Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.01.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На девети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1579 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по искове с правно основание чл.410 КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от ЗАД „Б. В. И. Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
площад „П.“ № ***, представлявано от Н. Ч. и К. Р., съдебен адрес:***, чрез
адвокат Е.Т. против О.С. БУЛСТАТ: *******, представлявана от Д.Ф.Д. - Кмет на
Общината, адрес: *** и ОБРАТЕН ИСК с правно основание чл.54 ЗЗД предявен от О.С. БУЛСТАТ: *******, представлявана от Д.Ф.Д.
- Кмет на Общината, адрес: *** против „И.” ЕООД, ЕИК: *******, „Р.К.” ЕАД, ЕИК:
****** и „А.П.С.” ООД, ЕИК: *********, обединени в Дружество по ЗЗД: Обединение
„С. к. г.” с БУЛСТАТ: ********, адрес: С.-******, р-н „В.”, бул. „А. С.” ********,
сграда „****”, ет. ***, офис ****, представлявано от управителя К. Л. Т..
В исковата молба се твърди, че на 19.08.2017 г., при движение по главния
път (бул. И. В.) в гр. С., лек автомобил марка „Р. Л.“ с peг.
№ *** ******* ****, собственост и управляван от Д.Й.Б. е преминал през необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което, според водача са
настъпили увреждания по предната дясна гума и ходовата част на автомобила.
Водачът сигнализирал за настъпилото произшествието на тел. 112.
Твърди се, че при настъпване на описаното произшествие, увреденият
автомобил имал валидна имуществена застраховка „К. С.“ в З. „Б.В.И.Г.“ АД,
сключена на 06.03.2017 година, със ЗП № 470417120000543 и срок на покритие от
11.03.2017 г. до 11.03.2018 г. В тази връзка на 21.08.2017 г. в
застрахователното дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за
щетите по застрахования лек автомобил.
След получаване на заявлението в ЗАД „Б. В.И.Г.“ АД била образувана щета, а
служител на дружеството извършил оглед на автомобила, при който констатирал
увреждане на предна дясна гума В. 224/45R17 – 80 % ост.
стойност и предна дясна лята джанта.
На основание възлагателно писмо, автомобилът
постъпил за ремонт в доверен сервиз на застрахователното дружество „С. М.“ ООД.
След разоборудване на автомобила и допълнителен оглед
било установено и увреждане на предния десен амортисьор.
Съгласно издадената от автосервиза фактура, стойността на ремонта, включващ
смяната на амортисьора и ремонт на джантата,
възлизала на 293.26 лева с ДДС.
На 29.09.2018 година, с доклад по щета 470417171742485, застрахователното
дружество решило за отстранените щети по застрахования л. а. „Р. Л.“ в
автосервиз „С. М.“ ООД, да бъде изплатена сумата от 293.26 лева. На 03.10.2017
година, ищцовото дружество изплатило по банков път на „С. м.“ ООД
определеното обезщетение от 293.26 лева.
За щетите по увредената гума, оценител от застрахователното дружество
изготвил заключение, съгласно което сумата необходима за отстраняването им,
възлизала на 135.60 лева, от която 121.60 лева, представляващи 80 % от
стойността на нова гума и 14.00 лева, представляващи цена на труд за демонтаж и
монтаж на гумата. На основание изготвеното заключение, с доклад по щета 470417171742485,
ЗАД „Б. В.И.Г.“ АД решило за увредената гума да бъде изплатено застрахователно
обезщетение от 135.60 лева. На 10.10.2017 г., ищцовото дружество изплатило по банков път на Д.Й.Б. –
собственик на увредения л. а. марка „Р. Л.“ с peг. № ****
****** *****, сумата от 135.60 лева.
Твърди се, че с изплащане на обезщетението, на основание чл. 410, ал. 1,
т.2 и т.3 от КЗ, З. „Б.В.И.Г.“ АД е встъпило в правата на застрахованото лице
против О.С. която отговаря за ремонта и поддържането на бул. „И. В.“ в гр. С..
Ответната Община в качеството си на Администрация стопанисваща процесния път,
не изпълнила задълженията си по чл.3, ал.1 и ал.2 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 и
ал.2, т.1 от ЗДвП, да го поддържа е изправност, съответно да сигнализира
неизправните участъци по него, в резултат на което настъпили материални щети по
застрахования л. а. марка „Р. Л.“ с peг. № ***** *****
*****.
На 25.01.2018 г., О.С. получила регресна покана,
с която била уведомена за настъпилото застрахователно събитие и поканена да
възстанови доброволно изплатеното обезщетение 428.86 лева, представляващо сбора
на изплатеното обезщетение от 293.26 лева за щетите по джантата и амортисьора и 135.60 лева за щетите по гумата. Към поканата
застрахователното дружество приложило и копие на застрахователната преписка.
Липсата на доброволно изпълнение, след получаване на поканата породило за
ответната Община и задължението за лихва за забава в размер на 21.49 лева, за
периода от 26.01.2018 година (датата следваща падежа за изпълнение) до датата
на предявяване на настоящия иск. Тъй като и към настоящия момент не било
извършено плащане, за ищцовото дружество бил налице
правен интерес от предявяване на иска пред РС К..
Ищцовото дружество
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната О.С. да му заплати:
- сумата от 428.86 лева, представляваща изплатеното от ЗАД „Б. В. И. Г.” АД
застрахователно обезщетение за увреден от настъпило на 19.08.2017 г. на бул. „И.В.
в гр. С. пътнотранспортно произшествие лек автомобил марка „Р.“, модел „Л.“, с peг. № ***** ***** *****, собственост и управляван от Д.Й.Б.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2018
г., до окончателното плащане;
- сумата от 21.49 лева, представляваща лихва за забава, за периода от
26.01.2018 г. (датата следваща падежа за изпълнение) до датата на предявяване
на настоящия иск –24.07.2018 г.
Претендират се и разноските по делото.
О.С. представлявана от кмета Д.Д., чрез
процесуалния си представител адв. С. Г., оспорва
иска. Твърди, че застрахователната полица не покривала риск „гуми”. Не
съществувал стандарт, нито гума с размер на ширина „224“, включително и на
посочената в преписката марка „В.”.
Собственикът на автомобила твърдял, че му е повреден заден десен амортисьор, а не преден десен амортисьор,
както твърдял застрахователят. Липсвала причинно-следствена връзка. Нямало
доказване на мястото на произшествието. Сниманата дупка можела да бъде на всяко
едно място в страната. В град С. не съществувал булевард „И. В.”. Имало улица с
това име. Не можело на една страница две лица да дават „свидетелски показания”
с един текст и две имена с два подписа. Нямало как да присъства полиция при
огледа на местопроизшествието и на автомобила и да не бъде издаден съответен
протокол при наличие на ПТП. Липсвало доказване за валидно плащане на
застраховката, като доказателства за плащане на две вноски имало след твърдяната
дата на ПТП (чл. 355, ал. 2 ЗК). Изложеното дотук било достатъчно за
отхвърлянето на иска като неоснователен.
На следващо място, през периода 27.08.2014 г. – 19.10.2015 г. съгласно
Договор № ОП1- 122/09.12.2013 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет:
извършване на проектиране и строителство на проект „реконструкция и
модернизация на канализационна мрежа, подмяна на амортизирана водопреносна мрежа на град С.” в района ул. „Т. м.” **** в
град С. била извършена строителна дейност на пътното платно, пътната настилка,
съоръженията на пътното платно, строителна дейност на пътното платно, пътната
настилка, съоръженията на пътното платно, вкл. и по твърдяния
в исковата молба булевард „И. В.”. Изпълнители по посочения договор били
следните три юридически лица, обединени в Дружество по ЗЗД: Обединение „С. к. г.”
с БУЛСТАТ - ********, адрес: С.-****, р-н „В.”, бул. „А. С.” ****-******,
сграда „**”, ет. ****, офис ****, представлявано от управителя К. Л. Т.: „И.” ЕООД, ЕИК – ********, „Р.К.”
ЕАД, ЕИК - ******* и „А.П.С.” ООД, ЕИК – *******. Съгласно сключеното помежду
им споразумение за обединение, целта му била участие в процедурата по
обществена поръчка с посочения по-горе предмет, а в случай на избор –
изпълнението на договора за възлагането на поръчката. Съгласно т. 6.4. „всички
партньори в обединението са заедно, поотделно и солидарно отговорни за
изпълнението на договора, включително по отношение на плащанията“.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от сключения договор за възлагане на обществена
поръчка с трите посочени ЮЛ – търговци, обединени в ДЗЗД, същите като
изпълнители били пълно, безусловно и неограничено отговорни за изпълнението и
приключването на СМР по този договор. Според чл. 26, т. 14 от договора за
обществена поръчка посочените три лица като обединен в ДЗЗД изпълнител носели
пълна отговорност за изпълнение на видовете работи до цялостното завършване и
приемане на строежа.
На основание чл. 64, ал. 1 от договора горните три корпоративни търговеца,
обединени в гражданско дружество отговаряли неограничено и се задължавали да
обезщетят всяко едно обосновано и документално доказано искане, претенция,
процедура или разноска, направени във връзка с
имуществени и неимуществени вреди причинени на трети лица при или по повод
изпълнение задълженията си по този договор.
Строежът бил приключен с издаване на Разрешение за ползване № СТ-05-1781 от
19.10.2015 г. на ДНСК при МРРБ.
Твърденията в исковата молба на З. „Б.В.И.Г.“ АД по време и място се били случили по време и
място на извършване на СМР на лицата - изпълнители по договора за обществена
поръчка.
Ответникът моли съда да отхвърли иска на застрахователното дружество като
неоснователен и недоказан като неоснователен и недоказан.
В същото време описаните обстоятелства пораждали правния интерес на О.С. от
предявяване на обратен иск срещу „И.” ЕООД, ЕИК: *********, „Р.К.” ЕАД, ЕИК: *******
и „А.П.С.” ООД, ЕИК: ******, обединени в Дружество по ЗЗД: О. „С. к. г.” с
БУЛСТАТ - ********, адрес: София-******, р-н „В.”, бул. „А. С.” ****-******,
сграда „***”, ет. *******, офис ******, представлявано от управителя К. Л. Т., който с Определение от 18.06.2019
г. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство
О.С. моли, при условие, че бъде осъдена да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, площад „П.“ № ***, представлявано от Н. Ч. и К. Р., съдебен
адрес:***
- сумата от 428.86 лева, представляваща изплатеното от ЗАД „Б. В. И. Г.” АД
застрахователно обезщетение за увреден от настъпило на 19.08.2017 г. на бул. „И.
В. в гр. С. пътнотранспортно произшествие лек автомобил марка „Р.“, модел „Л.“,
с peг. № **** ***** ****, собственост и управляван от
Д.Й.Б., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.07.2018 г., до окончателното плащане;
- сумата от 21,49 лева, представляваща лихва за забава, за периода от
26.01.2018 г. (датата следваща падежа за изпълнение) до датата на предявяване
на настоящия иск –24.07.2018 г.
да бъдат солидарно осъдени ответниците по
обратния иск „И.” ЕООД, ЕИК: *******, „Р.К.” ЕАД, ЕИК: ******* и „А.П.С.” ООД,
ЕИК: *******, обединени в Дружество по ЗЗД: О. „С. к. г.” с БУЛСТАТ: *******,
адрес: С.-*****, р-н „В.”, бул. „А. С.” ******-******, сграда „****”, ет. ****,
офис ****, представлявано от управителя
К. Л. Т. да заплатят на О.С. същата сума, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото, включително и тези, които О.С. ще бъде
евентуално осъдена да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД.
Третите лица - помагачи, конституирани по делото с Определение №64 от
22.01.2019 г. , съответно – и ответници по обратния иск, не депозират отговор в
срока по чл.131 ГПК нито на исковата молба, нито на обратния иск срещу тях. Не
се явяват в с. з. и не вземат становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е регресен иск на платилия
застрахователното обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата с
правно основание чл. 410, ал.1 КЗ /аналогичен на чл. 213 КЗ (отм.)/ вр. с чл.49 от ЗЗД, който е последващо
евентуално съединен с обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД. За уважаването
му следва кумулативно да са налице следните елементи от фактическия състав: 1.
наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „К.“ между ищеца
–застраховател и застраховано при него лице; 2. настъпване на покрит застрахователен
риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя – ищец в полза на
застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. противоправно и виновно бездействие от страна на
служителите на ответника да изпълнят нормативно вменено му задължение; 7. пряка
и непосредствена причинна връзка между противоправното
и виновно бездействие и реализираното застрахователно събитие.
Не се спори между страните, а и се установява от представената като
доказателство по делото полица № 470417120000543, че на 06.03.2017 година между
ищеца и Д.Й.Б. е бил сключен валиден застрахователен договор по застраховка „К.
С.”, с предмет лек автомобил марка „Р.“, модел Л.“ с peг.
№ **** ***** ***** и със срок на покритие от 11.03.2017 г. до 11.03.2018 г.
Възражението на О.С. за неплащане на застрахователната премия е неоснователно,
тъй като с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че към
датата на настъпване на застрахователното събития Д.Й.Б. е платил дължимите
вноски
Видно от приложените към полицата Общи условия сред покритите
застрахователни рискове е и претърпяване на вреди по МПС-то в резултат от ПТП.
Съдът счита, че тази договорна клауза се отнася и до повредената гума на
процесния автомобил, тъй като щетата е настъпила след транспортно произшествие.
В този смисъл възражението на ответната О.С. че рискът „гуми“ не е покрит от
застраховката също се явява неоснователно.
От изготвената съдебна автотехническа експертиза,
неоспорена от страните, както и от показанията на разпитания по делото свидетел
– очевидец Д.Й.Б., се установява механизмът на реализиране на ПТП-то, а именно:
на 19.08.2017 г. (в срока на покритие на застраховката), около 11:00 ч. по ул.
„Иван Вазов“ в гр. Сопот Д.Й.Б. е управлявал с около 40-50 км/ч. собствения си
лек автомобил „Р. Л.“ с peг. № ***** ***** ****, при
което преминал с предното и задното десни колела на автомобила през
необозначена и необезопасена дупка на пътната настилка на платното на движение.
Настъпилите щети по гумата и ходовата част на автомобила – предна дясна гума за
подмяна, ремонт на джантата и смяна на преден десен амортисьор,
са с обща пазарна стойност 456.40 лева (размер по-нисък от претендирания
с исковата молба) и според вещото лице са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложения по делото по
доклад по щета № 470417171742485 от 29.09.2018 г. че застрахователят е
определил, че в полза на застрахованото лице следва да бъде заплатено
застрахователно обезщетение в размер на общо 428.86 лева – 293.26 лева за
щетите по джантата и амортисьора и 135.60 лева за
щетите по гумата. Заплащането на застрахователното обезщетение спрямо
застрахованото лице е извършено от ищеца, видно от платежно нареждане от
03.10.2017 г. (т. I, л.31) и 10.10.2017
г. (т. I, л.36), Това се потвърждава и от
показанията на свидетеля Б. – пострадалото застраховано лице.
Съдът намира предявеният иск за основателен, тъй като са налице
предпоставките на чл.410, ал.1 от КЗ, а именно: изплатено е застрахователно
обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и
застрахователят има регресен иск срещу лицето,
отговорно за настъпването на вредата – О.С.
Същата по закон следва да се грижи и поддържа в изправност уличната пътна
мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината, за да
осигури безопасността на движението на МПС и пешеходци. Безспорен е фактът, че
улицата, на която е станало ПТП, се намира в населеното място и като такава, не
е част от републиканската пътна мрежа. Пътят е местен по смисъла на чл.3, ал.3
от Закона за пътищата и като такъв, е публична собственост на О.С. съобразно
чл.8, ал.3 от същия закон. Съгласно чл.31, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Не се установява да е налице
хипотезата на чл.11 от същия нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на
концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик. Съгласно
разпоредбата пък на чл.3 от Закона за движението по пътищата, лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда
от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според
изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно в най-кратък срок. Според § 1, т.19 от ППЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка
на пътното платно, е представлявала препятствие по смисъла на посочената
разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя,
когато водачите могат да заобиколят препятствието
отдясно или отляво, за да продължат движението си. При така установената правна
уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен
собственикът му, а именно О.С. която е проявила бездействие, изразило се в
бездействие на служителите ѝ, натоварени да отстраняват повреди. Те са
проявили бездействие в изпълнението и на задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не
са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ
безопасността му. Ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване и
обозначаване с необходимата маркировка на повредата на общинския път и това
бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са причинени
материални щети на застрахования от ищеца автомобил. Безспорно е установено, че
са настъпили вреди, които са в причинна връзка с процесното
ПТП и ищцовото дружество е заплатило на собственика
на увредения автомобил причинените щети. Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ „С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне“. При така
изложеното искът за главница в размер на 428.86 лева е доказан както по своето
основание, така и по размер. Като законна последица от уважаване на иска следва
да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Представена е Регресна покана до О.С. (т.I, л.45) с изх. № 00348/18.01.2018 г., с която застрахователят ЗАД „Б. В. И.
Г.“ и ищец по настоящото производство, е
поканил ответната Община да заплати сумата от 428.86 лева,
представляващи стойността на щетата. От известието за доставяне е видно, че регресната покана е била връчена на 25.01.2018 г. Доколкото
липсва доброволно изпълнение след
получаване на поканата, то искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в
размер на 21.49 лева, за периода от 26.01.2018 г. (датата следваща падежа за
изпълнение) до датата на предявяване на иска – 24.07.2018 г., също е
основателен.
По възражението на процесулания представител на О.С.
*** наименование „И. В.“, нито
съществува гума марка „В.“ с ширина 224, съдът приема, че тези твърдения
отговарят на истината. От събраните писмени доказателства, включително и от
изготвената допълнителна автотехническа екпертиза, се установи по категоричен начин, че процесният
лек автомобил се е движел по главния път при навлизане в гр. С., който ноторно известно е, че е улица (а не булевард) „И. В.“, а
стандарт автомобилни гуми с ширина 224 мм. не съществува. Безспорно е, че
повредената гума марка „В.“ всъщност е с ширина 225 мм., а транспортното
произшествие се е случило на ул. „И. В.“ в гр. С., като така допуснатите от
ищеца неточности в исковата молба представляват технически грешки, които не
променят крайният извод за основателност на предявения иск.
По отношение на обратния иск.
С оглед становището на съда за уважаване на предявения главен иск, е налице
сбъдване на условието за разглеждане на предявения обратен иск от ответника О.С.
против третите лица - помагачи „И.“ ЕООД, „Р.К.” ЕАД и „А.П.С.” ООД, обединени
в Дружество по ЗЗД: О. „С. к. г.”
с БУЛСТАТ: *********, адрес: С.-******, р-н „В.”, бул. „А. С.” *****-*****,
сграда „****”, ет. ***, офис ****, представлявано от управителя К. Л. Т..
Твърди се, че с Договор за възлагане на обществена поръчка № ОП1- 122/09.12.2013
г. № ОП1- 122/09.12.2013 г. О.С. е възложила на Обединение „С. к. г.“ извършването на строителна дейност на
пътното платно, пътната настилка, съоръженията на пътното платно, като мястото,
на което е станало процесното ПТП, попада в предмета
на договора. Съгласно клаузите на договора ответникът по обратния иск бил
пълно, безусловно и неограничено отговорен за изпълнението и приключването на
СМР до цялостното завършване и приемане на строежа. Горните три корпоративни
търговеца, обединени в гражданско дружество отговаряли неограничено и се
задължавали да обезщетят всяко едно обосновано и документално доказано искане,
претенция, процедура или разноска, направени във
връзка с имуществени и неимуществени вреди причинени на трети лица при или по
повод изпълнение задълженията си по този договор. В този смисъл, ответникът счита, че щетите от
процесното ПТП са резултат от неизпълнение на поетите
от Обединение „С. к. г.“
задължения по сключения с О.С. договор.
По делото е представен горецитираният Договор за
възлагане на обществена поръчка № ОП1- 122/09.12.2013 г. от който е видно, че О.С.
в качеството си на възложител, е възложила на Обединение
„С. конструкшън груп“, в качеството на изпълнител, обществена поръчка с
предмет: „извършване на проектиране и строителство на проект „реконструкция и
модернизация на канализационна мрежа, подмяна на амортизирана водопреносна мрежа на град С.”.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Договора: „Независимо
от задълженията на консултанта към възложителя по този Договор или по договора
за упражняване на строителен надзор, изпълнителят ще бъде пълно, безусловно и
неограничено отговорен за изпълнението и приключването на СМР по този Договор в
съответствие с неговите клаузи“.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от Договора: „Изпълнителят
носи отговорност и се задължава да обезщети Възложителя, за което и да е
обосновано и документално доказано искане, претенция, процедура или разноска, направени във връзка с имуществени и
неимуществени вреди причинени на други участници в строителството и/или трети
лица, вкл. телесна повреда или смърт, при или по повод изпълнение задълженията
си по този Договор“.
Според чл. 26, т. 14 от Договора изпълнителят носи пълна отговорност за
изпълнение на видовете работи до цялостното завършване и приемане на строежа.
В т.9 на чл.20, ал.4 от НАРЕДБА № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти е
посочено, че минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти са: за автомагистрали и скоростни пътища
- 7 години; за републикански пътища от I и II клас - 5 години; за републикански
пътища III клас - 4 години; при основен ремонт и реконструкция на всички пътища
от републиканската пътна мрежа - 3 години; за останалите пътища и улиците - 3
години; при основен ремонт и реконструкция - 2 години.
Строежът по Договор за възлагане на обществена поръчка № ОП1-
122/09.12.2013 г. е приключен с издаване
на Разрешение за ползване № СТ-05-1781 от 19.10.2015 г. на ДНСК при МРРБ, а процесното ПТП е от 19.08.2017 г., т. е настъпило е в срока
на гаранционната отговорност на изпълнителя
на СМР – ответниците по обратния иск.
Предвид приетото от съда за безспорно установено по делото обстоятелство,
че застрахованият при ищеца автомобил, е преминал в необезопасено и
необозначено препятствие – дупка на пътното платно на ул. „И. В.“ в гр. С., която
попада в обхвата на сключения между О.С. и третото лице - помагач договор и с
оглед факта, че недостатъкът на пътното платно се е проявил в гаранционния срок
по чл.20, ал.4, т.9 от Наредба №2/2003 г. на МРРБ, съдът намира, че ОБЕДИНЕНИЕ
„С. К. Г.“ следва да понесе отговорността за настъпилите вреди, а именно – да
възстанови на О.С. дължимата от нея сума от 428.86 лева, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2018 г., до окончателното
плащане, както и сумата от 21.49 лева, представляваща лихва за забава, за
периода от 26.01.2018 г. до 24.07.2018 г.
Съгласно т. 6.4. от приложеното по делото Споразумение за обединение: „Всички партньори в обединението са заедно,
поотделно и солидарно отговорни за изпълнението на договора, включително по
отношение на плащанията”, т. е. налице е договорно основание присъдената
сума да бъде заплатена солидарно от „И.“ ЕООД, „Р.К.” ЕАД и „А.П.С.” ООД.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът О.С.
следва да заплати на ищеца ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД направените от него разноски в
производството за адвокатско възнаграждение, държавна такса по главния иск,
депозити за вещи лица и свидетел в размер на общо 880.00 лева, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид уважаването на обратния иск, ответниците
по него „И.“ ЕООД, „Р.К.” ЕАД и „А.П.С.” ООД следва да заплатят солидарно на О.С.
сумата от 880.00 лева, представляващи дължимите от нея съдебни разноски по
главния иск, както и разноските по делото от 440 лева за адвокатско
възнаграждение, държавна такса по обратния иск и депозит за вещо лице.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.410, ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД О.С. БУЛСТАТ: ******, представлявана от Д.Ф.Д. - Кмет на Общината, адрес: ***, да заплати
на ЗАД „Б. В. И.
Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, площад „П.“
№ ****, представлявано от Н. Ч. и К. Р., съдебен адрес:***:
- сумата от 428.86 лв. (четиристотин
двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща изплатеното
от ЗАД „Б. В. И. Г.” АД застрахователно обезщетение за увреден от настъпило на
19.08.2017 г. на ул. „И. В. в гр. С. пътнотранспортно произшествие лек
автомобил марка „Р.“, модел „Л.“, с peг. № ***** *****
****, собственост и управляван от Д.Й.Б., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 24.07.2018 г., до окончателното плащане;
- сумата от 21.49 лв. (двадесет
и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава, за
периода от 26.01.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба –
24.07.2018 г.
ОСЪЖДА О.С. БУЛСТАТ: ******, представлявана от Д.Ф.Д. - Кмет на Общината, адрес: ***, да заплати
на „ЗАД „Б.д В. И. Г.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, площад „П.“ № ***, представлявано от Н. Ч.
и К. Р., съдебен адрес:*** сумата от 880.00
лв. (осемстотин и осемдесет лева) за направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на
ответната О.С., а именно: „И.“ ЕООД, ЕИК: *******, „Р.К.” ЕАД, ЕИК: ******* и „А.П.С.”
ООД, ЕИК: ******, обединени в Дружество по ЗЗД: Обединение „С. к. г.” с
БУЛСТАТ: ********, адрес: С.-******, р-н „В.”, бул. „А. С.” *****-*****, сграда
„****”, ет. *****, офис ****, представлявано от управителя К. Л. Т..
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК: ******, „Р.К.” ЕАД, ЕИК: ******** и „А.П.С.” ООД, ЕИК: ********,
обединени в Дружество по ЗЗД: Обединение „С. к. г.” с БУЛСТАТ: *******, адрес:
С.-******, р-н „В.”, бул. „А. С.” *****-****, сграда „***”, ет. **, офис ***,
представлявано от управителя К. Л. Т. да
заплатят СОЛИДАРНО на О.С. БУЛСТАТ: *******, представлявана от Д.Ф.Д. - Кмет на
Общината, адрес: гр. С. ул. „И. В.“ №***** СЛЕД КАТО О.С. изпълни постановеното
срещу нея осъдително решение по главния иск по чл.410, ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД, предявен от ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД:
- сумата от 428.86 лв. (четиристотин
двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща изплатеното
от ЗАД „Б. В. И. Г.” АД застрахователно обезщетение за увреден от настъпило на
19.08.2017 г. на ул. „И. В. в гр. С. пътнотранспортно произшествие лек
автомобил марка „Р.“, модел „Л.“, с peг. № ***** *****
****, собственост и управляван от Д. Й. Б., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 24.07.2018 г., до окончателното плащане;
- сумата от 21.49 лв. (двадесет
и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава, за
периода от 26.01.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба –
24.07.2018 г.
-
сумата от 880.00 лв. (осемстотин и
осемдесет лева) за направените от ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД разноски по
делото;
-
сумата от 440.00 лв. (четиристотин и
четиридесет лева) за направените от О. С.
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред О.с. П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.