Решение по дело №5805/2017 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 289                 24.01.2018г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на  десети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА

 

 

при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5805 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.Т.К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Е.И. и адв. М.П., срещу „Център за психично здраве - Пловдив” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 68, представлявано от у.  М. Г..

Предявени са обективно съединени искове да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 254/03.04.2017г. на работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***” и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за това, че е останал без работа за период от 6 месеца след уволнението, от 03.04.2017г. до 03.10.2017г., по 1218 лева месечно, общо 7308 лева. Претендира законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „***”, възникнало на основание сключен тр. договор от 07.07.2015г. и ДС от 27.07.2016г. Сочи, че на 14.03.2017г. му било връчено искане за предоставяне на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с протокол вх. № 536/13.03.2017г. на комисия, назначена със Заповед № 137/16.02.2017г. на у. на „***” ЕООД М. Г., по повод нарушения по водене на документация на *** в *** отделение на ответното дружество към дата 16.02.2017г. След това, на 20.03.2017г. му била връчена Заповед № 209/20.03.2017г. на М. Г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Това наказание му било незаконосъобразно наложено, поради което ищецът предявил иск за отмяната му пред ПРС, за което било образувано друго дело, преди настоящото.

На 20.02.2017г. била издадена Заповед № 143/20.02.2017г. на М. Г., с която ищецът бил временно отстранен от длъжност, като със заповедта било разпоредено да не бъде допускан до работното си място, както и бил лишен от достъп до имущество – сгради, оборудване и документи, на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД. От тази дата ищецът ежедневно се явявал на работа, въпреки заповедта, но *** не го допускал до работа. Сочи се, че като мотиви в заповедта било посочено тя да се издава по повод установени нарушения на мед. стандарт „Психиатрия”, Закона за здравето, вътрешни заповеди на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД относно реда за изписване на лекарствени продукти, тяхното съхранение и раздаване на пациентите, както и начина на водене на съответната документация с оглед осигуряване на възможност за безпрепятствено осъществяване на вътрешна проверка в *** на остро болни *** с *** на личността от Комисия, назначена със Заповед № 137/16.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г.. В заповедта изрично било посочено същата да се издава с цел възпрепятстване на възможността за оказване на натиск върху комисията и заличаване на веществени доказателства до приключване на проверката.

Твърди се тази заповед да е нищожна, евентуално незаконосъобразна, поради това, че в КТ не е предвидено такова основание за недопускане до работа. С нея било възпрепятствано упражняването на правото на труд от страна на ищеца. Ето защо ищецът поискал същата да се прогласи за нищожна, респ. да бъде отменена от съда, по делото, което било заведено и за отмяна на дисц. му наказание „забележка”. 

По повод връченото му искане за даване на писмени обяснения във връзка със стартирало срещу ищеца дисциплинарно производство, му бил предоставен протоколът от проверката само за запознаване, като на ищеца било отказано правото да го копира, или да му се даде изготвено от работодател копие от него, въпреки значителния му обем. Сочи се, че с този протокол се вменявали на ищеца множество на брой нарушения, за различни случаи на пациенти в отделението. Същевременно на основание заповедта за временно отстраняване от длъжност на ищеца бил забранен достъпът до цялата документация, до компютърната система, с която отделението работи, като по този начин същият реално бил лишен от възможността да упражни правото си да даде обяснения. Самото даване на такива, устно или писмено, било възпрепятствано физически от работодателя, който разпоредил на *** ищецът да не бъде допускан в сградата, и реално не бил допускан в нея, въпреки ежедневните си опити да влезе както да работи, така и да даде обяснения.

В тази връзка ищецът депозирал жалба в ДИТ Пловдив на 16.03.2017г. с вх. № 17055111, които обаче не се намесили в срока за даване на обяснения и достъпът на ищеца до работното му място не бил възстановен.

На 22.03.2017г. на ищеца било връчено искане за предоставяне на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с протокол вх. № 574/20.03.2017г. на комисия, назначена със Заповед № 162/27.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г., по повод твърдени нарушения на стандарт „Психиатрия” за лечение на болни от***, нарушение на изискванията за работа с лекарствен продукт „***”, както по изискванията на НЗОК, така и по продуктовата монография (характеристики на продукта), изписване и използване на лекарствата – закупени от пациентите, при наличие на същите позиции в Болнична аптека към „ЦПЗ Пловдив” ЕООД, липса на яснота относно набавяне, съхраняване и прилагане на описаните като „лични” и „мострени” флакони лекарствен продукт „Зипадхера”, липса на яснота защо празните опаковки от флакони от лекарствен продукт „Зипадхера” се съхраняват в кабинета на *** К., ведно с останалите констатации от проверката на Комисиите, касаещи медицинската част и спазването на медицинските стандарти при предписването на лекарствени продукти, подробно описани в цитирания протокол.

От искането не ставало ясно дали проверяващите комисии са една или две, в началото било посочено, че работодателят със Заповед № 162/27.02.2017г. е назначил една комисия, на базата на чиито констатации изисква писмени обяснения, а в края на заповедта било посочено, че се касае за констатации на комисиите, в множествено число. По този начин у ищеца се породило объркване по кой от двата протокола следва да даде обяснения – дали само по втория протокол - № 574/20.03.2017г., или и по предходния такъв - № 536/13.03.2017г., или по някой друг протокол, който обаче не му е представен за запознаване, и кои са вменяваните му този път дисциплинарни нарушения. Това препятствало упражняването на правото на ищеца да даде обяснения по случая.

Също така се твърди, че макар да му е бил предоставен за запознаване протоколът от комисията, обозначен в искането, на ищеца било отказано да получи копие от него въпреки значителния му обем и обстоятелството, че с него му се вменяват множество нарушения по повод различни случаи и пациенти в отделението. Същевременно на основание горепосочената заповед за отстраняване бил лишен от достъп до компютърната система, както и до документацията, като тази заповед продължила да действа и след налагането на дисциплинарното наказание „забележка”. Това направило невъзможно упражняването на правото на ищеца да даде обяснения, като това му право било препятствано и от недопускането му да влезе на работното си място от *** на отделението. По този повод ищецът за втори път сезирал ДИТ Пловдив, като депозирал жалба вх. № 17083479/31.03.2017г. Това отново не довело до резултати.

На 03.04.2017г. му била връчена оспорената заповед № 254/03.04.2017г., с която му било наложено дисц. наказание „уволнение”. Въпреки че в заповедта не било посочено, ТПО на ищеца било прекратено и трудовата му книжка била оформена, с оглед така наложеното наказание. Вследствие на уволнението ищецът останал без работа.

Предвид дотук изложеното, се твърди атакуваната заповед за налагане на дисц. наказание „уволнение” да се явява незаконосъобразна и да подлежи на отмяна, без да се разглежда спора по същество. В случай, че съдът не приеме тези доводи на ищеца, се прави искане да му се осигури достъп до протокол вх. № 574/20.03.2017г. на комисия, назначена със Заповед № 162/27.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г., за да има възможност да направи възраженията си и да депозира обясненията си по повод вменените му нарушения на тр. дисциплина.

С оглед на горното се моли за уважаване на исковете и се претендират разноски.

С допълнително становище във връзка с отговора на исковата молба ищецът отрича да е извършил вменените му във вина нарушения, оспорва да е приложима длъжностната му характеристика от 09.07.2016г., която счита за отпаднала след сключване на доп. споразумение, счита заповедта за нередовна от външна страна, като допълнително излага съображения, че два пъти е наказан за едни и същи нарушения – веднъж със забележка, със Заповед № 209/20.03.2017г. за нарушения, констатирани с протокол № 536/13.03.2017г., и втори път за същите нарушения с уволнение, като този път същите нарушения били констатирани с протокол № 574/20.03.2017г. Счита, че начинът, по който е протекло дисц. производство и са описани нарушенията в констативния протокол, го е лишил от възможността да се защити, тъй като поради липсата на конкретика даването на обяснения е било и продължава да бъде невъзможно. Ето защо моли исковете да се уважат.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, чрез п. адв. Н. П.. Със същия се взема становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се дисциплинарното наказание „уволнение” на ищеца да е законосъобразно наложено с оспорената заповед. По повод наведените от ищеца твърдения се твърди в по-голямата си част същите да касаят наложено му друго дисциплинарно наказание, чието оспорване е предмет на друго дело, и не са относими към наложеното му с оспорената заповед наказание.

Относно твърденията на ищеца за нарушение на разпоредбите на чл. 193 от КТ относно възможността на ищеца да даде обяснения се твърди те да са изцяло неоснователни. Твърди се работодателят да е спазил предвидената в закона процедура за налагане на наказанието, като на ищеца били поискани обяснения с искане от 22.03.2017г. във връзка с Протокол № 574/20.03.2017г. на Комисия, назначена със Заповед № 162/27.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД. На ищеца било поискано да предостави обяснения за нарушенията, подробно описани в протокола, като правилно ищецът бил отбелязал в исковата си молба, че му е бил предоставен за запознаване така цитирания протокол, в който нарушенията били констатирани. Бил му предоставен на разположение протокола, в който били констатирани нарушенията, като му било забранено единствено да го копира и да го изнася от ***. Било му обаче разрешено да си води бележки по него, като имал достъп до *** в продължение на няколко дни, за да се запознае с него и да даде исканите обяснения. Твърди се обаче ищецът да не се е възползвал от предоставените му условия, като не се възползвал изобщо от дадения му срок, за да се запознае с протокола и да даде обясненията си. Била му дадена достатъчна възможност да се запознае с протокола на комисията и му е бил даден достатъчен срок, както и достъп до центъра, да предостави обясненията си. Това обаче не било сторено от ищеца. Оплакването му, че е останало объркване по кой протокол следва да даде обясненията си, било неоснователно – искането било ясно, бил посочен номерът на протокола, и самият ищец го цитирал в исковата си молба. Този протокол бил изписан и бил предоставен на разположение на ищеца. Действително в края на искането било изписано изречение, в която думата „комисии” била изписана, в множествено число, поради грешка, но това не можело да доведе до объркване, защото протоколът бил изрично посочен и предоставен на ищеца. Отделно от това, към момента на искането, ищецът вече бил наказан по повод нарушенията, констатирани в другия протокол и нямало как у ищеца да се създаде объркване – действията на работодателя били ясни и последователни. Оспорва се твърдението на ищеца да са му били създавани пречки при достъпа до *** по повод даването на обяснения, протоколът му бил предоставен на разположение за целия срок, в който тези обяснения е следвало да се депозират – от 22.03.2017г. до 31.03.2017г., но ищецът не дошъл изобщо след връчване на искането да даде обяснения. Твърденията на ищеца били за незаконосъобразност на наложеното наказание на формално основание, а по същество не се оспорвало да е извършил нарушенията. доколкото обаче било в тежест на работодателя да установи същите, се твърди ищецът да е допуснал многобройни нарушения, касаещи медицинските стандарти, вътрешния ред и етика, материализирани в констативен протокол от комисия, извършила проверка на работата на ищеца по съставената медицинска документация. В уволнителната заповед бил посочен процесният протокол и били обобщени подробно описаните в протокола констатирани нарушения.

С оглед на горното се моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. И. и адв. П. поддържа исковете и моли да се уважат. Претендира разноски. Представя писмена защита, с която подробно аргументира становището си за доказаност на исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез у. си и чрез п. си адв. П. поддържа исковете и моли да се уважат. Претендира разноски. Представя писмена защита, с която подробно аргументира становището си за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и че същите са извършени виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено,  и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с трудов договор № 467/07.07.2015г., сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ вр. с чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, между ищеца, наричан за краткост *** (служител) и ответника е възникнало трудово правоотношение, като ищецът е назначен на длъжност „***”, код по ***, съгласно връчената му дл. характеристика. На ищеца е определено ОМВ 1000 лева и ДТВ за ТСПО 140 лева, на пълно работно време, с нормална продължителност на работното време. За *** на *** е определена *** Р. Б., която отговаря на изискванията на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1/22.01.2015г. В тр. договор е посочено, че ищецът е постъпил на работа на 09.07.2015г., на която дата и му е връчена дл. х-ка за длъжността „***”, код по НКПД***. Съгл. същата основната му функция е да извършва *** заболявания, да оказва методична помощ на ОПЛ и провежда консултативни прегледи, участва в национални програми, извършва разпознаване, формулировка и назовава в сътрудничество с пациента проблемите, свързани с психичния живот и междуличностовите отношения за постигане на съгласие с него и предприемане на съвместни действия, изгражда хипотеза за естеството на *** проблем, създава терапевтичен съюз с пациента, провежда лечение с *** медикаменти и други *** методи и с уточнен набор от *** и рехабилитационни подходи. Като отговорности е посочено, че организира спазването на тр. дисциплина от екипа, който ръководи, контролира точната и своевременна регистрация по състоянието и настъпилите промени с пациентите в епизода на обслужване, създава, води и приключва терапевтичните контакти, като носи отговорността за възникването и развоя на ситуациите, свързани с боледуването и грижите, контролира отделните дейности и периодичното отчитане на същите. Отчита и отговаря за цялостната дейност на ръководения от него екип, като съставя оперативни сведения и отчети за *** отделението. Носи имуществена отговорност, морална отговорност, отговорност за опазване доброто име на заведението, отговорност за спазване на санитарно-хигиенните норми, отговорност за цялостния документо-оборот, свързан с изискванията на НРД. Пряко подчинен е на *** отделението, а на него са пряко подчинени членовете и екипите на работното място, и други, в зависимост от управленческата структура на заведението. Отчита дейността си пред *** и *** отделение.

С доп. споразумение № 687/27.07.2016г. ищецът като ***(служител) се е задължил да работи в ***, отдел *** отделение за *** на длъжност „***”, шифър на длъжността ***. Отново е посочено, че *** на *** е *** Р. Б.. Определен е 7-часов работен ден.

Със Заповед № 143/20.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г. е разпоредено във връзка с извършване на вътрешна проверка от комисия, назначена със Заповед № 137/16.02.2017г., в Отделение за ***, с цел възпрепятстване възможността за оказване на натиск и заличаване на веществени доказателства, до приключване на проверката временно да бъдат отстранени от работа *** Р. Б., ***, и *** С.К.,***. Не се спори между страните, че от момента на връчване на тази заповед до прекратяване ТПО на ищеца, същият повече не се е връщал на работа и не е бил допускан да работи. Не се спори и, че на основание тази заповед му е възпрепятстван достъпът до материалите и техниката на работното му място.

Със Заповед № 209/20.03.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. В заповедта са описани фактическите обстоятелства, свързани с извършеното нарушение, като е посочено, че по повод проверка на мед. документация – истории на заболяванията, температурни листове и лекарствени картончета в Отделение *** със заповед № 137/16.02.2017г. е назначена комисия, която да извърши проверка. При проверката са били установени нарушения, отразени в протокол вх. № 536/13.03.2017г., извършени за периода, касаещ всички *** на лечение в *** към дата 16.02.2017г. Посочено е, че е проверена документацията, касаеща всички 33-ма пациенти, лежащо болни в *** към тази дата, и че е констатирано нарушение при водене на документацията за всеки един от тях – липса на задължителни отбелязвания в ИЗ, зачертавания в температурен лист, липса на декурзуси, допускане на нанасяне на терапия в ИЗ от ***, вместо от ***, разминавания в отразяването по ИЗ и температурен лист за един и същи пациент. Посочено е, че комисията е констатирала, че липсват редовни декурзуси в медицински документ „история на заболяване”, като в част от документацията такива липсват от датата на постъпване на пациентите, липсват декурзуси на пациенти със соматична коморбидност и извършени консултации за соматични заболявания, делирни състояния и такива, пускани в продължителен домашен отпуск. Двама пациенти са били приети от *** К. по време на отпуска му по график. От проверените ИЗ-та и температурни листове не ставало ясно къде първоначално са били настанявани пациентите, техният режим, кога са били извеждани от *** сектор, кога е извършена смяна в режимите им, извършвана ли е, кога и как е извършена смяна на *** им ***. В историите на заболяванията имало вписвания от***. Посочено е, че с така извършеното ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа. Посочено е, че съгл. връчената му длъжностна характеристика за длъжността „***” *** контролира точната и съвременна регистрация по състоянието и настъпилите промени на пациентите в епизода на обслужване, създава, води и приключва терапевтичните контакти, носи отговорност за цялостния документооборот, свързан с изискванията на НРД. Посочено е, че неспазването на тр. дисциплина се явява и злоупотреба с доверието на работодателя от страна на ***, в чиито задължения е извършване на комплексно наблюдение и диспансеризация на пациенти с психични заболявания, съобразно съществуващата нормативна уредба. Допуснатите нарушения във воденето на мед. документация затрудняват осъществяването на проследяване на поставените диагнози, предписаното лечение, назначените лекарства и снабдяване със същите.

Ищецът е обжалвал като незаконосъобразни  Заповед № 143/20.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г., с която е разпоредено във връзка с извършване на вътрешна проверка от комисия, назначена със Заповед № 137/16.02.2017г., в *** на ***, с цел възпрепятстване възможността за оказване на натиск и заличаване на веществени доказателства, до приключване на проверката временно да бъдат отстранени от работа *** Р. Б., ***, и д-р С.К., ***, както и Заповед № 209/20.03.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.

С влязло в сила на 01.12.2017г. Решение № 2515/21.07.2017г., постановено по гр. дело № 5582/2017г. на ПРС, XI-ти гр. с-в е прекратено производството по предявения от С.Т.К. срещу  „Център за психично здраве - Пловдив” ЕООД иск за отмяна на заповед № 143/20.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г., с която *** С.Т.К., ЕГН: ********** е временно отстранен от работа, до приключване на проверка на Комисия, назначена със заповед № 137/16.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД, като недопустимо, и е отхвърлен предявения от С.Т.К. срещу  „Център за психично здраве - Пловдив” ЕООД иск за отмяна на заповед № 209/20.03.2017г. на у. М. Г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, като неоснователен.

По делото са представени Заповед № 162/27.02.2017г. на М. Г., с която е наредено да се извърши проверка в *** в ЦПЗ Пловдив ЕООД, във връзка с установени нарушения при предходна извършена проверка, като е назначена комисия в състав: п. ***Н. П., и членове ***Т. А.,  *** М. Т. – А., *** Д. К. и  *** У. А. – П., като им е възложено да извършат проверка в 11 насоки – 1. спазени ли са мед. стандарти при изписването и работата с медикаментите Зипадхера, Зипрекса велотаб, Олфрекс и Зипрекса, къде са съхранявани, спазени ли са всички изисквания по ПВТР за работата на болничната аптека; 2. горепосочените медикаменти, с които е работено в *** на ***, изписвани ли са по съответния ред, по табели от болничната аптека, вписвани ли са в картончетата на пациенти, както и в ИЗ-тата, спазвайки правилата на добрата мед. практика и стандарт Психиатрия; 3. регистрирани ли са в температурния лист и начина, по който са доставени – собствени, мостра и др; 4. правилно ли са прилагани горепосочените медикаменти, спазен ли е стандарт Психиатрия, били ли са подходящи за лечение на пациентите, хоспитализирани в отделението, дали са променяни диагнози при изписване на съответния пациент; 5. да се изследва маршрута на всеки пациент, постъпил в *** отделение – амбулаторен преглед, ИЗ за хоспитализация, приемащ ***, *** ***, изписване; 6. колко становища за Зипадхера са издавани за 2016г., какъв е маршрута на пациентите със становища за медикамента, кога са издавани становищата, колко време след издаване на становището е хоспитализиран пациента и колко пъти в рамките на 2016г.; 7. какъв е бил престоя на пациента, лекуван в *** отделение с горепосочените медикаменти, през какви интервали от време са били приемани, и изписване; 8. налице ли са обучени *** за прилагане на флакон Зипадхера в амбулаторни и стационарни условия; 9. само на хоспитализирани болни ли са правени апликации със Зипадхера, обслужвани ли са пациенти на амбулаторен режим; 10. при наличие на странични ефекти от медикамента как са проследявани и описвани в съответната мед. документация; 11. да се огледат подробно имената на болните от „личния календар на *** К. за м. януари и февруари, вписани в него, за какво са вписани имената на тези пациенти и да се провери защо са описани имена на ***. Указано е на комисията да опише и всички други констатирани нарушения, да ползват иззетите при предходната проверка материали и на членовете на комисията да се предостави цялата необходима документация, същата да обхване периода м. 12.2016г. - ,. 02.2017г. вкл., и да изготви доклад в едномесечен срок от връчване на заповедта.

Представен е Протокол вх. № 574/20.03.2017г., изготвен от така назначената комисия, в който детайлно е описано на 17 страници какво е установила комисията, като са посочвани конкретни медикаменти, имена на пациенти, датите и начина на приемането им, изписаните медикаменти, наличностите в болничната аптека, оплакванията на конкретните пациенти, изследванията, които е следвало да им бъдат направени и дали същите са направени, придружаващите заболявания на пациентите и кои медикаменти са противопоказни в тези случаи, какви са отразени, че са им изписвани и приемани, и кой от *** в *** отделение какви дейности е осъществил по отношение на тези пациенти. Поотделно за всеки пациент и всяко ИЗ е посочено чий пациент е лекуваният, как е приет, кога е приет,  как е приет, кога е изписан, с какво е лекуван, от какви придружаващи заболявания страда, как е попълнена мед. му документация, и какви нарушения комисията счита,ч е има за съответния пациент по съответната история на заболяването – дали са му направени необходимите допълнителни изследвания, с оглед придружаващите му заболявания, дали е правилно водена медицинската документация, правена ли е смяна на медикаменти и дали това е извършено по установения ред, има ли нарушение в изписването и смяната на медикаментите, честотата на постъпване на съответния пациент в отделението. 

Направен е извод, въз основа на детайлно описаните в протокола констатации, че в *** отделение не са спазени мед. стандарти при изписване и работа с медикаментите Зипадхера, Зипрекса велотаб, Олфрекс и Зипрекса при по-голямата част от пациентите, нарушени са изискванията на правилника за вътрешния ред, за работата на болничната аптека, стандарт Психиатрия и правилата за добра мед. практика. Мед. документация е попълнена некоректно, налице са несъответствия по истории на заболяванията, температурни листове и епикризи за един и същ пациент, писано е с молив, от ***, изписвана е Зипадхера 405 мг, отразявана е апликация на Зипадхера 300 мг. Установени са нарушения в отчетността на медикаментите. Констатирано е да липсват биохимични изследвания, проследяване на РР, ЕКГ при пациенти на Зипрекса велотаб, Олфрекс, Зипрекса, Зипадхера. В *** отделени масово се лекува с лични медикаменти - Зипрекса велотаб, Олфрекс, Зипрекса, при наличието на Оланзапин в болничната аптека. При стационарно лечение на пациенти с оланзапин в болничната аптека при изписване в епикризата се препоръчва лечение с Олфрекс или Зипрекса. Терапията с оланзапин най-често е комбинирана с друг невролептик, най-често атипичен, без да са спазени изискванията на стандарт Психиатрия и изискванията на НЗОК за лечение с два атипични невролептика. Терапията с Оланзапин, вкл. Зипадхера, е комбинирана с бензодиазепини. Пациенти с *** са включени на терапия с оланзапин. Пациенти с диагнози F10 и F60 са лекувани с оланзапин без мотивировка. Липсва стабилизация с Оланзапин в продължение на 1 месец преди включван ан Зипадхера. В ИЗ не е отбелязано състоянието на пациентите преди и след апликация на Зипадхера с изключение на този, който е развил постинжекционен синдром. През 2016г. в ЦПЗ Пловдив са били издадени 27 становища за Зипадхера флакони от 300 мг, 25 от които пациенти на *** Б.. Пациенти със становища за Зипадхера са хоспитализирани в *** отделение няколко дни след издаване на становището и предходното им изписване от *** отделение (ОМО). В ОМО пациентите на Зипадхера са били приемани директно от лекари в отделението, като някои от тях са приемани от *** К. по време, докато е бил в отпуск. Пациенти на Зипадхера със становища за медикамента се лекуват продължително време в ОМО, с няколко поредни хоспитализации, лечение с лични и мострени флакони Зипадхера. На голяма част от пациентите са аплицирани ампули Зипадхера мостра, но не става ясно по какъв ред са предоставени, имайки предвид, че ЦПЗ П. не е разполагало със Зипадхера мостра през 2016г. От дарените на ЦПЗ П. 15 опаковки Зипадхера 405 мг. всички са изписани от ОМО, от дарените 40 опаковки Зипадхера 300 мг. 37 са изписани от ОМО, като прави впечатление, че медикаментът е изписван на едни и същи пациенти за периода август-ноември 2016г., с различни номера на ИЗ, вероятно поредни хоспитализации, презаписване, презапасяване, като флаконите за едни и същи болни понякога са с различни милиграми. Не е ясно къде и как са съхранявани личните и мострените флакони Зипадхера, а също и защо 214 бр. празни флакони Зипадхера са съхранявани в кабинета на *** К.. Липсват декурзуси в ИЗ за дълъг период от време на голяма част от болните, вкл. и на такива със соматична коморбидност и извършени консултации, делирни състояния, пускани в продължителни домашни отпуски. В ОМО са правени апликации на Зипадхера и на амбулаторни пациенти. В мед. документация на ЦПЗ Пловдив не е описвано състоянието им преди и след апликация на Зипадхера. Обслужването на амбулаторни пациенти в ОМО противоречи на правилника за вътрешния ред. влошава качеството на работа в отделението по отношение на стационарните пациенти. Само при един пациент е установено странично действие на медикамента, което е описано. Комисията е приела, че следва *** К. да даде обяснения на у. на ЦПЗ Пловдив относно записванията в личния си календар, тъй като комисията счита той да касае контролни прегледи и апликации на Зипадхера в отделението на амбулаторни и стационарни пациенти. Част от пациентите на отделението били на мегатерапия, немотивирано прилагане на Дексаметазон, сочи се името на Г. Д., номер на ИЗ и че немотивирано е използван Дексаметазон и антибиотик Аксетин, не е описано за какво е назначен антибиотика и липсва декурзус, а консултация с *** не препоръчва тези медикаменти. Комисията е приела, че в отделението е снижен контрола от страна на *** и ***, по отношение на документацията, отчетността на медикаментите и акчеството на работа, че е налице подчертан интерес към медикаментите Зипрекса, Зипрекса велотаб, Олфрекс и Зипадхера, особено силно проявен в работата на *** К. и *** Б.. Посочено е, че закупуването на психиатрични медикаменти, които имат аналог в болничната аптека от психично болни в *** отделение противоречи на морално-етичните отношения между ***, пациент и близки на пациента. Препоръчано е от комисията у. на ЦПЗ П. да снеме обяснения от ищеца, още двама *** и ***, тъй като установените нарушения според комисията касаят техни пациенти и са извършени от тези лица.

Ищецът твърди, че за тези нарушения вече е бил наказан с дисц. наказание „Забележка” по предходен протокол, в която връзка е представил протокол от предходно извършена проверка – протокол вх. № 536/13.03.2017г. от извършена проверка на медицинска документация в Отделение за *** в ЦПЗ Пловдив ЕООД на комисията, назначена със заповед № 137/16.02.2017г. В този протокол е описана медицинската документация на 33-ма пациенти, при които според комисията има констатирани нарушения, като са посочени проверените истории на заболяванията на всеки от тях. Като нарушения е посочено, че липсват декурзуси, че лекарствената терапия е немотивирана чрез декурзус, че пациентите приемат масово медикамента Олфрекс, изписван като „личен” и „мостра”, или „Зипрекса” личен, при условие, че в болничната аптека е наличен препарата Оланзапин, за който болните не плащат, че в ИЗ и температурен лист има зачерквания с коректор и не стават ясни номерата на стаите, нито кога пациентът е преместен от *** в *** сектор, дали е ставала промяна на *** *** и как, че няма изследване на биохимия, изисквано при прием на изписаните медикаменти, че терапията в историята на заболяването масово е писана от ***, че пациенти с доказан хепатит са без биохимични изследвания, че се прави комбинация от медикаменти – Олфрекс и Абизол, без да е снет декурзус, на база на който това да бъде мотивирано, че пациенти с***, както и наркотично зависими са без декурзуси, че пациенти са приемани директно в *** от *** К. по време, през което е бил в отпуск, че има нанасяни декурзуси от *** К. по време на отпуск, че пациент е на лекарствена комбинация от Зипадхера 300 мл. и табл. Абизол 15 мг., без да е мотивирано в декурзус и клинично обсъждане, че пациент е приет директно в отделението от *** Б., назначена му е Зипадхера и е пуснат в продължителен домашен отпуск, като по време на отпуск е посочено, че му се спира един медикамент и му се отпуска друг, с нанесена дата, предхождаща датата на проверката, че последният му декурзус е отпреди 3 седмици. За 33 пациента е посочено, че им е назначена терапия с медикаменти, които не се намират в болнична аптека и които са безплатни за пациентите. При един от пациентите – П. Ш., е отбелязано в лекарствения картон да взема един медикамент – Лазапикс на таблетки, мостра, а в температурния лист друг – Зипадхера 300 мг на 14 дни, с молив, без отбелязване какъв е този медикамент – личен или мостра, тъй като липсва в болничната аптека. В протокола е описано, че в кабинета на *** К. са открити 214 празни флакони от препарата Зипадхера – 405 и 300 мг, при условие, че той не е бил наличен в болничната аптека, където е имало дарение от него в периода август-ноември 2016г. Бил е иззет от кабинета личен тефтер на *** К., в който били вписвани имена на пациенти, на които е поставяна Зипадхера, които пациенти не са били на лечение в *** отделение, като били вписвани имената на ***, извършили апликациите на препарата. Комисията изказва предположение този препарат да е бил инжектиран и на лица, които не са били приети в *** отделение, на иззетите флакони няма обозначение дали са мостра. Конкретните нарушения за всеки отделен пациент са описани поименно и с цитиран номер и дата на историята на заболяването, на медикамента, който е назначен, като впоследствие комисията прави следните обобщения за нарушенията, които счита да са извършени: липсват редовни декурзуси в медицински документ „история на заболяване”, като масово такива липсват от датата на постъпване на пациентите, липсват декурзуси на пациенти със соматична коморбидност и извършени консултации за соматични заболявания, делирни състояния и такива, пускани в продължителен домашен отпуск, изписвани са таблетки Оланзапин, Олфрекс, Зипрекса, Зипрекса велотаб в различна дозировка на пациенти с диагнози, неотговарящи на критериите за лечение на *** и БАР по стандарт „Психиатрия” и критериите на НЗОК, изписвани са таблетки Олфрекс, Зипрекса, Зипрекса велотаб като лични или мостра, в част от ИЗ-тата изобщо непосочено, под каква форма са влезли в отделението, при условие, че в болничната аптека е наличен Оланзапин. При пациенти с лекарствена комбинация Оланзапин и Абилифай никъде не било мотивирано необходимостта от подобна комбинация, съгласно критериите за лечение с два атипични антипсихотика по стандарт „Психиатрия” и изискванията на НЗОК, извършени нарушения относно отразяване на терапията в мед. документация. От иззетите празни опаковки и флакони Зипадхера, и от иззетия личен тефтер на *** К. ставало ясно, че в отделението вероятно се извършвани и амбулаторни прегледи на пациенти, които не са на стационарно лечение в *** отделение, с което се нарушават правилата за добрата клинична практика, отнема се от времето на *** за стационарна дейност – решаване на текущи проблеми на лежащо болните. Двама пациенти са приети от *** К. по време на отпуска му по график. От проверените ИЗ-та и температурни листове не ставало ясно къде първоначално са били настанявани пациентите, техният режим, кога са били извеждани от *** сектор, кога е извършена смяна в режимите им, извършвана ли е, кога и как е извършена смяна на *** им ***. В историите на заболяванията имало вписвания от***. При пациенти с анамнеза за *** или злоупотреба с ПАВ не са обсъждани диагнози F60, F19, F11, а директно били вписвани диагнози F20.0, F31, като не били извършвани уринни тестове. При пациенти с анамнеза за *** бил пускан в нарушение на стандарт „Психиатрия” и критериите на НЗОК препарата „Оланзапин”, под различни търговски наименования, като не били извършвани изискуемите биохимични изследвания при работа с медикамента. Комисията счита, че така констатираните нарушения са в грубо противоречие с правилата за  добра медицинска практика и предлага у. на ЦПЗ Пловдив ЕООД да вземе незабавни мерки за отстраняване на нередностите и евентуално наказание на виновните лица. Историите на заболяванията, които са цитирани с номера и дати в протокола, са от  периода 05.12.2016г. – 14.02.2017г. и касаят 33-ма пациенти, поименно посочени и лежащо болни в отделението към дата 16.02.2017г.

По делото е представен доклад до у. на ЦПЗ Пловдив ЕООД, входиран на 09.03.2017г. от екипите, работещи в *** на ЦПЗ Пловдив ЕООД, въз основа на който се твърди от ответника да са извършени и двете гореописани проверки. В този протокол се сочи, че в *** ежедневно се появяват току-що изписани пациенти от *** отделение, където била стартирала терапия на тези пациенти със Зипадхера, който представлявал депо-антипсихотик. При посещенията на тези пациенти за апликация при преглед се установявали противопоказания за приемането му – измерени високи стойности на ***, поради което *** не били съгласни с така назначената терапия. В тези случаи отказвали да поставят медикамента „Зипадхера” и връщали пациентите  при лекуващия им амбулаторен *** извън ЦПЗ за прецизиране на терапията, и давали на пациента или близките му лист „данни от прегледа”, в който описвали мотивите за отказ на апликация. самите пациенти идвали с листчета от *** за ден и час на амбулаторно посещение за поставяне медикамента в Отделение ***, което поставяло под съмнение качеството на стационарната психиатрична помощ, след като в това отделение се извършват толкова амбулаторни дейности. Екипите от *** срещали големи затруднения с пациентите, на които Зипадхера била противопоказна, след връщането им, тъй като се оказвало, че тези пациенти нямат амбулаторен *** извън ЦПЗ или той отказва да отговори на обажданията им, а някои от пациентите се държали скандално, заявявали, че техните амбулаторни *** са *** К. и *** Б. и се намират в ЦПЗ, че са получавали в ЦПЗ своята апликация на Зипадхера и със скандален тон питали откъде да се снабдят със следващ флакон от този медикамент. Докладът е подписан от седем *** от ***.

По жалба на ищеца във връзка с недопускането му до работа до ДИТ е извършена проверка от ДИТ Пловдив, които в протокол от 24.04.2017г. са посочили, че не са констатирани нарушения на трудовото законодателство.

Ищецът е представил искането за даване на обяснения, след което му е наложено процесното наказание. В същото е посочено, че на ищеца се искат писмени обяснения за нарушения, констатирани от комисия, назначена със Заповед № 162/27.02.2017г., обективирани в протокол № 574/20.03.2017г., както следва: 1. Нарушения на стандарт „Психиатрия” за лечение на болни от ***; 2. Нарушения на изискванията за работа с лекарствен продукт „Зипадхера” както по изискванията на НЗОК„ така и по продуктова монография – х-ка на продукта; 3. изписване и използване на лекарства – закупени от пациентите, при наличие на същите позиции в Болнична аптека към ЦПЗ Пловдив ЕООД; 4. Липса на яснота относно набавяне, съхраняване и прилагане на описаните като „лични” и „мострени” флакони лекарствен продукт „Зипадхера”; 5. Липса на яснота защо празните опаковки и флакони от лекарствен продукт „Зипадхера” се съхраняват в кабинета на *** К.. Също така е посочено, че ищецът следва да даде обяснения и по останалите констатации от проверката на комисиите, касаещи медицинската част и спазването на медицинските стандарти при предписването на лекарствени продукти, подробно описани в цитирания по-горе протокол. Посочено е, че ищецът следва да даде или писмени обяснения, или да се яви за устното му изслушване в ЦПЗ Пловдив ЕООД в срок до 16:00 часа на 31.03.2017г. Искането е връчено срещу подпис на *** К. на 22.03.2017г.  

Във връзка с искането за даване на обяснения ответникът представя и протокол от 22.03.2017г., подписан от *** Т., П. М. и Г.Ц., които са констатирали, че на тази дата в тяхно присъствие в 08:00 часа в кабинета на *** на ЦПЗ Пловдив са поканени *** К. и *** Б., било им е връчено искане за даване на обяснения по протокол № 574/20.03.2017г., същите се подписали на исканията и им било предоставено копие от протокол № 574/20.03.2017г. за запознаване със съдържанието му.

Със заповед № 254/03.04.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД *** М. Г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на осн. чл. 195, ал. 1 КТ, вр. с чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, т. 3 и т. 7 вр. с чл. 187, т. 3, пр. 1-во и т. 8, пр. 1-во от КТ.

В заповедта са описани обстоятелства, свързани с извършеното нарушение, като е посочено, че по повод установени нарушения на медицински стандарт „Психиатрия”, Закона за здравето, вътрешни заповеди на у. лечебното заведение относно реда за проверка на изписване на лекарствени продукти, тяхното съхранение  раздаване на пациентите, както и начина за водене на съответната документация в Отделение за *** с***, *** и *** разстройства на личността (съкр. - Отделение за***) със заповед на у. на ЦПЗ Пловдив № 162/27.02.2017г. е назначена комисия, която да извърши проверка. При проверката са били установени нарушения, отразени в протокол вх. № 574/20.03.2017г., извършени за периода, касаещ всички пациенти, лекувани в *** отделение, през месеците декември 2016г., януари и февруари 2017г. Посочено е, че комисията е установила следните обстоятелства, имащи отношение към работата на *** Св. К.:

Били проверени издадените през 2016г. общо 27 становища за медикамента Зипадхера 300 мг., от които издадените от *** Б. били 25. При анализ на данните от историите на заболяванията (ИЗ) на тези пациенти било установено, че някои от пациентите след издаване на становище за Зипадхера са били хоспитализирани в Отделение за *** директно от *** К., без да са преминали през ***– пациента, поименно посочени в протокола, с отразена дата на становището и дата на хоспитализацията. Направен е извид за продължителен престой в отделението на пациенти с издадени протоколи за амбулаторно лечение, неколкократни, чести хоспитализации, директен прием в работни делнични дни от *** К. – *** в отделението за ***.

За пациенти с *** *** *** К. било установено следното (цитират се имена на петима пациенти, които са посочени поименно с констатациите в протокол № 574/20.03.2017г.): 1. З. Т. – било започнато лечение с Оланзапин, изписан от болничната аптека и заприходен. След два дни променен медикамента – Зипрекса, идентичен медикамент с друго търговско наименование, отбелязан като „личен”, при положение, че препаратът Оланзапин е наличен в болничната аптека; 2. Г. Д. – отбелязано, че е лекуван с Оланзапин, а в епикризата – че се изписва с препоръка за лечение с Олфрекс, няма правени уринни тестове, в клинично наблюдение няма обсъдени диагнози; 3. Х. К. – приет директно от *** К. по време, докато е бил в отпуск; 4. Х. Л. – също; 5. С. Ч. – приет директно в отделението от *** К. в ден, почивен за него по график.

Също така било установено наличието на 214 празни флакона от препарата Зипадхера в кабинета на *** К..

Сочи се, че комисията е направила извод, че в Остро *** и в частност при работата на *** к. не са спазени медицинските стандарти при изписване и лечение с медикамента Зипадхера, нарушени са изискванията на правилата на ЦПЗ Пловдив за прием на пациенти, Правилника за вътрешния ред, работата на болничната аптека, стандарт Психиатрия, правилата за добра медицинска практика; посочено е, че пациенти със становища за лечение със Зипадхера се хоспитализират в отделението няколко дни след издаване на становищата и предходното им изписване от отделението, отразено е нарушение – прием на пациенти директно в отделението за ***.

Посочено е, че ищеца е връчено искане за даване на писмени обяснения, със срок до 16 часа на 31.03.2017г., че на ищеца заедно с искането на 22.03.2017г. е предоставен и протокола от проверката – вх. № 574/20.03.2017г., и че ищецът се е запознал с протокола на 22.03.2017г. за времето от 08:15 до 08:40 часа. В указания срок писмени обяснения не са постъпили, нито ищецът се явил да даде устни обяснения.

Посочено е, че с така извършеното ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа. Посочено е, че съгл. връчената му длъжностна характеристика за длъжността „***” *** извършва комплексно *** на пациенти, провежда *** с психотропни медикаменти. Същият е отговорен за спазването на трудовата дисциплина, за контролиране на точната и своевременна регистрация по състоянието и настъпилите промени на пациентите в епизода на обслужване, както и за опазване на доброто име на лечебното заведение. Посочено е, че неспазването на тр. дисциплина се явява и злоупотреба с доверието на работодателя от страна на ***, в чиито задължения е извършване на *** на пациенти с психични заболявания, съобразно съществуващата нормативна уредба. Допуснатите нарушения, които се изразяват в приемане на пациенти директно в отделението, без да ас насочени от ***, което е в противоречие в правилата за работа, приемането на пациенти по време на отпуск или в почивен ден по график, което е в противоречие с ПВТР, приемът и продължителното лечение на пациенти в отделението със становища за препарата Зипадхера, при поредни неколкократни хоспитализации, лечение с лични и мострени флакони Зипадхера, което прави невъзможно проследяването и отчетността на медикаментите и качеството на работа по установени правилници и стандарти – оказва негативно влияние върху авторитета на лечебното заведение.

Посочено е, че наказанието се налага след отчитане на характера и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя, при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 и 194 КТ.

Заповедта е връчена лично на ищеца срещу подпис на 03.04.2017г., като при връчването той е отразил върху нея, че не е съгласен.

Представени са по делото от ответника правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на ЦПЗ Пловдив ЕООД, утвърден на 07.12.2016г., Правилника за вътрешния трудов ред в ЦПЗ Пловдив от 2015г., приложение към него с отбелязване имена и подписи на служители, които са запознати с него, като в списъка фигурира името и подписа на ищеца, следващия  ПВТР, на гърба на който ищецът е декларирал, че е запознат с него, име и подпис.

Представен е констативен протокол от проверка на РЗИ Пловдив № 4389/29.05.2017г. В същия е посочено, че в РЗИ Пловдив е постъпил сигнал от *** Г. за нарушения в реда на изписване на лекарствени продукти, тяхното съхранение и пропуски в мед. документация, нарушения по спазване правилника за вътрешния ред от страна на *** Б. и *** К. от Остро ***. По повод сигнала е извършена проверка от трима ***–***, и един ***.  Била е изискана пълната мед. документация за периода декември 2016г. – март 2017г. и е проверена дейността на болничната аптека. При проверката са установени количествата Зипадхера – дарение на болничната аптека, и откритите флакони в кабинета на *** К. и е установено, че за 54 броя опаковки партидните номера и срока на годност не съответстват на получените в аптеката и не е ясен произходът им. В голяма част от историите на заболяванията – 19 броя, описани по номера, липсват изискващите се по стандарт декурзуси, налице е несъответствие между изписана терапия в декурзус, ИЗ, темп. лист и епикриза, за Зипадхера – в 4 бр. ИЗ, лазапикс мостра – 1 бр., зипрекса – 1 бр. Не се отразяват мотивите за изписване на нов антипсихотик в ИЗ, налице е разминаване на данни в декурзус, ИЗ и температурен лист по отношение произхода на препарата – личен, мостра или от болнична аптека липсват мотиви за изписване на втори атипичен антипсихотик. Посочени са номера на ИЗ-та. Посочено е, че пациенти по 8 бр. ИЗ-та са приети директно в *** от *** К., Б. или К. в нарушение на установения ред за прием, в един от случаите пациентът бил приет от *** К. по време на отпуск. При всички проверени ИЗ-та имало несъответствие между изписани имена на *** и *** и поставените печати и подписи на други ***. В едно ИЗ не билo отразено наличието на *** и съмнение за ***, липсвали изискуеми биохимични изследвания. При пациенти по 7 ИЗта с номер и дата било провеждано лечение с втори атипичен невролептик без да са извършени изискуемите биохимични изследвания. При седем проверени ИЗ с диагноза *** било провеждано лечение със Зипадхера, отразен в темп. листове като личен или мостра, но това не било отразено в декурзусите. Направени са изводи за 5 групи нарушения и са дадени предписания да се предприемат мерки за отстраняването им.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите на ищеца *** Р. Б. и тези на ответника – П. М., *** Д. К. и И. И..

В показанията си  св. Б. сочи, че двамата с ищеца са били наказани с дисциплинарно наказание „уволнение” по едно и също време, като им били искани обяснения. Същата е бивш служител на ответника, работила като *** в  *** на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД. От показанията й се установява, че същата е била дисциплинарно наказана веднъж ведно с ищеца, а впоследствие и двамата били дисц. уволнени, като понастоящем водят дела с ответника. За това как са искани обяснения на ищеца, преди налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” и как той се е запознал с констативния протокол, във връзка с който тези обяснения следвало да бъдат дадени знае от него самия. Ищецът по този повод й казал, че протоколът му е предоставен за запознаване за около половин час, той поискал достъп до компютър и хартиена документация, за да може да оформи обясненията си, но му било отказано. На свидетелката била връчена заповедта за отстраняването им от работа, по който повод й било казано, че тя се отнася и за *** К.. Със заповедта им бил забранен достъпът до имущество, сгради и компютърна система на ЦПЗ Пловдив, като в този момент ищецът бил в болнични. Когато и на двамата връчили исканията за даване на обяснения по повод наказанието „Уволнение”, свидетелката поискала двамата да се върнат на работа, тъй като вече им било наложено едно наказание, но у. на ЦПЗ Пловдив им отказал. Всеки ден свидетелката и ищецът ходели на работа, но *** ги връщал. Веднъж *** К. искал да влезе с колата, но му наредили да я остави зад бариерата. В периода 20.02.2017г. – 03.04.2017г., когато били уволнени, и двамата не били допускани до работните си места. *** отказвал да ги допусне, а в заповедта пишело, че нямат достъп до сградите на ЦПЗ. Не били допускани до никаква сграда. Когато на ищеца поискали обяснения, той се опитал да възпроизведе събитията, но не могъл, а били цитирани над 30 имена. Протоколът обхващал голям период, октомври – февруари, множество лица и нямало как да установят кои са техни пациенти и кои - не, месечно постъпвали около 60 пациенти, при леглова база 70 легла. Според свидетелката препаратът „оланзапин”, наличен в болничната аптека, няма действие, а имали мостри „олфрекс”, като се опитвали да икономисват от мостри и го изписвали – от една страна им бил безплатен, от друга действал, за разлика от оланзапина. За препарата Зипадхера описва, че той е скъпоструващ и редът за отпускането му е продължителен и сложен, документите минавали през няколко комисии и се отпускал от НЗОК София, това отнемало 30-50 дни, а в тези случаи пациентите на това лечение или на двойна комбинация оставали без лечение. В този период в ЦПЗ Пловдив имало дарение Зипадхера и Зипадхера мостра, като в промеждутъка приемали пациентите, за да им поставят от тази Зипадхера. Това се налагало, защото при пропуск от 30 дни следвало рязко влошаване в състоянието им, а този препарат бил изключително ефективен. Имало нареждане от *** Г. тези пациенти да се приемат директно, без да преминават ***. В *** служителите на ЦПЗ били конфликтни, гонели пациентите, а *** Г. имала изискване легловата база, която била 70 легла, да е пълна. Тъй като отделението било тежко и имало недостиг на кадри се налагало да работят извънредно, и по време на отпуск и в почивни дни. *** Г. поощрявала полагането на извънреден труд от страна на *** К., тъй като същият бил ***, а в ***, което било тежко такова,  били останали само един *** с двама ***, единият от които отсъствал продължително.  В един от случаите *** Г. наредила на *** К. да приеме директно пациент, въпреки, че е в отпуск и въпреки противопоставянето на *** Б., като обяснила, че тези неща не се проверяват. В кабинета на *** К. имало празни хартиени кутии от препарата Зипадхера и флакони с разтворител, а флакони от препарата не били налични, те се изхвърляли заедно със спринцовките в опасните отпадъци. Картонените кутии били събирани по предложение на *** К. с цел украса на кабинета, тъй като, поставени като пирамида, скривали стена с теч и мухъл. Директният прием се изразявал в това, че *** решавал пациентът да остане лежащо болен в отделението, сестрата пишела ИЗ-то и се обаждала в *** за номер на същото, като това била практика по нареждане на ръководството. На 14 дни ходели при тях пациенти, без да са лежащо болни, и *** извършвала апликациите на Зипадхера. Свидетелят няма данни за наличностите в болничната аптека от препарата Зипадхера и намерените в кабинета на ищеца празни кутии.

Разпитан е свидетелят на ответника П. М., *** ***и *** при ответника. От показанията й се установява, че същата е запозната с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, заедно с *** Б., като и двамата били наказани въз основа на един и същ констативен протокол. Свидетелката е участвала в подготовката на документацията, като е изготвила искането за даване на обяснения. Свидетелката се е обадила по телефона на *** К. и го уведомила на 22.03.2017г. да се яви в кабинета на у. на ЦПЗ П., за да даде обяснения, писмени или устни, по втория протокол. На тази дата той се явил и свидетелката в присъствието на *** Т. и Г. Ц. влязла заедно с ищеца в кабинета си, там му обяснила, че ще му се връчи искане за обяснения по протокол № 574, и му се дава срок за обяснения до 31.03.2017г. дала му копие от протокола и го поканила в кабинета на у., който отсъствал, да се запознае с него. Обяснила му, в присъствието на горепосочените лица, че може ад стои да го чете, колкото желае, ако не му стигне времето, може да дойде и друг ден, но не може да го изнася и да го снима. Всичко това се развило и пред *** И. Б.. Той останал, запознавал се с протокола, колкото му било необходимо, след което си тръгнал и на свидетелката не е известно повече до 31.03.2017г. да е идвал, както да се запознава с протокола, така и да дава обяснения. Свидетелката сочи, че административната сграда не е тази, в която *** Б. и *** К. са работили, те имали достъп до нея, а реално били отстранени от работните си места, сградата, техниката и документацията, находящи се там. В заповедта за отстраняване нямало посочен срок, свидетелката била запозната с нея, като й било наредено за периода на отстраняването да им се заплати тр. възнаграждение и да им се зачете тр. стаж, на двамата ***, и това било направено. По нареждане на у. те били отстранени по време и на двете проверки, като след първата и ***Б., и *** К. били наказани със „Забележка”, а след втората – с „Уволнение”. Свидетелката казала на *** К., че няма право да ксерокопира констативния протокол, но има право всеки работен ден в срока за даване на обяснения да ходи на място в адм. сграда, да се запознава с него и да си води записки, като за препятстване снимането и копирането му при първоначалното запознаване бил определен служител, който да следи за това и да присъства в кабинета.

Във връзка с работата на комисията и констатациите при проверката е разпитана свидетелката *** Д. К., *** в ***, която, видно от протокола за проверката, към момента на извършването й е била ***. От показанията на свидетелката се установява, че е била назначена една комисия за проверка в *** и след като същата излязла с констатации за нарушения, била назначена втора такава комисия, която подробно да изследва документацията за периода декември 2016г. – февруари 2017г. Тази втора комисия се състояла от петима членове, един от които свидетелката. При работата на комисията се констатирали множество нарушения в ***. Били установени нарушения на мед. стандарт „Психиатрия”, който регулира използване на определени медикаменти за определени психични заболявания, основно касаещи прилагането на медикамента Зипадхера. Свидетелят сочи, че това е скъпоструващ атипичен медикамент, който се изписва по определени правила, чрез Здравната каса и едно от изискванията за прилагането му е преди това пациентите да бъдат лекувани с  медикамент със същата молекула през устата, за един определен период от време. Молекулата, основното вещество, и в двата препарата, се наричало Оланзапин. Същото се произвеждало от множество фармацевтични компании, под ралзично наименование, оригиналното се наричало Зипрекса, и било произвеждано под формата на таблетка. Също оригиналната фирма произвеждала лекарството Велотаб, което съдържало тази молекула в различни милиграми. Други фирми произвеждат тази молекула с различни наименования, например Оланзапин, Лазапикс, Оланзапин Акорд, Оланзапин Тева, с наименованията на фирмите, които го произвеждат. Това лекарство се използвало основно и преимуществено при психични заболявания – ***. Зипадхера е същото вещество, но поставяно под формата на мускулни инжекции – един флакон веднъж на 15 дни. Свидетелката сочи, че това е така наречена „депо” форма, която се поставя мускулно, като в ЦПЗ П. разполагали с дарения на този медикамент. При проверката установили нарушение - че са лекувани пациенти, както с дарението, което го има в ЦПЗ, така и с мостри, за чийто произход нямало данни. документацията била объркана - в температурните листове имало посочване - Зипадхера, скобичка „дарение”, Зипадхера, скобичка „мостра” и Зипадхера, в скобичка „лична”. Разликата се състояла в това, че в болничната аптека на ЦПЗ можело да има само дарение, мостра не. Самата свидетелка като *** не е получавала  „мостра” Зипадхера, тъй като това означавало фармацевтичната компания да даде мостри за определени лекарства, за да може да се изпробват, в лимитирани количества - не повече от 2 опаковки на ***. Свидетелката сочи това да е много скъпоструващ медикамент и да не е получавала мостра от него. Зипадхера „личен” означавало пациентът да дойде с това лекарство отвън. За да дойде пациент с „лична“ Зипадхера, тя трябвало да е изписана извън Д.. От Д. нямало как да се изпише, защото се правел протокол по Здравната каса. Твърди се ЦПЗ да няма договор със Здравната каса и изписването да става по друг ред – с протокол. За да дойде пациент отвън с „лична” Зипадхера, значи, че му е изписана такава от *** извън Д.. Свидетелят сочи, че е подписал протокол № 574/20.03.2017г. Основното, което било констатирано в него, било, че са установили голям брой пациенти, които са на Зипадхера. Тези пациенти основно били такива на *** К. и на *** Б.. Свидетелката прави този извод на база отделението, в което работи – същото, но за ***, където обаче нямали нито един пациент на Зипадхера. Ето защо това направило впечатление. В някои случаи при един и същ пациент в темпуратурния лист било описано прилагането на Зипадхера, в някои случаи „личен”, в някои случаи „дарение”, в някои случаи „мостра”, т.е., един пациент разполагал с три различни вида Зипадхера. Свидетелката обяснява, че при положение, че пациентът е здравно осигурен и би могъл да си получава Зипадхера във външни условия, то няма логика той да бъде в болницата, и то в 3 или с 4 поредни  хоспитализации. Явно е приет само, за да му се постави този медикамент. Ставало въпрос за това пациентът да бъде приет последователно 3-4 пъти. Също така установили пациенти, на които е изписано 405 мг. Зипадхера в табелата за изписани лекарства, а му е сложена 300 мг., или обратното, т.е., наставало объркване как и откъде на един пациент, и защо са му променяни дозировките. Също така Зипадхера се използвала не само на пациенти, съгласно Стандарта по „Психиатрия“ и Монографията за използване на Зипадхера, на психично болни, но и на такива с други заболявания, например зависимост към наркотици, алкохолна болест, вероятно и един с разстройство на личността, в протокола били описани поименно. Лекарството било изписвано и на пациенти, които имат захарен диабет, на пациенти, на които не били проследявани лабораторните проби, или имали *** нарушения. По отношение на включването на самата Зипадхера като атипичен невролептик, не били спазени правилата този пациент да бъде стабилизиран, както е по изискване на продукта, от 1 до 2 месеца със същия препарат през устата.

Второто по-фрапантно впечатление било масовото изписване на лични лекарства, което било отразено в температурните листове. Имало повече пациенти, които имали лични лекарства, отколкото лекарства, осигурени от болничната аптека. Това правело впечатление, защото тези лекарства ги имало в болничната аптека, но на други фирми. А те притежавали лични лекарства, които са със същата молекула, но изписани отвън. Ставало въпрос за пациенти, които свидетелката в рамките на 30-годишния си стаж като *** познава и е наясно с това, че те не могат да направят разлика между Оланзапин и Зипрекса. Ставало въпрос за хора със социални пенсии, неработещи, и в един момент да си закупуват лекарства, правело впечатление на хора, които ги познават.

Следващото, което направило впечатление от проверката, било недоброто водене на медицинската документация. Съобразно Правилника на вътрешния ред, лекарите пишели декурзус, или временна снимка на здравното състояние на пациента, минимум един път в седмицата, а при пациенти с по-специфични терапии, или по-обострено състояние, два пъти. Липсвали такива описания на състоянието,  за много дълги периоди, даже един от пациентите бил пуснат в градски отпуск и при връщането му от градски отпуск му била направена Зипадхера, при липса на един месец описание на неговото състояние.

Били установени пациенти с трикратни презаписвания, което означавало изписани и след няколко дни приети отново, изписани с подобрение и след няколко дни, приети „влошени”, след 2-3 дни. Изписани с подобрения, минавали на комисия в ***, където се извършвал преглед и се написвало становище, че може да му се прилага Зипадхера, т.е. имат документ, въз основа на който може да му се слага амбулаторно Зипадхера, отново бил приет, имало всички реквизити да му се използва този медикамент при домашни условия, но той отново бил приет и така многократно, докато някои пациенти са стояли над 70-90 дни. Не можело да се изпише препарат за бързо възстановяване, какъвто медикамент е Зипадхерата, и после този пациент да бъде държан три месеца в болницата. Установили се нарушения на пациенти, които са били на Зипадхера и били приемани, когато *** К. е бил в почивен ден и такива, приемани от него, когато е бил в отпуска. Установили няколко пациенти с *** на доста високи дози медикаменти - на прага на токсичността. Имало пациенти с *** при които се прилагали специфични комбинации, със скъпо струващи медикаменти, които се прилагат рядко като комбинация.

Свидетелката сочи, че всички констатации, отразени в протокола, са верни, петима души се запознали с цялата документация, с ИЗ, работата на аптеката на диспансера, с температурните листове. Направили проверка, за да се види къде се съхраняват личните лекарства. Имало декурзуси, писани от ***, като за тях свидетелката обяснява, че касаят много специфична терминология, представлявали  причини за промяна в терапията, причини да бъде предприета някаква процедура, да бъде спряна друга, да бъде приложен ел. шок и това да бъде попълнено от една *** било недопустимо.

Относно препаратите Оланзапин и Зипадхера свидетелката пояснява, че оланзапинът е тази форма на лекарството, която се приема през устата. Той се намира в аптеката, той действа много благоприятно, при съответната преценка, при *** болни. Когато се прецени, че един *** болен е в добро състояние и стабилизиран на Оланзапин, то може да бъде предприета процедура по изписване на Зипадхера. Това означавало този пациент да бъде в добро състояние и да не му се налага да приема всеки ден лекарства, този препарат да му се постави мускулно веднъж на 14 дни. Касаело се за същия медикамент, който обаче се поставя мускулно. Следвало пациентът да има семейство, близки, които да го наблюдават, защото това поставяне на Зипадхера криело рискове - тя трябвало задължително да се постави в здравно заведение, но това не означава в болница, защото Зипадхерата можела да доведе до постинжекционен синдром, срив на вегетативната нервна система и дори можело да има и смъртни случаи. Не можело да се изписва масово Зипадхера, ако човек не е стабилизиран преди това на Оланзапин, ако няма подкрепяща среда. Първо, пациентът трябвало да мине по дълъг път, през НЗОК да го изпише, защото пътят за Зипадхерата е чрез Здравната каса.  Това било уредено в изискванията на Здравната каса за лечение на *** болни пациенти. Там имало специална графика лечение с атипични  невролептици,  какъвто е Зипадхерата. Графа 1 гласяла: стабилизация с перорален Оланзапин; графа 2. изследване на биохимия, кръвна захар, холестерол, триглецириди, кардиограма при данни за сърдечни заболявания; графа 3. дозировката на Зипадхерата, дали ще бъде 300 или 405 мг. - да бъде съобразена с лекарството, което се приема през устата, с Оланзапина, като дозировка.

Касаело се за изключително строги изисквания за изписване и прилагане на препарата, като на свидетелката досега не било известно лечение, в което през 14 дни се сменя Зипадхера от 405 мг. на Зипадхера от 300 мг. и обратно. Не била спазена процедурата на предварителна стабилизация на пациента. На свидетелката не било  известно *** Г. да е поощрявала идването на *** К. в почивни дни. Проверката, която извършили, била само в рамките на предварително зададените въпроси, но имали и един въпрос накрая, да се отговори на всички други, които са възникнали в хода на проверката. Нямало забрана за употреба на лични медикаменти на територията на ЦПЗ, но според свидетелката в случая се касаело за масово лечение с лични медикаменти на социално слаби и пенсионери, това било в нарушение на етичните правила, при положение, че съществували тези медикаменти в болничната аптека, откъдето се предоставяли напълно безплатно за пациентите. Свидетелката обяснява, че основният контингент пациенти на ЦПЗ са социално слаби и пенсионери, познава голяма част от същите, тъй като е *** с 30г. стаж, известно й е, че не разполагат със средства да закупят тези медикаменти, а в болничната аптека те се намират напълно безплатно за тях под друго търговско наименование, същия химичен състав. Относно информираното съгласие при тези пациенти свидетелката сочи, че над 2/3 от пациентите са с тежки психични заболявания и тези констатации касаят основно хора с *** и с тежки *** заболявания, едва ли могат да направят разлика между двата медикамента. Относно пациентите с ***, с тежки *** можели да постъпват в стационара 2 или 3 пъти подред, но не можело всички, които са постъпили 2 или 3 пъти подред, на 100%, да са на Зипадхера. При среден престой 60 дни, на 15 дни се слагала Зипадхера. Това означавало, че на такъв пациент са му сложени 6 апликации, на месец по 2, за три месеца – общо 6. Зипадхерата била изключително скъпоструващ медикамент. Цената на Оланзапина била под 10 лв., а цената на Зипадхерата - средно около 500-600 лв. У свидетелката буди недоумение дали е възможно да бъдат поставени 4 опаковки Зипадхера поред на 1 и същ пациент, той да е влошен, и лекарят да продължи да го приема при същата терапия, като това се повтаря неколкократно. В самите декурзуси на тези пациенти липсвало описание и поради липсата им не можело да се установи дали влошаването на пациентите е от едно и също естество. В тази връзка имало подаден сигнал от пациент до у. за препарата Зипадхера. Свидетелката сочи, че апликациите на този препарат следва да се правят в поликлиниката на ЦПЗ, като нямало логика тази Зипадхера  на амбулаторните пациенти да се прави в ***, а не в поликлиниката. В *** се обслужвали пациенти, които не са на лечение в ***, пациенти, които са амбулаторни и е следвало да се обслужат в поликлиниката.

Свидетелката сочи, че е установено *** К. да е прилагал нетипични лекарствени комбинации, които същата приема за „екстравагантни”. Обяснява, че в стандарт „Психиатрия”, при изписване на атипични невролептици е посочено кои лекарства как могат да се изписват и как могат да се комбинират, като за изписваните от него комбинации между Оланзапин с Абилифай и Абилифай с Велотаб, нямало описание по стандарти. Свидетелката сочи, че е наясно какво представлява лекарската автономия, предпочитанията на всеки *** към определени медикаменти и комбинации но при условие, че *** К., е ***, то такива сложни комбинации и изписвания трябва да бъдат под супервизия - супервизията на неговия ***, и ако има ***, като и в двата случая това е *** Б.. Предпочитанията към определени медикаменти трябвало да бъдат съчетани с възможностите на здравното заведение, с неговия имидж и с преценката, дали това лечение би се продължило, или не би се продължило. Например относно Зипадхера, лекарството било изписано на пациенти, които не следват никакво поддържащо лечение, и в болницата използвали скъпоструващ медикамент, с който болницата не разполагала, а се внасял отвън, а извън болницата, не се поддържало лечението. Изискването било на всеки 15 дни да се сложи ампулата в болнични условия, Според свидетелката Правилника за вътрешния ред на ЦПЗ не  допуска да се работи с ИЗ от ***. Нямало нареждане от у., да се приемат директно пациенти, без да са минали ДКБ. По повод на тези нарушения, била изискана  проверка от РЗИ и след това било изискано да бъде направен и медицински одит.

От показанията на св. И. И., служител в ***, с място на работа *** се установява, че същият работи като *** на *** към ***, който се помещава в сграда, отделна от администрацията. Свидетелят пояснява, че има асфалтиран път, по който минават коли, който води към поликлиниката и административната част, и достъпът до тях е напълно свободен. Острият сектор, където *** свидетелят, е в отбивка вляво, отделна сграда, с ограждения, желязна врата и кабинка за охраната. Там се намират *** и *** отделение. Пропускателният режим бил въведен само за ***, а до сградата, в която се помещават поликлиниката и адм. част, достъпът бил свободен за всички и там нямало охрана. На свидетеля е известна заповедта от 20.02.2017г., с която *** К. и *** Б. са временно отстранени от работа, като същата била залепена в стаичката на охраната. След издаване на тази заповед, през пролетта на 2017г. двамата ***, за които се отнасяла, отишли и поискали да влязат в ***, свидетелят бил на пост и не им разрешил, а ги пратил в административната сграда, където да се разберат с ръководството. След 15 минути се върнали с *** Ц., влезли заедно с нея, стояли около един час в отделенията, след което излезли заедно с нея и повече не са ходили там. Втори път свидетелят ги видял да минават с кола в посока поликлиниката, за други случаи не знае, тъй като трима души работят на смени и колегите му не са споделяли за други посещения.  

По делото е представена от ищеца празна бланка на ИЗ с печат на *** Г. без подпис, с твърдения да е била предоставяна на л.е, за да осъществяват директен прием.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза със задачи вещото лице –***да се запознае с материалите по делото и мед. документация и да даде отговор на въпросите отговорила ли е назначената със заповед № 162/27.02.2017г. комисия на поставените й задачи, констатациите и отговорите на комисията, отразени в протокол № 574/20.03.2017г. изготвени ли са съобразно мед. стандарт Психиатрия, Закона за здравето, вътр. заповеди на *** на лечебното заведение относно реда на изписване на лекарствени продукти, тяхното съхранение и раздаване на пациенти, и начина на водене на мед. документация. Вещото лице детайлно е обсъдило материалите по делото, като на място е проверило и документацията на ЦПЗ Пловдив, която е проверена и от комисията. Вещото лице е установило няколко хоспитализации на пациенти, с лекуващ *** или ***, осъществил директен прием в отделението *** К., всички с изписана Зипадхера, като в абсолютно всички документи било описано, че тези пациенти постъпват в отделението „поради забавяне на протокола за Зипадхера от НЗОК” или, че  „състоянието им е влошено поради забавяне на протокола за Зипадхера от НЗОК”. Вещото лице като специалист сочи, че това не може да бъде основание за хоспитализация, тъй като въпреки липсата на този протокол на лицата е поставяна Зипадхера в стационарни условия и те не би следвало да са влошени, след като поредността на апликациите е спазена, след като е посочено, че им е поставена Зипадхера мостра, то тя може да се постави амбулаторно и пациентите да се лекуват следващите 15 дни до поредната апликация в домашни условия, а при липса на Зипадхера – с перорален оланзапин, тъй като молекулата е същата. Описани са нарушения при 24 пациента, или приемани в нарушение, или лекувани от *** К.. От тях на Зипадхера са 14 пациента, при някои от които според вещото лице този препарат е абсолютно противопоказен и застрашаващ живота и здравето им с оглед съпътстващите заболявания. Въпреки това на тези пациенти не са правени биохимични изследвания, не е измервано артериално налягане, не са снемани редовно декурзуси, престоявали са неоправдано дълго в болница. Препаратът е поставян на лица с *** поведение без близки, които лица злоупотребяват с алкохол и са постъпили в отделението именно поради това. От една страна, болничният престой на тези лица е бил неоправдано дълъг, липсват декурзуси, от които да е видно как се е променяло състоянието им, а от друга не бил спазен реда за предварителното им стабилизиране с перорален оланзапин. Всичко това водело до опасност за техния живот и здраве, а след еднократно изписване няколко дни по-късно били приемани за повторна хоспитализация с неприемливи мотиви – при условие, че отделението е за болни с обострени заболявания, настояването на лицата да бъдат приети, защото са тревожни и няма кой да се грижи за тях, е неоснователен мотив, според вещото лице. Описва се, че при пациентът И. С., престоял от 02.11.2016г. до 09.12.2016г., от 13.12.2016г. до 18.01.2016г., страдащ от *** захарен диабет, е назначена Зипадхера, същият приема 18 медикамента дневно и въпреки, че е с повишена глюкоза му е увеличена дозата Зипадхера, което е дало странични ефекти и въпреки това приемът на медикамента е продължил. Приет е от *** К. поради това, че в домашна обстановка треперел и желаел да се грижат за него в болница. Повторната хоспитализация след няколко дни на всички изписани лица е била от *** К., не била извършена биохимия и перорална стабилизация с оланзапин, Зипадхера била назначавана на лица с ***, което, въпреки че било посочено в снетите анамнестични данни, не било взето предвид, тъй като препарат депо-форма при такива пациенти бил абсолютно противопоказен. Относно препаратът Зипадхера мостра не било ясно откъде е наличен, какъв е произходът му,  и кое е наложило веднъж да се постави една дозировка, друг път друга. Масово описаното в декурзусите състояние не оправдава дългия престой в *** отделение. Според вещото лице в ИЗ на всички описани в експертизата пациенти, приети и лекувани от *** К. в периода декември 2016г. – февруари 2017г., които също така са били лежащо болни в *** и преди това, правят негативно впечатление няколко обстоятелства – има множество несъответствия между констатираното развитие на болестта и прилаганото лечение, масово се изписват медикаменти без необходимата мотивация, почти всички пациенти получават препарата Клонарекс за целия си престой, който бензодиазепинов препарат предизвиква бърза лекарствена зависимост, при това изписван в комбинация с друг бензодиазепинов невролептик – оланзапин. Декурзусите са писани на етапи и са неинформативни. Описанието на психичния статус на пациентите при приемането им е неинформативно, не дава информация за състоянието на пациента. за нито едно от разгледаните ИЗ не се е установила консултация с *** Б., която е *** на *** *** К., от една страна, а от друга *** ан специализацията му. Не е установен нито един пациент, представен за вътреотделенско обсъждане. Установено е крайно еднообразно ботравене с медикаменти – всички съдържащи молекулите оланзапин и апипразол. Комбинирането на два атипични невролептика като оланзапин и апипразол било непрепоръчително и подлежало на особен контрол. Вещото лице цитира медицински стандарт „Психиатрия”, утвърден с Наредба № 24/2004г., в тези му части, които счита, че са нарушени и не са спазени въз основа на гореописаното.

Относно работата на комисията, изготвила протокол № 574/20.03.2017г. вещото лице е установило описаните от комисията нарушения действително да са извършени, цитира се за всяка от констатациите медицински стандарт Психиатрия и какво точно от него е нарушено. Вещото лице по т. 1 относно спазване мед. стандарти при изписване на медикаменти констатира съществено нарушение на медицинската етика, изразяващо се в това, че при наличие на молекулата оланзапин в болничната аптека, под наименованието Оланзапин, който е напълно безплатен за пациентите, и финансиран от общинския бюджет, пациентите масово са карани да закупуват и внасят отвън същото лекарство на друг производител, със същата молекула, произведено от предпочитан от *** от ЦПЗ производител, при условие, от една страна, че така пациентите правят ненужни разходи, а от друга в нито един от нормативните документи не е регламентирано пациенти на стационарно лечение в ЦПЗ да закупуват и внасят отвън медикаментите. Относно този препарат се сочи, че е рисков, с множество странични ефекти, рискови аз пациента, поради което преди назначаването му следва да се извършат редица изследвания, които в по-голямата част от случаите изобщо не са извършени. Отделно от това имало пациенти с установени заболявания, при които препаратът е бил противопоказен – *** и лица, злоупотребяващи с ***, въпреки това им е назначаван, в комбинация с други бензодиазепини, което е рисково за живота и здравето на пациента. Относно мострените препарати се цитира нормативната уредба, която не допуска повече от два броя мостри от едно лекарство на *** за календарна година, като вещото лице сочи, че използване на мостри в стационарно ЛЗ е неуместно, ако не е регламентирано и документиран редът за получаването им. Относно т. 2 от протокола, изписването на лекарствата в стационара, и т. 3 – регистрацията им в температурния лист, експертът сочи, че е имало ред за изписване от болнична аптека – на лекарствени табели. Изписаните медикаменти обаче съществено се различавали по температурни листове и ИЗ, това водело до невъзможност да се установи произхода на лекарството и как то е постъпило при пациента. Това било придружено и с вписани по документи промени в лечението на един и същ пациент, без обосновка и с различия в отбелязването в температурен лист. Препаратътр Зипадхера веднъж бил отбелязван с едни милиграми – 300, друг път – 405, дори 400, каквато разфасовка няма. Имало несъответствие между броя апликации и броя изписани флакони Зипадхера от болнична аптека, не ставало ясно откъде е дошъл медикаментът за останалите апликации. Същевременно в епикризите липсвало описание на лечението с посочените в останалите документи като „лични” медикаменти. Дозите на Олфрекс и Зипрекса били увеличавани до максимално допустимите без обосновка – според декурзусите пациентите били стабилни, и произволно били променяни фирмените продукти на Оланзапин при един и същи болен. *** *** К. е използвал препаратът Оланзапин при пациенти, при които прилагането му не е разрешено, като се цитира характеристиката на продукта в една от формите му – Зипрекса, което било грубо нарушение на стандартите за добра мед. практика и чл. 31 от правилника. писва се подробно, че препаратът Зипадхера представлява течен оланзапин, прилаган инжекционно, с продължаващо действие, като се сочи, че веднъж въведен в организма на пациента, този препарат действа 14 дни без никаква възможност за извеждането му при влошаване на състоянието на пациента вследствие на прилагането му. Ето защо преди прилагането му е задължително процедурата да бъде спазена, да не са налице противопоказанията, като е задължително предварителното стабилизиране на пациентите с перорален прием на оланзапин един месец преди терапия със Зипадхера. В голяма част от случаите това не било правено, което, освен грубо нарушение на стандарта и изискванията на НЗОК съставлява поставяне в опасност живота и здравето на пациента. самият препарат бил предназначен не за стационарно лечение,  а за поддържащо лечение в амбулаторни условия. Според *** е необяснимо прилагането му на пациенти на продължително лечение  стационарни условия, както и липсата на задължителните изследвания преди прилагането му. По . 5 от протокола – маршрута на пациентите, от приема през лечението до изписването им, вещото лице цитира чл. 27 от правилника, сочи, че приемането се извършва от приемно-диагностичен блок, където пациентът подписва информирано съгласие. Вещото лице при проверка на документацията е установила, че по отношение на пациентите, приети и лекувани от *** К. са налице всички описани от комисията нарушения, които са потвърдени и при проверката на РЗИ и се установяват о документацията на лечебното заведение. По т. 6 относно становищата за препарата Зипадхера се сочи, че за 2016г. са издадени 27 за Зипадхера 300 мг, от които 25 за амбулаторни пациенти на *** Б., от индивидуалната й амбулаторна практика извън ***. Становището представлявало документ, необходим на НОК, за ад се издаде протокол за амбулаторно лечение, извънболнично, с изключително скъпоструващ медикамент, отпускан от НЗОК и подлежащ на особен контрол – Зипадхера. В много от случаите пациенти, на които са изготвени тези протоколи, са хоспитализирани от *** К. с мотиви – административни проблеми, свързани с НЗОК. Експертът сочи, че в случай, че състоянието на пациент на Зипадхера се обостри до степен ад постъпи в ***, то лечението с този препарат е неефективно и следва незабавно да се прекрати“ Ако се приложи една мостра и препаратът има ефект, следва пациентът да се изпише, а не да продължава да е на стационарно лечение и да му се поставя отново препаратът, предвиден за амбулаторно такова, като прилагането на втора и трета мостра на хоспитализиран пациент е необяснимо. Установявало се, че тези пациенти всички били приемани от *** К., без да са преминали ПДБ. Относно техния престой вещото лице е установило, че от една страна, предвид назанчения им препарат, лечението им следва ад е амбулаторно и стигне ли се до влошаване, то препаратът не действа. Същевременно те били често хоспитализирани в ЦПЗ, и престоят им бил продължителен. Това противоречало на идеята за лечение със Зипадхера и компрометирало самия медикамент. Отделно от това от документацията и декурзусите, от вписаните мотиви за приемане на тези пациенти не се обосновавала нуждата за прием точно в ***, поради наличие на тревожност, което отделение е за тежко болни, при наличие на дневен стационар и отделение за гранични състояния, където се лекуват леките и средно тежките случаи.  По т. 8 ВЛ сочи, че ас налице обучени *** да прилата Зипадхера в ЦПЗ. По т. 9 относно апликациите Зипадхера и дали са правени само на хоспитализирани болни или и на амбулаторни пациенти ВЛ обяснява, че този медикамент е предназначен за амбулаторно лечение – поддържащо лечение на болни, от ***, които не са в болница. Вещото лице описва задълженията на ***, работещи в ***, и че същите не следва да извършват амбулаторна дейност там. според *** именно извършването на такава е довела до некачественото обслужване на лежащо болните в отделението и пропуските в документацията. По т. 10 относно това проследявани ли са страничните ефекти от Зипадхера документално, ВЛ е установило, че само за един пациент е установен постинжекционен синдром, както и че за същия лечението с този препарат е било противопоказно само видно от анамнезата. Установени са много случаи, в които Зипадхера е прилаган при наличие на неблагоприятни ефекти –***, и въпреки това не е направено обсъждане за диагностично уточняване. Самите *** *** в *** в доклада си са посочили посещения на множество пациенти със соматично проблеми, за които прилагане на Зипадхера е рисково. Това е било установено за много пациенти за периода декември 2016г. – февруари 2017г. По т. 11 за тефтера на *** К. в. лице сочи, че посочване на пациент, контролен преглед и поредна апликация на Зипадхера води до извод за нерегламентирана амбулаторна практика в болничен стационар, което не съответства на дейността ан отделението.  По т. 12 се сочи, че комисията е отговорила на въпросите, че директният прием в нарушение на реда, както и от *** по време на отпуск, освен, че е в нарушение на Правилника, води до това никой да не носи отговорност за приетия пациент, *** и *** са пренебрегнати при преценката им за необходимост от хоспитализация, но те са тези, които ще носят отговорност за пациента, а ***, осъществил приема в неработен за него ден се явява частно лице, намиращо се на територията на здравното заведение и при случай на инцидент поведението му би се явило сериозно нарушение, тъй като *** представлява опасна среда. Вещото лице намира за несериозни и неетични твърденията у. ад е поощрявал директен прием без преминаване през ПДБ с аргумент, че трябва да се работи, а *** от този *** са груби и връщат пациентите, тъй като преди да се приеме пациент в дадено отделение следва да се извърши проверка на състоянието му – дали е за дневен стационар, отделение за гранични състояния или остро отделение. В тази връзка в. л. сочи, че нито едно от проверените ИЗ за процесния период не съдържа печата на *** Г., поради което не може да свърже експертизата по никакъв начин с бланката по делото с печата на *** Г. – ИЗ-тата от ОМО и в частност тези, с които е извършен директен прием, не били с неин печат.

В заключение в. лице посочва, че комисията, назначена със заповед № 162/27.02.2017г. е отговорила на всички поставени задачи, че констатациите и отговорите, инкорпорирани в протокол № 574/20.03.2017г. са изготвени съобразно медицински стандарт Психиатрия, ПВТР на ЦПЗ Пловдив ЕООД, вътр. заповеди на у. на ЛЗ относно реда за изписване на л. продукт, тяхното съхранение и раздаване на пациенти, както и начина за водене на медицинската документация, като са съобразени и изискванията на критериите за лечение на болестта *** и продуктовата монография на медикамента Зипадхера.

В с. з. вещото лице пояснява, че всички описани 24 пациента в заключението са били такива на *** К., че в заключението е изследвана единствено неговата дейност, и че за изготвяне на заключението се е запознала лично с цялата мед. документация, описана в протокол № 574/20.03.2017г. Относно изписване на медикаменти без обосновка сочи, че това е в 2/3 от случаите. Относно това, че е непрепоръчителна комбинацията на два атипични невролептика сочи, че това е по Критериите за лечение на *** на НЗОК, като в тези случаи се използвали специални бланки. Относно обсъдените истории на заболяванията в. лице сочи, че комисията е разгледала едни ИЗ-та по-подробно, а в. л. в заключението си е наблегнала само на най-фрапантните случаи, които обаче не обхващали всички констатирани от комисията нарушения относно ищеца. В. л. сочи, че пациентите нямат информация кои фармацевтични компании кои продукти произвеждат, хоспитализираните такива са масово социални слаби и пенсионери и за тях не е без значение дали ще се лекуват безплатно или ще заплащат лекарствата си, и при положение, че за стационарно болните е предвидено служебно осигуряване на безплатни медикаменти буди недоумение защо *** *** в *** е изписвал лични такива, които пациентите да закупуват, и са лекарства на друг производител със същата молекула, със същия терапевтичен ефект, които пациентът има право да получи безплатно от болничната аптека, изписани на лекарствена табела. Отделно от това ставало дума за пациенти с ***, които са силно зависими от *** си. Всички пациенти, лекувани от *** К., били с изписан личен оланзапин, при безплатното му наличие в болничната аптека. Относно мострите в. л. обяснява, че се отпускат по две на *** годишно от даден продукт и не ас препоръчителни за стационарно лечение, като в случай, че се използват в стационар, където има ясни правила, следва и техният произход да бъде ясен, а в случая произходът на мострената Зипадхера е неустановен, като количествата надвишават допустимите на *** за година. Отделно от това това бил продукт, предвиден за амбулаторно лечение и будело недоумение защо пациентът се приема, за да му се постави Зипадхера мостра, след като, в случай, че той е наличен в ЦПЗ/*** като такава, то е следвало да му се постави именно за да се избегне хоспитализирането му, каквато била и целта на препарата. Относно нарушенията по мед. документация, прилагането на препаратите и приемането на пациентите вещото лице лично е установило нарушенията на база на първичната документация, с която е работила и самата комисия.

Всички констатации на вещото лице касаят периода на проверката, от м. декември 2016г. до февруари 2017г. вкл, като в. лице е проверило по-обстойно документацията на едни и същи пациенти и е установило постоянният прием и стационарно лечение в *** на едни и същи пациенти с протоколи за Зипадхера още от летните месеци на 2016г. насетне. Вещото лице е установило нарушенията да касаят пациенти, приемани и лекувани от *** К., като е описало най-фрапантните случаи, засягащи общо 24 пациента, всеки от които с отделно ИЗ за всяка хоспитализация. В с.з. в. л. е уточнило, че описаните в заключението нарушения не са всички, касаещи дейността на ищеца, а е извело най-фрапантните случаи. 

Заключението е оспорено от ищцовата страна с аргумент, че е изготвено от в. лице, което ползва под наем за индивидуалната си практика кабинет в сградата на ЦПЗ, поради което се явява заинтересовано, поради това, че основава изводите си на оспорени от ищцовата страна документи, че изразява лично мнение и че е изготвило заключение по друго дело за дисц. уволнение на свидетеля Б.. По т. 9, 11 и 12 от протокола на комисията изводите на *** не почивали на собствена проверка, а използваната терминология в заключението внушавала извършване на нерегламентирана дейност от страна на ищеца.

Представен е констативен протокол за извършена  проверка от ИА „Медицински одит” № КП 20-130-10/31.10.2017г., по сигнал за нарушения на Наредба № 24/2004г. за утвърждаване на мед. стандарт „Психиатрия” в ЦПЗ Пловдив ЕООД. Проверката е обхванала същия период, посочен в констативен протокол № 574/20.03.2017г. на ЦПЗ и протокола на РЗИ, а именно декември 2016г. – март 2017г. При тази проверка са установени същите нарушения, като е наблегнато на липсата на декурзуси, прием на болни по време на отпуск от *** К., назначаване и аплициране на препарат Зипадхера по време на болнично лечение при изчерпано дарение, нарушения при отчитането на медикаменти, отпускани от болничната аптека, липса на яснота за произхода на аплицирания на пациентите препарат „Зипадхера”, несъответствия в имената, личните печати и подписите на *** и *** в ИЗ-тата, липса на контрол от страна на ***. Дадени са конкретни препоръки за отстраняване на нарушенията.

От фиша за заплата на ищеца за м. август 2016г., за който не се спори да е последният пълен раб. месец преди уволнението, се установява, че БТВ възлиза на 1232, 50 лева.

Установява се от представена в с.з. на 04.12.2017г. тр. книжка на ищеца в оригинал, че в същата са отразени следните обстоятелства: постъпил на 09.05.2015г. на работа при ответника, длъжност ***, ТПО прекратено на 03.04.2017г., основание, прослужено време, като от дата 03.04.2017г. до 04.12.2017г., 8 месеца, няма вписвания или отбелязвания за други трудови правоотношения.

При така установените факти от значение за спора съдът намира, че уволнението на ищеца се явява законосъобразно извършено, поради следното:

Ищецът е наказан с най-тежкото дисц. наказание за извършени множество нарушения в рамките на тримесечен срок, при осъществяване на лечебна дейност, голяма част от които водещи до застрашаване на живота и здравето на лекуваните пациенти.

Установява се, че дисциплинарната процедура е спазена, на ищеца са искани писмени или устни обяснения за извършените нарушения по надлежния ред, три дни след изтичане срока за даване на които дисциплинарно наказващият орган е наложил най-тежкото по вид наказание “уволнение”. Установява се безспорно, че нарушенията са извършени, както и че същите представляват нарушение на трудовите задължения, вменени с посочените актове на работодателя, с които ищецът е бил запознат.

Относно твърдението, че ищецът не е разбрал за какво му се искат обяснения, че протоколът от проверката не му е връчен и че, бидейки лишен от достъп до работното си място, е бил лишен и от възможността да даде обяснения, както и да разбере за какви точно нарушения е наказан, то същите са недоказани. Установи се както от писмените доказателства по делото, така и от гласните такива, включително и отчасти от показанията на свидетеля на самия ищец, че на двама *** от  *** –*** *** Б. и на ищеца *** К., са искани писмени обяснения след извършена повторна проверка на документацията в отделението, като ведно с искането за даване на обяснения на ищеца е бил предоставен за запознаване екземпляр от цитирания в искането протокол, и му е била дадена възможност да го прочете и да се запознае с него, вкл. да си води бележки, но му е било отказано да бъде снабден с копие от него, което копие да изнесе. На ищеца е даден достатъчно дълъг срок за запознаване с протокола и даване на обяснения – 10 календарни дни, дадена му е възможност в рамките на тези дни в работно време да чете протокола и да си води бележки по него в присъствието на служител, който да следи самият протокол да не бъде изнесен или копиран. Ищецът в деня на връчване на искането за обяснения се е запознавал с протокола около половин час, след което  е нямал други претенции към работодателя, не е направил искане да му се предоставят за запознаване самите истории на заболяванията, цитирани конкретно в протокола, температурни листове и картончета за лекарства, доколкото страните не спорят, че бидейки отстранен от работното си място, ищецът не е разполагал с тези документи. Същият е нямал възражения в тази насока, не е искал и да му се предостави самият протокол в копие или да му се осигури допълнително време за запознаване с него, а предоставеният от работодателя срок от 10 календарни дни е бил напълно достатъчен. Ищецът не твърди и не доказва да е ходил и да е искал да му се предостави документацията, единствено е искал да бъде допуснат на работа. Установява се и че в периода на отстраняването му еднократно заедно с *** Б. е имал достъп до работното си място, до което не е допускан, влязъл е вътре с *** Ц. и е стоял там повече от час. Ищецът не е депозирал обяснения, нито писмени, нито устни, като никъде не е формулирал изявление пред работодателя, че на база на протокола, без снабдяване с определени конкретни документи, не може да даде обяснения. Същият не се е възползвал от достатъчно дългия срок за даване на такива, нито твърди, нито доказва да е искал да бъде снабден с определени материали, на база на които да може да даде обясненията си. На същия е било достатъчно ясно за какво точно му се искат обяснения, предоставен му е протоколът от проверката за запознаване, като обстоятелството, че непосредствено преди това е бил дисц. наказан със „забележка” по друг протокол не води до неяснота по кой точно протокол му се искат обяснения, след като самият протокол е цитиран като номер и дата, и е видно, че е друг, искането е друго, и протоколът е предоставен за запознаване.

С оглед на горното съдът намира ищецът сам да се е поставил в невъзможност да даде обяснения, да се е дезинтересирал и да не се е възползвал от възможността, предоставена му от работодателя, който от своя страна е спазил процедурата, връчил му е искането и му е предоставил протокола за запознаване. Никъде в КТ няма изискване при искане за даване на обяснения работодателят да е длъжен да представи на служителя цялата документация, на база на която е съставен протокола от проверката, без тя да бъде поискана. Единствено му е вменено в задължение в случай, че се препраща към друг акт, какъвто в случая е протокола от проверката, то този акт да бъде предоставен на работника/ служителя за запознаване, за да може същият да разбере за какво му се искат обясненията. В случая по категоричен начин се установи това да е сторено от работодателя и същият да е предоставил на ищеца към искането за даване на обяснения екземпляр от протокола от проверката, в който детайлно е описано какво според комисията е нарушил ищецът, във всеки отделен документ. Никъде няма изискване към искането да се предостави екземпляр от съответния акт, в случая – протокол № 574/20.03.2017г. в копие за самия служител, което копие да му се разреши да получи за себе си. В случая работодателят е счел, че този протокол съдържа информация, която не следва да бъде разпространявана, поради което и е предоставил на ищеца възможност да се запознава с него на място. Свидетелката Б. в показанията си твърди, самият ищец да й е казал, че не може да даде обясненията си без достъп до компютрите и документацията, но от една страна същата твърди това да й е казал самият ищеца, а от друга не е присъствала на такова искане от негова страна и получен отказ насреща. Самият ищец не твърди да е искал такъв достъп във връзка с искането да даде обяснения, а единствено в исковата си молба твърди, че на основание заповедта за временното му отстраняване не е могъл да осъществи достъп до работното си място, за да даде обясненията си. Отделно от това, св. Б. е заинтересована от изхода на спора, тъй като е била наказана за нарушения, констатирани със същия протокол, със същото наказание, което оспорва, и страните сочат, че и свидетелката, и ищеца заедно са били дисциплинарно уволнени, като в момента и двамата водят дела за това. Относно самото искане за даване на обяснения обаче съдът намира, че противоречия в показанията на свидетелите няма. И св. Б., и св. М. са категорични, че *** Б. и *** К. са били повикани в административната сграда, ищецът се е явил, връчено му е искането за даване на обяснения, ведно с екземпляр на протокола, със забрана той да се снима и изнася, но с разрешение да се водят бележки по него, в рамките на десетдневния срок за обяснения, друго като документи ищецът не е поискал, и не се е възползвал да даде обясненията си в дадения достатъчно дълъг срок.

С оглед на горното съдът приема, че дисциплинарната процедура е изцяло спазена и не е налице основанието за отмяна на наказанието, визирано в чл. 193, ал. 2 от КТ.

Заповедта за налагане на наказанието е издадена от носител на работодателската власт, у. на ***, същата е подписана, надлежно връчена на наказания служител, като наказанието е наложено в едногодишния срок от извършване на нарушенията, но не по-късно от двумесечен от тяхното откриване. Същите са извършени в периода от м. октомври 2016г. до м. февруари 2017г., касаят предимно хоспитализирани болни с продължаващи хоспитализации и след м. декември 2016г., и открити от работодателя на 20.03.2017г., когато е предаден протокола от проверката. Конкретни дати на извършване на същите са посочени като дати на хоспитализации, дати на изписване на лекарства и съставяне на епикризи, касае се за продължаваща във времето дейност, която не се състоти от един акт, а периодът на извършване на нарушенията обхваща и месеците октомври и ноември 2016г., освен декември 2016г.  – февруари 2017г., тъй като при проверката е установено, че нарушенията, констатирани за този период, са започнали да се извършват месеци преди това и се касае за една продължаваща във времето дейност. Наказанието е наложено с връчена на 03.04.2017г. заповед. В заповедта са посочени нарушенията, законовите текстове, които са нарушени, какви нарушения на тр. дисциплина съставляват, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Заповедта е мотивирана, като в същата е цитиран протокола, обобщени са извидите на комисията, които касаят дейността на ищеца, изрично са изброени нарушенията, имената на пациентите, при приемане и лечение на които са допуснати най-значимите нарушения, посоч ено е, че за периода декември 2016г. – февруари 2017г. от ищеца са приети и лекувани 11 броя пациенти, отразени подробно в протокола на комисията, всички амбулаторни на *** Б., със становища за Зипадхера, които няколко дни след издаване на становището са хоспитализирани, в горепосочения период, от *** К., директно в ***, без да са преминали ***, без да е спазен реда, престоявали са продължително  в *** отделение въпреки издадените протоколи за амбулаторно лечение, извършвани са им неколкократнич ести хоспитализации, от ищеца лично и директно, в нарушение на установения ред за прием на пациенти, в работни делнични дни, когато *** работи. Като следващо нарушение са посочени петима пациенти на ищеца, трима от които приети не по установения ред, един от които с немотивирана смяна на терапията и лечение с лични медикаменти, при положение, че в болничната аптека има безплатен за пациента аналог на същото лекарство, пациент, лекуван с един препарат, при изписване изписан аналог на друг производител, а терапията е назначена без обсъждане на диагноза и задължителни изследвания, двама приети в почивен ден по график от ищеца и един – докато ищецът е бил в отпуск. Описано е какво не е спазено, какви изисквания са нарушени, какво нарушение на тр. дисциплина съставлява и защо работодателят е счел тези нарушения да са толкова тежки, водещи до необходимост от налагане на най-тежкото дисц. наказание.

Посочени са и нарушените норми на КТ, визиращи неизпълнение на възложената работа и злоупотреба с доверието на работодателя. Видно от така изложеното, заповедта е редовна от външна страна и отговаря на изискванията на КТ, мотивирана е, от същата става ясно какви са нарушенията, кой е нарушителят, кога са извършени и какви нарушения на трудовата дисциплина съставляват те – неизпълнение на вменени такива на ищеца съгл. дл. му характеристика, правилата за прием на пациенти в ЦПЗ, правилника за вътрешния ред, правилата за работа на болничната аптека, стандарт „Психиатрия”, правилата за добра мед. практика и е наблегнато на това, че пациенти със становища за амбулаторно лечение с препарата Зипадхера се приемат отново няколко дни след изписването им и издаването на становище за прилагане на този препарат, и им е инжектиран същия този препарат, предвиден за извънболнично лечение, като същите тези пациенти са приемани от ищеца в нарушение на установения ред. 

По същество ищецът навежда възражения, че в заповедта не е посочено поименно кои са пациентите, кои са датите, имало препращане към протокола, който не му бил връчен като ксерокопие, както и че въз основа на предходна проверка е наказан за същите нарушения със „забележка”.

Относно липсата на поименно посочване на пациентите, и заповедта, и искането за обяснения изрично препращат към един и същ протокол, в който имената и историите на заболяванията на пациентите са детайлно посочени, с дати на хоспитализации и назначени терапии, с това, че приемащ и *** е ищеца, обобщението в заповедта е ясно – 11 пациента на *** Б. със становища за Зипадхера амбулаторно, всич            ки приети от ищеца в периода декември 2016г. – февруари 2017г. лично и директно в отделението в нарушение на правилата за прием – без да е преминат ПДБ, съгл. Правилника на лечебното заведение. Има поименно посочване на петима пациенти. Докладът с подробните констатации е предоставен на ищеца за запознаване, като обстоятелството, че в заповедта за налагане на наказание се препраща към него и синтезирано се посочват обобщените изводи на комисията относно нарушенията е достатъчно, за да може ищецът да разбере за какво точно е наказан, и да реализира защитата си, като се започне от даването на обяснения в дисциплинарното производство.

Относно възражението на ищеца, че два пъти е наказан за едно и също нещо, то съдът намира това да не е така. С наложеното му наказание „забележка’ ищецът е наказан за нередовно водена мед. документация в описателната й част – съставяне на декурзуси за 33 броя пациенти, лежащо болни към дата 16.02.2017г., като за нередовно водената документация в заповедта е упоменато и, че двама пациенти са приети, без спазване на процедурата и по време на отпуск, от ищеца, че от документацията, водена от него, не става ясно къде са били те настанени първоначално, кога са изведени от *** и кога, кога е извършена смяна в режимите им, кога са извеждани от ***, извършвана ли е смяна на лекуващите ***, и че в медицински документ „история на заболяването” е писано от ***. Наказанието „забележка” е наложено за нередовно водена медицинска документация, на конкретни пациенти, а не за нарушения на стандартите за лечението им, за изписване на медикаменти, за неспазени стандарти за лечение със Зипадхера и за нарушения на правилата за прием на болни в лечебното заведение. Обстоятелството, че и в двете заповеди се споменава пациентът Х. Л., приет от ищеца директно в отделението по време на отпуск, в никакъв случай не може да доведе до извод ищецът да е наказан два пъти за едно и също нещо. В първия случай ищецът е наказан за нередовно съставени декурзуси за 33-ма пациенти, а в настоящия случай за съвсем различни неща, касаещи лечението на 11 пациента с препарата Зипадхера, и нарушенията при приемането на същите в болничното заведение, в ***, за нарушения в реда на изписване и замяна на медикаменти. Ето защо възраженията на ищеца за нередовност на заповедта в мотивната й част и за това два пъти да е наказан за едно и също нещо са напълно неоснователни.

В срока за становище по доклада на делото ищецът оспорва и длъжностната си характеристика и вменените му със същата задължения, отрича да е извършил нарушенията, за които е наказан, и оспорва констатациите на комисията, изготвила протокола с твърдения, че комисията е некомпетентна да извърши тази проверка, да изготви подобни констатации. Твърди, че за да е законосъобразна заповедта в нея е трябвало да се посочи какво представлява мед. стандарт Психиатрия, и в частност правилата за лечение със Зипадхера, да се цитират нормите от правилата и ПВТР, касаещи прием на пациенти като член и като текст какво гласят, норми от правилата за добра мед. практика, тъй като без да е посочена конкретна правна норма от тези документи ищецът не можел да се ориентира какво точно е нарушил. Относно директния прием се твърди да е осъществяван по изрично нареждане на *** Г. въз основа на бланки за ИЗ-та с нейния печат.

Съдът намира всички тези възражения на ищеца за неоснователни. И с тр. договор, и с доп. споразумение същият е назначен като ***, като с ДС е определено мястото му на работа като *** в *** при ответника. Обстоятелството, че ищецът е ***, е упоменато и в тр. му договор, и в доп. споразумение, като е посочено, че с оглед на това за него се прилагат и специалните правила на Наредба № 1/22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Като код по НКПД за длъжността му и в ТД, и в доп. споразумение е определен шифър ***, и му е връчена длъжностна характеристика за ***, шифър ***. И в тр. договор, и в доп. споразумение е посочено, че *** ще работи под ръководството на *** Р. Б., както и че е длъжен да изпълнява задълженията си съгласно връчената му длъжностна характеристика. Това е именно представената от ответника такава, подписът си върху която ищецът не оспорва, в която изрично е упоменато задължението му да извършва *** на пациенти, провежда лечение с психотропни медикаменти, отговорен е за спазването на тр. дисциплина, *** регистрация по състоянието и настъпилите промени с пациентите в епизода на обслужване, да създава, *** контакти и да носи отговорност за цялостния документооборот, носи отговорност за опазване доброто име на ЛЗ. Вменено му е задължение да познава и спазва нормативната база, част от която е и Наредба № НАРЕДБА № 24 ОТ 7 ЮЛИ 2004 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ПСИХИАТРИЯ". С тази наредба е утвърден медицинския стандарт по психиатрия и в частност работата в Центровете за психично здраве. В Раздел VІа е утвърдена дейността на центровете за психично здраве, а в VII 2.1 – приемът на пациенти, който задължително се извършва от Диагностично-консултативния блок по инициатива на личен ***, ***, лична инициатива, като насочването за приемане става от стационарните отделения на съответното психиатрично лечебно заведение по инициатива на лекуващия екип. При приемането на пациента се извършва: а) снемане на обективна анамнеза (при наличие на такава); б) снемане на психичен статус; в) снемане на соматичен и неврологичен статус; г) поставяне на предварителна синдромна и нозологична диагноза; д) формулиране на диференциално-диагностичните алтернативи; е) определяне потребностите за момента на пациента и/или близките и насочващите; ж) включване в извънстационарна програма за интервенция: предписване на съответното лечение (медикаментозно, психотерапевтично, социално интервениране) според диагнозата и потребностите в амбулаторни условия; з) договориране на необходимото терапевтично участие на пациента и/или близките му и разпределяне на дейностите между участниците в екипа; и) съгласуване на графика по извършване на дейностите и мониториране на случая; й) насочване към друг специалист и/или назначаване на съответните допълнителни изследвания при нужда; к) изготвяне и издаване на необходимите документи; л) диспансеризиране при желание на пациента за това; м) включване в трудотерапевтична или друга подходяща за случая рехабилитационна програма; н) включване в съответна на случая терапевтична стационарна програма.

В стандарта е указана програма за лечение с антипсихотици: а) установени психотични синдроми; б) избор на подходящ антипсихотичен препарат или комбинация от препарати за овладяване на прицелните психопатологични прояви; в) информиране при възможност на пациента за очакваните терапевтични ефекти, евентуални странични действия, очаквана продължителност и други значими теми; г) проследяване на динамиката в психичния статус, съответно на прилаганата доза и вида на терапията; д) включване при нужда на допълнителни симптоматични средства и/или коректори; е) при овладяване на прицелната психопатология - преминаване към друга подходяща за случая програма от грижи. Дадени са препоръки за рутинни изследвания в началото и по време на антидепресивната медикаментозна терапия. Предвидено е и как се процедира при други соматични и/или психични заболявания - насочване на пациента към личен ***, кабинет за спешна и неотложна помощ или за болнично лечение; Тестване или насочване за изследване за кръвно- и полово-преносими заболявания; Идентифициране на острите психични разстройства, които може да се нуждаят от незабавна интервенция. вг) Идентифициране на хроничните психични разстройства, насочване и осигуряване на необходимата терапия; Психо-социални интервенции Осъществява се индивидуално, групово и семейно консултиране, както и психообучение за пациента и семейството му; Контрол на употребата на психоактивни вещества и режим на посещение Извършва се уринно тестване. Пациентите посещават лечебната програма ежедневно до постигане на стабилизация; Критерии за преход към следващ етап: Намаляване/преустановяване на употребата на незаконни опиати и други субстанции, включително и алкохол, Липса на абстинентни прояви, Намаляване на влечението за прием на психоактивни вещества. ег) Овладяване на острите психични и/или соматични заболявания, Осигуряване на лечение за хроничните заболявания, Постигната устойчива поддържаща дневна доза на лекарствен продукт.

Ищецът оспорва да е бил запознат с правилниците за работа в лечебното заведение, но се установява, че е удостоверил запознаването си със същите с подписа си, като освен това съгл. ДХ по силата на заеманата длъжност поема и задължение да познава действащата нормативна база в областта на здравеопазването, и устройствения правилник на работодателя.

В конкретния случай ищецът е допуснал всички нарушения, установени с протокола на комисията, извършил е приемане на пациенти в отделението, без да го е насочил към приемно-диагностичен блок, което е в противоречие както с Наредбата за утвърждаване на стандарт Психиатрия, така и с Глава Трета раздел едно от Правилника за устройството на ЦПЗ Пловдив, чл. 27, ал. 2,  приемал е пациенти и приемал е и е лекувал продължително в отделението пациенти със становища за Зипадхера – амбулаторен медикамент, предназначен именно да се избегне хоспитализацията, поредни хоспитализации, дори в неработен за *** ден, лечение с флакони Зипадхера, описани като лични и мострени, което прави невъзможно проследяването и отчетността на медикамента, като всичко това дава отражение и върху авторитета на лечебното заведение. Обстоятелството, че така посочените нарушения са извършени се установява освен от протокола, чиито констатации ищецът е оспорил, и от още два протокола от извършена проверка – на РЗИ Пловдив и ИА Медицински одит, от показанията на св. К., а същите поотделно за всеки пациент са разгледани и описани от в. л. Д. в заключението му, което в. л. сочи, че непознаването на стандарт Психиатрия и правилата за работа с психотропни медикаменти, в частност Оланзапин под различните му форми, приемането в нарушение на правилата на пациенти на Зипадхера и лечението им с този медикамент, и с два атипични невролептика от страна на ищеца в *** е довело някои от пациентите до състояние, поставящо в опасност техния живот и здраве. Вещото лице подробно е изследвало документацията на пациентите, приети в периода декември 2016г. – февруари 2017г. от ищеца, установило е, че 11 пациента на Зипадхера, препарат за извънболнично лечение, са приемани в нарушение на процедурата, дни след изписване и дни след издаване на становище за препарата, и е описало всички придружаващи нарушения по лечението им. По безспорен и категоричен начин се установява, че с тези нарушения ищецът, който е и ***, освен, че грубо е нарушил правилата за прием и работа в лечебното заведение, не е спазил изискванията по стандарт Психиатрия и изискванията за лечение със съответни медикаменти, в частност Зипадхера, извършвайки тези нарушения е поставил в опасност живота и здравето на пациентите, на които, очевидно неповлияни от лечението, препаратът Зипадхера е продължил да им бъде поставян с риск за техния живот и здраве, в дози, несъобразени със здравословното им състояние, с придружаващите заболявания, без да са направени нужните изследвания. Поставяният препарат е с неизвестен произход, всеки път с различни милиграми, без документи за произход и без обосновка за промяната на дозировката, на пациентите не са правени нужните изследвания преди прилагането му, а веднъж поставен, този препарат, който е с множество противопоказания, не може да бъде изведен от организма на пациента и действа в рамките на следващите 14 дни. Поставян е от ищеца на пациенти, които от една страна са неправомерно приети от него, от друга са с насоченост за амбулаторно лечение с този препарат, от трета – и на пациенти с изрични противопоказания за приемането му, от четвърта – без да са им извършени изискуемите по норматив изследвания. касае се за повече от 10 лица – 11 пациента, за които е наказан, като експертизата е установила такива нарушения за общо 24 пациента на ищеца, както и множество други такива, които обаче не са изрично упоменати в заповедта за наказание. Вещото лице прави извод за грубо погазване стандартите за работа с болни от ***, неоснователни хоспитализации на лица, които нямат остри симптоми, за да им се извърши в болнични условия амбулаторно лечение, като всичко гореописано може да доведе до създаване на опасно за живота и здравето на болните състояние.

Възраженията на ищеца по заключението на в. лице не водят до извод за предубеденост на същото. Обстоятелството, че ***, който е *** с многогодишна практика, ползва кабинет под наем в сграда, собственост на Община П., където се помещава и ответника, не води до предубеденост на същия, в. лице не се намира в субординационни отношения с ответника по делото, не работи там и няма сключени договори за обслужване на пациенти на *** П.. Обстоятелството, че е изготвяло заключение по друго дело и е изследвало същия протокол по друг повод също не може да доведе до този извод. Вещото лице е изготвило компетентно и обосновано заключение, чиито изводи са потвърдени от още две институции – РЗИ П. и ИА ‘Медицински одит”, като те са установили същите нарушения в работата на ищеца. Твърдението приемът в нарушение на правилата да е осъществяван по изрично нареждане на у. не се установи. От една страна, в този смисъл са само показанията на св. Б., която е заинтересована, тъй като е наказана със същото наказание за същите нарушения, което наказание оспорва, като твърденията на ищеца приемът да е осъществен на бланки с печат на у. Г. не се доказаха – няма нито едно ИЗ с неин печат в ОМО за процесния период. От друга страна, работниците/служителите нямат задължение да изпълняват незаконосъобразните нареждания на работодателя и имат право да откажат да ги изпълнят, а изпълнението им не ги освобождава от дисциплинарна отговорност – те носят такава за неизпълнение само на законните, не и на незаконните нареждания на работодателя – чл. 187, т. 7 от КТ.

Същевременно ищецът вече е наказан с влязло в сила дисц. наказание „забележка” за непълно и неточно отразяване състоянието на пациентите в мед. документация за този период, което води до извод за множество нарушения в дейността на ищеца, за сравнително кратък период от време, системно неспазване на трудовата дисциплина, правилата за работа, които е задължен да познава като *** и служител на ответника, които са поставили в опасност здравето и дори живота на множество лица, на първо място, и на второ – довели са до уронване доброто име на работодателя.

С оглед на дотук изложеното съдът намира, че се касае за повече от едно нарушение, за множество такива, системно извършвани, с изключителна тежест, които основателно са довели до ангажиране на дисц. отговорност на наказаното лице с налагане на най-тежкото наказание – „уволнение”. Обстоятелството, че ищецът е *** и работи под ръководство на ***, както и голямата натовареност в отделението, в никакъв случай не го освобождава от отговорност и не намалява същата – по тези причини същият е бил длъжен, в случай, че не е наясно как следва да се осъществи приема и да се прилага медикамента Зипадхера, чиито характеристики  е бил длъжен да познава, да се консултира с колеги и в частност със своя ***, който е и *** на ***.

Следва да се отчете и поведението на служителя, който е отказал да даде обяснения, отрича да е извършил нарушенията и прехвърля вината за същите върху у., като твърди същата да му е предоставяла празни бланки с цел извършване на нарушение, предходното му налагане с влязла в сила заповед на наказание за документални нарушения по съставяне на декурзуси в ИЗ-тата на пациентите, за същия период, ищецът, който е и *** си е позволил да извърши значителни по вид и брой нарушения, засягащи приемане в лечебно заведение и лечението на множество лица с психични заболявания, предимно страдащи от ***, като цялостното поведение на ищеца поставя в риск живота и здравето на лекуваните от него лица, имайки предвид колко високорисков е медикаментът „Зипадхера”.

С оглед на всичко дотук изложено съдът намира правилно наказващият орган да е наложил най-тежкото по вид дисц. наказание „уволнение”.

Неоснователни са и доводите на ищеца за липса на изявление от страна на работодателя за прекратяване на ТПО, тъй като, от една страна, с факта на налагане на дисц. наказание „уволнение” ТПО се прекратява, а от друга, издадена е заповед № 256/03.04.2017г. на работодателя, връчена на ищеца на 04.04.2017г., с която е прекратено без предизвестие ТПО с ищеца на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ за наложеното му със Заповед № 254/03.04.2017г. дисц. уволнение.

Ето защо съдът намира наказанието на ищеца да е законосъобразно наложено.

Предвид горното исковете като неоснователни ще се отхвърлят, тъй като отхвърлянето на главния иск за отмяна на уволнението като незаконно води до отхвърляне и на акцесорните такива за възстановяване на предишната длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа.

На основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК, ищецът е освободен от държавни такси, но не и от разноски, направени от ответника. Доколкото спорът е трудов и с оглед изхода от делото, то дължимата държавна такса по производството, остава за сметка на съда.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, които са претендирани. Същите са в р-р на 1 300 лева- платено адв. възнаграждение, и 316, 24 лева разноски за СМЕ. С оглед изхода на спора, същите ще се възложат на ищеца.

Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Т.К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Е.И. и адв. М.П., срещу „Център за психично здраве - Пловдив” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 68, представлявано от у.  М. Г.. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 254/03.04.2017г. на работодателя, връчена на 03.04.2017г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***” и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за това, че е останал без работа за период от 6 месеца след уволнението, от 03.04.2017г. до 03.10.2017г., по 1218 лева месечно, общо 7308 лева (седем хиляди триста и осем лева), като неоснователни.

ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Е.И. и адв. М.П. да заплати на Център за психично здраве - Пловдив” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 68, представлявано от у.  М. Г.., чрез адв. Н. П. сумата от 1 300 лева (хиляда и триста лева) - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 316, 24 лева (триста и шестнадесет лева и двадесет и четири стотинки) – разноски за съдебно-медицинска експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 24.01.2018г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                     

 Вярно с оригинала!ВГ