Решение по дело №8004/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 249
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330208004
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Пловдив , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330208004 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
С жалба от Г. Н. Д. от с.С., общ.Х., обл.Пловдив, ЕГН *** е обжалвано
Наказателно постановление № 298 от 01.12.2020г. на д-р М.П.К. на длъжност
и.д. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив с
което на жалбоподателя на основание 131, ал.1, т.7 от Закона за храните
/ЗХр/, във вр. с чл.53, вр. чл.83 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ е наложено административно наказание Глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.14 от Наредба № 1 от 26.01.2016г.
за хигиената на храните издадена от министъра на здравеопазването и
министъра на земеделието и храните.
В жалбата се посочват основания за отмяна на издаденото НП а
именно че не работи с пакетирани храни предлагани в обекта, както и че в
деня на съставяне на акта е представил редовна здравна книжка. С жалбата се
оспорва правилността на наложената му като физическо лице санкция.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и
представлява от адв.Б.З., който поддържа жалбата. Ангажира събирането на
гласни доказателства – разпит на свидетел. В пледоарията си представи
доводи за неизвършителство за твърдяното в НП нарушение и прави искане
1
за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващия орган редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от гл. юрк.Ц.Б. която оспорва жалбата. В
пледоарията си представи доводи по същество на искане към съда за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
На 16.10.2020г. е била извършена проверка от служители на ОДБХ
гр.Пловдив в обект – бензиностанция находяща се в с.С., обл.Пловдив. При
проверката се установило че в обекта на работа е бил жалбоподателя Д., като
обслужващ бензиностанция и газостанция. Констатациите от проверката били
отразени в Констативен протокол № 0000515 от 06.10.2020г. Съгласно
протокола: „ Лицето приготвящо и предлагащо храните и напитките – Г. Н. Д.
в момента на проверката представи лична здравна книжка. При проверка на
същата се установи че е заверена в РЗИ гр.Пловдив с № 38351. Последно
вписани извършени периодични прегледи от 24.09.2019г. Съгласно КП ЛЗК е
иззета за целите на проверката. С КП са дадени и предписание за представяне
на документи. На 07.10.2020г. в офис на ОДБХ са се явили жалбоподателя и
упълномощено от представляващия на „ЛЛС Трейд“ ЕООД лице, които са
представили посочените в КП от 06.10.2020г. документи. Бил е съставен КП
№ 000519 от 07.10.2020г., съгласно който жалбоподателя Д. е задействал
незабавно процедура за извършване на необходимите прегледи. На
жалбоподателя е била издадена нова здравна книжка с надлежно заверени в
РЗИ на 07.10.2020г. с № 82403 прегледи, която представил на контролните
органи.
На същата дата са били дадени предписания до дружеството
стопанисващо обекта.
На 07.10.2020г. против жалбоподателя е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 0002082 от свидетелката д-р
П. Г. Д. за това, че на 06.10.2020г. във връзка с постъпил сигнал по
служебната електронна поща с вх.№3572/21.09.2020г. в ОДБХ гр.Пловдив
при извършена проверка в обект „щанд за търговия с храни към
бензиностанция“ с Удостоверение за регистрация по Закона за храните с №
2
18267/26.07.201г. находящ се на адрес с.С., ул.“Георги димитров“ № 5 се
констатира следното: лицето Г. Н. Д. при изпълнение на служебните си
задължения влиза в контакт с храни и борави с технологичното оборудване в
обекта, а именно: приготвя топли напитки /кафе, чай/ и извършва продажба на
храни / трайни сладкарски изделия – бисквити, вафли, шоколад и други/.
Същия е назначен по трудов договор № 012/18.05.2027г. на длъжност
„обслужващ – бензиностанция газостанция“ при фирма „ЛЛСТрейд“ ЕООД.
При поискване лицето представи лична здравна книжка, в която е отразен
периодичен преглед от дата 24.09.2019г. със здравен статус, паразитологично
и други изследвания, чийто срок на валидност е една година от извършването
му, с което не са спазени здравните изисквания регламентирани в чл.14 от
Наредба № 1/26.010.2016г. за хигиената на храните. С гореустановеното са
нарушени разпоредбите на чл.14 от Наредба № 1 от 26.010.2016г. за
хигиената на храните, издадена от Министерство на здравеопазването и от
Министерство на земеделието и храните. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който саморъчно е вписал че е задействал незабавно
извършването на медицинските изследвания за нова здравна книжка още на
следващия ден 07.10.2020г. Актът е подписан от посочените в него лица. На
датата на съставянето на акта е връчен препис от него, удостоверено с
разписка. В законоустановения три дневен срок пред АНО не са били
представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения му
АУАН и посоченото в него нарушение.
На основание констатациите в акта е издаденото атакуваното НП с
който е установено, че Г. Н. Д. от с.С., общ.Х., обл.Пловдив, ЕГН *** е
извършил следното:
Във връзка с получен сигнал по служебната електронна поща с вх.
№3572/21.09.2020г. в Областна дирекция по безопасност на храните –
Пловдив е извършена проверка на 06.10.2020г. на обект: щанд за търговия с
храни към бензиностанция, находящ се на адрес с.С., ул.“Георги Димитров“
№ 5 се установи следното:
Г. Н. Д. на изпълнение на служебните си задължения влиза в контакт с
храни и борави с технологичното оборудване в обекта, а именно - приготвя
топли напитки /кафе, чай/ и извършва продажба на храни / трайни сладкарски
изделия – бисквити, вафли, шоколад и други/. Лицето е назначен по трудов
договор № 012/18.05.2017г. на длъжност - обслужващ бензиностанция
3
газостанция при „ЛЛСТрейд“ ЕООД. При поискване от лицето на лична
здравна книжка, се представи здравна книжка, в която е отразен периодичен
преглед от 24.09.2019г. със здравен статус, паразитологично и други
изследвания, чийто срок на валидност е една година от извършването му, с
което не са спазени здравните изисквания регламентирани в чл.14 от Наредба
№ 1/26.010.2016г. за хигиената на храните. С тези свои действия Г. Н. Д. е
нарушил разпоредбите на чл.14 от Наредба № 1 от 26.010.2016г. за хигиената
на храните, издадена от Министерство на здравеопазването и от
Министерство на земеделието и храните. С издаденото НП на основание
чл.131, ал.1, т.7 от ЗХр на жалбоподателя е наложено административно
наказание Глоба в размер на 2000 лева. Издаденото НП е връчено на
жалбоподателя, чрез член от семейството му на 03.12.2020г. В срок пред РС
Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Така посоченото съдът приема като безспорно установено от приетите по
делото писмени и гласни доказателства, включително и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели П.Д. и К.К..
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намери, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността
на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
4
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни
5
изводи:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед издалото НП лице е
компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във
връзка с разпоредбите на Закона за храните съдът намира че АУАН е съставен
от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Наказателното постановление е издадено в срок.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно действията по административно-наказателната
процедура, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление поради
следните основания:
Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН изисква императивното в НП да
бъдат посочени законовите разпоредби които са били нарушени виновно,
като спазването на изискването за посочване на законовите реквизити е
гаранция за правото на защита на наказаното лице – да може да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено, съответно каква е неговата
правна квалификация и какво следва от това, за да може своевременно и
адекватно да организира защитата си. В настоящия случай на жалбоподателя
е вменено във вина извършването виновно на нарушение на разпоредбата на
чл.14 от Наредба № 1/2016г. за хигиената на храните.
Разпоредбата на чл.14 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните
гласи че: „Лицата които работят с храни или при изпълнение влизат в контакт
с храни или боравят с технологичното оборудване, спазват здравните
изисквания регламентирани в Наредба № 15 от 2006г. за здравните
изисквания към лицата работещи в детските заведения, специализираните
институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията
които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и
козметичните салони.
Тази правна разпоредба настоящия съдебен състав счита за бланкетна правна
норма, и за да е осъществено нарушение по нея следва да е дадено привръзка
с конкретно нарушено изискване на разпоредба на Наредба № 15 от 2006г.
установяваща конкретни здравни изисквания към лицата работещи в детските
заведения, специализираните институции за деца и възрастни,
6
водоснабдителните обекти, предприятията които произвеждат или търгуват с
храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони. В конкретния
случай това е разпоредбата на чл.5 от наредба № 15/2006г. която
регламентира периодичните медицински прегледи и изследвания за
посочените по горе лица. Съдът счита че това представлява нарушение на
процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като са
нарушени императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.5 от ЗАНН
при съставянето на АУАН и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН при издаване на НП,
да се посочи в тези актове законовата разпоредба която е виновно нарушена.
Съдът счита, че посочването на чл.14 от Наредба № 1/2016г. е равносилно на
непосочване на нарушена законова разпоредба, а посочването на съответната
цифрова квалификация на нарушението е абсолютно необходимо, за да се
гарантира както се посочи по горе правото на лицето посочено като
нарушител да узнае за какво точно нарушение е санкциониран.
Посочените нарушения на процесуалните правила от страна на АНО не може
да се санира в административно наказателното производство.
Порази изложеното съдът счита че издаденото НП следва да бъде отменено
поради неговата незаконосъобразност и че не се дължи разглеждане на
нарушението по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя Г.Д.
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 3 от
делото), в които е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на
договора.
По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно
чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната
7
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, тъй като е проведено едно заседание и събрани само гласни
доказателства. Правния спор е бил само върху фактите. Предвид на това,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения
минимум. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде
съобразен към датата на сключване на договора за правна защита, когато
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер от 370 лв.
Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди ОДБХ - Пловдив да заплати направени от жалбоподателя в
настоящото производство разноски в размер на 370 лв. по съображенията,
изложени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 298 от 01.12.2020г. на д-р
М.П.К. на длъжност и.д. Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните гр.Пловдив с което на Г. Н. Д. от с.С., общ.Х., обл.Пловдив, ЕГН ***
на основание 131, ал.1, т.7 от Закона за храните /ЗХр/, във вр. с чл.53, вр.
чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е
наложено административно наказание Глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение по чл.14 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на
храните издадена от министъра на здравеопазването и министъра на
земеделието и храните.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Д. от с.С., общ.Х., обл.Пловдив, ЕГН *** сумата от
370 /триста и седемдесет/ лева представляваща съдебни разноски пред
8
Районен съд гр.Пловдив.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9