Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
08.11.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
807 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск за делба на съсобствен недвижим имот, с правно
основание член 34 от ЗС, във фазата по
допускането ù.
Ищецът – П.П.П. твърди, че страните били съсобственици на имот по
наследство от общия им наследодател В.П.М., бивш жител ***, починал на
20.02.1979г. Със ответника били внуци на наследодателя им. Съделителите били
съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в с. К., община К., а именно: Дворно място, незастроено цялото с
площ от 800 кв.м., находящо се в село К., който имот съставлява УПИ VII-294,
кв. 31 по плана на селото, съгласно скица № 221/12.04.2016г. на община К.,
презаверена на 19.04.2019г. Данъчната оценка на имота е 3 164.80 лева.
С допълнителна молба уточнява следните факти: От представения нотариален
акт № 180 дом II, дело № 758/1967г., на общия им наследодател - В.П.М. чрез
обстоятелствена проверка му е признато правото на собственост на недвижим имот,
представляващ къща, плевня и празно дворно място с площ от около 1896 кв.м.,
находящо се в с. К., община К., който имот по тогава действащия план на селото
е имал планоснимачен номер 7 и за него е отреден парцел VI, в квартал 27 по
тогава действащия план на село К.. Със Заповед № 246/1971г. е ободрен нов
подробен устройствен и кадастрален план на село К.. От приложения нотариален
акт № 167, том I, дело 374/1976г. общия наследодател - В.П.М. със съгласието на
съпругата си дарява на внука и ответник по делото - Д.Р. Д. от целия имот 1896
кв.м. САМО Къща и дворно място застроено и незастроено от около 800 кв.м. който
имот по новия план на селото има пл.№294 и му е отреден парцел VI, в квартал 31
, като си запазил правото заедно със съпругата си да ползва и владее имота,
като наследодателя си остава собственик на другата част от дворното място
незастроено от около 800 кв.м., което е отделено по новия план в самостоятелен
парцал, а именно: УПИ VII – 294, в кв. 31 по плана на селото, който се явява и
процесния имот. Това било видно и от приложената скица № 221/12.04.2016г.,
презаверена на 19.04.2019г., съгласно която процесния имот е записан на общия
наследодател В.П.М. и съгласно разписна книга. От така описания имот с
ответника притежавали по 1/2 ид.ч. от същия и не можели да се поделят
доброволно.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да допусне извършването на делбата
на процесния имот, при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки. С цел процесуална икономия
заявява съгласие за сключване на споразумение относно делбата на имота,
удовлетворяваща и двете страни.
Ответникът - Д.Р.Д. твърди, че е роден на ***г. от брака между П.В.Д.и Р.Д.
И., като от рождението му, заедно с неговите родители живеели заедно и с дядо
му В.П.М. и баба му С.Й.М.в техния дом, находящ се в село К., улица „***“ № 3,
който представлявал двуетажна масивна къща, построена в дворно място от около
повече декар и половина. Когато навършил шест години, майка му П.Д.починала, а
баща му се преместил в село Х.Д., където създал свое семейство. Твърди, че
останал да живее и да бъде отглеждан от баба си и дядо си, с които бил свързан
целият му съзнателен живот. Те били хората, които освен, че се грижили за него,
го възпитавали и издържали. Спомня си, че не бил навършил осемнадесет години,
когато дядо му казал, че иска да му прехвърли имота и ходили в съда, в град К.,
където освен те двамата била и баба му, както и баща му. И от онзи момент
живеел с мисълта, че притежава целия имот и не е мислил, че това са два имота,
обособени по силата на устройствен план на селото, както и че не е собственик
на целия имот, собственост на дядо му В.от 1967г. Дори и към датата на
прехвърляне на собствеността от страна на дядо му, неговия имот да е бил вече
обособен като два имота, по силата на устройствения план, дядо му по никакъв
начин не е отделил на две дворното място и то от детството му до настоящия
момент представлявал един голям двор, в който се намирала къщата. През целия им
съвместен живот с него и баба му, а след неговата смърт с баба му - никога този
двор не е бил третиран като такъв от две
части и винаги е бил в това цялостно състояние. Вероятно по тази причина било и
неговото възприятие за цял е единствен имот и до момента го използва като
негово. През 1979г. дядо му починал и той останал да живее само с баба си, а на
следващата година се оженил и в дома им дошла да живее съпругата му Т.. Баба му
починала през 1989г. и през цялото време са живеели заедно, и заедно са се
грижили за целия имот. Майка му имала по-голяма сестра - леля му С.С., майка на
ищеца, която била омъжена в село А.. През цялото време, през което живеел в
имота, леля му е идвала на гости, понякога сама, понякога със съпруга и
синовете си, единият от които ищеца, но никога не е предявявала някакви
претенции за наследство от баща си, нито е изразявала несъгласие за това, че
ползва, като негово цялото дворно място, с който факт била запозната. Леля му
починала почти пет години преди баба му, нейна майка, и след смъртта й двамата
й синове В.и П. са идвали само няколко пъти, заедно със съпругите си, за да
видят баба им, а след нейната смърт не са идвали изобщо. Те при гостуванията си
виждали и знаели, че ползва дворното цялото място, като негово, защото той не
го е криел от никого от тях, но нито един от тях нито е възразил, нито ме е
направил забележка за това, нито е поискал от него нещо - пари или продукция.
След смъртта на баба му не са имали контакти и може да каже, че не поддържат
никакви отношения. Братовчед му В.починал през 1995г. и от роднините му останал
само ищеца, на когото било добре известен факта, че от рождението си не просто
живеел в имота на дядо им, а и се грижел за целия негов имот, без значение дали
е обособен в два отделни, на което той по никакъв начин не се е
противопоставял.
От момента на раждането му до сега имотът винаги е представлявал двуетажна
къща с дворно място, като дворното място по никакъв начин не е обособяван
реално на два имота и той го е ползвал изцяло като свой. Твърди, че ползвал
абсолютно всичко, като освен че се грижел за къщата, полагал грижи и за цялото
дворно място. Една част от него ползвал като ливада, а в останалата част всяка
година засаждал и отглеждал различни насаждения и нито за момент не го е правил
с мисълта, че ползвал чуждо дворно място или го правел против волята на някого.
Откакто се помнел, няма година, в която първо заедно с баба му, а след това и
със съпругата му да не е засаждал цялото дворно място, а продукцията, която
ежегодно произвеждал била само и единствено за неговото семейство. Непрекъснато
полагал грижи за него, като е извършвал ремонт и поддръжка на оградата, тъй
като от двете страни бил ограден от улици. През всичките тези години си е
заплащал дължимите данъци и такси за имота, нещо повече - полагал грижи и за
тротоарите, с което бил ограден.
За първи път, преди около три години братовчед му П.П. отишъл на място с
един човек, който се представил, че му е адвокат, и поискал да му даде пари,
защото имал дял от имота, на което му заявил, че е собственик на целия имот и
няма за какво да му плаща. След това посещение през 2016г. - отишъл и извадил
скица на имота, която представя, и от която действително установил, че целия
дядов имот, представлявал два имота по плана на селото. Но след това дълго
време никой не го е търсил до преди два месеца, когато по телефона, човек е
издирил сина му - Валери и му се представил, че е адвокат, като казал да отиде
в кантората му, за да говорят и да подпише някакви документи за имота. Твърди,
че не е отишъл.
С оглед на изложеното прави възражение, съгласно което предвид, че упражнява
непрекъснато необезпокоявано до момента владение върху имота, предмет на
настоящия спор, само за себе от много повече от десет години и извършва
непрекъснати действия, като го държи за себе си с намерение да го свои, като
тези му действия са доведени до знание до всички наследници на общия им
наследодател, поради което с настоящото се позовава на придобивна давност и
върху 1/2 ид.ч. от УПИ VII-294 в кв.31 по плана на с. К., с обща площ на УПИ от
630 кв.м., а според ищеца - 800 кв.м., за която част претендира същия и счита,
че е придобил целия имот, предмет на спора, посредством този способ на
придобиване на собственост. В този смисъл, моли съда да не допуска до делба
процесния имот.
Алтернативно, ако не бъде доказано придобиването на собствеността от негова
страна върху претендираната част от имота, моли да допусне съдебна делба на
УРЕУГУЛИРАМ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-294, в кв.31 по плана на с. К., общ. К., обл.
Пловдивска, с административен адрес: ул. „***“ №3, с площ от 630 кв.м.,
съгласно Скица №235 от 08.97.2019г. на Община К., при граници: УПИ VI-292; УПИ
VI-294 и улици, между ищеца - П.П.П. и ответника - Д.Р.Д., при следните квоти:
1/2 ид.ч. за П.П.П. и 1/2 ид.ч. за Д.Р.Д..
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения нотариален акт № 180 дом II, дело № 758/1967г. на
КрлРС, В.П.М. бил признат за собственик на недвижим имот по извършена
обстоятелствено проверка, по отношение на имот, представляващ къща, плевня и
празно дворно място от около 1896 кв.м., находящо се в село К., който имот по
плана на селото има пл. № 7 и за него е отреден парцел VI, в кв. 27.
Представеният нотариален акт № 167, том I, дело 374/1976г. на КрлРС
удостоверява, че В.П.М. със съгласието на съпругата си - С.Н.М.дарява на внука
- Д.Р. Д., като непълнолетен със съгласието на попечителя му и негов баща – Р.Д.
И. следния недвижим имот:
Къща и дворно място застроено и незастроено от около 800 кв.м.,
находящо се в село К., съставляващо имот пл.№ 294 и му е отреден парцел VI, в
квартал 31, при запазено за праводателя и неговата съпруга правото да ползват и
владеят имота.
От представеното удостоверение за наследници № 19/08.03.2016г. на
Кметство К., Община К. се установява, че В.П.М. е починал на 20.02.1979г., като
е оставил за законни наследници:
– преживяла съпруга: С.Н.М.(починала по-късно, а именно на
19.07.1989г.);
- внук: Д.Р.Д., който се явява син на починала по-рано негова дъщеря – П.В.Д.(починала
на 24.10.1965г.) и
- дъщеря: С.В.С., починала на 02.10.1984г. и оставила за законни
наследници двама синове, внуци на общия наследодател, а именно - П.П.П. и В.П.П.,
като последният е починал на 07.11.1995г. и не е оставил наследници по права
линия.
От данните по представеното удостоверение за наследници следва извода,
че към настоящия момент страните по делото - Д.Р.Д. и П.П.П. са наследници на
общия им наследодател - В.П.М. и се явяват негови внуци.
Видно от представените скици за процесния имот и удостоверение № 94-00-2166
от 26.04.2016г., издадени от Община К., имот пл. № 294, за което УПИ VII-294, в
квартал 31 по устройствения план на село К. е идентичен с имот, описан в
нотариален акт № 180 дом II, дело № 758/1967г. Съгласно последно издадената от
Община К. скица № 693/21.10.2019г., процесния имот представлява празно дворно
място с площ от 800 кв.м., находящо се в село К., Община К., съставляващо УПИ
VII-294, в квартал 31 по одобрен подр.устр. план със Заповед № 246/1971г.
Страните не оспорват площта на имота, доколкото от представените –
скица № 221/12.04.2016г., презаверена на 19.04.2019г. и скица №
235/18.04.2016г., презаверена на 05.07.2019г., двете издадени от Община К. са
вписани различни площи. В проведено открито съдебно заседание на 06.11.2019г.,
след представяне на скица № 693/21.10.2019г., издадена от Община К. по делото е
безспорно, че площта на процесния имот е от 800 кв.м.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От
показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява
следното: Свидетелят Р.Д. И., баща на ответника твърди, че бил женен за майката
на Д.. Той бил на 6 години, когато майка
му починала. Д. останал да живее в имота в село К.. Този имот бил на В.П.,
който бил баща на покойната му съпруга, т.е. негов тъст. Твърди, че тъстът му
го извикал да отидат при нотариус в град К., за да препише имота на сина му. По
този начин искал да му осигури бъдещето. Твърди, че отишъл при нотариуса, като
баща Д.. Тогава синът му бил на 16 години. Тъстът му прехвърлил на Д. целия
имот - двор с къщата, който е около 1 декар и 2-3 ара. Синът му продължил да
живее в този имот и към момента бил там. Той се грижел за целия имот,
стопанисвал го, садил го с каквото му е необходимо. Продукцията, която изкарвал
от имота била за семейството му. Не му било известно някой да е имал претенции
за имота след смъртта на В.П..
Свидетелят А.П. Н.твърди, че познавал Д. през целия си съзнателен живот, в
това число още от ученическите години. Той живеел в първата къща навлизане в
село К. от посока К.. Имотът му представлявал къща с двор. Дворът бил доста
голям, около декар и половина – два, който двор бил работен през всичките
години, поддържан и заграден от всички страни. Не е виждал други хора да
работят в този двор. След 1979 година не е чувал някой да оспорва ползването на
този двор, нито да се оспорва собствеността му. Бил е много малък и си спомня
от родителите си, когато е ставало въпрос за тяхното семейство, че Д. бил
отгледан от баба си и дядо си. Не познавал други негови роднини.
От показанията на свидетеля,осигурен от ищцовата страна се установява
следното: Свидетелят В.С.Н.твърди, че познавал П.П. ***, където имал къща.
Познавал го от десетина години. Той имал имот в село К.. Лично двамата са
ходили по повод плащане на данъци. Знае, че той е плащал данък за 800 кв.м.
Заедно били в град К., за да платят данъка на имота и са ходили при ответника,
за да преговарят за този имот. С ответника се познавали лично, ходили преди 4-5
години, за да преговарят да се раздели имота, искали споразумение. Нищо не
направили за постигане на споразумение и буквално били изгонени от имота.
Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.
1 от ДОПК с изх. № **********/22.05.2019г., ищецът – П.П.П. бил вписан за
собственик на цял имот от 800 кв.м. в село К., но имотът не е индивидуализиран
по планоснимачен номер, квартал и парцел, поради което не става ясно дали същия
се отнася за процесния имот.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Правото на делба е потестативно
субективно право, което съгласно чл. 34 от ЗС може винаги да се упражни, освен
ако закона разпорежда друго.
От приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно, че
първоначално, общият наследодател на страните е придобил имот, представляващ ДВОРНО
МЯСТО с площ от около 1896 кв.м., ведно с къща, плевня, находящо се в село К.,
който имот по плана на селото има пл. № 7 и за него е отреден парцел VI, в кв.
27. С одобрен подр.устр. план на село К. със Заповед № 246/1971г. от имота му
са обособени две УПИ-та, а именно – УПИ VI-294 и УПИ VII-294, в кв. 31 по плана
на село К..
От доказателствата по делото е безспорно, че УПИ VI-294, ведно с
построените в него сгради са били предмет на сделка по нотариален акт № 167,
том I, дело 374/1976г. на КрлРС, като наследодател на страните - В.П.М. се е
разпоредил в полза на ответника – Д.Р.Д.. Имот, съставляващ УПИ VII-294, в кв.
31 по плана на село К. е останал в собственост на общия на съделителите наследодател
– В.П.М. и към настоящия момент съсобствеността между страните не е прекратена.
В производството обаче е направено възражение от Д.Р.Д. за изтекла в негова
полза придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Друг елемент фактическия
състав на давностното придобиване на недвижим имот не
съдържа. Владението върху имота след изтичане на законния срок за
придобиването му се превръща автоматично в право на собственост, с правомощията
и начина на предявяването и защитата.
В настоящия случай след продажбата на УПИ VI-294, в кв. 31 по плана на село К., извършено на 25.06.1976г. от В.П.М. в полза на Д.Р.Д. и в последствие след смъртта на В.П.М.
през 1979г., ответникът е владял процесния имот - УПИ
VII-294, в кв. 31 по плана на село К. до настоящия момент, когато е предявен
иска за делба.
Съдът приема за доказано по делото, че през този период
само Д.Р.Д. е упражнявал
фактическата власт върху имота, тъй като същият от раждането си е живял в този
имот, който е бил собственост на дядо му и баба му по майчина линия, и които са
го отгледали, и след тяхната смърт същият е продължил да го стопанисва.
Първоначално имотът е бил един цял имот, но в последствие се установява, че е
обособен на две самостоятелни УПИ-та. Въпреки това между двете УПИ-та няма
реална граница, двата имота са обединени
като едно цяло и така се възприемат от ответника, който и към днешен момент ги
обработва.
Съдът приема за доказана и субективната страна на
владението, изразена като манифестиране на собственическото отношение, поради
факта, че Д.Р.Д. никога не търсил останалите съсобственици за
поддържането на имота. Така например, свидетелите сочат, че
ответникът се грижи за целия имот, стопанисвал го, сади го с каквото му
е необходимо, като продукцията, която изкарва от имота била за семейството му. Няма данни другият съсобственик – П.П.П. да се е
противопоставял на владението или да е изразил желание да участва в
поддържането или стопанисването на имота. Така също никой от свидетелите не е
виждал ищеца да посещава имота, като първото му посещение датира преди три или
преди пет години и то с намерение – да му бъде заплатена неговата съсобствена
част.
Същевременно след прехвърлянето на идеална част от имота през 1976г. (доколкото в
нотариалния акт от 1976г. няма данни същият да е обособен в две самостоятелни
парцела), ответникът е живял в него, упражнявал фактическата власт върху
целия имот, като последният е станал владелец на своите идеални части и
държател на идеалните части на останалите съсобственици. В Решение № 178 от
09.07.2014г. на ВКС по гр.д.№ 7749/2013г. I г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК, се приема, че владението на приобритателя по
относително недействителна сделка е недобросъвестно, поради което е допустимо
придобиването на имота да стане след изтичане на 10 годишната давност. Поради
това и съдът намира, че Д.Р.Д. е придобил собствеността
върху останалата част от имота, а сега представляващ самостоятелен УПИ VII-294,
и в последствие след изтичане на 10 годишна давност, която е с начало от датата на смъртта на дядо му през
1979г.
Поради изложеното съдът намира възражението за изтекла
придобивна давност в полза на ответника Д.Р.Д. за
основателно, поради което прима, че същият е придобил имота, предмет на делба по
давност. Т.е., в случая ответникът установи придобиването
на собствеността върху имота на основание наследство и давностно владение.
Ищецът
следваше в това производство да установи, при пълно и главно доказване, че
правото на собственост върху имота от страна на ответника е в обема на 1/2 идеална
част, каквито са правата по закон по силата на наследственото правоприемство, а
неговите права са в обема от 1/2 идеални части, придобити по наследяване от
общия наследодател, което не бе установено несъмнено. Не е установено наличие
на съсобственост върху процесния имот, за да се приеме, че имота, предмет на
делбата е наследствен и да се посочат и правата на страните върху него.
При
това разбиране, съдът намира, че следва да отхвърли иска за делба.
Разноски не се претендират от страните, поради което
такива не следва да се присъждат на ответната страна.
Мотивиран от изложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 34 от ЗС във
връзка с чл. 341 от ГПК от П.П.П. *** с ЕГН ********** против Д.Р.Д. *** с ЕГН **********, за допускане съдебна делба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с площ от 800 кв.м., находящо се в село К.,
Община К., съставляващо УПИ VII-294, в кв. 31
по одобрен подр.устр. план със Заповед № 246/1971г., при граници и съседи: УПИ
VI-294, УПИ VIII-292 и от две страни улица, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.