РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Велико Търново, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110100765 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен частичен иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, с правно основание чл.82 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцовото и ответното дружество
на 04.12.2020 г. е сключен дистрибуторски договор, който към настоящия момент е
прекратен. Сочи се, че с договора ищцовото дружество в качеството дистрибутор имал право
да продава на определена територия продуктите на ответното дружество в качеството
доставчик. Излагат се твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца
за заплащане на уговорени отстъпки съгласно чл. 2.5 от приложение № 5, неразделна част от
договора за дистрибуция. Сочи се, че в цитираната разпоредба на чл. 2.5 от приложение № 5
страните са уговорили какво представлява годишна цел, а именно ръст в продажбите на
доставчика към дистрибутора с не по-малко от *** от продажбите за предходната година,
като се излагат твърдения, че отстъпката се заплаща ежегодно от доставчика според
реализирания от дистрибутора оборот към него за съответната година. Излагат се твърдения,
че заявките, които са отправени към дистрибутора от доставчика за календарната 2021 г. са в
размер*****Сочи се, че подадените от дистрибутора до доставчика заявки не са изпълнени
изцяло по вина на доставчика, без да е посочена причина за неизпълнението. Ищецът
заявява, че в случай на изпълнение на задължението на доставчика към дистрибутора да
изпълнява доставките, годишната цел за 2021 г. в размер на ****щеше да бъде изпълнена и
той би имал право да получи отстъпка 1% от годишния оборот, която при оборот в размер
на****. отстъпката е в размер на 21 682,68 лв. Ищецът заявява, че бездействието на
1
ответника да изпълни подадените до него заявки от дистрибутора е основание да предяви
претенция за заплащане на договорените отстъпки по чл. 2.5 от приложение № 5 неразделна
част от договора, за което твърди, че е уведомил ответното дружество, но не е постъпил
отговор по подаденото заявление. Ищецът отправя искане за осъждане на ответното
дружество да му заплати сумата в размер на 21 682,68 лв., представляваща отстъпка за
постигане на годишна цел 1% от годишния оборот по чл. 2.5 от приложение № 5, неразделна
част от договор за дистрибуция от 04.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва
исковата претенция. Ответникът не оспорва сключването на дистрибуторския договор от
04.12.2020 г., но твърди, че за ищеца не е възникнало право да претендира исковата сума
като обезщетение за пропуснати ползи, тъй като според ответника процесният договор не
съдържа клауза, която да го задължава и да му вменява отговорност да изпълнява направени
от дистрибутора заявки. Ответникът отправя искане да се отхвърли предявеният иск.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно и от представения по делото в заверен препис договор се
установява, че на 04.12.2020г. между ищцовото дружество в качеството дистрибутор и
ответното дружество в качеството доставчик е сключен дистрибуторски договор, по силата
на който дистрибуторът поема задължение да продава за негова сметка продуктите на
доставчика, който договор е сключен за срок една година от датата на неговото подписване.
Съгласно договора доставчикът се съгласява да инициира търговски отношения с
дистрибутора с цел комерсиализиране и разпространение на неговите продукти, а
дистрибуторът се съгласява да действа като неизключителен дистрибутор на доставчика.
Съгласно чл.3.2.1 от договора дистрибуторът се задължава да закупи продуктите от
доставчика и да заплати цената за тях, съгласно договора и при условията на Приложение
№5. Поръчките за продукти на „Ю“ се подават от дистрибутора, като се използват формите
за поръчки на доставчика, определени от него в Приложение №6 към договора. В чл.3.2.2 е
посочено, че поръчките за продукти на „Ю, направено от дистрибутора се одобряват при
условие, че са обезпечени от предоставена гаранция или кредитен лимит, или са платени
предварително. В чл.3.7.1 от договора е посочено, че дистрибуторът ще поддържа
оптимална наличност от продукти на „Ю“, необходими за изпълнение на дейността, предмет
на договора. Ако дистрибуторът не разполага с оптимална наличност от продукти към края
на месеца, доставчикът има право да не изплати месечния целеви бонус. Страните са се
договорили, че в случай ,че оптималната наличност от продукти не може да бъде доставена
на дистрибутора, поради причина за която доставчика отговаря, доставчикът ще изплати на
дистрибутора съответния месечен целеви бонус. В чл. 2.5 от договора е посочено, че
доставчикът се задължава да уведоми дистрибутора своевременно, ако прогнозира, че
обемът на търговската му дейност ще бъде значително по-нисък от очаквания от
дистрибутора. В чл.10 от договора е посочено, че всяка от страните носи отговорност за
2
покриване на вреди, нанесени на другата страна поради нарушаване на някоя от
разпоредбите на договора. В Приложение №5 към договора са уговорени отстъпките,
предоставени на дистрибутора. Съгласно чл.2.5 от Приложение №5 се предвижда отстъпка
за постигане на „годишна цел“ 1% от годишния оборот. „Годишната цел“ за всяка година се
определя от доставчика и се съобщава на дистрибутора по имейл в началото на всяка година,
като страните се съгласяват, че за 2021г. годишната цел е ръст в продажбите на доставчика
към дистрибутора с не по-малко от ***от продажбите за предходната година.
По делото са представени заверени преписи на заявки от ищцовото до ответното
дружество за 2021г.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че стойността на дадените от **** заявки за*** през 2021г. възлиза на ****.
Стойността на изпълнените от „*** заявки през 2021г. възлиза на **** ДДС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е Г. Л, който
разпитан каза, че работи в ищцовото дружество на длъжност „началник склад“ в с.К, като
задължението му е да поддържа наличност на сладоледите в склада. Свидетелят каза, че
*** е имал търговски отношения с „**** ЕООД и са отправяли заявки до тях за с****.
Заявките били одобрявани от упълномощени лица от фабриката в гр.Д. Първоначално
заявките били изпълнявани, но впоследствие конкретни артикули по направени заявки не
пристигали в склада и това се отразило на търговията им.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по
следните съображения:
Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение.
Обезщетението по чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Елементите на фактическият състав включват неизпълнение на задължението
по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и
изправност на насрещната страна. Отговорността по чл.82 от ЗЗД е обусловена от
настъпване на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната
отговорност за обезщетяване на вредите за неизпълението е ограничена до преките и
предвидими вреди. Това са вредите настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнеието и които са предвидими. Липсата на един от тези елементи е основание за
отпадане на отговорността за обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били в договорно
правоотношение, възникнало на основание дистрибуторски договор, сключен на 04.12.2020г
3
за срок една година.
Дистрибуторският договор е договор със смесено съдържание, разновидност на
търговската продажба. Дистрибуторът е самостоятелен търговец, който действа в
отношенията с третите лица от свое име и за своя сметка. Дистрибуторът купува стока от
производителя и я препродава на крайните продавачи в границите на определена
територия. Дистрибуторът поема риска от продажбата на стоката, тъй като се явява купувач
от производителя и продавач спрямо третото лице. Дистрибуторът действа от свое име и за
своя сметка, той винаги е страна по две сделки – една с производителя, и втора – с крайния
продавач.
В случая не е спорно, че в изпълнение на своите задължения по договора за
дистрибуция ищецът е направил до ответното дружество заявки за стоки-сладоледи, които,
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за 2021г. са на стойност ****.
От показанията на разпитания свидетел и писмените доказателства е видно, че поръчките от
дистрибутора към „Ю“ се подават чрез използване на специална форма приложена към
договора, като се одобряват при условие, че са обезпечени с предоставена гаранция или
кредитен лимит, или са платени. От ответната страна не са наведени твърдения за
неизпълнение на задължение на дистрибутора по договора за дистрибуция, което би било
основание да се откаже изпълнение на поръчка от „Ю“. От заключението на експертизата и
от събраните гласни доказателства се установи, че ответното дружество не е изпълнило
всички заявки, направени към него от дистрибутора за 2021г. Видно от заключението
извършените доставки за 2021г. са на стойност ****. От ответната страна не се сочат
обстоятелства, поради които не са изпълнени всички заявки. В договора за дистрибуция е
посочено,че ако доставчикът предвижда, че обема на търговската му дейност ще бъде по-
нисък от очаквания от дистрибутора, той трябва да уведоми за това дистрибутора, а по
делото не са наведени твърдения и ангажирани доказателства доставчикът да е уведомил
дистрибутора за намален обем на търговската си дейност или за причини, поради които не
може да изпълни заявките към него. В Приложение №5 към договора за дистрибуция е
посочено, че страните уговарят годишна цел, която е ръст в продажбите на доставчика към
дистрибутора с не по-малко от 10% от продажбите през предходната година, като по делото
не е спорно, че „годишната цел“ за 2021г. е определена в размер на *****в. Съгласно чл.2.5
от Приложение №5 се предвижда отстъпка за постигане на годишна цел 1% от годишния
оборот. В случая, ако доставчикът беше изпълнил всички заявки на дистрибутора към него
за 2021г. на обща стойност *****, дистрибуторът би получил отстъпка в размер на
2******До получаване на тази отстъпка не се е стигнало поради това ,че доставчикът не е
изпълнил всички заявки на дистрибутора, поради което неполучената отстъпка се явява
пропусната полза за дистрибутора. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че няма задължение да изпълнява всички направени от дистрибутора заявки.
Договорът за дистрибуция се сключва за да бъдат продавани продуктите на доставчика и за
да бъде дистрибутора мотивиран да ги продава са предвидени и посочените в договора
отстъпки и бонуси. Освен това, видно от клаузите на договора за доставчика е предвидено
4
задължение да уведоми дистрибутора, ако намалява обема на търговската му дейност,
поради което съдът приема, че след като не се установи наличие на конкретна причина за
неизпълнение на доставките, то е налице неизпълнение на задължение на ответника да
достави на ищеца заявените продукти и той следва да понесе отговорността от
неизпълнение на договорното си задължение, като заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена
отстъпка за постигане на годишна цел 1% от годишния оборот по чл.2.5 от Приложение №5
от договор за дистрибуция от 04.12.2020г., които в случая възлизат на сумата ***** поради
което исковата претенция е изцяло основателна и доказана в претендирания размер.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и акцесорната
претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба
/06.03.2024г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 875,30лв. за държавна такса, сумата 300лв. за възнаграждение
за вещо лице и 1800лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора
не следва да се присъждат разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********ДА ЗАПЛАТИ на ***** сумата 21 682,68лв./двадесет и една
хиляди шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучена отстъпка за постигане на
годишна цел 1% от годишния оборот по чл.2.5 от Приложение №5 от договор за
дистрибуция от 04.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба /06.03.2024г./ до окончателното изплащане, както и сумата общо 2975,30лв./две
хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6