв. К. Б. е депозирала
възражение срещу издадената заповед, като е посочила, че оспорва сумите по
основание и размер, както и това, че вземането е погасено по давност.
В дадения от съда срок в съответствие с разпоредбата на чл.415 от ГПК,
ищецът е предявил установителен иск за сумата от 500лв. (петстотин лева) -
главница, предмет на настоящото съдебно производство.
Видно от писмо на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. /л.48-50/ за времето от 05.07.2018 г. - 05.12.2021 г. ответникът
му е заплатил 21 вноски, с които е погасил главницата до размера на 848,40
лв., застрахователни премии до размера от 92,40лв., договорна лихва до
размера на 177,75лв. и обезщетение за забава за просрочени плащания от
111,60 лв. Последното плащане според справката е от 21.04.2020 г.
Други доказателства за плащане на суми по договора не са представени.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск за задължението за заплащане на част от
главница по договор за кредит. Този иск е допустим, тъй като за същото
вземане има издадена заповед за изпълнение, срещу която кредитополучателя
е депозирал възражения и в срока по чл.415 от ГПК е предявени
установителен иск.
Договорът за кредит, въз основа на който се претенидрат вземанията е
сключен между страните в писмена форма. Непосредствено след сключването
на договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. е изпълнила своето
задължение по да отпусне паричната сума – платежно нареждане от
01.06.2018г. /л.47/ за сумата от 1 447,50лв. в полза на Д. П. П.. По силата на
договора за кредитополучателя - ответник е възникнало задължението да
върне тази парична сума след изтичане на срока на договора, ведно с лихвата
по кредита, уговорена с кредитора.
Към датата на предявяване на иска - 22.05.2023 г., както и към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -13.03.2023г.
крайният срок за изпълнение на задължението за връщане на сумата по
договора е изтекъл. Видно, че първоначалния срок за погасяване на кредита е
3
бил до 05.06.2021г., като с допълнително споразумение от 26.05.2020г. /л.11/
страните са отсрочили 23, 24, 25, 26 и 27-ма вноски за срок от 5 месеца,
респективно срока за погасяване е удължен до 05.12.2021г. Именно от тази
дата е настъпила и изискуемостта на вземанията, въпреки изпратеното от
ищеца до ответницата уведомление за предсрочна изискуемост след този
срок.
С договора за цесия от 27.04.2022 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с
ЕИК ********* е прехвърлила на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пакет от
свои парични вземания. В приложение към договора са посочени конкретните
вземания, които са предмет на договора. Сред тях е и задължението на Д. П.
П. по договор с № PLUS – 16002875 от 31.05.2018г. Цедентът е издал
потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.19/ и е
упълномощил цесионера /л.22/ да извърши уведомяването на длъжника от
негово име, уведомлението е изпратено с писмо и връчено с обратна разписка
на 17.10.2022г. Следователно едва след тази дата това прехвърляне става
действително за ответника, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария
кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия
по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане
на предишния кредитор след датата на извършване на цесията. Това вземане е
прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в които е
било в патримониума на първия.
По делото няма спор за зачитане на плащания към първоначалния кредитор
до датата на уведомяването на длъжника.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на вземането за
главница по кредита. ВКС в трайната си практика/ вкл. и в решение
№38/26.03.2019 г. на ВКС по т.д.№1157/2018 г., 2 т.о., ТК / приема, че
уговореното между страните връщане на предоставената в заем /кредит / сума
на погасителни вноски, не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. В
случая задължението за заплащане на погасителните вноски е породено от
договора за банков кредит и по своята същност представлява изпълнение на
основното задължение на длъжника на части, каквато възможност предвижда
разпоредбата на чл.66 от Закона за задълженията и договорите.
Решение № 50173 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4674/2021 г., III г. о., ГК
изрично посочва, позовавайки се и на мотивите на Тълкувателно решение №3
ОТ 18.05.2012 г. на ОСГТКна ВКС, „Поради това при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде
само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и
респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита. “
Ето защо, както изрично е посочено в горепосочените съдебни решения,
приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по
чл.110 от ЗЗД, като същата следва да тече от уговорения краен срок за
погасяване на кредита – 05.12.2021 г. предвид липсата на уговорка за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, както и поради
4
обстоятелството, че кредиторът не е обявил по съответния ред кредита за
предсрочно изискуем.
В съответствие с разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а същото е подадено на 13.03.2023 г. –
малко над година и три месеца след датата на последната вноска според
предоговорения погасителен план. Към тази дата не е изтекла погасителната
давност по отношение на непогасената част от задължението за главница по
договор с № PLUS – 16002875 от 31.05.2018г., а с подаването на това
заявление същата е прекъсната до приключване на настоящото производство.
Размерът на задължението за заплащане на главница е установен и същият
съвпада с посочения в исковата молба.
Ето защо иска е основателен и доказан и като такъв, следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на
направените от ищеца разноски съразмерно уважената част от
установителния иск.
Тези разноски са в размер на 25 лв. по настоящото дело. По същият начин
дължат и разноските по заповедното производство, но в размер на минимума
от 25 лв. за д.т. и 180 лв. адвокатско възнаграждение, т.к. предявеният
установителен иск при условията на чл.422 от ГПК не е за цялата сума, за
която е издадена заповедта за изпълнение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. П. с ЕГН: ********** и
адрес: с. П.*****, общ. Разград, обл. Разград, че същата дължи на кредитора
ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК
МАЛИНОВА ДОЛИНА, ул. РАЧО ПЕТКОВ - КАЗАНДЖИЯТА № 4-6, общ.
Столична, обл. София (столица), законен представител Р. И. М.-Т. -
управител, сумата 500лв. (петстотин лева) - дължима главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-16002875 от 31.05.2018г. сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А, ведно със законната лихва от 13.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, която представлява част от сумата, за
която е издадена заповед №252 за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №452/2023 г. по описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. П.*****, общ. Разград, обл.
Разград ДА ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК: ********* и адрес:
гр. София, ЖК МАЛИНОВА ДОЛИНА, ул. РАЧО ПЕТКОВ -
КАЗАНДЖИЯТА № 4-6, общ. Столична, обл. София (столица), законен
представител Р. И. М.-Т. - управител сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/
разноски по настоящото делото, както и сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/
разноски и 180 лв. /сто и осемдесет лева/ платено адвокатско възнаграждение/
по ч.гр.д. №452/2023 г. по описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№ 452/2023 г. по описа на Районен съд - Разград.
5
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6