Р Е Ш Е Н И
Е
№ 317
гр. Добрич, 07.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, V състав в
публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на секретаря Мария
Михалева разгледа докладваното от съдия Т. Милева административно дело №172 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Жалбоподателят „КАВАРНА
2016“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Сава Ганчев“
№24, представлявано от управителя Й.П.Т. е оспорил Заповед №230 от 28.02.2022 г. на Кмета на
Община Каварна, с която му е наредено да бадат премахнати незаконни строежи: бистро
„Старият мост“ и разположените до него дървена площадка, ограда от каменна
зидария, градинка от каменна зидария и неплътна ограда от зидария с бетонни
блокчета, изградени в имоти с идент. №№35064.501-9673 и 35064.501.3603 по КККР
на гр. Каварна, публична общинска собственост.
Твърденията изложени в жалбата са,
че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че констатаците, изложени в КА по чл.225а от ЗУТ са неверни и се оспорват изцяло. Релевират се доводи, че изградените обекти
не представляват строежи. Иска се отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание, оспорващият, чрез процесуален представител-адвокат И. С. поддържа
жалбата. В писмени бележки по съществото на спора се позовава на приетите по
делото доказателства и въз основа на тях доразвива доводите си за допуснати процесуални нарушения
и за неприложимост на процедурата по чл. 225а от ЗУТ доколкото процесните обекти следва да се
квалифицират като
преместваеми обекти, а не строеж, по смисъла на ЗУТ.
Ответникът - Кмета на община Каварна, се представлява по делото от адв. Я.Я., който оспорва жалбата. В съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора, излага
становище за неоснователност на оспорването, тъй като според тезата на тази
страна обектът съставлява именно строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Посочва и доводи в подкрепа на
извода, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
заповедта. В заключение, счита, че издадената заповед е законосъобразна и отговаря на
всички нормативни изисквания, поради което оспорването е неоснователно и иска
отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски- юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - гр. Добрич, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на
страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, засегнато от издадения
административен акт, по съществото си неблагоприятен за жалбоподателя, поради
което е налице правен интерес от оспорването. По делото няма данни за връчване на заповедта, но
същата е издадена на 28.02.2022 г., а жалбата е подадена на 10.03.2022 г., т.е.
е в преклузивния 14-дневен срок, и е насочена срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което
съдът намери следното:
По фактите:
По делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че в периода
2016-2020 г., на жалбоподателя са издадени разрешения за поставяне № 20/2016 г.
за фургон с площ от 15 кв.м.; № 4/22.03.2019 г. за слънцезащитно съоръжение към
ЗОХ с площ от 187 кв.м.; № 3/22.03.2019 г. за 8 бр.маси към ЗОХ върху 56 кв.м.
декинг; № 17/03.06.2020 г. за 8 бр.маси към ЗОХ върху 56 кв.м. декинг; №
37/28.07.2020 г. за 5 бр.маси към ЗОХ. На жалбоподателя е било разрешено да
ситуира преместваеми обекти в одобреното петно № 118 по схемата за преместваеми
обекти. Към момента, разрешение № 4/22.03.2019 г. за поставяне на слънцезащитно
съоръжение към ЗОХ с площ от 187 кв.м. и разрешение № 17/03.06.2020 г. за 8
бр.маси към ЗОХ не са изтекли. По делото е представено Конструктивно становище
по чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ от февруари 2019 г., издадено от инж. Илиян
Костадинов. За бистро „старият мост“ има утвръдена категория 1 звезда, което е
било валидно до 09.09.2021 г.
Представен е и договор за наем от 30.05.2016 г., с който община Каварна е
отдала под наем общински терен, петно №118 с площ от 15.00 кв.м. за срок от пет
години, който срок е удължен на 10 години с допълнително споразумение от
02.04.2018 г.
Във връзка с получен сигнал в община Каварна, касаещ множество незаконни
обекти /стр. 104-107/ и в изпълнение на Заповед №792/07.09.2021 г. на Кмета на
община Каварна /лист 102/, комисия от служители на общината на 15.09.2021 г. е
извършила проверка на обект бистро „Старият мост“, находящ се в Крайбрежна
зона, гр. Каварна, разположен върху петно 118 по схемата за разполагане на
преместваеми обекти по реда на чл.56 от ЗУТ за гр. Каварна, обективирана в
Констативен протокол /лист 54-65/. В заключение комисията е установила, че
обекта бистро „Старият мост“ представлява „строеж“ и не отговаря на определението
„преместваем обект“ от §5, т.80 от ДР на ЗУТ, като за същия липсва разрешение
за строеж и строителни книжа за строителство. За другите обекти е прието, че са
изградени без знанието и съгласието на собственика на имота, община Каварна,
строежа е извършен в чужд имот без правно основание, което е в нарушение на
чл.148, ал.1, т.5 от ЗУТ във връзка с чл.182, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, като всички
обекти са квалифицирани като “незаконни“ и подлежащи на премахване по чл.225а
от ЗУТ. При извършване на проверката, като член на комисията е участвало лицето
инж. К.Д.К. – съгл. Договор №472/07.09.2021 г. /същият не е служител на
общината/. Инж. Кърлиев е изготвил и Конструктивно становище, приложено към КП
/лист 66-77/.
Съгласно констатациите на проверяващите органи, посочени в КП на 04.02.2022
г. е издаден Констативен акт №2 от длъжностни лица по чл.223 от ЗУТ – арх. М.О.
– гл. архитект на община Каварна и инж. Констадин Цонков Костов – гл. специалист
в отдел „Устройство на територията и инвестиции“ /стр.44-48/. При извършване на
проверката не е участвал представител на дружеството. Подробно в КА е направено
описание на обектите, какво представляват, как и къде са изградени, като е
прието, че бистро „Старият мост“, дървена площадка, ограда от каменна зидария,
градинка от каменна зидария и неплътна ограда от зидария с бетонни блокчета са
пета категория строеж. Не са представени строителни книжа и документи, даващи
право петте имота да бъдат изградени в чужди имоти без правно основание. Като нарушени разпоредби за бистро „Старият
мост“ са посочени чл.148, ал.1, ал.4, ал.5 и ал.8 във връзка с чл.142, ал.1,
чл.144, ал.1 и чл.157 от ЗУТ, което го квалифицират като „незаконен“ по смисъла
на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и подлежащ на премахване по реда на 225а от
ЗУТ. Дървена площадка, ограда от каменна зидария, градинка от каменна зидария и
неплътна ограда от зидария с бетонни блокчета са извършени в нарушение на
чл.148, ал.1 и ал.5 във връзка с чл.182, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, което ги
квалифицират като „незаконен“ по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и
подлежащ на премахване по реда на 225а от ЗУТ
Срещу КА № 2 от 18.02.2022 г. е било депозирано възражение (л.32-34 от делото), в което се оспорва
констатациите като
неверни. Излагат се съображения какви са обектите, поради което и се счита, че
КА не може да обоснове издаването на заповед по чл.225а, ал.2 от ЗУТ.
На 22.02.2022 г. нарочна комисия от
служители на община Каварна е разгледала постъпилото възражение, като в
протокола си е приела, че представените факти и обстоятелства с възражението не
променят направените констатации в КА по чл.57, от ЗУТ. Като краен извод е
прието, че КА №2/04.02.2022 г. е обоснован, не подлежи на отмяна и потвърждава
направените констатации в него /лист 29-31/. Процесният протокол е изпратен на
дружеството за запознаване.
Като взел предвид фактите, установени при извършената на място проверка,
кметът на община Каварна издал оспорената заповед, с която наредил да бъде премахнати незаконни строежи: бистро „Старият мост“ и
разположените до него дървена площадка, ограда от каменна зидария, градинка от
каменна зидария и неплътна ограда от зидария с бетонни блокчета, изградени в
имоти с идент. №№35064.501-9673 и 35064.501.3603 по КККР на гр. Каварна, публична
общинска собственост. Като извършител на строежа е посочен жалбоподателя.
В мотивите на заповедта се сочи, че се касае за строеж, съгласно § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, който строеж е квалифициран като V категория, съгласно чл. 137, ал.
1, т. 5, подточка "в" от ЗУТ.
В хода на съдебното производство, за изясняване на факти от значение за
решаване на процесния спор е допусната съдебно-техническа експертиза, с
поставени задачи от жалбоподателя и от ответната страна. Според вещото лице, процесните
обекти не отговарят на издадените разрешения за поставяне по реда на чл.56 по ЗУТ: 20/2016 за поставяне на фургон с площ от 15 кв.м.; 4/22.03.2019 г. за
поставяне на слънцезащитно съоръжение към ЗОХ с площ от 187 кв.м. и
№3/22.03.3019 г. за 8 бр. маси към ЗОХ върху 56 кв.м. декинг. Посочено е, че
към КА от 04.02.2022 г. няма приложена графична част, индивидуализираща
процесните обекти. Според експерта изграденото на място е най-близко до
приложеното конструктивно становище по делото, за което няма данни дали е
одобрено. Посочва, че несъответствието се състои в липсата на решение в
конструктивното становище за конзолната част на залата на бистрото и
предвидените в становището като преместваеми обекти 3 бр. тип „контейнер“,
обслужващи залата помещения /кухня и тоалетна/ са изградени на място от
термопанели. Вещото лице счита, че обектите не могат като едно цяло да се
отделят от повърхността, тъй като те са създадени чрез технологична
последователност на поредица строително монтажни работи. Като преместването,
запазване на индивидуалността и ползването на друго място е възможно при
демонтаж по обратния ред на тяхното изграждане. Тъй като субстанцията на терена
не е видима, според експерта ако са спазени изискванията на конструктивното
становище, то субстанцията на терена няма да се промени трайно, тъй като не са
указани изкопни и бетонови работи за основи или фундаменти. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание бе уточнено, че за обектите по т.1 и т.2 от
заповедта има несъответствия между приложената схема, която е част от
проектната документация и заснетото на място. Обектът е изгорял и на негово
място е изграден нов такъв. Относно основите на обекта, такива не са показани на
конструктивните чертежи и от огледа на място не може да се установи.
При тези фактически констатации, съдът обосновава следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че участието на гл. архитект на общината при извършване на
проверката и изготвяне на акта е недопустимо и опорочава производството. От
една страна следва да бъде изложено това, че констативният акт представлява
междинен акт, който не подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност,
а от друга разпоредбата на чл.223, ал.2 от ЗУТ визира „служителите за контрол
по строителството в администрацията на всяка община“. Безспорно според съдбения
състав сред тях попада и длъжността гл. архитект, който посредством нормативно
възложените му функции действително осъществява контрол по строителството.
Неоснователно е и възражението, че
при издаването на КП от 18.10.2021 г. /когато е извършена проверката/ е
участвало лице, което не е служител на общината и изцяло констатациите в КП, а
в последствие и КА се основават на становището на инж-конструктора К.К.. Видно
е, че със Заповед №792/07.09.2021 г., кметът на община Каварна е определил
комисия в състав, която да извърши проверка на подробно изброени в заповедта
обекти. В същата заповед е посочен и инж. К.К. – съгл. договор с вх.
№472/07.09.2021 г., т.е. независимо, че същият не е служител по трудов договор
към общината, с него безспорно има сключен договор в който са уредени
взаимоотношенията му с общината.
На следващо място е неоснователно и
другото възражение на жалбоподателя, че подаденото от него възражение срещу КА
е разгледано от друг орган, извън този компетентен да издаде заповедта по
чл.225а от ЗУТ. Възражението е разгледано от същите лица, които са издали КА, а
това е недопустимо се посочва още. Дори да се приеме, че тук е налице
процесуално нарушение, то същото не е съществено и не води само на това основание
до саниране на жалбата.
Относно съответствието на заповедта
с материалния закон, съдът приема следното:
За да бъде издадена заповед по този
ред е необходимо, да са налице следните материалноправни предпоставки – да е
налице обект, който отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38
от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той да е
извършен от констатирания като негов автор правен субект.
При така заявените становища на страните и с оглед доказателствата по делото,
основният спор между страните в настоящият случай се свежда до това дали обектите описани в заповедта
съставляват строежи, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно който "строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
В заповедта са посочени пет обекта,
които следва да бъдат премахнати.
Съгласно Констативен акт № 2 от 04.02.2022 г., бистро
„Старият мост“ представлява заведение за обществено хранене с площ от около 199
кв.м., състоящо се от кухня, две помещения с неустановено предназначение,
тоалетна и търговска площ. Посочено е, че строежът представлява смесена
конструкция от метал, дърво и бетон. Кухнята, двете помещения и тоалетната са
изградени от метална конструкция, с външни стени и едноскатен покрив от
термопанели. Търговската площ представлява метална конструкция и метални форми,
има четири стени частично обшити с дървени плоскости и дограма. Тя е с площ от
170 кв.м. Покривът е двускатен, изграден от термопанели, монтирани към метални
ферми. Подът е с дървена подова настилка. От всички страни обекта е обграден
със стени, като южната е изцяло остъклена дограма. Източната стена е с дървена
обшивка и плъзгащи прозоци, западната е с дървена обшивка, прозорци и входна
врата с две крила и северната е с термопанели, дървена обшивка и по 1 врата за
служебен вход, вход към кухнята и вход към тоалетната.
Няма спор по делото, в кой имот
попада обекта.
Относно този обект спора е дали
същият е строеж или е поставяем обект, с оглед представените по делото
доказателства - разрешения за поставяне № 20/2016г. за фургон с площ от 15 кв.м.; №
4/22.03.2019г. за слънцезащитно съоръжение към ЗОХ с площ от 187 кв.м.; №
3/22.03.2019г. за 8 бр.маси към ЗОХ върху 56 кв.м. декинг; № 17/03.06.2020г. за
8 бр.маси към ЗОХ върху 56 кв.м. декинг; № 37/28.07.2020г. за 5 бр.маси към
ЗОХ. Към момента, разрешение № 4/22.03.2019г. за поставяне на слънцезащитно
съоръжение към ЗОХ с площ от 187 кв.м. и разрешение № 17/03.06.2020г. за 8
бр.маси към ЗОХ не са изтекли.
Видно от заключението на приетата и неоспорена по делото
съдебно-техническата експертиза описанието на обекта, съвпада с това посочено в КА. Според
вещото лице обектите, посочени в заповедта не отговарят на издадените
разрешения за поставяне по реда на чл.56 от ЗУТ. Основният спор обаче е дали
този обект е строеж или поставяем такъв. Пак според вещото лице обектите не
могат като едно цяло да се отделят от повърхността, тъй като те са създадени
чрез технологична последователност на поредица строително-монтажни работи. В
с.з. вещото лице е уточнило, че видно от конструктивните чертежи не са показани
основи, но при огледа на място това е нямало как да се установи.
С категоричност е установено, че бистрото се състои от две зали. Зала 1
е от метална конструкция с двускатни ферми с покритие - профилна ламарина, под
- дюшеме върху метална скара, част от която е конзолна над бреговата линия.
Ограждащите стени са тристранно остъклени с плъзгащи витрини. Зала 2
представлява кухня с ограждащи стени и покрив от термопанели.
Съгласно ЗУТ § 5 от ЗР, по смисъла на този: т. 38. "Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. т. 80. "Преместваем обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
В приетото заключение на СТЕ е посочено, че обектът не може да се отдели от
повърхността като едно цяло, но е възможно, при демонтаж по обратния ред на
неговото изграждане, същият да бъде преместен да се запази неговата
индивидуалност и да се ползва на друго място. Никъде в заключението, вещото
лице не потвърждава твърдението на служителите на общината, че в изграждането
на обекта е използван бетон. Вещото лице сочи, че ако е спазено конструктивното
становище, на л.19 от делото, премахването на обекта не би променило трайно
субстанцията на терена.
От така изложеното от фактическа страна съдът намира, че обектът
представлява „преместваем обект" по см. на посочената разпоредба. Същата
визира както като кумулативни, като и като алтернативни хипотезите обектът да
може да бъде преместен без да губи своята конструктивна цялост и/или да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен. В случая се установява втората алтернативна хипотеза на
разпоредбата, кумулативна с предпоставката премахването да не променя
субстанцията и предназначението на терена. В действалата към момента на
изграждане на обекта разпоредба на пар. 8 от ДР на ЗУТ е отпаднала заложената
по-рано кумулативност на предпоставките - така в т.80 в сила от 26.11.2012 г.
до 26 Март 2019г "Преместваем обект" е обект, предназначен за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Доколкото по делото не е спорно,
а се доказва от приложената административна преписка, че първоначално
изграденият обект е напълно опожарен на 23.02.2019г. и е изграден отново,
съществуващият такъв безспорно е осъществен след редакцията на ЗУТ с ДВ изм. и
доп. ДВ. бр.25 от 26 Март 2019г. По този въпрос - относно периода на
изграждането на обекта/, административният орган не е навел конкретни твърдения
и не е представил доказателства.
Посочената в т.2 на заповедта
дървената площадка се състои от под от дюшеме върху дървена скара върху конзола
в южната част, укрепена с дървени подкоси. Видно от описанието площадката няма
оградни стени, а е ситуирана частично върху подпорната конзола, свързана с
конзолата над бреговата линия на слънцезащитно съоръжение, изградено съгласно
разрешение № 4/22.03.2019г. За изграждането й не се изискват проекти и
разрешение за строеж, доколкото тя представлява градински и парков елемент,
изпълнен в УПИ, предназначен за обществени потребности.
Описаните в т.3 и 4 на заповедта каменна ограда и градинка също не
представляват
обекти, за които се изисква разрешение за стоеж. На поставените по отношение на
тях въпроси, вещото лице отговори, че това е маловажна част от цялата преписка.
Градинката е от каменна зидария. Тя е висока около 40-50 см и е затревено.
Плътната част на оградата е максимум 50 см. Няма прозирна част нагоре.
Съгласно чл.151, ал.1, т. 12 от ЗУТ
не се изисква разрешение за строеж за градински и паркови елементи с височина
до 2.5 метра над терена. Ограда, като понятие се изгражда по съществуващи
имотни граници (чл.58 ЗУТ) или по границата между урегулирани поземлени имоти -
чл.48 ЗУТ. В конкретния случай т.н. огради са изградени в ПИ 35064.501.9673 и
следователно не могат да се определят като „огради", а са стени с височина
1.5 - 1.6 м, като плътната част е до 0.4 м., изпълняващи ролята по-скоро на
паркови елементи, а не на заграждение.
Според чл.57а от ЗУТ, обектите по
чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: 1. са поставени без
одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие
със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение; 2. са поставени без
правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за
издаване на разрешението за поставяне е отпаднало; 3. не отговарят на правилата
и нормативите за устройство на територията; 4. не отговарят на изискванията по
чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 3, т. 1; 5. представляват реклама,
забранена със закон; 6. срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е
изтекъл; 7. обектът е захранен с вода и не е включен в уличната канализация или
не е изградена локална система за съхранение на отпадните води; 8. не отговарят
на други изисквания, определени с нормативен акт.
Съпоставянето на тази нормативна уредба с установените по делото факти,
води до извода, че за обектите, чието поставяне е разрешено на основание чл. 56
от ЗУТ не се изисква одобрение на инвестиционни проекти и издаване на разрешение
за строеж; ако обектът бъде изграден в противоречие с издаденото разрешение или
одобрената схема, той подлежи на премахване на основание чл. 57а от ЗУТ.
Противоречието с издаденото разрешение или схема може да представлява както
несъответствието в квадратурата и местоположението, така и в отклонения от
конструктивното становище, въз основа на което е издадено разрешението за
поставяне; в случая, в КП се твърди
именно това - че обектите не отговарят на параметрите на издадените разрешения
за поставяне, или те са изтекли.
По въпроса за компетентността на издателя на процесната заповед, ако
обектът съставлява строеж, материалната компетентност на издателя е обусловена
от категорията на строежа. Видовете категории на строежите са посочени в чл.
137 от ЗУТ и съответната наредба за номенклатурата на строежите. Видно от
административната преписка и оспорената заповед, процесните обекти са описани като строеж. В
случай, че обектът съставляваше строеж, с характеристиките му, би била
относима посочената норма на закона в заповедта, поради което кметът на общината
разполага с необходимата материална компетентност да издаде заповед с
посоченото в нея правно основание. Обаче, обстоятелствата, описани в заповедта
досежно определянето на вида на обекта като строеж не съответстват на неговите
действителни характеристики, поради което издадената заповед е постановена в
противоречие снормите на материалния закон и неговите цели. Заповед с
процесното правно основание по чл. 225а, ал. 2, вр. с, ал. 1 от ЗУТ може да се
издаде само по отношение на "строеж" по смисъла на закона, а в
случаят такъв не е налице.
При това положение, вменените изисквания на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ са
неотносими. Изискванията за поставяне на преместваеми обекти са от различно
естество и процедурата за премахване на преместваем обект е съвсем
различна, макар и да е включена материалната компетентност на кмета на общината.
Административното производство по премахване на преместваем обект е от различен
характер и съставлява самостоятелна процедура, поради което не може да се
основава на указанията на нормативната уредба по отношение на строежите. Преди
да бъде постановена заповед от такова естество органът е следвало да установи
всички релевантни към вида на обекта факти и обстоятелства, което не е сторено
и заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка, в разрез с
указаното в чл. 35 от АПК. Ето защо, заповедта е издадена и при съществени
нарушения на административнопроизводствени правила.
В заключение, обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на
производствените правила, в противоречие с нормите на материалния закон и
неговите цели, с оглед контекста на изложеното по-горе, макар и не по всички
изложени в жалбата доводи, поради което оспорването на заповедта е ОСНОВАТЕЛНО
и следва да бъде уважено, респективно заповедта да бъде отменена изцяло.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски, а именно внесени 500 лв. - депозит за
възнаграждение на вещото лице и платена държавна такса в размер на 50 лева, които следва да бъдат
заплатени на жалбоподателя от община Каварна.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - гр. Добрич,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „КАВАРНА 2016“ ООД гр.
Каварна, Заповед №230 от 28.02.2022 г. на Кмета на Община Каварна.
ОСЪЖДА Община Каварна, представлявана
от Кмета на общината, да заплати на „КАВАРНА 2016“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Каварна, ул. „Сава Ганчев“ №24, представлявано от управителя Й.П.Т. сумата от 550 /петстотин и
петдесет/ лева, разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: