Решение по дело №2869/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 224
Дата: 21 февруари 2018 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20175300502869
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 224

 

гр.Пловдив,21.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари,през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           ИВАН БЕКЯРОВ

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 2869 по описа на ПОС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл.от ГПК

Постъпили са две напълно идентични жалби от  И. П. К.като земеделски производител и длъжник по изп.д.№ 330/13г.против действията на  ЧСИ Т.Луков,рег.№ 820,район на действие ПОС по горното изпълнително дело,изразени в  насочване на  изпълнението върху несеквестируем доход,чрез наложен запор на банкова сметка ***.В жалбата се твърди,че сумите са запорирани незаконосъобразно,тъй като се касае за несеквестируеми парични средства по смисъла на чл.444,т.8 от ГПК.

Взискателят „Ай Ди Империал“ООД,ЕИК-********* счита жалбата за неоснователна по съображения,изложени в писмено становище,а от присъединеният взискател НАП чрез ТД-Пловдив е постъпило писмено възражение,в което се изразява становище за неоснователност на жалбата.

 ЧСИ е изложил по реда на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви,че жалбата е недопустима като просрочена,а разгледана по същество е неоснователна.

 Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Жалбата е подадена от длъжник в изпълнителното производство срещу действие на ЧСИ-насочване на изпълнението върху доход,който счита за несеквестируем,от кръга на изрично посочените по чл.435,ал.2 от ГПК.Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 2/15г.на  ОСГТК на ВКС длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането,върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо вземане.Но пропускането на този срок не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми,докато те не са получени от кредитора.В случая длъжницата К. е  упражнила това свое право пред ЧСИ,като  е подала молба до ЧСИ Луков на 26.05.17г.за възстановяване на  запорираните от него суми по банковата й сметка,и изрично е уточнила в допълнителна молба,че молбата й представлява молба именно до ЧСИ за възстановяване на подробно описаните в нея суми.С постановление от 31.07.17г.ЧСИ е върнал молбата на К. от 26.05.17г.и е оставил без разглеждане същата поради неотстраняване на  констатирани пороци в нея.Въпреки че липсва изричен диспозитив обаче,в мотивите на  постановлението на практика се съдържа  и отказ  на ЧСИ да уважи молбата,тъй като „процесуалното изявление на молителя не съдържало конкретно нормативно основание защо тези суми не могат да бъдат предмет на съдебно изпълнение,респ.да бъдат върнати“.Предвид изложеното съдът счита,че  ЧСИ е отказал с постановлението си от 31.07.17г.възстановяване на запорираните суми на длъжницата К. и именно този отказ е предмет на обжалване,видно от съдържанието на самата жалба,поради което приема същата за допустима.Като такава същата следва да се разгледа по същество от настоящата инстанция.

Изп.дело е образувано по изп.лист на взискателя „Ай Ди Империал“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив против солидарните длъжници И. П. К.и  К.Х.К. за посочените в изп.лист суми.

В хода на изпълнението с разпореждане от  29.11.13г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжницата К. в „СИБанк“АД.През 2014г.по сметката е постъпила сума в общ размер на 105 607,15лв.,от които 95 783,21лв.са постъпили по сметката на ЧСИ на 07.02.14г. и  9823,94лв.са постъпили на  09.04.14г.

Жалбоподателката твърди,че така постъпилите суми представляват субсидии,от които 25% финансирани от републиканския бюджет,а останалите 75%-от Европейския съюз.Източника на средствата от ЕС били по Европейския фонд за гарантиране на земеделието,т.е.от бюджета ЕС,поради което били публични и несеквестируеми.Останалите средства били от републиканския бюджет и били несеквестируеми по силата на  чл.94 от ЗДБРБ за 2015г.

Според ЧСИ не са установени естеството и целта на вземанията на длъжника,като К. не ангажирала никакви доказателства,от които да се установи произхода на процесните суми.Това възражение настоящата инстанция намира за неоснователно,тъй като от полученото по изп.дело писмо от ДФ „Земеделие“ на 11.12.13г.(л.264 от изп.д.)е видно,че К. е подала заявление за подпомагане по схемите и мерките по директни плащания на площ за 2013г. и макар към онзи момент-2013г.да не може да се определи точната сума за подпомагане по схемите за единно плащане на площ поради извършващи се проверки от Фонда,след тяхното приключване ще се пристъпи към определяне на окончателния размер на субсидията.Такава е постъпила по запорираната сметка на К. на два транша,съответно на 07.02.14г.и  на  09.04.14г.

Настоящата инстанция счита по отношение на  твърдените 75% субсидии от ЕС,че тези средства не са част от държавния бюджет.Средствата от ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и  управляват от бюджетните организации чрез сметки за средства от ЕС,които сметки са финансово-правната форма за получаване,разпределяне и разходване от бюджетните организации на средства от  ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране.Съгласно чл.7 от Регламент/ЕС/№ 1360/2013 всяка от държавите-членки създава органи или отдели,отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл.4 §1 и чл.5-разходи по линия ЕЗФГ и ЕЗФРСР.Такава разплащателна агенция досежно субсидиите за земеделските производители съгл.чл.11 и чл.11а от  ЗПЗП е Държавен фонд „Земеделие“-юридическо лице на бюджетна издръжка,който приема,проверява и взема решения по заявленията за подпомагане,искания и заявки за плащане по схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска политика,осчетоводява операциите по тези схеми и мерки,контролира използването на предоставените по тях помощи.Т.е.ДФ“Земеделие“извършва дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране.Тези средства са публични финансови средства-чл.17а от ЗПЗП,съгл.§ 1,т.50 от ДР на ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране.С оглед разпоредбите на Регламент/ЕС/№ 1360/2013 бенефициери на тези плащания-в пълния им размер,са регистрираните земеделски производители,а целта-влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика.Регламента урежда също,че плащанията следва да се извършват навреме,за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение,всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъдат предмет на мониторинг и оценка,имената на бенефициерите на фондовете се публикуват с цел засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства.Т.е.финансирането е и целево.Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод,че тези плащания съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер земеделския производител.С оглед този специален императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин,макар европейското и национално право да не съдържат изрична разпоредба в този смисъл.В горния смисъл е и съдебната практика по чл.290 от ГПК-Решение № 143/25.10.17г.на  ВКС по гр.д.№ 4666/16г.,IIIг.о.

По отношение на останалите 25% от запорираните суми,представляващи субсидии от републиканския бюджет,съдът намира,че те попадат в хипотезата на чл.94,ал.1 от ЗДБРБ за 2015г. и не могат да се ползват за погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица,т.е те също са несеквестируеми.

Предвид горното жалбата се явява основателна и следва да се уважи,като се отменят действията на ЧСИ Т.Луков-насочване на изпълнението върху несеквестируеми вземания на длъжникът И. К. по сметката й в „СИБанк“АД,съставляващи плащания от ДФ“Земеделие“-целево финансово подпомагане по схеми със средства 75% от Европейски фонд за гарантиране на земеделието и  25 % от републиканския бюджет.

Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Т.Луков,р.№ 820 и район а на действие-ОС-Пловдив по изп.д.№ 330/13г.-насочване на изпълнението върху несеквестируеми вземания на длъжникът И. К. по сметката й в СИБанк“АД,съставляващи плащания от ДФ“Земеделие“-целево финансово подпомагане по схеми със средства 75% от Европейски фонд за гарантиране на земеделието и  25 % от републиканския бюджет,като

ОТМЕНЯ наложения запор по банковата сметка на И. П. К.,ЕГН-********** в „Стопанска и Инвуестиционна банка“АД, до размера на плащанията от ДФ „Земеделие“-105 607,15(сто и пет хиляди шестотин и седем лв. и 15 ст.)

            Решението е окончателно. 

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: