№ 249
гр. Пазарджик, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20215200100302 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетения за вреди от
незаконното обвинение на ищеца Н. Д. Г., ЕГН ********** в престъпление, по отношение
на което е признат за невинен и оправдан. Цената на иска е 70 000 лв., като първоначално се
претендира и законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба
до крайното изплащане на обезщетението, но с молба от 21.04.2021 г. се сочи като начален
момент 20.07.2018 г., като се твърди, че тогава е влязла в сила оправдателната присъда.
Искът е предявен против Прокуратурата на Република България и се основава на
твърденията, че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл. 244, ал.1 от НК с внесен на
13.07.2007 г. обвинителен акт. Осъден бил с присъда № 6/25.01.2008 г. /не се сочи на кой
съд/, която била потвърдена по ВНОХД № 111/2008 г. от АС-Пловдив и НД 366/2008 г. на
ВКС. С решение на ЕСПЧ ат 13.07.2017 г. по делото „Н.Г. срещу България“ било прието, че
процесът е бил несправедлив, поради „пороци в мотивите на АС-Пловдив – липса на
мотиви“, на което основание Главният прокурор направил предложение за възобновяване на
производството и в крайна сметка с присъда № 9/05.07.2018 г. ищецът бил признат за
невинен и оправдан. Оправдателната присъда не била протестирана и влязла в сила след 15
дни, т. е. на 20.07.2018 г., от когато се претендира и законна лихва върху обезщетението В
обобщение се сочи, че незаконното обвинение тежало в правната сфера на ищеца от
09.01.2008 г. ,до 20.07.2018 г. или за срок от 11 години и половина, който бил „лишен от
всякакво основание", като в допълнителна молба уточнява, че датата на предявяване на
обвинението била 03.05.2007 г., но на 10.01.2007 г. било извършено претърсване и
изземване в дома, което следвало да се приеме за начална дата на следствените действия във
връзка с незаконното обвинение.
1
Ищецът твърди още, че междувременно срещу него било водено още едно дело, по повод
на което той бил задържан под стража в периода от 09.12.2013 г. до 28.01.2012 г., след което
е било под домашен арест. Описва тежките условия в ареста, които е следвало да изтърпи в
продължение на месец и половина и твърди, че престоят там му е причинил значителни
неимуществени вреди – обида, възмущение, притеснение, страх от това, че ще влезе в
затвора, внушаване на чувство за малоценност. След оставяне на исковата молба без
движение пълномощникът на ищеца уточнява, че е предявен един иск с цена 70 000 лв. и
конкретизира каква е твърдяната връзка между незаконното обвинение, по което
доверителят му е оправдан и вредите, търпяни в ареста, където е бил задържан по друго
обвинение, по което признава, че е бил осъден, т. е. не твърди и то да се е оказало
незаконно. Уточнението е направено в молба от 28.04.2021 г. , в края на която става ясна
тезата на ищеца, че по второто дело била взета мярка за неотклонение задържане под стража
именно заради осъждането му по незаконосъобразното обвинение. Твърдейки, че ако не е
било незаконосъобразното обвинение, във връзка с което се предявява иска за обезщетение,
не е щяло да има мярка за неотклонение „задържане под стража“ по второто обвинение и
съответно - не би претърпял вредите от описаните условия в ареста, ищецът претендира при
определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да се вземат предвид и тези
обстоятелства: как се чувствал, какво е преживява и изобщо – всички последици от престоят
му в ареста по другото, по-късно повдигнато обвинение.
Преди да бъде даден ход на исковата молба, ищецът е допълнил изложението на
обстоятелствата, на които основава иска си, като твърди, че от негативните изживявания,
породени от незаконното обвинение е заболял от неинсулиново зависим захарен диабет с
неврологични усложнения през 2017 г. и са му паднали 15 зъба.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника
Прокуратурата на Република България, от чието име е постъпил писмен отговор в законния
срок. Отговорът е подписан и подаден от прокурор от Окръжна прокуратура - Пазарджик, за
когото няма спор, че има правомощия и да представлява ответника, освен да участва в
процеса на осн. 10, ал.1 от ЗОДОВ. За това правото на отговор на исковата молба от страна
на ответника следва да се счита за надлежно упражнено.
Възраженията , които се правят срещу основателността на иска в подадения отговор на
исковата молба са следните: 1.Не били представени доказателства за влизане в сила
оправдателна присъда по обвинението по чл. 244, ал.1 ,предл. 2-ро, като прокуратурата се
позовава и на Справка за съдимост на ищеца, в която имало данни за осъждането му както
по това обвинение, както и по второ обвинение по същото дело с квалификация по чл. 244,
ал.1, предл.1, за което нямало данни наказателното производство да е било възобновявано.
2.Липсвали доказателства за датата, на която е бил привлечен като обвиняем, както и за
продължителността на търпяната мярка „задържане под стража“. 3.Предвид другото
наказателно производство и наложената по него мярка за неотклонение „задържане по
стража“ в процесния период, а и наличието на друго обвинение с осъдителна присъда по
същото дело, по което ищецът е оправдан за деянието по чл. 244, ал.1 предл.2 НК, не
2
можело да се разграничат търпяните вреди във връзка с кое от всичките обвинения са. 4.
„Обремененото съдебно минало“ на ищеца, което било видно от представената с отговора
справка за съдимост, предполагало по-нисък интензитет на отрицателните преживявания във
връзка с незаконното обвинение. 5.Претендираният размер на обезщетението от 70000 лв.
бил прекомерен и не съобразен с принципа на справедливост в нарушение по чл. 52 ЗЗД, с
обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид и обществената оценка на засегнатите
материални блага, с личността на увредения, нито със стандарта на живот и
средностатистическите икономически показателни към датата на увреждането. . 6.По
отношение на претенцията за лихви ответникът възразява, че не се сочат доказателства за
твърдяната от ищеца дата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Съдът е приложил цялото наказателно дело № 778/2007 г.,допуснал е писмени и гласни
доказателства и е назначил две вещи лица със специалност медицина и стоматология във
връзка с твърденията за влошаване здравословното състояние и зъбния статус на ищеца в
причинна връзка със стреса, който му е бил причинен поради повдигането на незаконно
обвинение.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните съдът приема за
установено по делото следното:
От приетото и приложено като доказателство по делото приключено НОХД №
778/2007 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик е видно, че срещу ищеца е било водено
наказателно производство по преписка № 61/2007 г. по описа на Окръжна прокуратура-
Пазарджик, ДП № 13/2007 г. по описа на ОДМВР- Пазарджик за престъпления по чл. 244,
ал. 1, предложение второ от НК и по чл. 244, ал. 1, предложение първо от НК.
С присъда № 6 от 25.01.2008 г., постановена по НОХД № 778/2007 г. по описа на
Окръжен съд- Пазарджик, влязла в сила на 24.11.2008 г. с решение № 370/24.11.2008 г. по
наказателно дело № 366/2008 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, Г. е признат
за виновен и осъден за престъпление по чл. 244, ал. 1, предложение второ от НК, за което му
е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и за престъпление
по чл. 244, ал. 1, предложение първо от НК, за което му е определено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 23 от НК, съдът е наложил най- тежкото
наказание, а именно лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.
С решение № 68/02.05.2018 г. по наказателно дело № 210/2018 г. по описа на трето
наказателно отделение на Върховен касационен съд, на основание чл. 425 НПК,
наказателното производство по НД № 366/2008 г. по описа на ВКС, трето наказателно
отделение е възобновено, като е отменено и постановеното по него решение №
370/24.11.2008 г. Възобновено е и наказателното производство по ВНОХД №111/2008 г. по
описа на Апелативен съд- Пловдив, като е отменено постановеното по него решение №
84/24.04.2008 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД № 778/2007
3
г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, в частта, с която Н.Г. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 244, ал. 1, предложение второ от НК и относно
приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, като делото е върнато за ново разглеждане на
Апелативен съд- Пловдив.
С присъда № 9 от 05.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 282/2018 г. по описа на
Апелативен съд- Пловдив, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК,
е отменена присъда № 6/25.01.2018 г., постановена по НОХД № 778/2007 г. по описа на
Окръжен съд- Пазарджик в частта, с която Н.Г. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 244, ал. 1, предложение второ от НК, както и в частта относно
приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, като вместо това е постановена нова присъда, с която Г.
е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 244, ал. 1, предложение второ от НК. В останалата част, наказателното производство
не е било възобновено и присъдата, постановена по НОХД № 778/2007 г. по описа на ОС-
Пазарджик е влязла в сила на 24.11.2008 г. и притежава формален и материален юридически
стабилитет.
С оглед на изложеното по- горе, изпълнени са визираните в нормата на чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от
дейността на нейни правозащитни органи и предявения против Прокуратурата на Република
България иск за обезщетяване на неимуществени вреди е доказан по своето
основание.Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Обезщетение се дължи за действително претърпени от ищеца вреди, при наличието
на пряка причинна връзка между тях и незаконното обвинение за престъпления от общ
характер, като размерът се определя по справедливодст, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Ето защо
следва да се обсъдят всички онези допуснати доказателства, на които страните се позоват за
установяване или опровергаване /с оглед възраженията на ответника/ настъпването на
неимуществените вреди, причинната връзка с обвинението, по което лицето е било
оправдано, както и отнасящите се до интензитета и продължителността на търпяните
негативни последици от увреденото лице.
Няма съмнение, че всяко едно незаконно обвинение носи на обвиненото лице
негативни преживявания - страх от наказанието, притеснения как ще приключи процеса и
чувство за несправедливост, в случай, че е убеден, че е обвинен без никакво доказателство
или ако е бил осъден без достатъчно доказателства или при допуснати нарушения в хода на
наказателното производство. Във всички случаи от момента на привличането му като
обвиняем и предявяване на обвинението на 03.05.2007 г. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 20.07.2018 г. по едно обвиненията, ищецът Г. е търпял тези
вреди, за които не необходимо да се сочат и събират нарочни доказателства. Става дума за
обичайни, предвидими и независещи от някакви други обстоятелства или особености на
психиката и личността на пострадалия неимуществени вреди, които е логично на настъпят и
4
съдът приема, че са настъпили като последица от незаконното обвинение за едно от двете
престъпления, за които се е водело общо наказателно производство.
Именно защото производството е водено за две престъпления, за едното от които
лицето е било осъдено с влязла в сила присъда, а претърсването и изземването в дома му
преди предявяването на обвинението са извършени във връзка и с него, не може да се
възприеме в случая тезата на пълномощника на ищеца, че начален момент на причиняване
на вредите от незаконното обвинение следва да се вземе датата на тези неотложни
следствени действия. Друго би било, ако лицето беше в последствие оправдано и двете
обвинения, т. е. неотложните следствени действия биха се свързали без съмнение с
последвало изцяло незаконно обвинение /обвинения/.
Ищецът не успя да докаже в настоящия процес да е преживял болки и страдания,
които да са по-големи, по-интензивни или да е понесъл някакви други конкретни вреди, по-
различни от обичайните, които едно лице понася, ако е било незаконно обвинено. Разбира се
продължителния период от момента на повдигане на обвинението до влизането в сила на
оправдателната присъда /малко повече от 11 г./ следва да се вземе в предвид при определяне
размера на обезщетението, като се отчетат обаче и обстоятелствата, на които ответникът се
позовава: че от постановяване на решението по наказателно дело № 366/2008 г. на ВКС-
24.11.2008 г. , с което влиза в сила първата /осъдителна/ присъда до възобновяване на
наказателното производство с Решение № 68/02.05.2018 г. по наказателно дело № 210/2018
г. по описа на трето наказателно отделение на ВКС, направено по предложение на главния
прокурор, по отношение на ищеца Г. не са извършвани процесуални действия.
Не се е стигнало и до изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за
срока, определен му поради незаконното обвинение. Този въпрос е разрешен в
производството по друго обвинение, по което е бил осъден, като с решението по ВНОХНД
№ 373/2108 г. на ПОС е отменена присъдата на първоинстанционния съд, с която е било
постановено на осн. чл.68 от НК да изтърпи наказанието от две години лишаване от свобода,
наложено му с присъдата по НОХД № 778/208 г. на ПОС, постановено по разглежданото
незаконно обвинение и по друго обвинение, във връзка с което е бил в последна сметка
осъден.
Основателни са доводите на участващия в производството прокурор, които се черпят
както от осъжданията по второто обвинение по същото дело, така и по по НОХД № 3/2017
г., а и от цялото съдържание на справката за съдимост на ищеца и които обосноват
определяне на един по-нисък размер на обезщетението, в сравнение с този, който би се
присъдил на лице, което никога преди и след това не е било осъждано, респективно - не е
извършвало престъпления и се е оказало обвиняем по едно незаконно обвинение. Логично е
да се приеме, че лицето, чийто начин на живот, навици и липса на морални задръжки са
довели до другите осъждания, за които се събраха доказателства, не възприема едно
незаконно обвинение толкова тежко, както гражданин, който не нарушава законите и се е
ползвал с добро име през целия си живот. Логично е и последиците от рода на: уронване на
авторитета му, загуба на доверие към него от страна на близките и обществото и пр., да не
5
настъпват или поне- не с такъв интензитет, както при лице, което никога не е осъждано и не
е допускало противообществени прояви или престъпни действия.
А и след като от двете да двете престъпления разследването е водено едновременно,
както и съдебния процес е бил един, да не може да се разграничат онези негативни
последици, които за били във връзка с незаконното и съответно - с обвинението, по което е
бил осъден. С други думи, това което е преживявал по време на порцеса до първата
осъдителна присъда от края на 2008 г. са били едни общи емоции, по повод на двете
обвинения. Разбира се това не е основание да се откаже обезщетение за обвинението, по
което в последва сметка лицето е било оправдано, но съдът счита, че неговият размер трябва
да бъде много по-малък от претендирания, а именно - 7 000 лв.
Не се доказаха твърденията на ищеца, че здравословното му състояние и зъбния му
статус са пострадали в причинна връзка именно с незаконното обвинение. Приетите
заключения, изготвени от вещи лица със специалност "стоматология" и "медицина"
установиха, че ***
Вещото лице д-р Г. установява, че има данни най-рано от 2010-2012 г. за проблеми
със ***. Става дума за едно състояние, което се развива постепенно, прогресивно, от по-лека
към по-тежки фази, за извършвано частично лечение през дълъг период от време. Няма
данни за преживян бурен стрес именно във връзка с едно от двете обвинения от 2007 г., в
резултат от което ***.
Вещото лице д-р М. също определя *** Освен това е бил диагностициран през 2016
г. /към края на периода, в който е тежало върху него незаконното обвинение/, поради което е
малко вероятно именно стресът, предизвикан от него да е способствал за тази болест. По
това време вече е бил обвиняем и по друго дело ДП 5/2013 г., бил е задържан под стража
известно време във връзка с това обвинение и в последствие - осъден.
Вредите, които ищецът твърди, че е търпял във връзка със задържането си под
стража по друго дело, няма как да се приемат за такива в пряка причинно-следствена връзка
с незаконното обвинение, за което се претендира обезщетение. Ясно е, че мярката за
неотклонение, която не е била отменена от горния съд е законна, а след като бил признат за
виновен и осъден по съответното обвинение, Държавата не му дължи обезщетение за
неимуществени вреди, свързани с изтърпяването на тази мярка /било то поради лошите
условия в ареста, за които беше разпита свидетел или пък ако се докаже, че здравето му се е
влошило именно в този период и във връзка със задържането му/.
Ищецът обаче се домогва да докаже, че една ли не най-тежката мярка за
неотклонение задържане под стража не би била взета от съда, ако към момента на
постановяване на актовете, които представи /л.142-147 от делото/ той не е бил незаконно
обвинен и дори - осъден тогава с влязла в сила присъда по НОХД № 778/2007 г. по описа на
Окръжен съд- Пазарджик. Тези негови доводи са несъстоятелни, по следните съображения:
Съставите на първоинстанционния и на въззивния съд, които са приели, че следва да
се наложи мярката "задържане под стража" за преценили наличието на посочените в закона
6
кумулативни предпоставки, а относно наличието на опасност обвиняемия да извърши
престъпление са взели предвид множество обстоятелства, касаещи неговата личност. Ако и
сред тях да са предишните му осъждания, то това по оказалото се в последствие незаконно
обвинение не е било единственото. Иначе казано, няма как се заключи , че ако го нямаше
незаконното обвинение, по едно от престъпленията, за които е бил осъждан към онзи
момент, нямало е да се вземе същата мярка за неотклонение. А и да е било това
единственото му осъждане към онзи момент, пак подобни изводи биха били в сферата на
предположенията. Но то не е било единственото, защото най-малкото е бил осъден по
другото обвинение по същото дело, по което присъдата е влязло в сила и там не се касае за
незаконно обвинение.Има е други предишни осъждания, видно от приложената справка за
съдимост.
С други думи, съдът не приема за доказана в конкретния случай твърдяната
причинна връзка между негативните последици от задържането под стража по друго
наказателно дело и незаконното обвинение, по което ищецът е бил оправдан след
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 111/2008 г. на Апелативен съд-
Пловдив. Новата оправдателна присъда е постановена на 05.07.2018 г. е влязла в сила с
изтичане на 15-дневния срок за обжалването й, поради което от следващия ден - 21.07.2018
г. ответникът дължи и законната лихва върху обезщетението, което ще следва да заплати за
неимуществените вреди поради незаконното обвинение на ищеца Н. Д. Г..
По-горе бе казано, че справедливия размер на обезщетението според настоящия
състав на съда е 7 000 лв., следователно за разликата до 70 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен по размер.
Разноските по делото следва да бъдат понесени от ответника, който да възстанови на
ищеца платената ДТ в размер на 10 лв. и заплати по сметка на съда платенитет
възнагражденията за вещите лица в размер на общо 469 лв. Адвокатско възнаграждение
следва да бъде платено на пълномощника на ищеца , който го е защитавал безплатно на осн.
чл. 38 от ЗА.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, ДА ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2 , ал.1,т.3 от
ЗОДОВ в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/ на ищеца Н. Д. Г., ЕГН ********** от
гр. П., ул. *** за обвинение в престъпление, по отношение на което е признат за невинен и
оправдан с влязла в сила присъда № 9/05.07.2018 г. по ВНОХД № 283/2018 г. на
Апелативен съд - Пловдив, заедно със законната лихва върху размера на присъденото
обезщетение, считано от 21.07.2018 г. до окончателното му плащане,
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДО против Прокуратурата на
Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
7
незаконното обвинение за разликата от 7 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази разлика.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Н. Д. Г., ЕГН ********** от гр. П., ул. *** разноските
за ДТ в размер на 10 лв., на пълномощника му адвокат В.С. С. от АК-Пазарджик -
възнаграждение в размер на 680 лв. и по сметка на Пазарджишкия окръжен съд - 469 лв.
/разноски за вещи лица/.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него от всяка от страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8