О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
674
гр. Хасково,
02.09.2022
г.
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на втори
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
административно дело № 837 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 2,
във вр. ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба, депозирана от А.А.А. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-3262/17.08.2022 г., издадена от Директора на РД „Автомобилна администрация“
гр.С., с
която е приложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а",
„б“ и т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните превози -
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *********
на лек автомобил „**** ******“ с peг. № *Т **** *Н, както и отнемане на
Свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* и
Контролен талон № ******* на А.А.А. с ЕГН: ********** до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата съдът е сезиран с отделно искане,
направено на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, да постанови спиране на
изпълнението, което искане е предмет на разглеждане в настоящото производство,
без да се излагат конкретни доводи срещу допуснатото по закон предварително изпълнение.
Към жалбата не се прилагат писмени доказателства.
Искането за спиране на изпълнението на
заповедта за налагане на принудителна административна мярка е процесуално
допустимо – същото изхожда от лице, адресат на оспорения административен акт.
Разгледано по същество, искането за спиране на
изпълнението е неоснователно, поради следното:
Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-3262/17.08.2022
г., издадена от Директор на РД "Автомобилна администрация" С., е
издадена на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“,
„б“ и т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози, като
съгласно специалната норма на чл. 107, ал. 3 от ЗАвП, обжалването й не спира
нейното изпълнение.
Приложимият процесуален ред за разглеждане и
произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената заповед
е този по чл. 166, ал. 3, във вр. с ал. 4 от АПК. Предварителното изпълнение на
оспорената заповед произтича от разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от Закона за
автомобилните превози, съгласно която обжалването на принудителните
административни мерки по чл. 106а от същия закон се извършва по реда на АПК,
като подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ. Следователно в
случая самият законодател е преценил, че е налице особено важен държавен или
обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавно изпълнение на акта.
В хипотезата, в която законодателят е допуснал
предварително изпълнение на индивидуален административен акт, съдът може да
спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото
предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно
поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и
обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта.
Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху
правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 166,
ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови
факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно,
дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата
държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин
на същността на правото, чиято защита се търси. В тази хипотеза преценката на
съда е върху променените последици от допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти. В случая
жалбоподателят не само не навежда доводи за настъпването на определени
неблагоприятни последици, но и не ангажира доказателства, които да установяват
новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз
основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими
вреди от самото предварително изпълнение, поради което искането му се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на А.А.А. *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3262/17.08.2022 г.,
издадена от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.С..
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба пред ВАС на Република България в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез
изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: