№ 6689
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100513679 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „С.“ ЕАД срещу решение от 28.06.2023 г.
по гр.д. №47884/2020 г. на Софийския районен съд, 45 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу „Ф-С.Г.“ ЕООД /понастоящем в несъстоятелност/
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата в размер на 1320,00 лв. –
главница, представляваща дължимo възнаграждение за извършени услуги по договор с рег.
№Д-VIII-179 от 09.05.2017 г., за което е издадена фактура №**********/09.05.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
24.03.2020 г., до окончателното плащане, и сумата в размер на 382,08 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.05.2017 г. до 16.03.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15011/2020 г. по описа на СРС, 45 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че първоинстанционният съд
не е обсъдил всички факти и доказателства по делото, което е довело до необоснованост на
решението. Поддържа, че изготвеният по делото доклад е непълен и неточен - не е отразено,
че между страните е спорно възлагането и приемането на поръчката, поради което не са
ангажирани и доказателства в тази насока. Твърди, че редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване
на търговски сделки. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ф-С.Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата, като твърди производството е недопустимо, тъй като процесните
вземания не са предявени в производството по несъстоятелност в преклузивните срокове по
ТЗ, респ. не е подадено възражение срещу неприемането им. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.
При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на
СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „С.“ ЕООД /преобразувано в
хода на процеса в „С.“ ЕАД/, с която срещу „Ф-С.Г.“ ЕООД /понастоящем в
несъстоятелност/ е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от
1320,00 лв. – главница, представляваща възнаграждение за извършени услуги по договор с
рег. №Д-VIII-179 от 09.05.2017 г., за което е издадена фактура №**********/ 09.05.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
24.03.2020 г., до окончателното плащане, и сумата в размер на 382,08 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода 10.05.2017 г. - 16.03.2020 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15011/2020 г. по описа на СРС, 45 състав.
Ответникът „Ф-С.Г.“ ЕООД /понастоящем в несъстоятелност/ в срока за отговор по
чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди, че е заплатил за всички извършени от
ищеца дейности. Сочи още, че ищецът не е извършил дейностите, които твърди, в пълен
обем и в договореното между страните качество.
В първото о.с.з., проведено на 10.02.2022 г., съдът е дал ход на делото и е
констатирал, че ответното дружество „Ф-С.Г.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност с решение
на СГС от 13.10.2021 г., поради което е спрял производството по делото и е дал указания на
ищеца да представи доказателства дали процесното вземане е прието в списъка на приетите
вземания по реда на чл.693 ТЗ.
С молба от 25.01.2023 г. ищецът е уведомил първоинстанционния съд, че процесното
вземане е включено с допълнителен списък на неприетите от временния синдик вземания,
поради което моли делото да бъде възобновено на основание чл.637 ал.3 т.1 ТЗ.
С разпореждане от 15.02.2023 г. на СРС, 45 състав, производството по делото е
възобновено.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове,
като е приел, че страните са били обвързани от договор за извършване на услуга-депониране
на строителни отпадъци, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема
да извършва посочената услуга за уговорения срок, при определена периодичност, срещу
възнаграждение, но по делото не е установено възлагане от страна на ответника и приемане
на отпадъчния материал от ищеца като довереник, съгласно уговореното между страните,
поради което не е налице извършване работа за сметка на възложител, а оттам и основание
за нейното заплащане.
Настоящият въззивен състав намира, че производството по предявените искове е
недопустимо. По отношение на ответника по време на висящността на
първоинстанционното производство е открито производство по несъстоятелност с решение
от 13.10.2021 г. по т.д. №1119/2021 г. по описа на Софийски градски съд, по чл.630 ал.1 ТЗ. С
постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630
ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително
изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на длъжника/,
което с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното
принудително изпълнение по ГПК /чл.638 ТЗ/. Извън изрично предвидените в закона
2
изключения /за публични вземания в срок до 6 мес. от откриване на несъстоятелността -
чл.193 ал.4 ДОПК и за обезпечено вземане по ЗОЗ - чл.719 ТЗ/, от този момент
удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е
възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора е
предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество.
То от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви
вземането си в производството по несъстоятелност, с изключение на служебно приеманите
от синдика вземания по чл.687 ТЗ - публични, установени с влязъл в сила акт, и трудови.
Ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите
вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ,
производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл.630 ТЗ дело по
смисъла на чл.637 ал.1 ТЗ е недопустимо. Завареното дело по чл.637 ал.1 ТЗ може да се
развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, но се прекратява при
липса на предявяване на вземането, предмет на делото, в производството по
несъстоятелност в сроковете по чл.658 и чл.688 ал.1 ТЗ, тъй като липсва правен интерес от
продължаване на делото по чл.637 ал.1 ТЗ, по което се погасява и правото на иск /така
решение №53/16.07.2015 г. по т.д. №3170/2013 г. на I ТО на ВКС/. Наличието на правен
интерес от иска и правото на иск са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта
му, които следва да са налице не само при завеждане на иска, но по време на цялата
висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния
акт по спора /така решение №178 от 22.01.2016 г. по т.д. №1889/2013 г., І ТО на ВКС/. При
непредявяване на вземането в производството по несъстоятелност в сроковете по чл.685 ал.1
и чл.688 ал.1 ТЗ, тъй като отпада правният интерес, се погасява и правото на иск – решение
№53 от 16.07.2015 г. по т.д. №3170/2013 г., I ТО на ВКС, решение №33 от 16.09.2014 г. по т.д.
№10250/2012 г., II ТО на ВКС и решение №13 от 06.02.2017 г. по т.д. №3021/2015 г., II ТО на
ВКС/.
В настоящия случай, видно от представения по делото допълнителен списък на
неприетите вземания на кредиторите на ответното дружество, предявени в срока по чл.688
ал.1 ТЗ, ищецът не е предявил вземанията, предмет на исковете, в производството по
несъстоятелност в установените за това в ТЗ срокове - основен по чл.685 ал.1 ТЗ и
допълнителен по чл.688 ал.1 ТЗ, поради което и правният интерес от търсената защита е
отпаднал и е погасено правото на иск.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира предявеният пред СРС
установителен иск за процесуално недопустим, поради което на основание чл.270 ал.3 изр.1
ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото
- прекратено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.4 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 470,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение 28.06.2023 г., постановено по гр.д. №47884/2020 г. по описа
на СРС, ГО, 45 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №47884/2020 г. по описа на СРС, ГО, 45
състав.
3
ОСЪЖДА „С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на „Ф-С.Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, партер, на основание чл.78 ал.4 ГПК, сумата от 470,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4