№ 1377
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Радева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100902081 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20221111154810,
подадена от „У.И.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Й. К., с адрес гр.София,
ул.“*******, офис 510, срещу ОТКАЗ № 20221103143439/04.11.2022година,
постановен от Агенцията по вписванията за вписване на промени по
партидата на дружеството, касателно представителството и управлението на
същото. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразността на
постановения отказ, както и за неправилно приложение на нормите на ТЗ,
конкретно на разпоредбата на чл.141, ал.8 ТЗ, в контекст на постановените
решения от ОС- Кюстендил относно липса на обявяване в несъстоятелност на
дружествата, на които О.В.Н. е бил в управителното тяло, което изключва
приложение на цитираната от длъжностното лице норма на закона. Моли
отказът да бъде отменен и съдът да постанови вписване на заявените
промени.
В отговор на подадена жалба Агенцията по вписванията ( АВ) депозира
отговор, с който оспорва основателността на жалбата, като излага аргументи в
подкрепа на тезата, че е налице обстоятелство, което възпрепятства вписване
на промените, поради нарушение на забраните на закона дружеството да се
представлява от лице, което има забрана за това, по причини, посочени в
разпоредбата на чл.141, ал.8 ТЗ. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Пред АВ е подадена заявление с вх.№20221103143439/03.11.2022година,
обективиращо искане за вписване на промени относно собствеността на
капитала на „У.И.“ ЕООД, ЕИК *******, представителството и управлението
1
на дружеството, промяна в дружествения акт и вписване на нов адрес на
седалището и управлението на дружеството.
Към заявлението страната е представила доказателства, за решение на
едноличния собственик на капитала на дружеството Д.И., взето на 27.10.2022
година, за промяна на лицето, което представлява дружеството, като определя
на представляващи и управител на дружеството О.В.Н., ЕГН **********, на
това заседание са взети и други решения касателно собствеността на
капитала, за промяна в седалището и адрес на управление на дружеството.
Тъй като извън вписване на промяната касателно представителството и
управлението, длъжностното лице е извършил вписване на останалите
заявени обстоятелства, съдът намира, че следва да посочи само документите,
които касаят отказа, предмет на настоящето производство.
Към заявлението е представена декларация по чл.141, ал.8 ТЗ, от О.В.Н.,
съобразно която се удостоверява, че не са налице пречки за осъществяване на
правомощията на управител на дружеството, включително, че не е бил
управител, член на управителен или контролен орган на дружеството,
прекратено поради несъстоятелност през последните две години,
предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са
останали неудовлетворени кредитори.
Въз основа на подаденото заявление длъжностното лице извършва
частично вписване и постановява отказ да впише О.В.Н. като управител,
позовавайки се на пречки, посочени в нормата на чл.141, ал.8, предл. 1 ТЗ.
В постановеният отказ №20221103143439 на 04.11.2022 година
длъжностното лице сочи, че Н. е бил член на управителното тяло на две
дружества „И.С.“ АД, ЕИК *******, което е обявено в несъстоятелност с
решение №5 от 17.05.2007г., постановено по т.д.№21/2007г. по описа на ОС-
Кюстендил, като производството е прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ с
решение от 11.05.2009г., като заличаването е вписано на 16.05.2009г. и „И.С.
К.“ ЕООД, ЕИК*******, което дружество е обявено в несъстоятелност с
решение №4/17.05.2007г. по т.д.№22/2007г. по описа на ОС- Кюстендил,
производството по което е прекратено с решение от 20.03.2009г.,
постановено на основание чл.632, ал.4 ТЗ, като заличаването е вписано на
25.03.2009г.
При така установеното длъжностното лице е приело, че е налице
пречката по цитираната разпоредба, а това означава, че това лице не може да
бъде вписано като управител,, като не се явява и оправомощено лице по
смисъла на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбата е постъпила в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което
съдът приема същата за допустима.
Разгледана по същество- жалбата е неоснователна.
След извършена от съда служебна справка по партидата на двете
дружества „И.С.“ АД, ЕИК ******* и „И.С. К.“ ЕООД, ЕИК*******, се
констатира следното:
От извършените вписвания по партидите са установява, че двете
2
дружества са пререгистрирани в търговския регистър служебно, като въз
основа на издадените от ОС удостоверения за пререгистрация се установява,
че по отношение на двете дружества и открито производство по
несъстоятелност, както следва:
По отношение на „И.С.“ АД, ЕИК *******- постановено е решение №5
от 17.05.2007г. по описа на ОС- Кюстендил, с реквизити по чл.630, ал.1 ТЗ,
ведно от съдържанието на издадената удостоверение за пререгистрация, от
което се установява, че О.В.Н. е бил вписан като член на СД и представляващ
дружеството; на 11.05.2009г., по делото е постановено решение по т.д.
№2182007г., с което съдът по несъстоятелността удостоверява, че по делото е
постановено решение на 07.03.2008г., с което е спрял производството по
делото, на основание чл.632 ТЗ и тъй като в преклузивния срок не са
привнесени разноски, на основание чл.632, ал.4 ТЗ е прекратил
производството.
По отношение на „И.С. К.“ ЕООД, ЕИК*******, е постановено решение
№4 от 17.05.2007г. по т.д.№2282007г. по описа на АС- Кюстендил с реквизити
по чл.630, ал.1 ТЗ, ведно от съдържанието на издадената удостоверение за
пререгистрация, от което се установява, че О.В.Н. е бил вписан като
представляващ дружеството - управител; на 20.03.2009г., по делото е
постановено решение по т.д.№22/2007г., с което съдът по несъстоятелността
удостоверява, че по делото е постановено решение на 07.03.2007г., с което е
спрял производството по делото, на основание чл.632 ТЗ и тъй като в
преклузивния срок не са привнесени разноски, на основание чл.632, ал.4 ТЗ е
прекратил производството.
При така установеното от съда, за което същият е направил разпечатки
от вписаните в ТР съдебни актове, които прилага към делото, приема, че са
налице пречките Огнян Н. да бъде вписан като управител на настоящия
жалбоподател.
Доводите на жалбоподателя, че липсва произнасяне от съда по
несъстоятелността, относно това, че двете дружества не са обявени в
несъстоятелност, поради което липсва съставомерност, не могат да бъдат
споделени.
В настоящия случай явно се касае за приложение нормата на чл.632,
ал.5 ТЗ, съгласно която разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и ако в хода на
производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на
длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по
несъстоятелност. Съдът по несъстоятелността вероятно само е спрял
производството по двете дела по несъстоятелност, без да постанови решение с
реквизити по чл.632, ал.5 вр. с чл.632, ал.1 ТЗ, като обяви дружествата в
несъстоятелност, както повелява препращащата разпоредба на ал.5 от
цитирания текст на закона, но следва да се приеме, че в случая постановеното
по реда на чл.632, ал.5 ТЗ решение има за последица обявяване на
дружествата в несъстоятелност и спиране на производството по делото, а като
последица от това решение се прекратява принудително дейността на
дружеството, а при евентуално възобновяване на спряното производство ще
3
се постави началото на универсалното принудително изпълнение, при което
удовлетворяването на кредиторите става чрез осребряване на масата на
несъстоятелността и разпределение на средствата от осребреното имущество
между кредиторите. Ето защо съдът намира, че доводите на
жалбоподателя, че липсва произнасяне за обявяване на длъжниците в
несъстоятелност, каквото произнасяне по делото не са налице данни да е
налично за двете дружества, но може да бъде споделено. Пропускът на съда
да постанови пълен диспозитив, ако е налице такъв пропуск, не може да
освободи представляващият двете дружества от санкционните последици на
нормата на чл.141, ал.8 ТЗ.
Съобразно тази разпоредба управител не може да бъде лице, което е
било в управляващия орган или управител на дружество, обявено в
несъстоятелност и прекратено, през последните две години, които предхождат
решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали
неудовлетворени кредитори. Предвидените от закона предпоставки са
налице в настоящия случай – и двете посочени дружества имат постановени
решения по чл.632, ал.5 ТЗ, следователно е налице предпоставката за
обявяване на същите в несъстоятелност, като производствата са прекратени,
поради липса на разноски, които да са предплатени, респ. делата да са
възобновени на основание чл.632, ал.2 ТЗ, а това води до несъмнен извод, че
са останали неудовлетворени кредитори. Смисълът на цитираната разпоредба
е охраняване на обществения интерес, чрез забрана за участие в оперативното
управление на предприятието на лица, които са управлявали друго
предприятие, което е обявено в несъстоятелност и по отношение на което са
налице останали неудовлетворени кредитори, тъй като тези две предпоставки,
приети от законодателя, са индикация за липсата на необходимия
управленски капацитет у тези лица, поради което са приема, че могат да
застрашат интересите на останалите участници в търговския оборот, както и
на самото дружество.
Ето защо настоящият състав намира, че жалбата се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№20221111154810, подадена от
„У.И.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Й. К., с адрес гр.София, ул.“*******,
офис 510, срещу ОТКАЗ № 20221103143439/04.11.2022година, постановен от
Агенцията по вписванията за вписване на промени по партидата на
дружеството, касателно представителството и управлението на същото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в седмодневен срок от
връчването му.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5