Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Габрово, 13.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 35 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от Заместник-директора на Регионална дирекция по горите –
Велико Търново против Решение № 140 от
07.12.2022 година по АНД № 336/2022 година по описа на Районен съд – Севлиево. С обжалваното решение съдът е отменил Наказателно
постановление /НП/ № ********** от 29.08.2022 година на Зам.-директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Д.А.К. за нарушение
на 84, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, вр. чл.
43, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 65, т. 4 и т. 10 от ЗЛОД е наложена глоба по
чл. 84, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЛОД в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от
право на ловуване за срок от 3 /три/ години на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД;
на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД вещите, средство на нарушението, а именно:
ловна карабина „SAVAGE“ с № Н278678 кал. 243 WIN, супресор FREYRSDEVIK FW 269 с № 21-11-24-22402, надцевка, гладкостенна ловна
пушка марка „Байкал – ИЖ-27М“ с № 9409519, уред за нощно виждане SIGHT/MARK с № SM 1801121011089 с прожектор,
11 броя патрони кал. 243 WIN и
един калъф, 15 броя ловни патрони 12к с кожен патрондаш, 1 патрон 9.3х74R и 1 брой източник на изкуствена светлина – прожектор „BALKAN“
OLIGHT-X-WM02 са отнети в полза на
Държавата; на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД вещта, средство на нарушението, а
именно лек автомобил Тойота с рег. № ***ведно с 1 брой контактен ключ с
дистанционно е отнет в полза на Държавата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение
на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Развиват се подробни доводи за надлежна установеност и доказаност на вмененото
на наказаното лице административно нарушение; прави се подробен коментар на
показанията на свидетеля Вили Димитров, като се твърди, че същите не се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства, а свидетелят е заинтересован от
изхода на делото, които обстоятелства следва да бъдат взети предвид; акцентира
се върху липсата на попълнена дата на лов за процесната дата в представеното от
наказаното лице разрешително за лов, представено едва в хода на съдебното производство
пред въззивния съд, както и на това, че наказаното лице се е намирало в
ловностопански район, за който няма издадено разрешително, което наред с
другите обстоятелства обуславя правилна квалификация на вмененото нарушение,
противно на приетото от въззивния съд; липса на предпоставки за приложение на
чл. 28 от ЗАНН и правилно индивидуализиране на наложените наказания, както и
задължителност на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 и 2 от ЗЛОД,
които се явяват специални по отношение на чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН; въззивният
съд не е изследвал достатъчно задълбочено събраните по делото доказателства,
както и не е обсъдил достатъчно аргументирано и правилно фактическата обстановка
и законовите разпоредби, поради което е достигнал до неправилни и
незаконосъобразни правни изводи. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Касационният жалбоподател Заместник-директор на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище, подадено чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се заявява, че се
поддържа касационната жалба, както и искането по същество /л. 40/.
Ответната страна Д.А.К. не се явява и не се представлява в
открито съдебно заседание. В депозиран писмен отговор на касационната жалба /л.
15-17/ и писмена молба /л. 43-44/, подадени чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, се развиват доводи за неоснователност на касационната
жалба, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение,
заявява се претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция, във
връзка с което искане се представя заверено копие на договор за правна защита и
съдействие от 30.01.2023 година /л. 18 и л. 45/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение
за неоснователност на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано
лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
За да отмени процесното НП,
въззивният съд е приел, че наказаното лице не е осъществило нито от обективна,
нито от субективна страна състава на вмененото му нарушение. К. е притежавал
разрешително за лов, представено в хода на съдебното производство; административнонаказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да извърши
проверка за наличие на издадено разрешително, както и такава на АУАН относно
законосъобразност, обоснованост, процедура по съставяне и придадена правна
квалификация на деянието; наказаното лице е ловувало извън определените в
разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, като нарушението е
извършено със забранени средства, каквото обвинение не е било повдигано на
лицето нито с АУАН, нито с НП. Въззивният съд е посочил, че е недопустимо да преквалифицира
деянието, тъй като в хода на административно-наказателното производство К. се е
защитавал по друго обвинение и това би довело до съществено нарушаване и
ограничаване правото му на защита.
Мнозинството от настоящия съдебен
състав на касационната инстанция намира, че предвид разпоредбата на чл. 63, ал.
7, т. 1 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 година на ВАС по т. д. № 1/2020 година на ОСС, І и ІІ колегия въззивният
съд е следвало да извърши проверка за възможно приложение на санкционна
разпоредба, предвиждаща по-леко наказание за нарушителя, каквато се явява
нормата на чл. 83м от ЗЛОД, предвиждаща
наказание глоба в размер от 200 до 2000 лева за този, който не изпълни
задължение по чл. 65 от с.з., която разпоредба въвежда забрана при ловуване да
се използват средства и методи, изброени в т. 1-15, доколкото и в процесния
АУАН, и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че К. е ловувал със
забранени средства, посочени в НП като такива по чл. 65, т. 4 и 10 от ЗЛОД.
От горепосоченото следва, че при
извършения инстанционен съдебен контрол се констатира основание за отмяна на
атакуваното решение на Районен съд – Севлиево и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав, който да извърши проверка за възможно
приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение и свързаната с това
евентуална преквалификация на деянието.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, претендирани пред настоящата инстанция, по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д от ЗАНН.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 140 от 07.12.2022
година по АНД № 336/2022 година по описа на Районен съд – Севлиево.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, при спазване на указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Гишина:
Не споделям доводите на мнозинството от съдебния състав за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 година на ВАС по т. д. № 1/2020 година на ОСС, І и ІІ колегия в производството по реда на раздел пети, глава
трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Изменението на обвинението е
съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят
фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият
е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото,
еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е
защитавал. В процесния случай в хода на съдебното производство е установено, че
наказаното лице е имало писмено разрешително за лов, но е ловувало извън
определените в разрешителното места, което се явява съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, и правилно въззивният съд е отменил НП, като е
посочил, че преквалификация на деянието е недопустима.
Връщането на делото на
въззивния съд за извършване на проверка
за възможно приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение и свързаната с
това евентуална преквалификация на деянието, доколкото са налице данни, че
наказаното лице е ловувало със забранени средства – деяние, което е наказуемо
по чл. 83м от ЗЛОД, намирам за постановено в противоречие със закона, тъй като не
са налице условията по чл. 63,
ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 83м от ЗЛОД визира съвсем отделно
административно нарушение, като деянието, наказуемо по чл. 83м от ЗЛОД, е
съвсем различно от описаното в процесните АУАН и НП – ловуване, при което са
спазени изискванията за осъществяване на тази дейност, като единственото
нарушение е използването на забранени средства или способи. В случая на
наказаното лице е било вменено ловуване без притежаване на разрешително за лов,
като в хода на съдебното производство е установено, че извършеното деяние е ловуване
извън определените в разрешителното места, но поради съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението преквалификация на деянието не е била възможна. Да
се преценява възможността за прилагане на чл. 83м от ЗЛОД означава да се
игнорира обстоятелството, че ловуването е извършено извън определените в
разрешителното за лов места, като на наказаното лице се търси евентуална
отговорност за съвсем различно административно нарушение, обвинение за което
извършване не му е било повдигано, респ. той не се е защитавал. Освен това,
разпоредбата на чл. 83м от ЗЛОД не се явява закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение в светлината на т. 1
от Тълкувателно решение № 57 от 04.12.1984 година по н. д. № 13/84 година, ОСНК.
По изложените съображения считам, че
решението на Районен съд – Севлиево следваше да бъде оставено в сила.
Съдия: