№ 132
гр. Бургас , 08.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500243 по описа за 2021 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на АН. М. Р.
и Ш. М. Р., двамата от гр. Бургас, против решение № 28 от 04.03.2021г. по
гр.д. № 1401/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен искът на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/ по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ, като е
постановeно отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците,
представляващо парична равностойност на дружествени дялове, парични
вземания от търговски дружества, суми, съставляващи погасителни вноски по
кредит, кредитни карти и по разплащателни сметки, както и вноски по
спестовен влог и допълнителни парични вноски в търговско дружество, а така
също и получени парични преводи и преведени парични средства чрез
Western Union, също и върнат паричен заем от търговско дружество, като
въззивниците са осъдени да заплатят на комисията съдебни разноски от 800
лв. и държавна такса в размер на 7 855,39 лв.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, като
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила, поради което се претендира неговата отмяна.
Направено е възражение за несъобразяване на съда с представени към
искането на КПКОНПИ ревизионни актове по проведена персонална данъчна
1
ревизия, по които са приложени четири броя договори за заем на обща
стойност 27 000 лв., като и с тях ответниците са обложени с 10% данък
дивидент. Възразява се, че решаващият съд е кредитирал заключението на
вещото лице в неговия първи вариант по поставени задачи от ищеца, без да се
съобрази с изразеното от експерта изрично несъгласие по конкретни пера в
приходната част на анализа в заключението. По отношение на отнетите
вземания на ответниците от търговски дружества е посочено, че според
експертизата, съответните суми не са допълнителни парични вноски, те не са
оформени като заеми, а съставляват скрито разпределение на печалба чрез
„червена счетоводна каса“, т.е. неотчетени в дружеството приходи в брой. По
ревизионните актове тези суми се третират като скрит девидент и са
обложени със съответен данък. Според въззивниците, въпросните суми, общо
в размер на 149 000 лв., следва да се добавят към приходната част на анализа,
при което несъответствието между приходи и разходи за проверявания
период ще е 129 444,19 лв., т.е. под предвидения в закона праг от 150 000 лв.,
като условие за образуване на производство по ЗПКОНПИ. Във въззивната
жалба се оспорват и приетите от решаващия съд статистически разходи за
семейството, без да е отчетено експертното мнение за намаляването им с
33,33%, тъй като тричленното семейство на ответниците е с малолетно дете.
Наведени са и доводи, досежно несъобразените получени от семейството
обичайни дарове за тяхната сватба, раждането на детето и неговото
обрязване, в каквато насока са събрани гласни доказателства. На следващо
място е заявено, че в обжалваното решение се твърди, че искът е за отнемане
на липсващо имущество, а в случая се касае за отнемане на чисти разходи,
каквито са вноските по кредити и кредитни карти, и на „вземания“,
представляващи приходи от скрит дивидент, облажен с данък. Изложено е
становището, че по специалния закон не може да бъде отнет приход, доход
или разход, а имущество, влязло в патримониума на проверяваните лица през
изследвания период, което е налично в края на периода. Оспорва се
приложението на чл.142 от закона, тъй като понятието „обособено
имущество“ се отнася до вещи, а не до неналични парични средства. На
последно място въззивниците са посочили, че към момента е висящо
производството по дело С-319/19 г. на СЕС по преюдициално запитване,
отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.д. №704/2017г. на СГС по
тълкуване на Директива 2014/42/ЕС и на Хартата на основните права на ЕС, с
2
поставени 5 основни въпроса, които са относими към настоящия казус.
Предметът на делото пред СЕС касае и методиката и производството по
последния специален закон, приложим в разглеждания спор, което според
въззивниците, обуславя необходимостта от спиране на производството по
настоящото дело до постановяване на решение по преюдициалното запитване.
Постъпил е отговор от КПКОНПИ, с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Според комисията, решаващият съд правилно не е
съобразил получени от ответниците заеми в общ размер от 27 000 лв., с оглед
липсата на възражение от проверяваните лица в тази насока. Подкрепя се и
извода на първата инстанция за недоказаност на основанието, на което са
получени суми от А.Р. по системата за бързи разплащания, поради което не е
установен законният характер на източника на средствата и същите подлежат
на отнемане. По отношение на направените допълнителни вноски от
ответниците в контролирани от тях търговски дружества, общо в размер на
148 000 лв. е заявено, че също не са въведени възражения в хода на
производството. Освен това, липсват доказателства за правното основание за
извършени преводи по сметки на ответниците от съответните търговски
дружества. Комисията счита за несъстоятелно становището в жалбата, с
позоваване на експертното заключение, че въпросната сума по допълнителни
вноски в търговски дружества не съставлява имущество на ответниците, а
укрити и неосчетоводени приходи на фирмите. Заявено е, че подобни
действия са съставомерни по чл. 255 НК, както и липсва законова рамка, въз
основа на която вноските да бъдат определени като приходи. Досежно
сочените от въззивниците събрани дарения по празнични семейни поводи,
комисията споделя съображенията на първата инстанция за отдалеченост
назад във времето на въпросните събития и липса на доказателства за
наличност на даренията в началото на проверявания период, още повече, че
фактически твърдения в тази насока не са наведени в отговора на исковата
молба, а показанията на свидетелите са ценени при условията на чл.172 ГПК.
За възможността да бъде отнето имущество, съставляващо неналични
парични средства, е нали позоваване на чл.141 ЗПКОНПИ, който не
разграничава наличното от неналичното такова в патримониума на лицето.
Законът е предвидил отнемане на парична равностойност в особени хипотези
и според комисията, парите като вид движими вещи не са изключени от тези
3
хипотези. На отнемане подлежат и парични средства, които липсват в края на
проверявания период, като необходимо и достатъчно условие е установяване
на обстоятелството, че със същите не е обоснован извършен в последствие
конкретен разход. В отговора липсва изразено становище по искането на
въззивниците за спиране на производството по делото.
Бургаският апелативен съд, при извършване на проверка по чл.267 ГПК,
намира въззивната жалба за допустима. Същата е подадена в срок от
надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт.
При изготвянето й са спазени изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, относно
задължителните елементи от съдържанието на въззивната жалба и нужните
приложения.
Искането на въззивниците за спиране на делото, настоящата инстанция
намира за основателно.
Производството пред окръжния съд е образувано по иск на КПКОНПИ
по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество на обща стойност 196 384,67 лв. от ответниците Ш.Р. и
А.Р.. С решението, предмет на настоящото обжалване, първонстанционният
съд е уважил исковите претенции. Приел е, че е налице първата предпоставка
на закона, тъй като Ш. Р. се е признал за виновен със споразумение и е осъден
по НОХД № 175/2018г. на Районен съд – Бургас за извършено престъпление
по чл. 234, ал.2, т.3, вр. ал.1, предл. 2 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1,
т.215 ЗПКОНПИ, за това, че на 29.03.2017г. държал акцизни стоки –
тютюневи изделия, на обща стойност 168 525 лв., без бандерол, какъвто се
изисква по Закона за акцизите и данъчните складове. По второто законово
условие за уважаване на иска, решаващият съд е намерил, че за проверявания
период от 13.02.2008г. до 13.12.2018г, тричленното семейство на ответника,
сключил брак с А.Р. през 2004г., от който през 2005г. е родено детето Шемси,
има доходи, приходи и източници на финансиране общо в размер на 74 745,28
лв., а извършени разходи – 327 327,64 лв., т.е. налице е несъответствие от 252
582,36 лв. и това сочи на обосновано предположение по смисъла на чл.107,
ал.2, вр. пар.1, т.3 ЗПКОНПИ за придобито незаконно имущество, с оглед
значителното несъответствие между имуществото на проверяваното лице и
нетния доход, което превишава 150 000 лв.
4
Както е посочено във въззивната жалба, а и на настоящия състав е
служебно известно, че с определение № 8181 от 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/
2017 г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по
следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-
правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество,
предвидена в ЗОПДНПИ отм. , ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е
генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно
придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като
условие за конфискацията … съществуването на пряка или косвена връзка
между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото
имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица
(физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от
проверяваното лице …;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима
презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен
законен източник (без предварителна регулация на значението на
„законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички
засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в
миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на
източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието
доказване не е съществувало законно задължение към момента на
придобиването на конкретното имуществено право?
2. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в
смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на
осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се
5
прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно
и независимо от наказателното производство?
3. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48,
параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл.
48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на
ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба
като тази по главното производство, която:
· създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или
недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. ;
· създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм. );
· размества доказателствената тежест за доказване на произхода на
имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното
лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на
имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
· въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо
доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
· размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за
осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
· допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и
анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен
характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което
предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може
да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на
методиката?
4. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация
на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува
в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното
предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда
6
обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на източника на
забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че
забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75
000 евро в продължение на 10 години)?
5. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на
правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните
права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба като тази по главното производство, която:
· въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на
незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а
делото е висящо.
Съгласно чл. 267, ал. 1 ДФЕС, всеки български съд следва да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на
ЕС е от значение за правилното решаване на спора /така и чл. 628 ГПК/. С
отправянето на запитването съдът спира производството по делото /чл. 631,
ал. 1, изр. 1 ГПК/, а след произнасянето на СЕС то се възобновява /чл. 631,
ал.2 ГПК/. Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е
отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и
учреждения на Република България /чл.633 ГПК/. Това означава, че когато е
отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на
ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване
същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на
разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по
делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал.1 ГПК. Безпредметно
е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото
СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела
въпроси.
Изложеното важи и за настоящото производство. За правилното
решаване на разглеждания спор, касателно допустимостта и основателността
на предявените искове, включая кръга на ответниците, разпределението на
7
доказателствената тежест и допустимостта на метода за правно и
икономическо проучване и анализ относно незаконния характер на
съответното имущество, от значение е цитираното преюдициално запитване.
Доколкото по него е образувано дело С-319/19 на СЕС, не се налага ново
запитване със същите въпроси, но настоящата инстанция следва да спре
производството по разглеждания спор до произнасяне на СЕС по
образуваното пред него дело, тъй като решението по преюдициалното
запитване ще породи задължително действие за българския съд и по
разглежданият в настоящото производство спор.
При горните мотиви и на основание чл. 633, вр. чл.631, ал.1 ГПК,
Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по настоящото в. гр. д. № 243/2021 г. на
Апелативен съд – Бургас, до приключване на дело С-319/19 на Съда на
Европейския съюз.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8