РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Русе, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Силвия Павлова
Татяна Черкезова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500665 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
"А1 България" ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., р-н „И.“, ул. „К.“ № *, чрез адв. Х. М., от САК, е
обжалвало решение № 68 от 29.03.2024г. по гр.д. № 695/2023 г. на РС - Бяла, в
частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу ответника М. Ж. М.
за установяване дължимостта на претендираните неустойки - неустойка за
предсрочно прекратяване, неустойка за дадена отстъпка от цената на мобилно
устройство и отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, ведно със
законната лихва до окончателното им заплащане.Жалбоподателят счита
решението в обжалваните части за неправилно като необосновано и
незаконосъобразно. Моли въззивният съд да отмени решението в
обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да бъде
признато, че ответникът дължи сумите за неустойките по договора.
Претендира разноски.
Въззиваемият М. Ж. М., ЕГН**********, чрез особения представител
адв.М. Г., от АК-Б., е подал отговор на въззивната жалба, в който се излагат
съображения за нейната неоснователност.
След преценка на събраните доказателства и оплакванията в жалбата,
въззивният съд приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
По делото безспорно е установено, че между А1 България ЕАД /с
предишно наименование Мобилтел ЕАД/ и М. Ж. М. е бил сключен договор
№********* от 29.01.2020г. за електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане /таблет/. Същинските и конкретни клаузи, включително и при
неизпълнение, се съдържат в съответните приложения. С исковата молба е
представено Приложение №1 , с което са уговорени следните услуги с
тарифен план без ДДС за мобилна услуга A1Surf +359*********,в размер на
11.99 лв.Към цитирания договор ответника е закупил устройство на
изплащане- Таблет PrestigioWIZE 3437 4G 1GB/8GB Bla, с договор от
29.01.2020 г. и първоначална вноска в размер на 1.98 лв. и 23 последващи
равни месечно вноски в същия размер съгласно погасителен план.Предаването
на вещта от продавача на купувача е удостоверено с приемо-предавателен
протокол към договора. Срокът на договора е 23 месеца, считано от датата на
подписването.Ответникът не е заплатил възникналите си задължения в
сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България" ЕАД и е
натрупал просрочени задължения за период повече от 124 дни. Договорът е
прекратен поради неплащане, като е начислена неустойка в размер на
203,86лв.
От приложеното ч.гр.д.№462/23г. по описа на РС-Бяла се установява, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М. Ж. М., ЕГН
********** е издадена заповед №172 от 19.06.2023г. за заплащане на сумата
253,07лв. представляваща главница за периода от 12.06.2020г. до 28.07.2020г. ,
ведно със законната лихва считано от 16.06.2023г. до изплащане на вземането,
сумата 74,16лв., представляваща мораторна лихна за периода от 12.06.2020г.
до 15.06.2023г., както и държавна такса в размер на 25лв. и 480лв. адвокатско
възнаграждение.Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което на заявителя е указано правото му в месечен срок да предяви
вземането си по заповедта,който в законоустановения срок и на основание чл.
415 във вр. с чл. 422 ГПК е предявил иск за установяване на вземането и е
образувано гр.д.№695/23г. по описа на РС-Бяла.С решението по делото е
признато за установено че М. Ж. М. с ЕГН ********** дължи на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата в размер
на 49.21лв, представляваща главница, дължима по Договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
М6203225, като част от рамков Договор, идентифициран с уникален номер
*********, ведно със законна лихва,считано от 16.06.2023 г. до изплащане на
2
вземането,както и сумата в размер на 14.30лв представляваща лихва за
забава,начислена за периода от 28.06.2020г. до 01.06.2023г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
462/2023г. по описа на БРС.С решението е отхвърлен иска на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. Ж. М., ЕГН********** да
се признае за установено съществуване на вземането за сумата в размер на
203.86лв., представляваща начислени неустойки по Договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
М6203225,както и за сумата в размер на 59.86лв., представляваща лихви за
забава,начислени върху договорните неустойки за периода 09.07.2020г. -
01.06.2023г.Решението е обжалвано в отхвърлителната част.За да отхвърли
претенциите в тази част първоинстанционният съд е приел, че клаузите за
неустойка имат неравноправен характер.
Въззивният съд намира, че в обжалваната част решението е
правилно.Правилна се явява преценката на районния съд относно критериите
за нищожност на неустойката като накърняваща добрите нрави. Съгласно чл.
92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Безспорно е прието както в теорията, така и в практиката, че
неустойката притежава обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Когато тя е уговорена извън същите, е налице накърняване на добрите нрави.
В настоящия случай, в договора е предвидено, че при прекратяване по вина на
потребителя, същият следва да заплати на търговеца неустойка, съдържаща
няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на
договора, но не повече от три; отстъпката от абонаментния план; отстъпката
от цената на закупени или предоставени на абоната устройства, съответстваща
на оставащия срок на ползване по съответния абонаментен план.Подобна
уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва.
Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно
договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано
дружеството да заплати неустойка. Договорът, както и представеното
Приложение №1, са бланкови. Съдържанието им не е предварително
договорено между страните и потребителят обективно не е имало възможност
да влияе върху техните разпоредби /напр.да откаже клаузата за неустойка или
същата да бъде в по-нисък размер/, т.е. клаузите им не са индивидуално
уговорени. Това налага извод, че търговецът се е възползвал от положението
на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата
и задълженията, които всяка от страните ще поеме. Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че неравноправния характер на клаузите
за неустойка се извлича и от обстоятелството, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя е предвидено последният да
дължи освен уговорените неустойки за предсрочното му прекратяване, и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове
и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия
3
срок на ползване по съответния абонамент, т.е. за едно и също неизпълнение
са предвидени различни и едновременно дължими санкции, с което се
надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5
от ЗЗП.
По изложените съображения въззивният съд намира, че в обжалваната
част, в която е прието, че клаузите за неустойка са нищожни, решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 29.03.2024г. на Беленския районен
съд, постановено по гр.д. № 695/2023 г. по описа на БРС в частта, с която е
отхвърлен иска да се признае за установено, че М. Ж. М., ЕГН **********,
дължи на "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, сумата 203,86лв. начислени неустойки по Договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер М6203225, като част от рамков Договор идентифициран с
уникален номер *********,както и сумата в размер на 59.86лв.,
представляваща лихви за забава върху договорните неустойки за периода
09.07.2020г. - 01.06.2023г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4