ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171
гр. Благоевград, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500113 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „У...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр.С., район В., пл.“С. Н.“ № *, чрез адв. Г.С., съдружник в АС Д. и съдружници, със съдебен
адрес гр.С., ул.“К...“ № *, ет.*, против Разпореждане № 1097 от 28.10.2021 г., постановено
по частно гражданско дело № 2225/2021 г. на РС - Благоевград, VII – ти граждански състав,
с което е върнато подаденото заявление на дружеството – жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и е прекратено
производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното разпореждане. Излага се, че в подаденото заявление по чл.417 от ГПК е
посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа по делото, като както
разпореждането с което са дадени указания за отстраняване на нередовности, така и
обжалваното разпореждане са изпратени до седалището на заявителя. Посочва се, че
съгласно формираната задължителна практика на ВКС, при наличие на упълномощен
представител съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната, като в
този смисъл е и изричната норма на чл.39, ал.1 от ГПК, от която се извежда, че връчването
извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по
чл.46 от ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново.
Прави се искане за отмяна на атакуваното разпореждане, с което делото е прекратено.
Благоевградският окръжен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на
жалбоподателя в контекста на приложените към делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.
1, във вр. чл. 413, ал. 2 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по
същество – е основателна.
Пред РС Благоевград е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК от „У...“ А., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.*, район В.,
пл.“С. Н.“ № *, представлявано от законните представители Т. А. П., член на УС и
Изпълнителен директор и С. П. – член на УС и изпълнителен директор, чрез адв. Д. М. Д.,
1
съдружник в АС „Д. и съдружници“, БУЛСТАТ *, със съдебен адрес гр.С., ул.“С...“ № *, ет.*
срещу Р. Д. ИК., с ЕГН **********, с адрес Б., ул.“Е.“ № *, вх.*. Със заявлението е
претендирано осъждането на длъжника да заплати на заявителя парично вземане,
произтичащо от неплащането на главница, лихва и разноски по ползван от длъжника банков
кредит в лева съгласно Договор CCIR – 501-00093-2016г. за Кредитна карта за физически
лица от 26.05.2016г., възлизащо към 27.08.2021г. в общ размер от 414, 02 лв. и разноски по
делото.
С Разпореждане № 685/28.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. 2225/2021 г. по описа на
Районен съд – Благоевград, първоинстанционният съд е приел, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2 ГПК,
във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като в т.12 и т.14 от същото са описани твърдените
от заявителя обстоятелства, от които произтичат търсените вземания, като в т.14 е посочено,
че вземането е станало предсрочно изискуемо, от друга страна е посочено, че е настъпил
краен падеж на 31.05.2021г., поради което заявлението е оставено без движение и на
заявителя са дадени указания за отстраняването на нередовностите в тридневен срок, като
заявителя в ново поправено заявление, следва да изложи твърдения на какво основание
претендира вземането – предсрочна изискуемост или краен падеж. Съобщението, ведно с
препис от Разпореждането са изпратени на адреса по седалище на дружеството заявител и са
връчени на 13.10.2021г. на Гергана Райкова – юриск. В предоставения срок заявителя не е
изпълнил дадените указания.
С обжалваното разпореждане от 28.10.2021 г. съдът е констатирал, че нередовността не е
отстранена в срок, поради което е върнал подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и е прекратил производството по образуваното пред него
дело.
И двата съдебни акта – Разпореждане № 685 от 28.08.2021г., с което са дадени указания за
отстраняване на нередовности в заявлението по чл. 417 ГПК и Разпореждане №
1097/28.10.2021 г., с което е приложена по аналогия нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК, са
постановени в противоречие със закона и задължителното тълкуване, дадено в т. 2б на ТР
4/18.06.2014г. по т. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна,
като разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК постановява, че заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1, и ал.3 от ГПК, с което се препраща към съдържанието на
исковата молба. С изменението на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК /ДВ бр.86/2017г./ е предвидена
възможност за саниране на нередовностите в заявлението, като в случаите когато искането
не съответства на изискванията за редовност, съдът дава на страната съответните указания.
Така предвидената в процесуалния закон възможност обаче, по никакъв начин не се
отразява върху естеството на дължимото от съда произнасяне в случаите, когато заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, като в тези случаи
заявлението подлежи на отхвърляне. В този смисъл е трайно установената съдебна практика,
както и задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.2б от ТР № 4/2013 по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които в заповедното производство се дължи
постановяване на акт по същество.
В случая районния съд е осъществил правомощията си по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, в разрез
с изискванията на закона, като е оставил без движение заявлението с указания до заявителя
за отстраняване на нередовности, каквито според настоящия състав не са налице в
заявлението. Безспорно заявителя е посочил в 14 от заявлението, крайния падеж на
вземането по договор за кредитна карта, но изрично е заявил, че се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, като от датата на настъпването й е претендирал и
наказателна лихва. Право на заявителя е да прецени дали да се позове на настъпилия падеж
на договора или на обявена предсрочна изискуемост. С оглед на това въззивният съд,
намира, че заявлението не страда от посочените в съдебния акт нередовности, поради което
неправилно е оставено без движение на това основание.
На следващо място заповедния съд, в нарушение на разпоредбата на чл.39 от ГПК е
изпратил разпореждането с указанията на заявителя не на съдебния адрес на пълномощника
2
посочен в заявлението, а на адреса по седалище на дружеството, като при неотстраняване на
нередовността в предоставения срок, е следвало да съобрази това и да изпрати повторно
съобщение на съдебния адрес на заявителя.
Вместо това, РС Благоевград неправилно е направил аналогия с последиците на чл.129,
ал.3 от ГПК, която в случая е неприложима, тъй като в разпоредбите на заповедното
производство липсва подобна препращаща норма. Предвид горното, след като е счел, че
нередовностите не са били отстранени от заявителя в предоставения му срок заповедния съд
не е имал законово основание да прекратява делото, а е следвало да се произнесе с акт по
същество по заявлението по чл.417 от ГПК. Единствената правна възможност за
прекратяване на заповедното производство е предвидена от законодателя в разпоредбата на
чл.411, ал.1 от ГПК, когато липсва родова или местна компетентност на сезирания съд. Във
всички останали случаи на липса на процесуални предпоставки, включително и при
неотстранени нередовности на заявлението, съдът дължи произнасяне по същество с
отхвърлителен диспозитив и произтичащите от това последици – даване на указания по
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, което в случая не е сторено от районния съд. В тази насока е
съдебната практика- Определение № 250/16.04.2020г. на ОС Враца по в.ч.гр.д.№ 134/2020г.
Определение № 1337/12.08.2020г. на ОС Пловдив по в.ч.гр.д.№ 1517/2020г., Определение
№ 2178/08.11.2018г. на ОС Бургас по в.ч.гр.д.№ 1562/2018г. и други.
Ето защо, като е прекратил производството по делото, и е върнал заявлението без да е
налице законова възможност за това РС Благоевград е постановил неправилно и
незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия
съд за произнасяне с акт по същество по подаденото заявление.
Въз основа на горното, Окръжен съд Благоевград, IV въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1097 от 28.10.2021 г., постановено по частно гражданско дело
№ 2225/2021 г. по описа на РС - Благоевград, VII – ми граждански състав, с което е върнато
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „У...“ А. и е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Благоевград за предприемане на съответните
процесуални действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3