РЕШЕНИЕ
№ 1263
ГРАД ПЛОВДИВ, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ – XXIII състав,
в съдебно
заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретар ДИАНА КАРАИВАНОВА и при
участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, разгледа докладвано от съдия Вълчев
касационно административно дело №169
по описа на съда за 2020година и
обсъди следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК.
Образувано е
по касационни жалби, подадени
от от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр. София ( съкр.ГДИН) и от А.А.А. *** чрез адв.
С.С. срещу
Решение № 1815 от 10.08.2018 г., постановено по адм.
дело № 3729/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Първата
касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София, чрез процесуалния си представител юрк. Ч., с
която обжалва решението в частта му, с която първоинстанционният
съд е уважил частично предявения иск като доказан и основателен и е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3600.00 лева. Искането на ГД
„ИН“ е за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което да
бъде отхвърлен изцяло иска за присъденото обзщетение,
както и в останалата си претендирана част. Редовно
призован, в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище от
16.10.2018г. не ангажира допълнително становище към жалбата, както и други
доказателства. Не се претендират и разноски.
Ответникът
по първата касационна жалба – А.А.А., не взима
отношение по основателността на касационната жалба.Редовно призован, не се
явява и не сочи нови доказателства, не взима и становище по съществото на жалбата.
Не претендира и разноски.
Втората
касационна жалба е подадена от А.А.А. чрез
пълномощника адв.С., който обжалва решението в частта, в която е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявеният от него срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск за обезщетяване на причинени му
неимуществени вреди за разликата от 3600.00 лева до пълната претендирана
сума от 15000.00лева, дължащи се на нечовешко и унизително отношение по време
на неговото пребиваване в Затвора гр.Пловдив, осъществени чрез липса на достатъчно жизнено
пространство в помещенията, в които е пребивавал, както и лоши хигиенни и битови
условия в пенициалното заведение. Излага доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.
209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан по основание и размер, в
който смисъл според него е постоянната практика на ЕСПЧ. Счита, че в случаят не
е приложен правилно принципа за справедливост на обезщетението, посочен в
разпоредбата на чл.53 от ЗЗД и съобразно установения стандарт на Европейския
съд, постановен с решение от 17.11.2015г по делото Камен Радев срещу България,
както и по делото Ш. срещу България. Иска се отмяната му в оспорваната част и
постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено искането
за присъждане на пълен размер на търсеното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Претендира разноски пред касационната инстанция.
Ответникът
по тази касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, не взима
становище за основателност на жалбата и не ангажира допълнителни доказателства.
В съдебно заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора.
Не се претендират разноски.
Контролиращата
страна, чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното
решение.
Касационният
съдебен състав, като
провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора
оплаквания, и с оглед събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради
следните за това съображения:
Производството
пред първоинстанционният съд се е развило по исковата
молба на А.А. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр.
с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(съкр. ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от престоя си в Затвора
Пловдив в посочения в исковата молба период от 07.06.2011 г. до 27.06.2013 г. с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като за времето от 08.08.2011г. до 27.06.2013г. изпълнението на същата е в
Затвора Пловдив и с наложено наказание „лишаване от свобода“ е пребивавал в
него за времето от 26.11.2014г. до 27.02.2015г. и за времето от 23.11.2015г до
21.09.2016 година за сумата от 15000.00 лева, ведно със законната лихва върху
нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, свързани с подлагането
му на нечовешко и унизително отношение, осъществено чрез пренаселеност на спалните
помещения- нетна площ на човек под 3 кв. м., липса на достъп до течаща топла и
студена вода, лоша хигиена, липса на отопление, некачествена, некалорична храна
и липса на ясни критерии по осигуряването му на работа, като ищецът, в
следствие на това се е почувствал унижен и оскърбен, както и било засегнато
човешкото му достойнство.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба на А.А.,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към
предмета на спора писмени и гласни доказателства- свидетелски показания. Със
събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа
на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил предявения
от А. против ГД „ИН“ иск за сумата от 3600.00 лева и го е отхвърлил за разликата
до 15000.00лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е
приел, че
през
изяснен процесен период- от 08.08.2011г.
до 27.06.2013г., от 26.11.2014г до 27.02.2015г. и от 23.11.2015г до 21.09.2016г.,
в размер на 1081 дни ищецът е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко
достойнство условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и
изразили се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална
жилищната площ на човек от 4 кв.м. , лоша хигиена в тях, касаеща
наличие на паразити, съжителстване с лица пушачи, за които размерът на обезщетението следва да
се определи по реда на чл.52 от ЗЗД, приложим съобразно разпоредбата на §1 от
ДРЗОДОВ и при съобразяване на практиката на ЕСПЧ и на българските съдилища, с
подробно посочени от него съдебни решения. В тази връзка като най- справедлив
за претърпените от ищецът и твърдени в
исковата молба неимуществени вреди е посочил размерът от 3600.00 лева, а за
разликата до 15000 лева е приел, че искът е неоснователен, необоснован и
недоказан. Обосновал се е в случая, че за тази разлика не са доказани
предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска като неоснователен в тази му част.
Решението
на съда е валидно, допустимо и правилно, на
наведените от касаторите възражения са
неоснователни.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства,
при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка
и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
да се преповтарят. Следва да се посочи следното: съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и
обоснован е извода на първоинстанционният съд,
изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за
неговото човешко достойнство условия при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“, които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е
осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м., лоша хигиена в тях, касаеща наличие на паразити, съжителстване с лица пушачи, в
периода предмет на исковата молба. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства,
които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. В тази
връзка законосъобразно е определил и по реда на чл.52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за тези вреди от 3600.00 лева. В решението е изведен правилният
извод за неоснователност на претендирания размер за
разликата от 3600 до 15000лева. Така определеният размер на обезщетението е разумен с оглед
характера на претърпените от него вредни последици. Същият не противоречие и на
практиката на ЕСПЧ, конкретно на посочените в касационната жалба на А.А. решения по
делата Първан Станков срещу
България, Камен Радев срещу България и Ш. срещу България. Липсват посочените в тази касационна жалба
обстоятелства, които
да обуславят
присъждане на по- високо обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Несъгласието
на всяка една от страните с изводите на съда не основава твърдяната
неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е
приел за съответно доказани твърдени в исковата молба факти. Наличието на
установени по делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на
ответника ГДИН водят до правилно приетият от решаващият съд извод за доказаност и основателност на предявения иск, който се
споделя напълно от настоящата касационна инстанция. В този смисъл съобразно предпоставките
на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
По изложените обстоятелства неоснователни са и доводите в касационната жалба на
ГДИН за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е уважено искането
за присъждане на обезщетение в размер на 3600 лева неимуществени вреди.
При този
резултат от касационното обжалване и с оглед липсата на искания в тази връзка,
не следва да се присъждат разноски за настоящата съдебна инстанция.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1815 от 10.08.2018г.,
постановено по административно дело № 3729/2017 г. по описа на Административен
съд – Пловдив-7 състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2.
/П/