№ 400
гр. Пловдив, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330201122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВелиЗар-транс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Г.П.П. срещу
Наказателно постановление № 36-0000865 от 01.12.2021 г., издадено от
Г.Д.П. – ***, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение
по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (Обн. ДВ.
бр. 73 от 19.08.2008 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди НП да е издадено
въз основа на констатации, които не са направени от актосъставителя, а от
друг контролен орган. Поддържа преди съставянето на акта да не е извършена
проверка. Взема становище правото му на защита да е нарушено поради липса
на надлежно описание на нарушението, като твърди вместо описание
единствено да е преписан текстът на приетата за нарушена законова
разпоредба. Счита за неправилно определени датата, часът и мястото на
извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от адв. Г. Ю., с пълномощно по делото, която поддържа
1
жалбата. Пледира фактическата обстановка да не е изяснена поради
неотразяване в НП на коя дата водачът е придобил правоспособност за
управление на МПС от категория С+Е, от което обстоятелство да зависи дали
е следвало да премине първоначална квалификация или само периодично
обучение. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 15505/25.02.2022 г.
изразява становище наказателното постановление да е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на
нарушението и авторството на деянието да са установени по категоричен
начин. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „ВелиЗар-транс“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 11.02.2022 г., установено от
попълнената разписка, а жалбата е подадена чрез Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Пловдив на 18.02.2022 г., поради което
срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „ВелиЗар-транс“ ЕООД притежавал издаден лиценз на
Общността № 16583, валиден до 08.12.2026 г., за международен автомобилен
превоз на товари по шосе срещу заплащане.
На 21.09.2021 г. около 11:20 часа в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“
№ 34 жалбоподателят „ВелиЗар-транс“ ЕООД допуснал извършването на
обществен превоз на товари с товарен автомобил „Ивеко МП 440 Е 43 ТП“ с
рег. № *** от категория N3 и със закачено полуремарке „Шмитц СО 1“от
категория О4 с рег. № ***, за което се изисквало свидетелство за управление
на моторно превозно средство от категория С+Е, от *** Х.И.А., ЕГН:
**********. Последният не притежавал издадена му карта за квалификация
на водача за съответната категория. За извършването на превоза била
съставени товарителница серия М № 415755 от 21.09.2021 г. и пътен лист
серия Т № 601564.
На 21.09.2021 г. около 13:00 часа в гр. Гурково *** Х.И.А., докато
осъществявал обществения превоз на товари, възложен му от жалбоподателя
„ВелиЗар-транс“ ЕООД, бил спрян за проверка от служители на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора. Те поискали от
водача да им представи карта за квалификация на ***. Х.И.А. нямал издадена
2
такава карта, поради което не я представил на контролните органи. Въз
основа на това деяние Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Стара Загора сезирала Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив за извършването на проверка на превозвача „ВелиЗар-транс“ ЕООД.
Проверката била възложена на свидетелите Х. Й. Ч. и Г. Д. Д. – ***. В
хода на проверката те събрали съставените документи за извършения превоз –
товарителница, пътен лист, и служебно извършили справка в базата данни на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от която установили,
че *** Х.И.А. никога не бил притежавал издадена му карта за квалификация
на водача.
На 18.11.2021 г. свид. Ч. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 293230 срещу жалбоподателя
„ВелиЗар-транс“ ЕООД в присъствието на негов пълномощник и на свид. Д..
Препис от акта бил връчен срещу разписка на пълномощника на
жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Х. Й. Ч. и Г. Д. Д.. От тях
се установяват обстоятелствата по извършването на проверката и съставянето
на АУАН. Изяснява се, че проверката е инициирана по сигнал от РД
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора, където е санкциониран
водачът, извършващ превоз без да притежава карта за квалификация, а
предмет на проверката от страна на Регионалната дирекция със седалище
Пловдив е била дейността на превозвача. От показанията на свидетелите Ч. и
Д. се изясняват извършените действия за установяване дали конкретният
водач притежава карта за квалификация на водача, като справката е
извършена в информационните масиви на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, а за изходна база за търсене е използван ЕГН
на водача. От показанията на двамата свидетели съдът установява и
резултатът от тази проверка, като водачът не е имал издавана никога карта за
квалификация. Показанията на свидетелите Ч. и Д. са подробни,
последователни, вътрешно непротиворечиви, а и взаимно кореспондиращи си.
Те изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. По тези
съображения съдът ползва с доверие свидетелските показания.
От справка с вх. № 91904/16.11.2022 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 57 от делото) се установява, че към
дата 21.09.2021 г. СУМПС на *** Х.И.А. срещу категория С+Е не е било
маркирано с код „95“ на ЕС по чл. 10, § 2 от Директива 2003/59/ЕО.
3
От справка от информационната системата на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (Система за преглед на DQC карти) се
изяснява, че за водач с ЕГН: ********** липсва издадена карта за
квалификация на водача.
От товарителница серия М № 415755 от 21.09.2021 г. (лист 10 от делото)
се установява, че превозвачът „ВелиЗар-транс“ ЕООД е извършил
автомобилен превоз на товари с МПС „Ивеко“ с рег. № *** и ремарке
„Шмитц“ с рег. № *** по маршрут Велико Търново – Лесово на дата
21.09.2021 г.
От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № *** (лист 35 от
делото) се изяснява, че същото представлява влекач от категория N3 с марка
и модел „Ивеко МП 440 Е 43 ТП“, собственост на „ВелиЗар-транс“ ЕООД.
От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № *** (лист 38 от
делото) се установява, че същото представлява полуремарке от категория О4
с марка и модел „Шмитц СО 1“, собственост на „ВелиЗар-транс“ ЕООД.
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (лист 9 от делото) се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича
пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 92, ал. 1 от
ЗАвтП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление
от материално и териториално компетентен орган. То отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и в НП.
Неоснователни са възраженията по жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения. На първо място жалбоподателят твърди, че съгласно
действащата нормативна уредба, за да се вземе отношение по подаден сигнал
от друг контролен орган, да е необходимо да се извърши тематична проверка,
каквото в случая да не е осъществена, а АУАН да е съставен само на базата на
писмено уведомление от РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора.
Нито ЗАНН, регламентиращ общите правила на
административнонаказателния процес, нито специалният закон ЗАвтП не
4
предпоставя като задължителен етап преди съставянето на АУАН да се
извършва определена по вид проверка, нито обвързва законосъобразността на
акта от такава проверка. Дейността по установяване на нарушението се
извършва съобразно отрасловата компетентност и контролните правомощия
на актосъставителя. След съставянето на АУАН както обосноваността на
фактическите изводи, така и законосъобразността на извършените действия
се проверява от административнонаказващия орган на основание чл. 52, ал. 4
от ЗАНН. В настоящия случай от показанията на свидетелите Ч. и Д. се
разкриват конкретните предприети действия за установяване на нарушението.
В тази връзка възражението по жалбата се явява оборено от установените по
делото факти. Писменото уведомяване от Регионалната дирекция със
седалище гр. Стара Загора единствено е сезирало компетентната
администрация в гр. Пловдив. Не отговаря на действителността твърдението
да не е извършвана проверка за основателността на сигнала. По делото е
приложена и приета като писмено доказателство справка от
информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ относно притежавана карта за квалификация на водача от
извършилия превоза водач. За тази справка се доказва да е направена от свид.
Ч. и именно в процеса по изследване има ли извършено административно
нарушение. От показанията на свидетелите се установява още, че преди да се
пристъпи към съставяне на АУАН, е изследвано и извършен ли е превоз, на
коя дата и от кой водач, като за тази цел са събрани писмени доказателства –
товарителница, пътен лист, от които са установени самоличността на водача,
дата и направлението на превоза, вида на превозното средство. При тези
факти категорично доказано е по делото, че преди съставянето на АУАН
актосъставителят добросъвестно е изпълнил задължението си да установи по
несъмнен начин факта на извършеното административно нарушение чрез
пълна, всестранна и обективна проверка. Разгледаното възражение е
неподкрепено с доказателства и по същество е неоснователно.
Несподелимо е и възражението за липса на надлежно описание на
извършеното административно нарушение. Твърди се в жалбата, че в АУАН и
в наказателното постановление дословно е преписан текстът на нарушената
законова разпоредба, без нужната конкретизация за време, място и начин на
извършване на деянието. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажира за осъществяването на обществен превоз на товари
с моторно превозно средство от категория N3 и с водач, който не притежава
карта за квалификация на водача. Противно на твърдяното в жалбата, при
описанието в наказателното постановление са посочени конкретният
превозвач и притежаваният от него лиценз, датата и вида на осъществения
превоз, самоличността на водача, индивидуализирано е използваното моторно
превозно средство и е описана неговата категория, съдържа се и
фактическият извод на наказващия орган за това водачът да не е притежавал
карта за квалификация на водача. Именно това е необходимият набор от
фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението,
5
които обуславят съставомерността на деянието и участието на
санкционираното лице в осъществяването му, а следователно определят и
редовност на описанието на нарушението. В жалбата така и не се посочва кой
общ и абстрактен правен признак от състава на нарушението не е отнесен към
конкретен факт от обективната действителност. При служебно дължимата
проверка за законосъобразност съдът не констатира допуснато процесуално
нарушение, спазени са и съответно приложимите указания към редовността
на описанието съгласно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д.
№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. По тези съображения възражението е
неоснователно.
Не се споделят и възраженията неправилно да са определени датата и
мястото на извършване на нарушението. Деянието е осъществено именно на
21.09.2021 г., поради което датата е правилно определена в наказателното
постановление. В случая това е не само дата на установяване, но и на
извършване на нарушението. От писменото доказателство товарителница се
установява, че превозът е извършен на 21.09.2021 г., на която дата е
осъществено и натоварването на превозваната стока.
Възраженията относно часа на нарушението са изначално неотносими.
Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в акта и в наказателното
постановление следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, но редовността на тези актове не изисква вписване на
конкретен час. Когато точният час на извършване на нарушението е
необходим и задължителен реквизит, това е изрично предвидено в
съответната законова норма – така например чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
реквизитите на електронния фиш. Съдебната практика трайно е приела и че
при повдигането на обвинение за извършено престъпление, което е деяние с
многократно по-висока степен на обществена опасност, за охраняване на
правото на защита и възможността за адекватно участие на обвиняемия в
процеса не е необходимо обвинението да бъде конкретизирано до определен
час от денонощието. Не е оправдано да се поставят завишени изисквания към
описанието на нарушението в АУАН спрямо акта, с който се повдига
наказателно обвинение. Въпреки това за пълнота следва да се посочи, че
определеният в НП час напълно кореспондира с установените по делото
факти, тъй като той следва завършването на процеса по натоварване, който
съгласно товарителницата е продължил от 10:30 ч. до 11:00 ч. на 21.09.2021 г.
Също така посоченият час на деянието в НП предхожда момента, когато
движението на водача е установено на територията на град Гурково в 13:00
часа съгласно НП № 43-0001012/01.11.2021 г., издадено от директора на РД
„АА“ – Стара Загора (лист 44 от делото), влязло в сила. Бездействието на
превозвача по допускане извършването на превоза от водач, който не
притежава карта за квалификация на водача, по необходимост предхожда
самото осъществяване на превоза. По тези съображения часът на извършване
на нарушението също е правилно определен и в съответствие с установените
по делото факти. Посочването на час на извършване на деянието, когато такъв
6
не е необходим, ясно демонстрира, че описанието на нарушението не само не
е непълно, но дори надхвърля минимално дължимото, с което възможността
за упражняването на правото на защита не е ограничена.
Възраженията относно мястото на извършване на нарушението също са
неоснователни. На първо място несподелим е доводът, че нарушението е
извършено в гр. Гурково. Дружеството жалбоподател е санкционирано за
допустителство – за допускането да бъде извършен обществен превоз на
товари от водач, който не отговаря на изискванията, поставени от
действащата нормативна уредба. Допустителството не е извършено в град
Гурково. Действително с наказателното постановление, приложено на лист 44
от делото, *** Х.И.А. е наказан за деяние, извършено в гр. Гурково. Неговата
отговорност обаче е ангажирана за непредставяне на карта за квалификация
на водача при поискване от контролните органи. Изпълнителното деяние на
неправомерното поведение на *** А. е различно от това на жалбоподателя в
настоящото производство и нарушението си водачът е извършил именно там,
където не е представил изисканата му карта за квалификация на водача.
Нарушението на жалбоподателя „ВелиЗар-транс“ ЕООД е извършено там,
където е допуснал да бъде извършен превозът с *** Х.И.А., непритежаващ
карта за квалификация на водача. Тъй като изпълнителните деяния по двете
нарушения са извършени на различни места, то не е допуснато твърдяното от
жалбоподателя процесуално нарушение, посочвайки град Пловдив като място
на осъществяване на процесното деяние.
Действително седалището и адресът на управление на санкционираното
дружество не са в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 34, но
същевременно жалбоподателят не отрича връзката си с този адрес, където се
намира гаражната площ на превозвача. От доказателствата по делото обаче се
установява, че вписаният в търговския регистър адрес на управление не е
реално функциониращ. Това е станало причина и за няколкократно отлагане
на делото поради невъзможност жалбоподателят да бъде намерен и призован
на този адрес, като от извършеното удостоверяване от длъжностното лице по
призоваване в кръга на службата му се установява, че дружеството е
непознато на адреса и няма служители. Същевременно именно на адрес гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 34 жалбоподателят е открит и всички
призовки са получени, която ясно доказва, че реално там се извършва и
ръководи дейността на дружеството. Последният не следва да черпи права от
факта, че не пребивава реално на вписаните си в регистъра седалище и адрес
на управление. Наказващият орган е сторил дължимото да обвърже мястото
на извършване на нарушението с адрес, за който несъмнено се установява, че
е свързан с дейността на превозвача и се използва от него, а не чисто
формално да го отнесе към нефункциониращ в действителност адрес. В
заключение не са допуснати никакви съществени процесуални нарушения, а
наказателното постановление е законосъобразно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин
7
жалбоподателят „ВелиЗар - транс“ ЕООД да е извършил описаното в
наказателното постановление административно нарушение. На първо място
жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като същият е
лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 16853 за
международен автомобилен превоз на товари. На следващо място от
обективна страна се доказва, че на 21.09.2021 г. е извършван автомобилен
превоз на товари от страна на дружеството жалбоподател. От писмените
доказателства пътен лист серия Т № 601564 и товарителница серия М с №
415755 се установяват датата на превоза – 21.09.2021 г.; превозвачът –
жалбоподателят „ВелиЗар - транс“ ЕООД; видът на превоза – обществен
превоз на товари, и композицията, с която е осъществен превозът – влекач с
рег. № *** и полуремарке с рег. № ***. В тази връзка доказва се по делото, че
за извършването на превоза е използвано моторно превозно средство от
категория N3. Към тази категория се отнася влекачът „Ивеко МП 440 Е 43
ТП“ с рег. № ***, управляван от *** Х.И.А. на дата 21.09.2021 г. Тъй като
превозът е извършен по маршрут Велико Търново – Лесово, следва да се
посочи, че съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗАвтП лицензът на Общността, какъвто е
притежавал жалбоподателят, е валиден и за превозите на територията на
Република България.
Доказано е и че *** Х.И.А., ЕГН: ********** не притежава карта за
квалификация на водача към датата на извършване на деянието – 21.09.2021 г.
Този факт се установява по категоричен начин от писменото доказателство
справка от информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ по ЕГН на лицето. От резултатите от тази проверка се
изяснява, че *** А. няма издадена и валидна карта за квалификация на водача
към интересуващата делото дата. Установява се още, че до 21.09.2021 г. на
водача никога не е издавана такава карта. Извършената от свид. Ч. справка се
ползва с доверие от съда, тъй като от свидетелските показания се установява,
че при така извършената проверка се търси информация в цялата база данни
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за издадени карти
за квалификация на водачите, без проверката да е териториално ограничена
до конкретна област. В тази връзка съгласно чл. 29е, ал. 5 от Наредба №
41/04.08.2008 г. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води и
поддържа регистър за издадените карти за квалификация на водача.
Информацията по регистъра се съхранява на електронен носител. Фактът, че
*** Х.И.А. не е притежавал издадена карта за квалификация на водача към
дата 21.09.2021 г. не е оспорен и от жалбоподателя, нито се сочат
доказателства, оборващи свидетелските показания и писмената справка. По
тези съображения съдът приема за доказано по категоричен начин, че на
21.09.2021 г. в гр. Пловдив жалбоподателят „ВелиЗар - транс“ ЕООД е
допуснал извършването на обществен превоз на товари от водач, който не
отговаря на изискването да притежава карта за квалификация на водача.
Формата на изпълнителното деяние е допустителство, за което със
санкционната норма на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП изрично е предвидено
8
понасянето на административнонаказателна отговорност.
Процесното деяние не попада сред никоя от хипотезите по чл. 5, ал. 1 -
ал. 3 от Наредба № 41/04.08.2008 г., при които не се изисква карта за
квалификация на водача за извършването на превоза. Следователно
притежаването на такава карта от водача е било необходимо. Допускайки
извършването на превоз с водач, неотговарящ на изискването да притежава
карта за квалификация на водача, жалбоподателят е осъществил съставомерно
деяние. Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с
факта на осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от
определен вредоносен резултат.
С наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност
на юридическо лице – търговско дружество, поради което в процеса не
подлежи на изследване въпросът за виновно поведение на конкретно
физическо лице, което да е в причинна връзка с извършеното деяние.
Възраженията относно датата на придобиване от водача на
правоспособност да управлява моторни превозни средства от категория С+Е
са неотносими. На първо място следва да се посочи, че по делото като
писмено доказателство е приета справка за нарушител/водач за *** Х.И.А.,
приложена на лист 58-60 от делото, от която се установяват придобитите
категории, включително и момента на издържания изпит за категория С+Е и
издаденото СУМПС. Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за преценката
дали жалбоподателят е допуснал извършването на обществен превоз на
товари от водач, който не отговаря на изискването да притежава карта за
квалификация на водача. В тази връзка съдът намира, че за обосноваване на
възражението в хода на пренията разпоредбата на § 1 от Преходните и
заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредба № 41/04.08.2008 г. е превратно
тълкувана. Разпоредбата, съгласно изричното й съдържание, съдържа уредба
за това кога водачите подлежат на начална квалификация, респ. кога на
периодично обучение. В случая *** Х.И.А. попада в хипотезата на § 2, ал. 2
от ПЗР на Наредба № 41/04.08.2008 г. и подлежи на периодично обучение.
Значимото за делото обстоятелство предвид така наведеното възражение
е, че крайният извод дали при извършване на превоза водачът не е
притежавал карта за квалификация на водача не зависи от това дали той е
подлежал на първоначално или само на периодично обучение. При
възражението на жалбоподателя не се провежда дължимото разграничение
между понятията „карта за квалификация на водача“, „начална
квалификация“ и „периодично обучение“. Съгласно чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП и
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. общественият превоз на пътници и
товари трябва да се извършва от водачи, които:
- отговарят на изискването за квалификация на водача и
- притежават карта за квалификация на водача за съответната категория.
Касае се за две различни изисквания, като в процесната хипотеза
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за допускане извършването на
превоза от водач, който не притежава карта за квалификация на водача.
9
Следователно предметът на доказване по делото се концентрира именно
около това обстоятелство – притежава или не карта за квалификация на
водача съответното лице. Събраните по делото доказателства са съобразени
отново с така очертания спорен предмет, като е изследвано дали извършилият
превоза водач е притежавал карта за квалификация. Чрез възраженията в хода
на пренията спорът се измества към първото горепосочено обстоятелство –
дали водачът е отговарял на изискването за квалификация и по-точно на кое
изискване е трябвало да отговаря (за първоначална квалификация или за
периодично обучение). Въпросът е ирелевантен, тъй като дори и водачът да е
преминал обучение, щом той няма издадена карта за квалификация на водача,
то не следва да се допуска да извършва обществен превоз на пътници и
товари с МПС от категория N3. В този смисъл възражението би могло да има
значение единствено за степента на обществена опасност на конкретното
деяние, но по никакъв начин не изключва несъмнено доказаната му
съставомерност. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства за
наличието на смекчаващи обстоятелства като провеждано обучение от страна
на *** А., който е управлявал превозното средство при превоза.
Картата за квалификация е удостоверителен документ, с който водачът
доказва, че отговаря на изискванията за квалификация – начална
квалификация или периодично обучение. Тя се издава в рамките на
процедура и по ред, регламентирани в Наредба № 41/04.08.2008 г.
Притежаването на карта за квалификация на водача е самостоятелно
изискване, за да бъде законосъобразно осъществен превозът, което изискване,
доказано не е изпълнено по делото.
Относно предвидената в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 41/04.08.2008 г.
възможност водачът да удостовери, че отговаря на изискванията за начална
квалификация или периодично обучение със свидетелство за управление на
моторно превозно средство, на което е маркиран хармонизираният код „95“
на Европейския съюз, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО,
отбелязан към съответните категории в свидетелството за управление,
издадени от компетентния орган на съответната държава, то по делото се
доказва, че към датата на деянието *** Х.И.А. не е имал СУМПС, маркирано
с хармонизирания код „95“ на Европейския съюз към придобитата категория
С+Е, установено от справката на лист 57 от делото.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в съдебната
практика е изяснено, че формалната липса на притежавана карта за
квалификация на водача е достатъчно за съставомерността на деянието, без да
е необходимо в този случай да се изследва дали водачът притежава
познанията, необходими за покриване на изискването за квалификация на
водача - така Решение от 30.03.2022 г. по к.а.н.д. № 31/2022 г. на
Административен съд – Русе. Противният извод не следва от разпоредбата
на чл. 7б, ал. 7 от ЗАвтП. Притежаването на издадена карта за квалификация
на водача е самостоятелно изискване, наред с притежаването на
необходимите познания, придобити чрез първоначална квалификация или
10
периодично обучение.
Съгласно цитираната съдебна практика:
„… съображение 15-то от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО
изрично предвижда следното: „За да удостовери, че шофьор, който е
гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в
настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните
УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на
Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в
свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за
квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно
от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с
настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите
изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно
средство, като се има предвид важността на правата, които той дава за
пътна безопасност и равни условия на конкуренция. Предоставената
възможност на държавите членки да поставят код на Общността на
новата карта трябва да им даде възможност да определят период на
валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, който не
съвпада с датата на изтичане на валидността на продължаващото
обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО [6] предвижда всяка
държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални
критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно
средство, които тя издава“.
Разпоредбата на чл. 10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО предвижда, че на
основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК,
удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на
държавите членки отбелязват, като вземат предвид разпоредбите на член
5, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и член 8 от настоящата
директива, хармонизирания код „95“ на Съюза, предвиден в приложение I
към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на
свидетелството за управление:
- на свидетелството за управление на превозно средство или
- на картата за квалификация на водача на превозно средство,
изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата
директива.
Изр. второ на чл. 10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО изрично предвижда,
че ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено
УПК, не могат да отбележат кода на Съюза на свидетелството за
управление на превозно средство, те издават на водача на превозно средство
карта за квалификация на водач на превозно средство.
От своя страна съображение 14-то от преамбюла на Директива (ЕС)
2018/645 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година за
изменение на Директива 2003/59/ЕО гласи следното: „За да се избегнат
ситуации, при които различните практики в отделните държави членки
11
водят до пречки пред взаимното признаване и ограничаване на правото на
водачите на превозно средство да преминат продължаващото обучение в
държавата членка, в която работят, органите на държавата членка следва
да бъдат задължени, ако завършеното обучение не може да бъде
отбелязано на свидетелството за управление, да издават карта за
квалификация на водач на превозно средство под формата, предвидена в
стандартните модели, с която да се гарантира взаимно признаване за всеки
водач, който отговаря на изискванията на Директива 2003/59/ЕО“.
Анализът на посочените норми от съюзното законодателство сочи на
категоричния извод, че придобитата от водач, който е гражданин на
държава-членка на ЕС, професионална компетентност, която първично се
удостоверява чрез удостоверението за професионална компетентност
(УПК) за начална квалификация или продължаващо обучение - вж. и
съображение 7-мо от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО, се признава
взаимно от държавите-членки на ЕС въз основа на някой от следните два
документа - свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, на която е отбелязан хармонизираният код „95“ на Съюза,
предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до
съответните категории на свидетелството за управление, или въз основа на
издадената карта за квалификация на водача, в която е отбелязан този код,
ако, по думите на Директива (ЕС) 2018/645, "...завършеното обучение не
може да бъде отбелязано на свидетелството за управление". Тази
алтернативност, изведена в съюзното законодателство по отношение на
документите, с които гражданите на държава-членка на Европейския съюз
следва да удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална
квалификация или периодично обучение, е проведена и в националния ни закон
- чл.4, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. Според тази разпоредба водачи -
граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че
отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично
обучение:
1. с карта за квалификация на водача, или
2. със свидетелство за управление на моторно превозно средство, на
което е маркиран хармонизираният код „95“ на Европейския съюз,
предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, отбелязан към
съответните категории в свидетелството за управление, издадени от
компетентния орган на съответната държава.“.
Следователно доказването, че водачът отговаря на изискването за
квалификация на водача, се извършва въз основа на един от горепосочените
два документа. По делото се доказва по категоричен начин, че
жалбоподателят е допуснал извършването на обществения превоз на товари
от *** Х.И.А., без последният да притежава карта за квалификация на водача,
нито СУМПС, маркирано с хармонизирания код „95“ на Европейски съюз,
отбелязан към категория С+Е. По тези съображения извършването на
нарушението е доказано по категоричен начин.
12
При правилно установена фактическа обстановка в обстоятелствената
част на наказателното постановление съдът приема, че при издаването му не е
приложена правната квалификация, съответстваща на установените факти.
Деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 96г, ал. 1
предл. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г.
Разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП е санкционна, докато тази на чл. 2,
ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. няма за свой адресат превозвачът (в
каквото си качество е санкциониран жалбоподателят), а водачите на МПС от
съответните категории. Материалноправното задължение за лицензирания
превозвач да осъществява обществения превоз на пътници и товари с водачи,
отговарящи на изискването да притежават карта за квалификация на водача, е
регламентирано с разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП - така Решение №
936 от 05.06.2020 г. по к.а.н.д. № 318/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив. Именно това правило за поведение е
нарушило и дружеството жалбоподател.
Направеното в наказателното постановление описание на нарушението
изцяло се подвежда под състава на нарушението по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки да упражни
правомощието си да преквалифицира, описаното в НП изпълнително деяние,
за което е санкциониран жалбоподателят „ВелиЗар-транс“ ЕООД, тъй като не
се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата,
които описват времето, мястото, автора и начина на извършване на деянието.
По никакъв начин не се променят фактите, по които жалбоподателят се е
защитавал в хода на целия административнонаказателен процес, тъй като
нито се прибавят, нито отпадат факти от първоначалното обвинение.
Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на обвинението има,
когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е бил
изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правото на защита по
никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен в положение
да се брани по нови, отегчаващи положението му факти.
Доколкото санкционната разпоредба е правилно определена, то видът и
размерът на имуществената санкция не се променят и в този смисъл не се
прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на
13
правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от
нарушение по чл. 96г, ал. 1 предл. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41/04.08.2008 г. в такова по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП и да потвърди
наказателното постановление в останалата му част.
Така извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай. По делото не се установяват такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да определят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид. В настоящата хипотеза жалбоподателят е допуснал
превозът да бъде извършен от водач, който никога не е притежавал карта за
квалификация на водача. Тази хипотеза съдът приема за разкриваща завишена
обществена опасност спрямо случаите, когато срокът на валидност на
притежавана карта за квалификация на водача е изтекъл в близък период от
време преди деянието. По тези съображения обществената опасност на
деянието не се различава от типичните хипотези и не е налице маловажност
на случая.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП е
предвидена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна норма. Санкцията за този вид
нарушение е предвидена от законодателя във фиксиран размер и в случая тя е
правилно определена в наказателното постановление. Съгласно разпоредбите
на чл. 83, ал. 2 вр. с чл. 27, ал. 5 от ЗАНН липсва процесуална възможност за
определяне на имуществената санкция под предвидения за нея най-нисък
размер. По тези съображения съдът намира имуществената санкция за
справедлива и наложена при правилно приложение на материалния закон.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски би имала единствено въззиваемата страна, която обаче не е поискала
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказала извършването
на такива. Следователно разноски не следва да се присъждат в полза на никоя
от страните по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000865 от 01.12.2021 г.,
издадено от Г.Д.П. – ***, с което на „ВЕЛИЗАР-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
Г.П.П., ЕГН: **********, на основание чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвтП е
14
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за
нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 96г,
ал.1, предл. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
в нарушение по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП и
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15