Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIII въззивен
състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН
М.
мл. съдия КРИСТИНА
ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Гергана Христова и участието
на прокурора Росица Чернева, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 1153 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 402137 от 08.05.2018 г., постановена по НОХД
№ 1366/2013 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 102 състав, подсъдимият Ж.В.Р.
е признат за виновен в това, че на 10.06.2012 г., в гр. Банкя, на пътека, находяща се до
къща на ул. „***, е отнел чужди движими вещи – пари, на обща стойност 260 лв.,
от владението на Р.Р.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – нападнал в гръб пострадалия и го хванал за шията, като
започнал да го души, след което бръкнал в задния десен джоб на дънките Р.Р.М. и
отнел инкриминираната сума – престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 4 (четири) месеца, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено за срок от 3 (три)
години.
С присъдата, съдът, на основание
чл. 25 вр. чл. 23 НК, е определил едно общо най-тежко наказание измежду
наложените на подсъдимия Ж.В.Р. по НОХД № 18290/2012 г. по описа
на СPC, НО, 8 състав и НОХД № 1366/2013
г. на CPC, НО, 102 състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца. На
основание чл. 25 ал. 4 НК, изпълнението на така определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ от четири месеца, е било отложено за срок от
три години.
На основание чл. 25, ал. 3 НК, от
така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ от четири
месеца, е приспаднато времето, през което подсъдимият Ж.В.Р. е изтърпявал наказание „пробация“ по така
групираните присъди, считано от 20.11.2012 г.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените в
хода на делото разноски, в размер на 266,14 лв., както и сумата от 5 лв. за
служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист.
Срещу
присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила въззивна
жалба, с вх. № 1033327 от 11.05.2018 г., от адв. В.М. - защитник на подсъдимия Ж.В.Р., в която се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Посочва се, че първостепенният съд е постановил
присъдата при неправилна оценка на събраните доказателства. Иска се
първоинстанционният акт да бъде отменен и подсъдимият Р. да бъде признат за
невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал.
1 НК.
В закрито заседание на 27.04.2021 г. въззивният съд,
по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във
въззивната инстанция.
В откритите съдебни заседания по решаване на делото,
бе проведено съдебно следствие, в което беше проведен разпит на подсъдимия Ж.В.Р.
и на свидетеля Р.Р.М..
Пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. П.Б. излага съображения, че
присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
подсъдимият не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди,
че показанията на всички разпитани пред районния съд свидетели подкрепят
обясненията на подсъдимия, и са в разрез с изложеното от свидетеля Р.М., чиито
показания са противоречиви и непоследователни, поради което и съдът не следва
да ги кредитира. В заключение, моли присъдата на първостепенния съд да бъде
отменена, а подсъдимият да бъде оправдан.
Представителят на Софийска
градска прокуратура счита, че в хода на първоинстанционното производство
правилно е изяснена фактическата обстановка по делото, като са събрани всички
относими за разкриване на обективната истина доказателства. Според държавното
обвинение последните са били подложени на задълбочен, внимателен и обективен
анализ, в резултат на който правилно първостепенният съд е достигнал до извод,
че подсъдимият Р. е извършил престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. По отношение на
показанията на свидетеля М. се сочи, че последният е разпитван четири пъти в
хода на наказателното производство, като във всички дадени от него показания
пострадалият по един и същи начин описва механизма на извършеното деяния, вида
на употребената спрямо него принуда, както и начина на отнемане на
инкриминираната сума. В този смисъл се излага, че в показанията на свидетеля М.
не се съдържат вътрешни противоречия, и тези гласни доказателства следва да се
кредитират като логически последователни и непротиворечиви. Твърди се още, че
показанията на свидетеля М. се потвърждават и от гласните доказателства събрани
чрез разпита на свидетелите А.Д., Н.Н.и С.П.. Относно наведените твърдения, че
свидетелят М. се е намирал в състояние на алкохолно опиване, се поддържа, че по
делото е изготвена СПЕ, съгласно която Р.М. притежава свидетелска годност, като
е имал възможност правилно да възприема фактите и обективната действителност,
съответно да дава достоверни показания, което се потвърждавало и от част от
разпитаните по делото свидетели, сред които свидетелят Петрунов. Застъпва се
становището, че дадените от подсъдимия обяснения, че не е употребил сила спрямо
пострадалия, а последният доброволно му е предал инкриминираната парична сума,
се явява защитна версия, която се оборва от наличните по делото доказателства,
поради което обясненията му следва да се ценят като средство за защита. По
изложените съображения се моли атакуваният акт да бъде потвърден.
В последната си дума подсъдимият Ж.В.Р. заявява, че не е извършил процесния грабеж и моли да бъде оправдан.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от
първостепенния съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал и
след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на
атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за
нейната отмяна или изменение.
В производството пред първоинстанционния съд правилно
е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на
деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото
доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства и експертно заключение. Събраните доказателствени източници са били обсъдени
поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и
съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди
това са съпоставени и с останалата доказателствена маса. Въззивният съдебен
състав приема за установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната
присъда, а именно:
Подсъдимият Ж.В.Р. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, със средно образование, трудово ангажиран, живущ ***, ЕГН **********.
Свидетелят А.Д.притежавал къща, с
прилежащ към нея двор, находяща се на адрес в гр. Банкя, ул. „***. В двора на къщата
на свидетеля А.Д.често се събирали приятели на неговия син – свидетеля Д.Д..
На 09.06.2012 г., свидетелят Р.М.,
заедно с подсъдимия Р., свидетеля Д.Д.и други техни приятели, се намирали в
двора на къщата на свидетеля А.Д., като свидетелят М. оставил банкнота от 50.00
(петдесет) лева, за да бъде закупен алкохол за следващото събиране, което щяло
да бъде на следващата вечер (10.06.2012 г.).
На 10.06.2012 г. в двора на
въпросния имот се състояло събиране, на което присъствали свидетелят Д.Д., подсъдимият
Ж.Р., свидетелят Р.М., и свидетелят Б.П..
По време на „купона” свидетелят М.
попитал подсъдимия Р. какво е станало с
банкнотата от 50.00 (петдесет) лева, която бил оставил предната вечер
(09.06.2012 г.), на което подсъдимият Р. отговорил, че е останала в дома му,
който се намирал в същото населено място - гр. Банкя, като поканил свидетеля М.
да го придружи до жилището му в гр. Банкя, за да му върне парите.
Свидетелят М. и подсъдимият Р.
напуснали заедно дома (двора) на свидетеля А.Д.и тръгнали по пътека, по която
се излизало на главния път в гр. Банкя, като свидетеля М. вървял напред, а след
него вървял подсъдимият, като навън вече било тъмно.
След като се отдалечили от дома
на свидетеля А.Д., докато вървяли по пътеката, подсъдимият Р. хванал с едната
си ръка през гърлото свидетеля М. и същевременно бръкнал с другата си ръка в
задния десен джоб на панталона (дънки) на свидетеля, и извадил от там портфейла
на свидетеля М., в който имало банкноти, на обща стойност от 280.00 (двеста и
осемдесет) лева.
След като взел намиращите се в
портфейла на свидетеля М. банкноти, подсъдимият Р. върнал на свидетеля М.
портфейла и дал на последния банкнота от 20.00 (двадесет) лева, за да си вземе
такси и да се прибере.
Около 22:00 часа на 10.06.2012 г.
свидетелят М. се обадил по телефона на свидетеля А.Д.и му разказал за
инцидента, като го помолил да потърси по пътеката, която водела от дома му към
главния път на гр. Банкя, слънчевите му очила, които били изпаднали от главата
му по времето, когато подсъдимият Р. му взел парите.
Тъй като било тъмно навън, свидетелят
А.Д.взел едно фенерче и тръгнал по пътеката, за да потърси очилата на свидетеля
М., като на около 30-40 м. по въпросната пътека свидетелят А.Д.намерил
слънчевите очила на свидетеля М..
За инцидента свидетелят М. подал
сигнал в полицията.
На 04.07.2012 г. подсъдимият Р.
предал доброволно на свидетеля П., на длъжност „младши разузнавач” към 09
РУП-СДВР в гр. Банкя, една банкнота от 100.00 (сто) лева с номер „АВ 7382044”,
като това действие е било оформено в протокол за доброволно предаване, в който подсъдимият Р. посочил, че
предадената от него банкнота, е запечатана в хартиен, бял плик.
Изготвената в
хода на първоинстанционното производство съдебно-психиатрична експертиза на свидетеля
Р.Р.М. установява, че при последния не е налице същинско психично
заболяване-психоза, което може да се приравни към разстройство на съзнанието по
смисъла на закона. Вещото
лице е посочило, че при свидетеля Р.М. няма данни за дисхармонична личностова
структура, тоест за личностово разстройство /психопатия/, като в интелектуално
отношение последният се е развивал правилно, интелектът му е в границите на
нормата за възрастта, образованието и социалния опит, тоест при него не се
касае за вроден или придобит интелектуален дефицит – олигофрения или деменция. Според експертното становище към момента на деянието
свидетелят М. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. От
заключението става ясно, че това състояние не е психоза, липсват качествени
промени на съзнанието, не е нарушена ориентацията към околната среда, както и
че няма промени във възприятно-представни разстройства. Отсъстват данни за
патологично алкохолно опиване, като приетото количество марихуана и кокаин не
са довели до интоксикация, която да нарушава възприятно-представната му
дейност. Според заключението при свидетеля М. липсват данни за наличие на
състояние, което може да се приравни към продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието по см. на чл. 33 НК. Вещото лице е изразило становище, че
свидетелят притежава възможност правилно да възприема фактите и обстоятелствата
свързани с конкретния случай и може да дава свидетелски показания за тях, ако
желае. При разпита
си в съдебно заседание вещото лице е изложило, че свидетелят М. притежава
свидетелска годност и той не страда от психическо заболяване, което да е пречка
да свидетелства. Експертът е посочил, че макар от данните по делото да се установява,
че свидетелят М. е бил с алкохолно опиване и е приел психоактивни вещества,
последните не са довели до изменение на възприятията и до психическа негодност.
Вещото лице е заявило, че лицето е било повлияно от тях, но степента на опиване
и употребените наркотици не са нарушили ориентацията му, не е настъпила
интоксикация, няма промяна във възприятията му, и същият е бил наясно със
случващото се. Според д-р Р.К.алкохолът е повлиял, но не до степен свидетелят
да не е наясно със случващото се, а когато наркотикът не е психотропен не
нарушава неговите възприятия. Вещото лице
е изразило становище, че е възможно възприятията да бъдат по-забавени, но качествено не са
нарушени, като не е установено качествено изменение, и свидетелят може да
депозира свидетелски показания.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: обясненията на
подсъдимия – частично, показанията на свидетелите Р.Р.М. – (включително
в частта, приобщена от д.п), Н.Н.и С.П., А.Д.- (включително
в частта, приобщена от д.п. и тези дадени пред друг състав на първоистанционния
съд), Д.Д.– частично, Б.П. (включително тези дадени пред друг състав на
първоистанционния съд) - частично, заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приети по делото: протокол за доброволно предаване от 04.07.2012 г., и
справка за съдимост.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без
съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Всички доказателствени източници, събрани и проверени в хода
на делото, установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка, така
както е възприета от първоинстанционния
съд.
При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подсъдимия Р., контролираният
съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо
значение са данните от показанията на пострадалия Р.М., показанията на
свидетелите А.Д., Н.Н.и С.П., протокола за
доброволно предаване от 04.07.2012 г., и заключението на изготвената по делото
експертиза.
Показанията на свидетеля Р.М., дадени на досъдебното
производство на 21.09.2012 г., са приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд поради липсата
на спомен за определени обстоятелства. Свидетелят поддържа казаното на досъдебното
производство относно обстоятелствата, че на инкриминираните дата, място и час
подсъдимият Р. е употребил спрямо него принуда под формата на сила, като го е нападнал
в гръб, хванал го е за гушата и е започнал да го души, като го е свалил на земята,
след което е отнел намиращата се в него парична сума от 260 лв., която
пострадалият е държал в портфейла в задния му десен джоб.
Пред въззивния съд бе проведен повторен разпит на
свидетеля М. поради необходимостта от изясняване на определени обстоятелства от
значение за разкриване на обективната истина. При обсъждане достоверността на показанията на
свидетеля М., въззивният съд, подобно на първоинстанционния, не констатира
каквито и да е било противоречия в заявеното от него в досъдебната фаза на
процеса и в разпитите в съдебно заседание пред първата и въззивната инстанция. Противно на изложеното от защитата, в показанията на пострадалото
лице, дадени в двете фази на процеса, не се съдържат никакви разминавания,
напротив показанията му са абсолютно еднопосочни и последователни в описанието
на процесните събития и тяхната хронология, вътрешно непротиворечиви и житейски
логични.
Предвид гореизложеното и доколкото досежно
обстоятелството извършил ли е подсъдимият Р. на процесните дата и място
вмененото му с обвинението престъпление,
показанията на свидетеля М. са безпротиворечиви и в унисон с останалата
доказателствена съвкупност по делото, въззивният съд счита, че правилно в
основата на фактическите изводи първоинстанционният съд е поставил показанията
на този свидетел, който свидетелства незаинтересовано и безпристрастно. Свидетелят
М. е очевидец на инкриминираното деяние и е възприел непосредствено действията
на подсъдимия. Настоящият съдебен състав, подобно на първия съд, изцяло кредитира показанията на пострадалото лице
като обективни, безпристрастни и логически последователни. Показанията му са с характер на реално преживяване и излагат точно
и конкретно обстоятелствата около инцидента, които описва изчерпателно. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени
материали, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с останалите
доказателства обуслови крайния извод за тяхната достоверност. В тази връзка
съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото
производство, свидетелят дава подробни и прецизни показания, които се отличават
с житейска достоверност и убедителност. Свидетелят подробно описва механизма на
деянието, извършено от подсъдимия Р., като показанията му съдържат детайлни
сведения за времето и мястото на
извършване на престъплението, както и съществени за съставомерността му факти като вида на упражнената принуда, начина на отнемане на вещта,
видът и стойността й. Показанията на свидетеля М.,
както правилно е посочил и първият съд, са източник на информация и относно
повода за събирането в дома на свидетеля А.Д., оставената от пострадалия на
предходния ден банкнота от 50 лв., вземането й от страна на подсъдимия Р.,
тръгването на пострадалия, заедно с подсъдимия от къщата на свидетеля А.Д.,
причината, поради която са се насочили към дома на подсъдимия за връщането на
сумата от 50 лв., оставена от М., конкретните действия на подсъдимия по
отнемане на инкриминираната парична сума и употребената спрямо пострадалия
принуда, оставената сума от 20 лв. от подсъдимия на пострадалия и
предназначението й да бъде използвана за прибирането на пострадалото лице с
такси, обаждането от страна на свидетеля М. към свидетеля А.Д.и споделеното му
за случилото се, съобщеното му от свидетеля А.Д.за намерените собствени на
пострадалия слънчеви очила на процесната пътека до къщата на свидетеля А.Д., проведените
телефонни разговори със свидетелите Д.Д.и И.В., както и относно подаването на
сигнал от пострадалия до РПУ в гр. Банкя за инцидента. Съдът кредитира
показанията на свидетеля относно тези факти като достоверни и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал. В обобщение прецизният
анализ на тези гласни доказателствени материали и съпоставката им с останалите
доказателства обуслови крайния извод за тяхната достоверност.
Описаната фактическа обстановка от свидетеля Р.М. се
подкрепя и от показанията на свидетелите Н.Н.и С.П.. От показанията на свидетелите
се установява, че същите към датата на инкриминираното деяние са били
оперативни работници в криминалната полиция в гр. Банкя, в която връзка въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че доколкото тези свидетели не са
осъществявали и не е им е било възлагано извършването на действия по разследването,
и съответно не са от категорията на лицата по чл. 118, ал. 1 НПК, то не
съществува пречка те да бъдат свидетели в процеса и техните показания да бъдат
анализирани и ценени съвкупно с останалите доказателства по делото. Свидетелите
Н.Н.и С.П., след предявяване на протокола за доброволно предаване от 04.07.2012
г., обяснение от същата дата, и докладна записка от 10.07.2012 г. заявяват, че
подсъдимият е лице известно на органите на реда в гр. Банкя, че е бил част от
компания, също позната на полицейските служители, че пострадалият М. през лятото
на 2012 г. е дошъл в полицейското управление в гр. Банкя с оплакване, че е
имало събиране в къщата на свидетеля Д., на което е възникнал някакъв спор
относно парични средства, както и че когато пострадалият М. е напуснал
събирането, подсъдимият го е последвал, като е упражнил спрямо него принуда и му
е взел наличните в него пари. Доколкото заявеното от свидетелите Н.Н.и С.П. подкрепя
изложеното от пострадалия, съдът дава вяра на показанията на
свидетелите относно тези факти като достоверни и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Показанията на свидетеля М. се потвърждават изцяло и
от приетия по делото протокол за доброволно предаване от 04.07.2012 г., от
който се установява, че подсъдимият е предал доброволно на органите на реда парична
сума, в размер на 100 лв. В действителност следва да се посочи, че в протокола
за доброволно предаване не е отразено основанието за предаване на въпросната
сума, което съобразено наред и с обстоятелството, че поначало протоколът за
доброволно предаване няма характер на писмено доказателство средство, а
единствено служи като разписка, която отразява фактическо действие по предаване
на определена вещ /в случая парична сума/, то съдът не може само на база на
него да изведе извод, че предадената доброволно от подсъдимия парична сума от
100 лв., е част от инкриминираната такава, в общ размер на 260 лв. Доколкото
обаче данни за установяване принадлежността на доброволно предадената от
подсъдимия сума от 100 лв. към общата такава от 260 лв., предмет на престъпното
посегателство, и конкретният й размер, се съдържат в показанията на свидетелите
Н.Н.и С.П., и с оглед на това, че показанията на последните са в пълен синхрон
с заявеното от пострадалото лице, то въззивният съд счита, че сумата от 100
лв., предмет на протокола за доброволно предаване от 04.07.2012 г., е част от
инкриминираната такава, в размер на 260 лв., и е изводимо, че тя е свързана с разглежданото
престъпно деяние.
Свидетелят А.Д.не е очевидец на
процесното деяние, но съдът кредитира показанията му, доколкото същите са
източник на информация относно споделеното му чрез телефонно обаждане от
пострадалия М. за това, че на инкриминираните дата, час и място подсъдимият Р. го
е нападнал и е взел намиращата се в него парична сума от 260 лв., като в
резултат от употребената спрямо него принуда, слънчевите очила на пострадалия
са паднали на пътеката, находяща се до къщата на свидетеля Д., както и относно
намирането на последните от страна на А.Д.на въпросната пътека. Доколкото
показанията на свидетеля А.Д.са съответни на заявеното от пострадалия М.
относно насилствените действия на подсъдимия спрямо пострадалия, изразяващи се
в нападенето му в гръб, хващането му за шията и отнемането на сумата от 260 лв.
от портфейла в задния десен джоб на М., както и относно това, че по време на употребената
сила слънчевите очила на пострадалия са паднали, съдът дава вяра на показанията
на свидетеля Д. за тези факти.
С показанията си свидетелят Д.Д.не
допринася за установяване на главния факт в производството, но съдът цени
неговите показания в частта, в която споделя за събирането в дома на неговия
баща – свидетеля А.Д.на инкриминираната дата, лицата, които са се намирали там,
сред които пострадалият М. и подсъдимият Р., съобщеното му от пострадалия М. за
наличието на „кавга“ с подсъдимия, както и относно получено обаждане от
пострадалия с оплакване, че му е отнета някаква сума. В останалата си част показанията на свидетеля Д.Д.касателно
конкретния повод за събирането в къщата на баща му – свидетеля А.Д., произхода
на средствата, с които е разполагал пострадалият М. и причината за почерпката
от страна на последния на присъстващите на сбирката на инкриминирания ден и предхождащите
и последващите го такива, не съдействат за изясняване на обективната истина,
поради което и съдът не изведе фактическите си констатации върху тях.
Преценявайки съвкупно доказателствения
материал по делото, съдът прие за недостоверни показанията на свидетеля И.В., в
които заявява за споделеното му в телефонно обаждане от пострадалия, че последният
е имал проблеми с „някакви хора от Хаджи Димитър, които щели да го бият“, както
и за това, че Р.М. доброволно е предал инкриминираната сума на подсъдимия Р.,
за да може същият да му помогне, като го „отърве“ от въпросните лица от Хаджи
Димитър. Свидетелят излага, че пострадалият му е съобщил по време на телефонен
разговор, че се е разбрал с подсъдимия Р. да си даде последните пари, за да не
го „бият“, а подсъдимият да даде парите на лицата от Хаджи Димитър, че е
направил голяма грешка, както и че е дал парите си по своя воля. Съдът не дава
вяра на показания на свидетеля И.В. като счете, че правдивата картина на
обстоятелствата е обрисувана от свидетеля Р.М., а и показанията на свидетеля И.В.
не се подкрепят от останалата доказателствена маса по делото.
Показанията на свидетеля Б.П. не
съдействат за изясняване на главния факт в производството, но съдът цени
неговите показания досежно съдържащата се в тях информация за събирането в
процесния ден в къщата на свидетеля А.Д., присъстващите там лица, сред които
пострадалият и подсъдимият, както и относно съвместното напускане на сбирката
от пострадалия и подсъдимия. В останалата си част показанията на свидетеля Б.П.,
подобно на тези на свидетеля Д.Д.относно произхода на паричните средства, с
които пострадалият е разполагал, и с които е черпил присъстващите на сбирките в
дома на свидетеля А.Д.лица не са от значение за установяване на главния факт в
производството, а именно употребил ли е подсъдимият принуда спрямо пострадалия,
която да му е послужила за отнемане на процесната парична сума, поради което и
съдът не кредитира.
Законодателното разрешение,
включващо задължение да се постанови присъда след анализ на всички събрани
доказателства, изисква съдът да извърши прецизна и правдива оценка на
обясненията на подсъдимия. В наказателния процес обясненията имат специфична
функция - от една страна те са средство за защита на привлечения към углавна
отговорност деец, а от друга са доказателствено средство - източник на факти,
изхождащи от лице, стоящо най-близо до изследваните обстоятелства. Доколкото
подсъдимият е най-силно заинтересован от благоприятен за него изход на делото,
обясненията му следва да бъдат преценени внимателно, на плоскостта на
собствената им логическа непротиворечивост и при съпоставката им с останалия
събран доказателствен материал. Твърденията на подсъдимия са, че не е заплашвал
пострадалия, не му е искал пари, не е имало душене нито насилствени допири, а
единствено е избутал пострадалия и му заявил „Стой сега тука! Изчакай да видиш
на кой си взел парите, за да видиш, че нещата не се правят така.“, за да се
обади на „момчетата от залата“, с които тренирал на „Герена“, тъй като съсед -
пенсионер на едно от тях бил излъган от пострадалия с „ало-измама“, и същото
това момче съобщил на подсъдимия да му се обади като види пострадалия, както и
че М. доброволно е извадил наличните си пари, оставил за себе си 20 лв., а
другата сума му предал и казал, че грешката е негова. Обясненията на подсъдимия
са, че пострадалият сам е извадил портфейла си, като е „изхвърлил“ сума пари, а
останалата парична сума запазил, за да се прибере с такси, и че инкриминираната
сума дал на подсъдимия, за да не звъни последния на момчетата от „Герена“,
съседи на измамения пенсионер. В обясненията си подсъдимият излага също, че
паричната сума от 100 лв., предадена доброволно с протокола за доброволно
предаване от 04.07.2012 г., е предоставена от него, тъй като след като е
разказал за случилото се в районното управление в гр. Банкя, полицаите са му
казали да върне парите, които са останали у него, за да се свържат с измамения
и да му предоставят каквото е останало, както и че е дал сумата, за да се
допълни тя към сумата, която пострадалият сам бил „изхвърлил“. Обясненията на
подсъдимия, с които заявява, че не е употребил принуда спрямо пострадалия,
както и че инкриминираната парична сума му е била предадена доброволно от
свидетеля М., за да не повика подсъдимият момчетата, които били съседи на
измаменото от пострадалия лице, съдът не кредитира, доколкото същите са в
противоречие с гласните доказателства събрани чрез разпита на свидетелите Р.М., А.Д., Н.Н.и
С.П.. Твърденията му, от една страна, са абстрактни, непоследователни, житейски
нелогични, съдържат неясноти и противоречия, а от друга, не намират опора в събрания
доказателствен материал и не се подкрепят от други достоверни доказателства и
доказателствени средства.
На изготвената експертиза съдът даде вяра, като
прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има отношение към предмета на
доказване по делото.
Писмените
доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са относими към
главния факт на доказване в производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка и след
прецизен анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира от
правна страна, че заключението на районния съд, че подсъдимият Ж.В.Р. е извършил престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, е обосновано и законово
издържано. Правните изводи на съда са съобразени с
доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
Изводите на СРС, че обвинението, повдигнато срещу подсъдимия за извършено
престъпление по чл. 198,
ал. 1 НК е доказано по несъмнен начин, са
обосновани и законосъобразни, почиват на вярна интерпретация на доказателствата
по делото, направени са след събиране и проверка на всички възможни
доказателства, които са обсъдени логично и не са изопачени.
В съответствие с
материалния закон, СРС правилно е изяснил от обективна страна, че подсъдимият Ж.В.Р. на инкриминираните дата, час и място e отнел чужди движими вещи – пари, на обща стойност 260 лв., от владението на пострадалия Р.Р.М. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – нападнал в гръб пострадалия и го хванал за шията, като започнал да го души,
след което бръкнал в задния десен джоб на Р.Р.М. и отнел паричната сума.
Непосредственият обект на престъплението „грабеж“ е
комплексен. От една страна се засягат обществените отношения, гарантиращи
неприкосновеността на човешката личност. Наред с това се накърняват и
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
правото на собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.
Грабежът е съставно престъпление и неговото
изпълнително деяние включва два взаимно свързани акта, осъществени въз основа
на едно решение на дееца и насочени към постигането на една и съща цел, а
именно – използването на принуда –
физическа и/или психическа, т.е. сила или заплашване, както и отнемане на чужда
движима вещ. Престъплението грабеж инкорпорира съставите на престъпленията
принуда по чл. 143 НК и кражба по чл. 194, ал. 1 НК. Между посочените два акта
на престъплението има функционална връзка, като използваната принуда е метод за
сломяване, парализиране на съпротивата на владелеца и така за създаване на
условия за отнемането на вещта. Последното трябва да съвпада по време с
упражняваната принуда или да следва веднага след нея. В случая безспорно се
установи, че подсъдимият Р. е упражнил принуда под формата на сила способстваща за отнемането на инкриминираната вещ, като
е нападнал в гръб
пострадалия М., хванал го е за шията, и е започнал да го души, след което е бръкнал
в задния десен джоб на Р.Р.М. и отнел инкриминираната сума, в размер на 260 лв. По този начин подсъдимият е сломил съпротивата на
жертвата, след което е взел носената от свидетеля М. в портфейла си в задния си
десен джоб парична сума. Така отнемайки паричната сума от свидетеля М. посредством приложената сила, подсъдимият
Р. е прекъснал упражняваната от владелеца фактическа власт
върху нея и е установил своя върху предмета на престъпното посегателство. Упражнената
принуда е била насочена към сломяване съпротивата на пострадалия и улесняване
отнемането на инкриминираната вещ, като между използването й и отнемането на
предмета на посегателството е налице функционална връзка - принудата е
упражнена преди отнемането на вещта и за да се постигне престъпният резултат. С напускането на местопрестъплението Р. е придобил
възможност безпрепятствено да се разпорежда с чуждите движими вещи.
Безспорно, предметът на престъплението – парична сума
от 260 лв., са чужди за дееца движими вещи, за отнемането на които подсъдимият Р.
не е получил съгласие или разрешение от собственика й – свидетелят Р.М.. Обясненията
на подсъдимия в насока, че процесната парична сума доброволно му е била
предадена от свидетеля М. не разколебават този извод, доколкото същите се
явяват изолирани от останалата доказателствена маса по делото и не се подкрепят
от други достоверни доказателства и доказателствени средства.
Грабежът е типично резултатно престъпление, което се
счита довършено, когато движимата вещ, предмет на посегателството, премине във
фактическата власт на дееца, тоест когато деецът прекъсне досегашното владение
върху вещта и установи свое владение, без да е необходимо да е установено
дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се разпореди
със същата, като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й. В
настоящия случай като е отнел противозаконно, без съгласието или разрешението
чуждите движими вещи – парична сума, на обща стойност 260 лв., от владението на
свидетеля Р.М., подсъдимият Р. е прекъснал упражняваната от владелеца върху вещите
фактическа власт и е установил своя такава върху предмета на престъплението.
От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия Р. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 НК. В конкретния случай деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко е желаел
това. В настоящата хипотеза подсъдимият е съзнавал, че вещите,
предмет на престъпното посегателство са чужди, че се намират във владението на друго лице, както и че това друго лице
не е съгласно да му бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез
употребата на принуда, че с действията си лишава от фактическа власт върху вещите досегашния им
владелец – свидетеля Р.М., както и че ще установи своя фактическа власт върху тях.
Деецът е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си
и е искал настъпването тъкмо на тези последици – да установи трайна фактическа
власт върху вещта, предмет на престъплението. От субективна страна е налице и специфичното за този вид престъпни посегателства присвоително намерение
– за противозаконно присвояване на предмета на престъплението. То също е
намерило своя обективен израз в действията на подсъдимия, който е искал след
деянието да се разпорежда с предмета в свой интерес.
С оглед гореизложеното, правилни са формираните правни
изводи на районния съд, че подсъдимият Ж.В.Р. е извършил престъпление по чл. 198,
ал. 1 НК, по което именно следва да бъде признат за виновен.
На следващо място
въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
За престъплението по чл. 198, ал. 1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години.
Настоящата инстанция намира, че при индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия Р.,
като смекчаващи отговорността обстоятелства, районният съд
законосъобразно е преценил чистото съдебно минало на подсъдимия, младата
възраст на дееца, ниската стойност на отнетото, възстановяването на част от
инкриминирата парична сума, както и продължителността на наказателното
производство. Допълнително на свой ред съдът констатира като смекчаващи
отговорността обстоятелства инцидентния характер на извършеното, а също и дългия период
изминал от извършване на престъплението. Верен е изводът
на първия съд, че продължителността
на наказателното производство и дългия период изминал от извършване на
престъплението следва да се цени като
изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Правилно са отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че пострадалият е нападнат изненадващо в гръб,
както и фактът, че упражнената спрямо него принуда е осъществена в тъмната част
на денонощието.
Като анализира изложените обстоятелства с оглед относителната тежест на всяко едно и в
тяхната съвкупност, и при съблюдаване целите на наказанието по чл. 36 НК, отчитайки, както правилно е
отбелязал и контролираният съд, като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство продължителността на наказателното производство и
дългия период изминал от извършване на престъплението, съобразявайки наред с това и
необремененото съдебно минало на подсъдимия, въззивната инстанция споделя
извода на първостепенния съд, че в процесния случай наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В този смисъл законосъобразно и
предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства районният съд е
наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири)
месеца. Определеният от СРС размер на наказанието изцяло
съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 НК, като с наложеното
наказание в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и
предупредително върху подсъдимия и наред с това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще
се даде възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивиран от едно ненужно тежко наказание. Наложеното от районния съд наказание е справедливо, като настоящият съдебен състав намира, че
последното ще съдейства за постигане целите както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия. Въззивният
съд подобно на първоинстанционния счете, че приложението
на чл. 66, ал. 1 НК в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия и
не се налага откъсването му от нормалната му социална и семейна среда. В този смисъл законосъобразно районният съд е отложил
изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Законосъобразна е и преценката на контролирания съд,
че са налице основанията на чл. 23 вр. чл. 25 НК да бъде извършено групиране на
наказанията наложени на подсъдимия Р. по НОХД № 18290/2012 г. на СPC и по настоящото НОХД № 1366/2013 г.
по описа на СРС, НО, 102 състав, тъй като деянията по НОХД № 18290/2012 г. на СPC и по НОХД № 1366/2013 г. по описа
на СРС, НО, 102 състав са извършени в условията на реална съвкупност, тоест
преди да има влязла в сила присъда за което да е от тях. Поради това следва по
правилата на чл. 23 вр. чл. 25 НК да бъде определено едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия Р., каквото е лишаването от свобода за срок от 4 (четири)
месеца.
Правилно СРС е отложил изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ от четири
месеца за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Верен е изводът на първоинстанционния
съд, че на основание чл. 25, ал. 3 НК следва да бъде приспаднато от така
определеното общо най-тежко наказание времето, през което подсъдимият Ж.В.Р. е изтърпявал наказание „пробация“, считано от 20.11.2012 г.
С оглед изхода на
делото правилно районният съд е решил съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху подсъдимия.
При извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено, и на основание чл.
334‚ т. 6 вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 402137 от 08.05.2018 г.,
постановена по НОХД № 1366/2013 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 102
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.