МОТИВИ
към присъда № 9/30.03.2016 г., постановена по НОХД № 118/2016 г.
по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по следствено дело № 29/2015г. по
описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 1248/2015 г., пор. № 111/2015 г. по описа
на Окръжна прокуратура гр.Сливен против Е.Д.А. за престъпление по чл.343, ал.4,
вр. ал.3, предл.3, б. „б“, предл.1 вр. ал.1 б. „в“, вр. с чл.342,
ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. А.
е обвинен в това, че на 14.05.2015 г. по АМ „Тракия“, км.236 в землището на гр.
Нова Загора, при управление на МПС – лек автомобил "Мерцедес Вито" с
рег. № КН 8703 АХ, собственост на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил
с посока на движение гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата
регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбата на: чл.20, ал.2, от ЗДвП, съгласно която: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват ...с характера и интензивността на движението,
...да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението", вследствие на което при движение с технически
несъобразена скорост предизвикал пътно-транспортно произшествие с
непосредствено движещото се пред него МПС - товарен автомобил „Камаз 53212“ с
рег. № С 3416 РК, собственост на „Булгартрансгаз"
ЕАД гр. София, управляван от Р.Г.Р. от ГР.С., обл.
Ямбол и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - В. Й. Д.,
ЕГН: ********** и Й.А.А., ЕГН: ********** и двамата
от ГР.К., както и средна телесна повреда на В.Х.А., ЕГН: ********** ***,
изразяваща се във фрактура на първо, второ и трето ребро вдясно, довела до „Трайно
затрудняване на движението на снагата“ – престъпление по чл.343, ал.4, вр.
с ал.3, предл.3, б."б", предл.1, вр. с ал.1, б."в", вр.
с чл.342, ал.1 от НК.
Пред СлОС по искания на
пострадали лица за конституиране в качеството на частни обвинители по делото,
на основание чл.76 и сл. от НПК, съдът конституира като частни обвинители в
производството по настоящото дело: М.В.А. – съпруга на пострадалия Й.А., действаща
лично и като законен представител на И. А. – дъщеря на пострадалия Й.А.; В.П.Д.
– съпруга на пострадалия В. Й. Д., В.В.Д. – син на
пострадалия В. Й. Д., К.В.Д. – дъщеря на пострадалия В. Й. Д., както и Е.Х.Д. –
майка на пострадалия В. Й. Д.. Пострадалият В.А. изрази нежелание да участва в
наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.
В производството пред СлОС
подсъдимият призна всички факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
самопризнание от подсъдимия, без да събира доказателства относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на съдебното
следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура гр. Сливен поддържа изложената фактическа обстановка и предявеното
обвинение. С оглед процедурата, по която се движи делото акцентира върху
наказанието, което намира за съответно на деянието и дееца в редакцията на
закона към датата на деянието. Посочва като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за
подсъдимия, като обсъжда, че нито едно от тях не е изключително само по себе си,
а липсва и многобройност, която да обоснове определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства посочва предходно
налагани наказания по ЗДвП. Излага мнение за липса на висока обществена опасност
на дееца, каквато отчита относно деянието поради настъпилата смърт на две лица
и причинена средна телесна повреда на още едно лице. Прокурорът счита, че е
налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и
пледира за налагане на наказание в средния размер от предвиденото в НК. Предлага
на подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
години и 3 месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано с 1/3 и
на подсъдимия да се наложи наказание 4 години и 2 месеца „Лишаване от свобода”
ефективно, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип с оглед
характера на деянието - непредпазливо и
липсата на предходно осъждане. Излага становище по разноските, веществените
доказателства и евентуалната необходимост от изменение на мярката за
неотклонение, взета по отношение на подсъдимия в по-тежка. Моли на основание
чл. 343Г от НК на подс. А. да бъде наложено наказание 6 години „лишаване от право
да управлява МПС“.
Повереникът на частните обвинители адв. Д. се присъединява към
казаното от прокурора. Заявява, че кумулативно с наказанието „лишаване от
свобода” в размера поискан от представителя на държавното обвинение, следва да
бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
години. Подчертава, че е налице най-тежкият вредоносен резултат, а именно смърт
на двама души, която зачерня две български семейства. Посоченото наказание
намира за законосъобразно и моли същото да
бъде наложено.
Защитникът на подсъдимия също не обсъжда в детайли
фактическата обстановка, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие. Фокусира
се върху това какво наказание да се наложи на подс. А..
Подробно разяснява защо в досъдебната фаза подсъдимият, тогава обвиняем, е
признал частично фактите по обвинението, а едва в съдебната фаза е направил
пълно признание на изложените в обвинителния акт фактически положения. В тази
връзка коментира налични по делото доказателствени
източници, възприятия на подс. А., увредите на самия
подсъдим в резултат на пътно-транспортното произшествие, съмненията за
настъпване на инцидента в резултат на съпътстващ фактор – кортеж, който е
минавал по магистралата. След излагане на аргументи по конкретни доказателствени източници, защитникът заявява, че с подзащитния му – подс. А. са
достигнали до извод, че не е имало друга намеса и че вината за ПТП е изцяло на
подсъдимия. Акцентира върху много добрите характеристични данни за А.,
включително отразеното в характеристичната справка обстоятелство, че при
необходимост А. поемал допълнителни ангажименти за постигане на общи служебни
цели извън преките негови задължения. Настоява, че подсъдимият се отличава със
съзнателност, стриктност, отговорност и ангажимент в текущите времена за полицията,
предвид засилената мигрантска вълна. Посочва, че
подсъдимият спазва изискванията на нормативните документи, не е склонен на
компромиси, на дисциплинарни нарушения, като заключава, че от справката не може
да се направи извод несериозност или липса на отговорност. Приема изцяло
механизма на произшествието, описан в обвинителния акт, включително, че
настъпването на инцидента се дължи на отклоняване на вниманието на подс. А.. Обсъжда умората на всички пътуващи в автомобила
лица, които са били след нощна смяна, като подчертава, че от представените по
делото доказателства следва да се вземе под внимание като причина и условие за
настъпване на произшествието – натрупаната хронична умора, поради честите командировки, на които са били
подложени граничните полицаи. Настоява, че командировките са били сравнително
продължителни с малки периоди на почивка между тях, а поради извънредността на ситуацията, полицаите са се намирали при
тежки условия на мястото, където са изпратени на границата. В посочения смисъл
цитира показанията на свид. Д.. Изтъква, че подс. А. е участвал наравно с другите в носенето на
дежурствата. Счита, че натрупаната умора е най-вероятното обяснение защо се е стигнало до този
инцидент. По отношение смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
намира, че не би следвало да се предава значителна тежест на отегчаващите
отговорността, за каквато пледира обвинението. Излага, че подсъдимият е шофьор
с дългогодишна практика, в която са налице всичко 3 броя нарушения, като последното
от 2012г. е леко - с фиш, които се случват на всички шофьори, колкото и
внимателно да карат. Предходните две наказания коментира като свързани с леки
ПТП, за които са наложени глоби от по 100 лв., които в годините са доста
отдалечени – 2003, 2006г. Настоява, че ако се вземат предвид трябва да бъде в
много по-слаба степен, защото за толкова години три фиксирани произшествия в
никакъв случай не могат да доведат обективно на извод, че подсъдимият е недисциплиниран
водач, който не спазва правилата. Подчертава, че тези нарушения не са от типа
за нарушения със значителна обществена нетърпимост – употреба на алкохол,
изпреварване с несъобразена скорост, значителна превишена скорост и т.н. Счита,
че смекчаващите отговорността обстоятелства имат значителен превес. Изразява
мнение, че само висока обществена опасност на деянието при невисока обществена
опасност на дееца не е достатъчно основание да се налага ефективно наказание. Застъпва
теза, че при съпоставяне на генералната и специалната превенция, практиката приема
превес на специалната превенция. Намира, че не е необходимо за превъзпитаването
и поправянето на подсъдимия същият да изтърпи наказание в затвора, а един
продължителен изпитателен срок счита, че би позволил да се разгърне напълно
предупредителния потенциал на условното осъждане, заедно с лишаване от права
като водач на МПС за продължителен период от време. Изразява мнение, че наказание, чиято строгост надхвърля
необходимото за поправяне на осъдения не може да се очаква, че ще въздейства
възпитателно и предупредително върху него и върху членовете на обществото.
Отхвърля идеята за санкция единствено като назидание като чужда на българската
наказателна система. Пледира за наказание около 4 години „лишаване от свобода“,
което след съответната редукция да бъде наложено на подсъдимия. С оглед преценката
за специална и генерална превенция, личните качества на подсъдимия и отражението
върху обществото, моли наказанието да бъде наложено при условията на чл.66 от НК с максимален изпитателен срок.
Подсъдимият А. в личната си защита и последната си дума
изказва съболезнования към близките на колегите си, споделя, че му е много тежко
и изразява съжаление за случилото се.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за тях,
както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. Е.Д.А. е роден на *** г. в гр. Дупница. Живее в ГР.К.,
със средно образование е, женен, с едно дете. Не е осъждан.
Подс. Е.Д.А. постъпил на служба в МВР през 2003 г., като
към 14.05.2015 г. заемал длъжността младши инспектор – старши полицай ВПА в 02
ГОДГ на ГПУ Гюешево при РД „Гранична полиция“ - Кюстендил. За времето от
29.04.2015 г. до 14.05.2015 г. подс. А. бил
командирован със Заповед № УРИ 3282з-1037/27.04.2015 г. на Директора на ГД
„Гранична полиция“ при МВР от постоянната си месторабота в ГПУ Елхово с цел
участие в прилагани дейности за противодействие на нелегалната миграция. Със
същата заповед и място били командировани и колегите на подс.
А., а именно служителите на РД „ГП“ -
Кюстендил Б.Н.С., В.Х.А., К.М.Б., В. Й.
Д. и Й.И.А., а Г.Б.А. в ГПУ Болярово. На 29.04.2015 г. подс. А. *** до ГПУ Елхово на командировани до там лица със
служебен автомобил на РД „Гранична полиция" – Кюстендил. Преди изтичане на
срока на командировката, от страна на Директора на РД „ГП“ - Кюстендил била
издадена Заповед № УРИ 4077з-356/13.05.2015 г., съгласно която осем от
командированите служители следвало да пътуват от ГПУ Елхово до РД „ГП“ - Кюстендил
посредством служебно МПС – лек автомобил "Мерцедес Вито" с рег. № КН 8703 АХ и определен водач подс. А.. На последния било осигурено време за почивка
непосредствено преди пътуването, като не бил ангажиран с носене на дежурство.
Преди пътуването, подс. А. не съобщил за свои
здравословни проблеми, възпрепятстващи
осъществяване на безопасното извозване на личния състав.
Около 14.00 часа на
14.05.2015 г. лек автомобил "Мерцедес Вито" с рег. № КН 8703 АХ,
управляван от подс. А. потеглил от гр. Елхово към ГР.К..
В автомобила, вдясно от водача се намирал Й.И.А., на втория ред седалки: зад подс. А. - Г.Б.А. и В. Й. Д. зад А., а на третия ред
седалки, от ляво на дясно: К.М.Б., В.Х.А. и Б.Н.С.. Всички от горепосочените
служители на „Гранична полиция“ с изключение на подс.
А. били след нощно дежурство. Не били поставили
и обезопасителни колани. Маршрутът на автомобила
преминал от гр. Елхово през гр. Ямбол, след което на пътния възел
северно от гр. Ямбол се включил на АМ
„Тракия“ и продължил в западна посока на движение към гр. София.
Вследствие умората от носеното предната вечер дежурство, А. и Б. заспали. С. слушал
музика на слушалки и не обръщал внимание на пътната обстановка. Единствено на А.
направило впечатление, че още от тръгването от гр. Елхово, при извършваните от подс. А. маневри по изпреварване на други МПС, последният ги осъществявал от малка дистанция и с по-рязко
от обичайното изнасяне в лявата лента.
Около 14.40 часа на същата
дата, при ясно и слънчево време, суха пътна настилка, добра видимост и със слаб
интензитет на движение на МПС, движейки се в дясната лента, подс.
А. управлявал автомобила с намиращите се в него посочени по-горе служители на
РД „Гранична полиция“ – Кюстендил, като достигнал прав участък на км.236 от АМ
„Тракия“, попадащ в землището на гр. Нова Загора. С оглед скоростта си на
движение - около 128 км/ч, разрешена в
участъка, автомобилът управляван от подс. А. започнал
бързо да застига по-бавно движещия се с равномерна скорост от около 88
км/ч непосредствено пред него в същата дясна лента на автомагистралата товарен
автомобил „Камаз 53212“ с рег. № С 3416 РК, собственост на „Булгартрансгаз“
ЕАД гр. София с водач Р.Г.Р. от ГР.С., обл. Ямбол. В
товарния автомобил освен водача му нямало други лица. Пред автомобила управляван от Г. и зад този управляван от подс. А. нямало други МПС. Поради разликата от около
40 км/ч в скоростите на движение на двата автомобила и отклонение на вниманието
си, подс. А. възприел управлявания от Г. автомобил,
намирайки се вече в опасната зона за спиране и на дистанция от около 22 м.
Поради несъобразената си с
движещото се пред него МПС скорост, подс. А. възприел
късно товарния автомобил като опасност. В опит да предотврати настъпването на
ПТП, подс. А. задействал спирачната система на
управлявания от него автомобил, същевременно навивайки волана на автомобила си,
за да осъществи безопасна маневра към свободната лява лента на платното за
движение. Тези действия се оказали закъснели и настъпил удар между предната
дясна част на управлявания от подс. А. автомобил и
задната лява част на товарния автомобил „Камаз 53212“, който до този момент
продължавал да поддържа равномерната си скорост, без промяна в посоката си на
движение. След и вследствие на този удар, лекият автомобил продължил
неконтролируемо движението си напред и наляво и завъртане около вертикална ос в
посока обратна на часовниковата стрелка. Последвал и удар на челната част на
автомобила с разделящата платната за движение на автомагистралата метална мантинела, след който автомобилът се преобърнал на дясната
си страна, в което положение останал в
лявата лента за движение, обърнат срещу посоката за движение. От първоначалния
удар при ПТП, товарният автомобил продължил движението си напред и надясно,
като след косо пресичане на платното за движение през аварийната лента и банкет,
навлязъл и преустановил движението си в нива в участъка на автомагистралата. И
по двата автомобила настъпили деформации, като тези по лекия автомобил довели
до пълната му непригодност по предназначение.
След настъпилото ПТП, подс. А., спътниците му А., Б., А. и С., както и водачът на
товарния автомобил Г. излезли сами от автомобилите. Телата на А. и Д. останали
затиснати без признаци на живот съответно на предната дясна седалка и от
дясната седалка на втория ред през счупеното странично стъкло на деформирания
лек автомобил „Мерцедес Вито“. Преминаващият през участъка с МПС свид. О. Г. В. възприел настъпилото ПТП и първи предприел
действия по спиране на движението, като съвместно с водачите на два тира с
турска регистрация затворили всички ленти за движение. С оглед образувалото се
от това задръстване, пътуващата в попаднал в задръстването автомобил свид. Л.П.Н. сигнализирала за пренасочване на движението
още от пътен възел Нова Загора на АМ „Тракия“, осъществено впоследствие от свид. Х.З.Б. и К. И. К. от РУ на МВР -Нова Загора. След
подадени независимо от различни лица няколко сигнала на ЕЕН 112, на
местопроизшествието първо пристигнали два екипа на ЦСМП - Нова Загора с
медицинските лица свид. И. М. Г. и Х. А. К., които констатирали смъртта на А.
и Д. и оказали първа помощ на останалите
пострадали. На място пристигнали и полицейските служители свид.
Ж. М. Ж. и Б. Й. Б.от РУ МВР – Нова Загора. Последният, след като
установил двамата водачи на участвалите
в ПТП автомобили
им извършил проверка
с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“ с фабричен номер АRSM 0121, като цифровата
индикация на уреда не
отчела наличие на
алкохол в издишания въздух
от подс. А. и свид. Г..
Полицейските служители запазили и местопроизшествието до пристигане на
дежурния следовател, който извършил оглед и със съставения протокол образувал досъдебно
производство. Подс. А. и свид. А., Б., А.
и С. били откарани и настанени за медицинско наблюдение и лечение в УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович“ АД гр. Стара Загора, от
където първите трима били изписани на 16.05.2015
г., а останалите двама на 18.05.2015 г. Свид. Г. не
получил телесни увреждания, налагащи лечение.
От заключението на вещото лице д-р Т.Ч.
по извършената в
хода на досъдебно производство съдебно-медицинска
експертиза на труп № 117/2015 г. е видно, че вследствие ПТП, пътувалият в
управлявания от подс. А. автомобил негов колега Й.И.А.
е получил тежка несъвместима с живота
съчетана травма с обхващане на главата, гърдите,
корема и крайниците. Травмата на главата е изразена в наличието на
масивни разкъсно-контузни
рани в областта на дясната половина на главата и в областта на дясната половина
на челото, масивни кръвонасядания под меките черепни
покривки, масивни счупвания на черепните кости черепния покрив с образуване на
множество костни фрагменти, които се разместили, множество контузионни
огнища на мозъка предимно на дясната голямомозъчна хемисфера в челните и теменните
дялове на същата, счупвания и на черепните
кости, изграждащи основата на черепа предимно в областта на десните половини на
предната и средната черепномозъчни ямки, наличие на
кръв в ликворните пътища, точковидни кръвоизливи на
мозъка и оток на мозъка и меките мозъчни
обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Установени са и разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания
в областта на лицето. Гръдната травма е изразена
в наличието на синкави кръвонасядания под кожата и в
областта на меките тъкани на гръдния кош
отпред и в областта на лявата и дясната половина на
предните повърхности на
гръдния кош, с натрошаващо
счупване на гръдната кост
и натрошаващи множествени счупвания на всички леви и десни ребра по предните им части. Установени са и множествени контузионни огнища на белите дробове, наличие на около 1 л.
кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина,
вследствие разкъсването на предната повърхност
на сърцето и разкъсването на външната обвивка на сърцето. Установени са
двустранни дифузни точковидни кръвоизливи под плевралните
листове и контузия на средостението и сърцето.
Коремната травма е изразена в разкъсването и размачкването на предногорнага част на слезката и
разкъсването и размачкването на черния дроб по неговата предно горна повърхност
с наличие на около 1 л. кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина. Травмата на
крайниците е изразена в наличието на масивни разкъсно-контузни
наранявания в областта на меките тъкани предимно на десните горен и долен
крайник, с масивни разкъсно-контузни рани и
зацапвания с кръв в областта на дясната мишница и предмишница,
както и наличие на такива наранявания в областта на задната повърхностна на
дясната китка и тръбната повърхност на дясната длан. Такива наранявания са
установени и в областта на долната половина на предната повърхност на дясното
бедро.
Съгласно заключението,
причината за настъпването на смъртта на пострадалия А. е изпадането в състояние
на тежък травматичен и хеморагичен шок, вследствие
множествените разкъсно-контузни наранявания в
областта на меките тъкани на главата, гръдния кош, корема, горните и долните крайници,
както и вследствие изпадането му в състояние на дълбока кома, поради
множествените разкъсно-контузни рани в областта на
главата, счупванията на черепните кости и контузионните
огнища на двете големи мозъчни хемисфери. За настъпването на смъртта е от
значение и тежката гръдна травма с натрошаващи счупвания на предните части на
всичките ребра с натъртвания на белите дробове, така и също и вследствие
разкъсването на предната повърхност на сърцето и външната обвивка на сърцето.
Също от значение е и тежката коремна травма с разкъсванията и размачкванията на
слезката и черния дроб. Смъртта на постр. А. е била неизбежна и неминуема. Тя не е мигновена,
но пострадалият бързо е изпаднал в състояние на тежко шоково състояние с бързо
настъпил тотален срив на хемодинамиката и остра
дихателна недостатъчност вследствие тежката гръдна травма. Смъртта се дължи на
получените тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно
произшествие и настъпилите усложнения вследствие тези увреждания. Описаните травми
и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие, като описаните уреждания са получени вследствие
действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и
са получени по механизма на удряне на главата, лицето, гърдите, корема и
крайниците по такива предмети и притискане на тези области на тялото между
такива предмети. Според заключението, локализацията
на уврежданията сочи, че ударът по
тялото на пострадалия е бил предимно откъм дясната странична повърхност на
главата, тялото и крайниците и
откъм предната повърхност на главата, лицето, гръдния кош и корема.
Контузията на белите дробове се дължи на силния удар в
областта на гръдния кош от деформиралите се части на катастрофиралия
лек автомобил при блъскането му отпред и отстрани. На това се дължи и
разкъсването на слезката. Счупването на черепните
кости се дължи на обръщането на автомобила на дясната си странична повърхност и
удрянето на главата на десните странични части на автомобила. Описаните увреждания
добре отговарят да са получени при заемане на мястото на предната седалка на
катастрофиралия автомобил.
От заключението на вещото лице д-р Т.Ч.
по извършената в
хода на досъдебно производство съдебно-медицинска
експертиза на труп № 118/2015 г. е видно, че вследствие ПТП, пътувалият в
управлявания от подс. А. автомобил негов колега В. Й. Д. е получил тежка несъвместима
с живота съчетана травма с обхващане на главата,
гърдите и корема. Травмата на главата е изразена в наличието на масивни разкъсно-контузни
рани в областта на лявата и дясната слепоочна област на главата с
деформация на главата в странично
направление, масивни кръвонасядания под меките черепни покривки, масивни
счупвания на черепните кости, изграждащи черепния
покрив в областта на двете слепоочия
с образуване на
множество костни фрагменти,
които са се разместили, множество
контузионни
огнища на двете
големи мозъчни хемисфери и
размачквания на мозъчното вещество в областта на двете слепоочни области на
мозъчните хемисфери и в областта на базалните участъци
на двете голямомозъчни хемисфери, счупвания и на
черепните кости, изграждащи основата на черепа предимно в областта на двете
средни черепномозъчни ямки, наличие на кръв в ликворните пътища, точковидни кръвоизливи на мозъка и оток
на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор. Гръдната травма е
изразена в наличието на синкави кръвонасядания под
кожата и в областта
на меките тъкани на гръдния кош в областта на дясната половина на гръдния кош и
отпред, с натрошаващи счупване на гръдната
кост и натрошаващи множествени счупвания на всичките десни ребра по
предните им части. Установени са и
множествени контузионни огнища на белите дробове,
предимно на десния бял дроб, наличие на около 1 л. и кръвни съсиреци в гръдната
кухина вследствие разкъсването на
кръвоносните съдове, намиращи
се в областта
на междуребрията. Установени са двустранни дифузни точковидни
кръвоизливи под плевралните листове и контузия на средостението. Коремната травма е изразена в разкъсването
на предногорната повърхност на черния дроб по
неговото предно горна повърхност с наличие на около 1 л. кръв и кръвни съсиреци
в коремната кухина.
Съгласно заключението,
причината за настъпването на смъртта е изпадането на постр.
Д. в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок
вследствие множествените травми в областта на главата и дясната половина на
гръдния кош, както и в областта на корема, както и вследствие изпадането му в
състояние на дълбока кома поради тежката черепномозъчна
травма с тежки контузии на слепоочните дялове на двете големи мозъчни
хемисфери. Смъртта на постр. Д. е била неизбежна и
неминуема. Тя не е била мигновена, но пострадалият бързо е изпаднал в състояние
на тежко шоково състояние и в състояние на мозъчна кома с бързо настъпил
тотален срив на хемодинамиката и остра дихателна
недостатъчност вследствие тежката гръдна травма. Смъртта се дължи на получените
тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие и
настъпилите усложнения вследствие тези увреждания. Описаните травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътно-транспортно произшествие. Описаните уреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са
получени по механизма на удряне на главата, лицето, гърдите и корема по такива
предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети.
Според заключението, локализацията
на уврежданията сочи, че ударът по тялото на пострадалия
е бил предимно откъм дясната странична повърхност на главата, страничната
повърхност на дясната половина на гръдния кош и предната повърхност на гръдния
кош и корема. Контузията на белите дробове се дължи на силния удар в областта
на гръдния кош от деформиралите се части на
катастрофиралия лек автомобил при блъскането му отпред и отстрани. На това
се дължи и разкъсването на черния дроб. Счупването на черепните кости се дължи
на обръщането на автомобила на дясната си странична повърхност и притискането
на главата от горния ръб на покрива на автомобила над прозореца през лявото
слепоочие.
От заключението на вещото лице
д-р Т.Ч. по извършената в хода на досъдебно производство по писмени данни
съдебно-медицинска експертиза № 55/2015 г. е видно, че вследствие ПТП,
пътувалият в управлявания от подс. А. автомобил негов
колега В.Х.А. е получил травми, изразяващи се в контузия на корема и
хоризонталната част на ободното черво; контузия на
гръдната кост и десните ребра от първо до трето включително, ексудативен плеврит в ляво и охлузвания в областта на
лакътните ямки на горните крайници, в областта на гърдите отпред и в областта
на горната коремна половина. Счупването на трите десни ребра е довело до
„Трайно затрудняване движенията на снагата“ с благоприятен оздравителен период
от три месеца, което по своята правна същност съответства на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2, предл.2 от НК. Останалите, вследствие ПТП
травматични увреждания са причинили на постр. А.
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което по своя правен
характер представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Различни по вид травматични увреждания са получили и останалите пътували в
управлявания от подс. А. автомобил, в т.ч. и самият подсъдим.
Видно от заключението на вещото лице по посочената експертиза, тези увреждания
са причинили на подс. Е.Д.А., както и всеки от
свидетелите К.М.Б., Г.Б.А. и Б.Н.С. „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, което по своя правен характер представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното
производство е извършена съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице д-р инж. Х.У.. От
заключението на същата е видно, че преди момента на възникване на ПТП скоростта
на лекия автомобил "Мерцедес Вито" с рег. № КН 8703 АХ, управляван от
подс. А. е определена на около 128 км/ч., а към
момента на удара на 119 км/ч. Скоростта на движение на товарния автомобил
„Камаз 53212“ с рег. № С 3416 РК, управляван от свид.
Р.Г.Р., преди ПТП, както и при удара между автомобилите е определена на 88 км/ч.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил при тези скорости е била около 149
метра. Водачът му подс. А. е имал техническата
възможност да възприеме товарния автомобил на разстояние по-голямо от опасната
зона за спиране, както и да се убеди в скоростта му на движение. Подс. А. е възприел опасността от удар с движещото се пред
него МПС на разстояние 72 м. от мястото на удара. Към този момент, задната част
на товарния автомобил е била на около 50 м. от мястото на удара, като се е
намирал изцяло в дясната лента за движение,
без да извършва промяна на движението си в лявата или аварийна лента
непосредствено преди удара. В момента на възприемане
на опасността от страна на подс. А., дистанцията
между двете МПС е била около 22 м. Минималната дистанция, при която подс. А. е следвало да предприеме изпреварване или
намаляване на скоростта на движение е не по-малка от около 53 м. Техническата
причина, довела до възникване на удара е управлението от страна на подс. А. на лекия автомобил "Мерцедес Вито"
с рег. № КН 8703 АХ на разстояние по-малко
от минималната дистанция зад товарния автомобил „Камаз 53212“ с рег. № С 3416
РК, управляван от свид. Р.Г.Р., както и с технически
несъобразена скорост, съобразно скоростта на движещия се пред него автомобил. Подс. А. е имал техническа възможност да намали скоростта
на движение на достатъчно голямо разстояние или предприеме изпреварване с пълно
престрояване в лявата лента, която в този момент е била свободна и по този
начин да предотврати настъпването на ПТП. Свид. Г. не
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. В заключението
е посочено, че намаляването на дистанцията на движение между двете МПС е
възможно в резултат на отклоняване на вниманието на подс.
А. от обстановката на пътното платно.
На същото вещо лице е
възложена и съдебно-оценителна експертиза, при която стойностите на нанесените
щети по автомобилите са определени съответно на: 19 615.00 лева по лек
автомобил "Мерцедес Вито" с рег. № КН 8703 АХ, и 3 025.00 лева по
товарен автомобил „Камаз 53212“ с рег. № С 3416 РК.
От приложените по делото
справки за двамата водачи на МПС е видно, че към 14.05.2015 г. подс. А. и свид. Г. са били правоспособни водачи с валидни
документи и сключени по надлежния ред застраховки „Гражданска
отговорност“ /вкл. „Каско“ за лек автомобил "Мерцедес Вито" с рег. №
КН 8703 АХ/ на технически изправните им автомобили. На свид.
Г. не са налагани наказания по ЗДвП. Такива са налагани на подс.
А. с НП от 30.06.2003 г. и 30.07.2006 г., както и с фиш от 11.04.2012 г. По
всички са му налагани административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева,
като е отразено, че е платена само тази от 2012 г. Няма данни, преди
настъпването на ПТП, някой от водачите на МПС - подс.
А. и свид. Г. да са употребили алкохол или други
упойващи вещества. Изисканите справки относно техническите средства, с които са
тествани двамата водачи за наличие на алкохол в издишания въздух сочат, че показанията
им са били в норма и калибровани по надлежния ред.
От приложените по делото справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е
видно, че подс. А. не е осъждан; женен е с едно дете;
притежава лично имущество; понастоящем е
безработен, като доходи получава
единствено съпругата му. От предоставената от Началник 02 ГОДГ на
ГПУ Гюешево при
РД „Гранична полиция“
- Кюстендил характеристична
справка за подс. А. е видно, че същият се е проявил
като добре подготвен, изпълнителен, дисциплиниран и етичен служител по време на службата си в МВР. През 2009 г. е награден от
Директор РД „ГП“ - Кюстендил за постигнати високи резултати с „Писмена похвала“.
Няма налагани дисциплинарни наказания.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, заключенията на назначените
експертизи /съдебно-медицински, автотехническа и
съдебно-оценителна експертизи/,
приложените писмени документи, веществените доказателства.
Свидетелските показания в основната им част съдът намери за
последователни, логични, взаимнодопълващи се,
кореспондиращи едни с други и относими към предмета
на доказване. Факт е, че нито един от разпитаните по делото свидетели не е
възприел лично настъпилото пътно-транспортно произшествие. Свидетелските
показания обаче са относими към изясняване на фактите
относно обстоятелствата, при които е настъпил инцидента – натовареност на
движението, ориентировъчен час на събитието, обстановката и разположението на
пътниците в автомобила, управляван от подсъдимия, обстоятелствата относно
липсата на поставени колани от пострадалите В.А., Й.А., В.Д.. Налице са
свидетелски показания относими и към поведението на
самия подсъдим непосредствено след настъпване на произшествието, а именно
относно опитите и желанието му да окаже помощ на пострадалите лица, включително
след пристигане на медицинските екипи от гр. Нова Загора. В този смисъл са
показанията на свид. Г. А. – л.56 от т.2 от ДП, който
посочва, че подс. А. го помолил да му помогне да
извадят постр. А., с цел да му окажат първа помощ. Свид. А. отказал, като обяснил на подсъдимия, че
пострадалият е починал и не бива да го местят. Свид. В.А.
споделя, че подс. А., след като излязъл от
катастрофиралия автомобил, взел шише с вода и започнал да пръска лицето на
колегата си А., като му викал „Айде, ставай“ /л.71 от т.2 от ДП/. В същото
време от показанията на свид. К. Б. е видно, че
самият подсъдим Е.А. е бил в доста тежко състояние, което състояние според този
свидетел не е позволявало на А. да помогне на когото й да е. /л.80 от т.2 от
ДП/. Свид. Х. К. – лекар пристигнал с
линейка от ЦСМП – Нова Загора разказва, че подс. А. го
помолил двукратно да отиде и да види дали пострадалите лица са починали. Свидетелят
заявява: „Водачът беше ударен, но не си спомням къде точно. Исках да го
прегледам, то той отиваше все към микробуса да види останалите двама пътника,
които са пътували с него.“
Посочените по-горе
обстоятелства се установяват от доказателствата по делото и независимо, че не
са били обхванати от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, са
относими към личностната характеристика на подсъдимия,
поради което съдът счете за необходимо да ги посочи детайлно. По идентичен
начин съдът кредитира показанията на свид. В.Д. –
съпруга на пострадалия В.Д., от които се установява обстановката, в която са
работили командированите гранични полицаи – при полеви условия, на палатки,
палили огън, ходили сами в гората да събират дърва.
Съдът кредитира гласните доказателствени
източници доколкото от тях се установяват релевантни за делото факти, приети за
установени по-горе. По отношение показанията на свидетелите, които са
пристигнали по-късно на мястото на произшествието, както и показанията на
близките на починалите лица, съдът ги съобрази в кореспондиращите им части с
останалите писмени и гласни доказателства.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи – съдебномедицински, автотехническа
и съдебно-оценителна – съдът цени, като намира, че имат съществено значение за
изясняване на обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от
компетентни вещи лица, в чиито знания и обективност съдът няма основание да се
съмнява. Пред настоящия състав страните не оспорват заключенията, а последните
са приобщени към материалите по делото по надлежния процесуален ред.
Съдът кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие – в основната
му част; скица на ПТП; фотоалбум от ПТП; протоколи за оглед на веществени
доказателства и разписки за връщането им; епикризи издадени от УМБАЛ „Проф. д-р
Ст. Киркович“ АД гр. Стара Загора; заповед за
командироване на свид. Р.Г.Р., като водач на товарен
автомобил „Камаз 53212“ с рег. № С 3416 РК, собственост на „Булгартрансгаз“
ЕАД гр. София и пътен лист; копие от свидетелство за регистрация, част I, удостоверение за техническа изправност и ГО на товарен автомобил „Камаз 53212“ с рег. № С 3416 РК;
копия от лични документи; копие от свидетелство за регистрация, част II и удостоверение за техническа изправност на лек
автомобил "Мерцедес Вито" с рег. № КН 8703 АХ; справка от КАТ относно
подс. А.; справка от КАТ за свид.
Г.; справка за техническо средство и употреба на алкохол; справка от ЕЕН 112;
справка НСО; копия от Заповеди №№ УРИ 3282з-1037/27.04.2015 г., УРИ 3282з-1161/12.05.2015г.
и УРИ 4077з-356/13.05.2015 г.; справка за
положен труд извън установеното работно време на служители от РД
„ГП" - Кюстендил, командировани в РД „ГП“ Елхово в периода 29.04.2015 г. -
14.05.2015 г.; удостоверения за наследници на Й.И.А. и В. Й. Д.; справка за
съдимост и декларация за семейно материално положение и имуществено състояние
на подс. А. и
характеристична справка за подсъдимия. Следва да се отбележи, че огледният протокол съдът цени частично, като изключи от
него частта, в която в протокола е посочено, че автомобилът „Мерцедес Вито“ е
намерен да лежи на дясната си страна по посока на движението. От фотоалбума към
протокола, както и от свидетелските показания се установява по категоричен
начин, че след ПТП лекият автомобил е останал на страничната си дясна част в
посока обратна на движението на платното, в което се е намирал. В тази връзка
съдът прецени, че следва приоритетно да кредитира фотоалбума и съвпадащите с
него останали доказателствени източници, като изключи частта от протокола за
оглед на ПТП относно отразената в същия посока, в която е намерен автомобила. Съдът
не кредитира и частта от протокола за оглед на ПТП относно отразения час на
съобщението за настъпило ПТП – 15:30 ч. Видно от свидетелските показания, както
и от справката от ЕЕН 112 първото съобщение за настъпилото ПТП е получено доста
по-рано, а именно още в 14:47 ч., а следващите са в 14:50ч., 14:53ч., 14:54 ч.
В този смисъл съдът приема, че посоченият час на съобщението за ПТП 15:30 ч. в
протокола за оглед не е коректен и не кредитира посоченото писмено доказателствено средство в тази част. Следва да се отбележи
също така, че от справката на КАТ относно подс. А. се
установяват освен наложените на водача наказания по ЗДвП, така също и
обстоятелствата, че А. е правоспособен водач с категория В, считано от 1990 г.,
категория ТЗ, считано от 1990 г., категория С – от 1991 г., категория СЕ – от
2002 г., категория D – от 2002 г., категория А – 2005 г. Няма отнети
контролни точки към 01.06.2015г.
Писмените доказателствени
източници в кредитираната част са
приложени и приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с
останалите доказателствени материали, не се оспорват
от страните и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез прочитането им.
Като веществени доказателства по делото фигурират лекия
автомобил Мерцедес Вито и товарния автомобил Камаз, които с оглед обективните
находки, съдът счете, че са допринесли в значителна степен за разкриване на
истината по делото.
Съдът констатира, че в досъдебното производство подсъдимият
– тогава в качеството на обвиняем, е заявил, че признава частично фактите по
обвинението без да излага конкретика кои факти
признава и кои оспорва. Като недопринасящи към изясняване на обективната
истина, съдът не взе предвид казаното от А. в досъдебната фаза, още повече, че
пред първоинстанционния съдебен състав, подс. А. изрично призна всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
След анализ на доказателствената
съвкупност съдът констатира, че събраните в досъдебната фаза приобщени към
материалите по делото в съдебната фаза на процеса доказателствени източници в
основната си част кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда
самопризнание. От тях се извличат по безспорен начин фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът прие за установени
по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. Е.Д.А.
от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав по чл.343,
ал.4, вр. ал.3, предл.3, б. „б“, предл.1 вр. ал.1 б. „в“, вр. с чл.342,
ал.1 от НК, тъй като на 14.05.2015 г. по АМ „Тракия“, км.236 в землището на гр.
Нова Загора, при управление на МПС – лек автомобил "Мерцедес Вито" с
рег. № КН 8703 АХ, регистриран на Регионална дирекция „Гранична полиция“ –
Кюстендил с посока на движение гр. София, нарушил правилата за движение по
пътищата регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбата на: чл.20, ал.2, от ЗДвП, съгласно която: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват ...с характера и интензивността на движението,
...да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението", вследствие на което при движение с технически
несъобразена скорост предизвикал пътно-транспортно произшествие с
непосредствено движещото се пред него МПС - товарен автомобил „Камаз 53212“ с
рег. № С 3416 РК, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД
гр. София, управляван от Р.Г.Р. от ГР.С., обл. Ямбол
и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - В. Й. Д. и Й.А.А., и двамата от ГР.К., както и средна телесна повреда на В.Х.А.
***, изразяваща се във фрактура на първо, второ и трето ребро вдясно, довела до
„Трайно затрудняване на движението на снагата“.
От обективна страна категорично от събраните
доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. А. е управлявал процесният лек автомобил „Мерцедес
Вито” в нарушение на правилата за движение по пътищата. Подс.А.
е нарушил правилото за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, като нарушението се
изразява в това, че при управлението на автомобила, същият не избрал скорост на
движение съобразена с характера и
интензивността на движението, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Съгласно изр.2 на същата разпоредба, водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Видно от
заключението на назначената автотехническа експертиза
скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес Вито“, управляван от
подсъдимия, преди ПТП е около 128 км/ч, а към момента на удара е около 119
км/ч. Същевременно движещият се пред
лекия автомобил, управляван от подсъдимия, товарен автомобил „Камаз 53212“,
управляван от свид. Руси Г. е поддържал равномерна
скорост от около 88 км/ч. Макар и скоростта на управление на подсъдимия да е
била в границите на разрешената скорост за съответния пътен участък, същата се
явява несъобразена с конкретиката на движението и пътната обстановка. Поради
отклоняване на вниманието подс. А. е възприел
несвоевременно товарния автомобил, движещ се пред него с равномерна скорост,
съответно сам се е поставил в невъзможност да реагира навреме и да избегне
настъпването на ПТП с преднодвижещия се автомобил. В
този смисъл скоростта, с която подсъдимият е управлявал лекия автомобил
Мерцедес Вито – около 128 км/ч се явява несъобразена с характера и
интензивността на движението. Тази скорост, вкл. с оглед състоянието на самия
водач, не съответства на регламентираното с разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП изискване, да позволи на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Нарушено е и второто изречение от същата разпоредба, а именно задължението на
водача да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. В конкретния случай опасността възниква в един предходен
момент, когато подсъдимият, намирайки се на прав участък от пътя, е можел
своевременно да възприеме товарния автомобил като препятствие на пътя предвид
по-бавната му скорост на движение, като подсъдимият е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удар между двете ППС било чрез
своевременно намаляване на скоростта, било чрез маневра по изпреварване на
товарния автомобил с пълно престояване в лявата лента за движение, която е била
свободна. Изцяло в този смисъл е изготвената по делото автотехническа
експертиза. Поради горните обстоятелства, категорично установени по делото и неоспорени
от страните, съдът намира, че нарушението на подс. А.,
което е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, е именно неспазване
правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Максимално допуснатото
от подс. А. скъсяване на дистанцията с равномерно
движещия се пред автомобила му товарен автомобил, го е поставило в невъзможност
да спре или да го изпревари по безопасен начин, възприемайки несвоевременно
опасността. Съдът споделя становището на прокурора, че в конкретния случай не е
налице нарушение на разпоредбата, регламентираща дистанцията при движение в
чл.23, ал.1 от ЗДвП, съгласно която: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта
или спре рязко", именно, поради липса на намалена скорост или рязко спиране от страна на водача Г.. По тези съображения,
настъпилото ПТП е
пряка последица от
виновно нарушената от подс. А. разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът намира за
несъмнено от приобщените по делото доказателства, че пътнотранспортното произшествие и причинените в резултат на него
смърт на постр. А. и постр.
Д., както и средната телесна повреда на свид. В.А.,
са пряка последица от допуснатото от подс. А.
нарушение на правилата за движение по пътищата. Безспорно по делото са установени настъпилите в резултат на ПТП
общественоопасни последици. Постр. А. и постр. Д. са получили
тежки, несъвместими с живота травми и са починали. Според заключенията на
съдебномедицинските експертизи, смъртта на всеки един от двамата пострадали е
настъпила като пряка и непосредствена последица на получените в резултат на
възникналото пътнотранспортно произшествие тежки травматични увреждания и
настъпилите в резултат на тях усложнения. В резултат на възникналото
пътнотранспортно произшествие са били причинени травматични увреждания и на свид. В.А., който се е намирал в автомобила, управляван от
подсъдимия А.. Получените от свид. А. увреждания,
представляващи счупване на три десни ребра, съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, са причинили на този
пострадал трайно затрудняване движенията на снагата – средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Установените по безспорен начин факти, описани
по-горе, подкрепени от доказателствената наличност и признати от подсъдимия А.
като част от обстоятелствата изложени в обвинителния акт обосновават безусловно
извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния лек автомобил
„Мерцедес Вито” и нарушението на правилата за движение по пътищата, са довели
до съставомерния резултат – причиняване смъртта на постр. Й.А. и постр. В.Д. и средната
телесна повреда, причинена на постр. В.А.. Правилна с
оглед на тези констатации е квалификацията на деянието по чл.343, ал.4 вр. ал.3, предл.3 б. „б” предл. първо, вр. с ал. 1, б. „в“
вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подс.
А. по непредпазливост. Отношението на подсъдимия към настъпването на
общественоопасните последици е непредпазливо,
като се касае за престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици в резултат на извършеното от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, подробно описано по-горе, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. С оглед субективната страна на деянието, правилно квалификацията на
престъплението е дадена във връзка с ал.1 б. „в“ на чл.343 от НК и респ. чл.
342 ал.1 от НК.
При така установената конкретика съдът
намери подс. А. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като съобрази събраните по делото доказателства и самопризнанието на
подсъдимия, което кореспондира с доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие
подценяването на пътната обстановка и интензивността на движение, както и
собственото физическо състояние от страна водача на лекия автомобил „Мерцедес
Вито“. По делото е установено, че подсъдимият и неговите колеги са имали тежък
период в професионален план, свързан с продължителни и чести командировки,
работили са при тежки полеви условия, в напрегната обстановка и без възможност
за пълноценна почивка. Отклоняването на вниманието на подсъдимия съдът отдава
на натрупана значителна умора от служебни ангажименти, която в случая е имала
решаващо значение за настъпване на общественоопасните последици.
При индивидуализацията
на наложеното на подс. А. наказание, съдът съобрази
принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация и обуславящите вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни
обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на
МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част в
специалната разпоредба на материалния закон. Към датата на деянието
разпоредбата на чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б. „б” предл. първо от НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 до 10 години.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство, критичното му отношение и
съжалението за извършеното, чистото му съдебно минало. Самопризнанието на
подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на
гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на
наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието. Съдът отчете и факта, че осъществяването
на действието по превоз на свои колеги от мястото на командироване до мястото
на обичайното полагане на труд от граничните полицаи не е пряко служебно
задължение на подсъдимия. Същият е бил натоварен за това с изрична заповед на съответния
ръководител. От значение са и обстоятелствата, при които е полаган труд от
подсъдимия и неговите колеги, докато е траела командировката – при тежки
социално битови условия, без достатъчно време за почивка, с интензивни
дежурства, в които подсъдимият е участвал наред със своите колеги с изключение
на вечерта преди пътуването. Съдът отчита действията, положени от подс. А. да помогне за спасяването на колегите си
непосредствено след произшествието. Независимо, че неговото собствено състояние
след инцидента не е било добро, подсъдимият неколкократно е правил опити да
помогне, молил е други лица да помогнат на пострадалите, игнорирайки собственото
си физическо състояние. Последните обстоятелства биха могли да дадат основание
за преквалифициране на деянието по по-лекия текст на чл.343а б. г от НК, ако
бяха обхванати от прокурора като част от обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. Доколкото обаче съдът е обвързан от фактическата обстановка,
предложена от прокурора и призната от подсъдимия, предвид кореспонденцията
между същата и основната част от събраните доказателства, съдът счита, че
следва да цени установените факти относно желанието и опитите на подсъдимия да
окаже помощ на пострадалите лица само като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Ирелевантен е фактът, че помощта на подсъдимия или други лица
към които се е обърнал, не е могла да бъде от характер с решаващо значение за
спасяване живота на пострадалите А. и Д., предвид получените от тях тежки
несъвместими с живота травми. Важно е да се отчете желанието на подсъдимия да
помогне и направените усилия в тази посока, които обстоятелства разкриват
отношението на подсъдимия към случилото се, непосредствено след инцидента. Не
на последно място, следва да посочи, че подсъдимият се отличава с безупречна
характеристика, в която е отразено, че същият е бил добре подготвен,
изпълнителен, дисциплиниран и етичен служител по време на службата си в МВР. През 2009 г. е награден от Директор РД „ГП“
- Кюстендил за постигнати високи резултати с „Писмена похвала“ и няма налагани
дисциплинарни наказания. Към
датата на деянието същият е с изцяло положителен социален облик – принципен,
отговорен, трудово ангажиран, семеен, родител на едно дете.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
страните навеждат, че следва да вземат предвид допуснатите от подсъдимия като
водач на МПС предходни нарушения на правилата за движение по пътищата. Видно от
приложената по делото справка подс. А. има общо 3
нарушения по ЗДвП – през 2003, 2006 и 2012 г. В същото време се установява, че
е правоспособен водач, като първата категория е придобита през 1990 г. Съдът
намира, че нарушенията от 2003 и 2006 г. са отдалечени значително във времето
от момента на настъпване на ПТП, предмет на настоящото дело, поради което не би
следвало да имат решаващо значение относно личностната характеристика на
подсъдимия /първото – преди 12 г., а второто – 9 години преди настоящото
нарушение/. В близък план е налице едно единствено нарушение – това пред 2012
г., което не може да обоснове извод за водач – системен нарушител на правилата
за движение по пътищата в лицето на подсъдимия. Такъв извод не може да се
формира и при съпоставяне на целия стаж като водач – от 1990 г. до датата на
деянието – 14.05.2015г. Допуснати 3 нарушения на правилата за движение за 25
години шофьорски стаж, две от които значително отдалечени във времето от
настоящото нарушение, според съда не определят подсъдимия като лице, системно
неспазващо правилата. Съдът обаче отчита като отегчаващи отговорността
причинените значителни имуществени вреди по двата автомобила, доколкото същите се
поглъщат от състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд,
но за тях не се носи самостоятелна отговорност. Вредите са пряка и непосредствена
последица от причиненото от А. произшествие. По идентичен начин несъставомерни, но настъпили от ПТП, са леките телесни
повреди на лицата, намирали се в катастрофиралия лек автомобил.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на
съда, че наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, отчитайки значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като се индивидуализира на 4 години и 6 месеца
„лишаване от свобода” – в размер между минималния и средния, предвиден в закона
за това престъпление. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия А. наказание в
размер на 3 години „лишаване от свобода”.
При определяне на конкретния размер на
наказанието „лишаване от свобода“ съдът изходи от приложимия към
инкриминираната дата материален закон. Не може да се сподели теза, че тъй като
законодателят е завишил наказуемостта за същото престъпление няколко месеца
след деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело, то на подсъдимия
следва да се наложи по-високо наказание, целящо постигане единствено целите на
генералната превенция. Съгласно общата част на действащия НК наказанието се
съобразява основно с обществената опасност на деянието и дееца, като по делото
не е спорно, че подсъдимият не е лице, отличаващо се с обществена опасност.
Действително е налице висока степен на обществена опасност на деянието, но
същата е отчетена от законодателя в разпоредбата от специалната част на НК, по
която подсъдимият е предаден на съд. В посочения смисъл, съдът счита, че така
отмереното наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието и дееца,
предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
отговаря на критерия за справедливост.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията
на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките за това. Вярно
е, че са налице голям брой смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, но предвид наличието на отегчаващи такива, както и настъпилия
тежък резултат, съдът прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са
от съответния характер, за да формират извод за несъразмерна тежест на
предвиденото наказание. Приложението на този институт би било проява на
прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би
било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието.
Съдът намери, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не е налице
необходимост подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание 3
години „лишаване от свобода”. В тази връзка съдът съобрази чистото съдебно
минало на подс. А., изразеното критично отношение към
деянието, действията след настъпване на произшествието, безупречната му
служебна и лична характеристика, наличието на ангажименти към семейство и дете.
Съдът прецени подсъдимия като личност, която сама по себе си не разкрива значима
обществена опасност, доколкото извън това престъпление липсват данни за други
противообществени или дисциплинарни прояви. По тези съображения заключи, че не
е необходимо подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание
„лишаване от свобода”, а на същият да бъде дадена възможност да се поправи с
отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 5 години, на
основание чл.66 ал.1 от НК.
В
съответствие с разпоредбата на чл.343
г от НК съдът лиши подсъдимия А. от правото да управлява МПС за срок,
надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено за срок
от 4 години. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК, съгласно която,
когато лишаването от права се налага едновременно с наказание „лишаване от
свобода”, неговият срок може да надминава срока на лишаването от свобода
най-много с 3 години. В конкретния случай съдът наложи наказание лишаване от
права за срок малко над наложения размер на наказанието „лишаване от свобода“,
ръководен от факта, че подсъдимият е все пак наказван, макар и само 3 пъти, за
нарушения на правилата за движение по административен ред.
Определените
размери на наложените наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на
тежестта и обществената опасност на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите,
установените правила и добрите нрави. Съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други подобни деяния, а освен това ще се въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Съдът се разпореди иззетите като веществени
доказателства автомобили, след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати,
както следва: лекият
автомобил „Мерцедес Вито” с рег. № КН 8703 АХ, след влизане на присъдата в
сила, да се върне на представител на Регионална Дирекция „Гранична полиция”, ГР.К.
или упълномощено лице от същата Дирекция или от структурата на МВР, а товарният
автомобил „Камаз 53212” с рег. № С 3416 РК, след
влизане на присъдата в сила, да се върне на представител на „Булгартрансгаз” ЕАД гр. София.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата от 1293.58
лева за направени по делото разноски за изготвяне на експертизи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и предадени на 13.04.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: