Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 18.12.2018.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

Председател: Н. МЛАДЕНОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

мл.с-я: СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Красимира Динева и прокурора Р.Михайлова като разгледа докладваното от съдия СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№4421/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. 21 от НПК.

С присъда от 26.06.2018г. по Н.О.Х.Д.№969/2018г., СРС, НО, 131-ви с-в е признал подсъдимия К.К.П. за виновен в извършването на две отделни престъпления съответно по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл.325, ал.1 от НК като за първото от тях му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, а за второто - за срок от 3 /три/ месеца и наказание „Обществено порицание“. На осн. чл.23, ал.1 от НК, СРС е определил едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години. СРС възложил на подсъдимия и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия – адв.Г.Д.. В сезиращия въззивния съд акт присъдата на СРС бланкетно се определя като неправилна и необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В разпоредително заседание на 25.10.2018г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушването на вещото лице и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд защитникът на П. - адв.К. поддържа жалбата. Намира наложените на подзащитния си наказания за необосновано тежки. Счита, че повреждането на чуждата вещ неправилно не е квалифицирано като маловажно, заради ниската стойност на предмета на престъплението, с което е изпълнен състава на чл.216, ал.4 от НК. С оглед на това защитникът счита, че за обвинението по чл.325 от НК следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК. В обобщение настоява подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание глоба.

Представителят на СГП оспорва жалбата. Приема мотивите на първия съд за обективни, изчерпателни и кореспондиращи с установената фактическа обстановка, доказателства и съответната обществена опасност. Счита формираните от СРС изводи  касателно наложените наказания за правилни и моли да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимият П., редовно призован се явява пред въззивния съд. В правото си на лична защитата поддържа изложеното от адв. К.. В предоставената му последна дума, моли за по-лека присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от районния съд, която се изразява в следното:

Подсъдимият К.К.П. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, с ЕГН:**********, неженен, средно образование, безработен, осъждан.

На 27.06.2014г. св.С.В., управлявала в гр.София лек автомобил марка “Тойота”, модел “Аурис” с ДК №********, собственост на “С.Б.” ЕООД, предоставен на св.А.В.- нейна майка, по силата на договор за лизинг.

Около 17.30часа на посочената дата, св.С.В., напуснала подземен паркинг на търговски център “Дъ Мол”, находящ се на бул.“Цариградско шосе”, като управлявала посоченото МПС и излязла от същия в района на локалното платно на булеварда, разположено срещу сградата на търговския център. В района на изхода от паркинга, платното за движение се състояло от три ленти за движение - две в посоката на управлявания от свидетелката автомобил, и една за насрещно движение, разделени помежду си от непрекъсната линия.

Движението в района на изхода от паркинга било интензивно и в двете попътни на изхода ленти се били събрали колони от превозни средства, които се движели с много ниска скорост. При това, тъй като желаела на следващото кръстовище, да предприеме маневра завой на ляво, в посока към ж.к.”Младост“, В., след като се включила в автомобилния поток на дясната лента, предприела действия по преминаване в лявата пътна лента. Поради множеството превозни средства маневрата не била извършена напълно и автомобилът спрял, като останал напречно на платното за движение, за да изчака изтеглянето на предходните превозни средства. Малка част от управлявания от нея л.а. навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движение. В същия момент в насрещната пътна лента се движел лек автомобил марка “Хонда”, модел “Сивик”, управляван от подсъдимия П..

Последният забелязал управлявания от свидетелката автомобил, като у него се създало впечатление, че същата ще предприеме маневра обратен завой и ще навлезе в неговото платно за движение. Поради това се отклонил вдясно по платното за движение и рязко спрял, слязъл от автомобила си и се приближил до този на В.. Започнал на висок глас да я псува и да обижда с израза: „*****, ти ли ще ме засичаш”, „*****”. Докато отправял нецензурните изрази по адрес на свидетелката, П. нанесъл удар с крак по автомобила й като счупил лявото странично огледало на превозното средство, което се откъснало и увиснало.

Поведението на подсъдимия П. било забелязано от полицейските служители към 07 РУ-СДВР – св.Г. П.и св.О.Й., които се намирали на близка бензиностанция и веднага се отправили към местопроизшествието.

Съгласно изготвената съдебно-оценителна експертиза стойността на счупеното огледало на л.а. марка “Тойота” с ДК № ******** към датата на деянието се е равнявала на 331,59лв. /триста тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/, като предвид наличието на застраховка “Автокаско” по отношение на увреденото имущество, щетата била отстранена за сметка на застрахователя.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал. Установени посредством него по безспорен начин са както извършването на деянията, авторството, механизмът на осъществяването им, субективната страна на престъпленията, както и обстоятелствата, при които са били извършени. Районният съдия прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с подробния доказателствен анализ на първостепенния съд, въз основа на който контролирания съдебен състав е изградил фактическите си изводи.

Правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията на свидетелите очевидци на деянието - С.В., Г. П.и О.Й., поради тяхната непротиворечивост и еднопосочност. Липсват и основания за каквато и да било доза пристрастност, особено у двамата полицейски служители. Верни са изводите на първия съд за съхранен спомен от страна на св.В. и св.П., въпреки изтеклия дълъг период от време. Адекватно на ситуацията е дадена вяра на показанията на цитираните свидетели и относно причинената на автомобила щета, като в тази част заявеното от тях намира подкрепа в писмените доказателства от застрахователната преписка и в показанията на св.Домусчиева, които също логично първоинстанционният съд е съотнесъл с останалия доказателствен материал и договора за лизинг. Логична е загубата на част от спомените на двамата пътни полицаи като се изходи от обема и еднопиността на работата и най-вече отдалечеността на инцидента във времето.

Макар че св.С.В. е била другият участник в инцидента, не са налице основания за съмнение в безпристрастността ѝ, доколкото щетата по управлявания от нея автомобил е била поправена, а В. е заявила, че няма претенции към подсъдимия още в момент, непосредствено след извършване на инкриминираното деяние. С оглед на това настоящата инстанция, подобно на първата, кредитира и показанията на св.А.В., въпреки косвения им характер.

Относно обяснениятa на подсъдимия П., дадени пред първия съд, настоящият съдебен състав също отчете двойствената им правна природа - на гласно доказателствено средство и средство за реализиране правото на защита на подсъдимия. Това, от своя страна, налага същите да бъдат оценявани много внимателно, като се вземе предвид презумцията за невиновност, а с оглед факта, че подсъдимито лице е в най-висока степен заинтересован от изхода на процеса. С оглед кредитирането на показанията на свидетелите-очевидци, СРС логино е кредитирал обясненията на подсъдимия относно времето, мястото и извършването на инкриминираните деяния. Касателно тези обстоятелства същите кореспондират с обективираното от свидетелите, доколкото подсъдимият признава, макар и лаконично, че е използвал ругатни и в следствие на контакт между него и огледалото, последното се е счупило.

Въззивният състав, подобно на предходния, приема обясненията на подсъдимия П. в частта относно удар в бордюра и причинени повреди на собствения му автомобил за защитна версия, която се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Районният съд е направил подробен анализ на всяка една част от тезата на подсъдимото лице, като със задълбочени аргументи, които въззивният състав изцяло споделя, я е отхвърлил. Ето защо подробното обосноваване отново е ненужно.

При преценката за достоверност досежно заявеното от св.К.П., резонно долната инстанция се е спряла на изключително бликите му отношения с подсъдимия, логично можещо и водещо до подкрепа защитната теза. Правилно СРС ги е приел за изолирани и неподкрепени от други доказателствени източници.

Съдът в този му състав, подобно на предходния, кредитира като обосновано и обективно изготвено заключението на извършената в досъдебното производство оценителна експертиза.

Първият съд е дал вярна интерпретация и на писмените доказателства и доказателствени средства, които са безпротиворечиви по отношение на фактите от обхвата на чл.102 от НПК. Същите, преценени в съвкупност с гласните доказателствени средства и заключението на експертизата, са изцяло в подкрепа на обвинителната теза.

При описаните факти районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията на деянията, за които подсъдимият П. следва да понесе  наказателна отговорност.

Безспорно и според този съдебен състав подсъдимият К.П. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.

Непосредствен обект на първото деяние, за което е осъден П. са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху недвижими или както в случая - движими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им. Предмет на това престъпление може да бъде чужда движима или недвижима вещ, която се намира във фактическата власт на дееца или на друго лице. Повреждането от своя страна е такова изменение в субстанцията или структурата на вещта, което прави вещта временно или частично негодна за използване по предназначение. Категорично в случая бе установено, че на посочените в обвинителния акт време и място с поведението си подсъдимият е повредил противозаконно чужда движима вещ – ляво странично огледало на лек автомобил марка „Тойота” модел „Аурис” с рег. № ********, собственост на „С.Б.“ ЕООД, с което е направил огледалото неизползваемо.

Не може да бъде споделена тезата на защитата, че поради ниската стойност на предмета на престъплението - под една минимална работна заплата за страната, деянието следва да бъде определено като маловажен случай, съответно да бъде преквалифицирано в такова по чл.216, ал.4 от НК. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че в случая размерът на повредата не е единственият критерий при преценката за маловажност. При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на престъплението, при условията на чл.93, т.9 от НК и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението и фактическите данни досежно личността на автора на престъпното посегателство. Въззивният съд споделя изводите на първия, че в конкретния случай деянието на подсъдимия П. не се характеризира със занижена степен на обществена опасност,  като съображенията за това са следните: деянието е било извършено на публично място, по изключително демонстративен начин, съпроводен с отправяне на ругатни и обидни думи към св.В., като е предизвикало широк отзвук сред водачите на околните автомобили и дори намесата на полицейски патрул; повреденият детайл на автомобила е на стойност близка до тази на минималната работна заплата и е от съществено значение за безопасното управление на автомобила. При липсата на данни за състояло се по вина на св.В. ПТП, което да провокира агресията у подсъдимия, не може да се приеме, че подсъдимият е действал при афект, което да намали степента на обществена опасност на деянието му. В случая, съвкупната преценка на всяко едно от гореизброените обстоятелства изключва приемане на деяние с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид престъпления.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици а именно - повреждане на процесното странично огледало.

Настоящият въззивен състав също намира, че от обективна страна подсъдимият е осъществил и състава на престъплението „хулиганство“, за което СРП му е повдигнала обвинение.  От обективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК изисква извършване на непристойни действия, с които да се нарушава грубо обществения ред и да се демонстрира явно неуважение към обществото. Касае се за конкретно деяние, при което деецът демонстративно нарушава обществения ред чрез определено свое активно поведение, изразено в конкретни действия (най-често публично), като цели или най-малкото допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към обществото. На второ място е необходимо съответните действия сами по себе си грубо да нарушават обществения ред, т.е престъплението е резултатно такова, а съставомерния резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствие.

В задължителната за съдилищата тълкувателна практика (ППВС № 2 от 29.11.1974 г. по н.д. № 4/74 г.) се приема, че “непристойни действия” са онези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, които скандализиран обществото. “Грубо нарушение на обществения ред” ще е налице, когато деецът, чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения в обществото ред и морални норми. “Явно неуважение към обществото” е налице, когато деецът, чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността, като антиобществения характер на действията се съзнава и от други лица, на които са станали достояние. Именно тази демонстративна,  провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като  посегателство срещу установения обществен ред /вж. р.№492 от 22.10.1982г. по н.д.№ 512/82г. на II-ро н.о., Сб Н 1982, № 94, с.94/.

Настоящият съдебен състав, подобно на предходния, намира, че именно за такава демонстративна проява на дееца срещу обществения ред се касае в случая. Връзката между такъв тип непристойно действие (спиране на автомобила на платното за движение, последвано от излизане от него и демонстративно увреждане на чуждо имущество, съпроводено с отправяне на ругатни, обиди и нецензурни изрази на висок тон) ясно показва мотива на дееца П.. А този мотив именно е да се скандализира обществото, да се покаже явно неуважение и незачитане на установените порядки и морални норми за нормално и спокойно съжителстване на индивидите, но и да изяви себе си. Макар да не е от значение за съставомерността на деянието, показателно за мотива на дееца е и обстоятелството, че въпреки предизвиканото у околните възмущение и призивите им да се успокои, подсъдимият е продължил да вика до намесата на полицейския патрул. Правилен е извода на СРС и относно субективната страна касателно това престъпление, което е извършено също при пряк умисъл.

Първата инстанция е дала отговор и на въпроса относно възможността за съвместното извършване на престъпленията по чл.216, ал.1 от НК и чл.325 от НК, чийто мотиви, доколкото се споделят и от въззивния съд, няма основания да се преповтарят.

Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализация на наказанията за посочените престъпления, извършени от подсъдимия П..

Правилно по отношение престъплението по чл.216, ал.1 от НК, районният съд е определил наказанието, отчитайки като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието, добросъвестното му процесуално поведение, младата му възраст и относително ниска стойност на увреденото имущество. Резонно към отегчаващите вината обстоятелства долният съд е причислил проявеното с деянието остро незачитане на правилата на обществения ред, на личността и имуществото на други граждани, обстоятелствата по счупване на страничното огледало на превозното средство, докато в него се е намирал и водача на същото, както и подбудите за извършване на деянието, които се обхващат от хулиганския мотив.

Настоящата инстанция се солидаризира с преценката на първия съд относно размера на наказанието, определено при условията на чл.54 от НК, в размер близък до предвидения в закона минимум, а именно 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“. Според СГС наказанието е справедливо определено, с оглед липсата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или на едно изключително такова, които да наложат слизане на наказанието под предвидения в закона минимум.

По отношение на извършеното от подсъдимия П. престъпление с правна квалификация чл.325, ал.1 от НК, районният съд също законосъобразно е преценил посочените по-горе смекчаващи вината отговорността обстоятелства, свързани с личността на дееца, засягането на чуждо имущество, мотивите и подбудите му, както и фактът, че с последваща деянието законодателна промяна, хулиганството при управление на МПС, каквото се явява и настоящото е въздигнато като квалифициращ признак, което сочи на завишена степен на обществена опасност на извършеното. В този смисъл резонно районният съд е наложил по-тежкото по вид наказание – „Лишаване от свобода“, като е определил минималния му размер от 3 /три/ месеца. Законосъобразно първоинстанционният съд е наложил и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез залепяне на екземпляр от присъдата в общите части на жилищната сграда по постоянния адрес на подсъдимия.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършването на двете престъпления, за които са му повдигнати обвинения, не са налице материално-правните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

В пълно съответствие с разпоредбата на чл.23 от НК, първата инстанция е определила на подсъдимия за настоящите му престъпления едно общо наказание в размер равен на по-тежкото, а именно определеното за извършеното деяние по чл.216, ал.1 от НК - „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца. Законосъобразно към така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ е присъединено кумулативно наложеното за престъплението по чл.325, ал.1 от НК наказание „Обществено порицание“.

Настоящият съд възприема изцяло становището на контролирания, че определеното общо най-тежко наказание от 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ не следва да се изтърпява ефективно от подсъдимия, с оглед наличието на предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е бил осъждан към датата на деянието, определеното общо най-тежко наказание е в рамките на законоустановения предел и най-вече, срокът от 3 /три/ години ще бъде шанс на П. за поправяне и превъзпитание като освен това е съобразено с възрастта, и възможността му да полага труд или да се учи.

Ето защо въззивният съд е на мнение, че така определеното на подсъдимия наказание ще окаже съответно необходимите и заложени в чл.36 от НК правни ефекти не само върху личността му, но и върху другите членове на обществото, които следва да се въздържат от такъв род противоправни прояви. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимия в рамките на 3 /три/ години да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.

Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил в тежест на подсъдимия П. разноските по делото в общ размер от 122,90 лв. /сто двадесет и два лева и деветдесет стотинки/.

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие, че следва да бъде потвърден.

С оглед горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 26.06.2018г. по Н.О.Х.Д.№969/2018г. по описа на СРС, НО, 131-ви с-в.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1....................................

 

2....................................