Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София 27.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при
участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Снежана
Станчева, като разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 3114 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С
Присъда от 30.06.2020 г., постановена от СРС, НО, 107-ми състав по н.о.х.д. №
10076/2014 г., съдът е признал В.Д.К. за ВИНОВНА в това, че на 5.12.2005г. в
гр. София с цел да набави за себе си имотна облага при сключване на договор за
покупко- продажба на недвижим имот /нотариален акт № 124, том 3, рег. № 5780,
дело № 490/2005г. на нотариус Е.К., вписан под № 311 в регистъра на
Нотариалната камара на РБ с район на действие СРС/ като продавач от една
страна, възбудила у купувача И.Ц.Д., от друга, заблуждение, че е юридически
собственик на недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. София, ул.
„*******, със застроена площ от 52.53 кв.м., и като такъв ще му прехвърли
правно валидно собствеността върху последния, в резултат на което причинила по
отношение на купувача имотна вреда в размер на 16 537.50 лв. /шестнадесет
хиляди петстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляващи
продажната цена на същия имот, като измамата е в големи размери, поради което и
на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК и чл. 55, ал.
1, т. 1 НК й е наложил наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимата В.Д.К. да заплати
направените по делото разноски - разноски в хода на досъдебното производство в
размер на 158 лева, разноски за съдебното производство в размер на 540 лева,
както и по 5 лева държавна такса за служебното издаване на всеки изпълнителен
лист.
Срещу
така постановената присъда е постъпила Жалба от адв. П.Ч., защитник на
подсъдимата В.Д.К. в която се сочи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна в осъдителната й част, като моли подсъдимата да бъде
оправдана.
Постъпило
е и допълнение към въззивната жалба от адв. Ч., в което се сочи, че СРС не е
изпълнил задълженията си за всестранно, пълно и обективно изследване и анализ
на събраните писмени и гласни доказателства, като били кредитирани само
показанията в полза на обвинителната теза. Не били изложени и мотиви за
правната страна на деянието. В жалбата се сочи и че наложеното наказание е
несправедливо и не постига целите на закона. В заключение се иска оправдаване
на подсъдимата, алтернативно, да бъде намалено наказанието ЛОС в минимален
размер.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимата адв. Ч. поддържа жалбата и
допълнението към нея, не прави нови доказателствени искания и няма искания за
отводи.
Прокурорът
оспорва жалбата и не прави доказателствени искания.
Частният
обвинител Д. не оспорва жалбата, няма искания за събиране на доказателства или
искания за отводи.
В
хода по същество адв. Ч. заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея,
като счита, че няма съставомерно деяние, тъй като липсват елементите от
субективна страна, тъй като не е налице пряк умисъл. В заключение се иска
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата.
Прокурорът
намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда счита за
правилна и законосъобразна, като съдът изцяло е изпълнил задълженията си за
пълно, обективно изследване на абсолютно всички доказателства по делото и е
изложил мотиви за своите изводи.
Частният
обвинител Д. няма отношение и предоставя на съда.
Подсъдимата
К. поддържа изцяло казаното от нейния адвокат, твърди, че е оклеветена, като
твърди, че не е получила никакви пари.
В
последната си дума подсъдимата К. моли да бъде оправдана и да не се петни името
й и се кълне, че казва истината.
Съдът, като
обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и изложените в съдебно
заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт намира следното:
От фактическа
страна :
Подсъдимата
В.Д.К. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, неомъжена, със
средно образование, не работи, неосъждана, постоянен адрес ***, ЕГН **********.
На
12.12.1998г. Ц.Д.починала в гр. София, като наследници по закон на покойната Ц.Д.били
Ц.Д.В., В.Д.К. и И.Д.В., чиито баща - Д.В.К.бил брат на Ц.Д.. Ц.Д.имала и
съпруг – И.К.Д., на когото със саморъчно завещание, съставено на 04.06.1991г.
завещала собствения си недвижим имот, придобит на основание Договор за замяна
от 08.10.1982г., представляващ жилище, находящо се в гр. София, ул. „*********ет.1,
със застроена площ от 52,53 кв. м., преминала в съпруга й И.К.Д. по силата на
саморъчно завещание, съставено на 04.06.1991г. от починалата Ц.Д.. На
05.12.1999г. И. Д. починал в гр. София, и имотът преминал в собственост на
неговия брат - М. Д. чрез наследяване по закон.
На
неустановена дата в периода месец февруари - месец март 2000г. св. Ц.Д.В.
установил фактическа власт върху апартамента, като се настанил в него и го
използвал като свой. Това станало причина истинският собственик М. Д. да
отправи нотариални покани за освобождаване на апартамента от тримата законни
наследници Ц.Д.В., В.Д.К. и И.Д.В.. Тъй като това не станало, М. Д. завел на
26.06.2000г. дело с правно основание чл.108 от Закона за собствеността срещу
тримата законни наследници. По образуваното дело № 6077/2000г. на СРС- Второ
ГО, 41-ви състав, в проведено на 30.11.2000г. заседание се явила и подсъдимата В.Д.К.,
която заявила, че е получила препис от исковата молба заедно е доказателствата.
На
09.10.2000г. и на 16.10.2000г., И.Д.В. и Ц.Д.В. направили Отказ от
наследството, оставено от Ц.Д., а на 31.10.2000г. в гр. София в сградата на СРС
неустановено лице по делото депозирало молба за отказ от наследство, оставено
от Ц.Д.до СРС за което било издадено съответното удостоверение. Тази молба била
неистинска, тъй като подписът в същата бил сканиран и пренесен по технически
начин от друг, действително подписан от И. Д., документ.
На
неустановена дата в края на 2000г. свидетелят П.П.видял обява за продажба на
процесния недвижим имот, свързал се по телефона, посочен в нея, на който
телефон отговорила подсъдимата К. и двамата си уговорили среща пред Централна
гара, а след това посетили жилището, което св. П.харесал и решил да закупи.
Двамата с подсъдимата К. се уговорили за условията по продажбата, вкл. и за
цената, и решили да изповядат сделката пред нотариуса, като на тези срещи
подсъдимата В.К. се представила за собственик на въпросното жилище.
Сделката
била изповядана на 02.11.2000г. като подсъдимата В.К. в качеството си на
продавач, прехвърлила на св. П., в качеството му на купувач процесния недвижим
имот – жилище, находящо се в гр. София, ул. „*********ет. 1, със застроена площ
от 52.53 кв.м, за сумата от 7 500 щ. долара с левова равностойност от 16 965.90
лв., Сделката била изповядана от нотариус В.Б., вписана под peг. № 259 в
регистъра на Нотариалната камара на РБ с район на действие СРС, като бил
съставен Нотариален акт № 142, том 1А, peг. № 1667, дело №147/2000г. При
сключването на въпросния договор подсъдимата К. представила пред нотариуса и
пред свидетеля П.издадените от СРС удостоверения за отказите от наследство на Ц.Д.и
по този начин се легитимирала като единствен наследник по закон на починалата,
каквато в действителност не била.
На
16.07.2001 г. СРС, с решението си по гражданско дело № 6077/2000г. с ответници Ц.Д.В.,
В.Д.К. и И.Д.В., постановил, че Ц.Д.В. следва да предаде владението на
процесния недвижим имот на ищеца М. Д..
След
като разбрал за осъществената на 02.11.2001г. продажба на имота, през 2002г. М.
Д. завел втора искова молба пред СРС със същия предмет - ревандикационен иск по
чл. 108 от Закона за собствеността, насочен този път срещу св. П.П.и съпругата
му, които били закупили имота от подсъдимата В.К. по посочения по-горе начин.
По
заведената от М. Д. искова молба, било образувано гражданско дело №
5046/2002г., като съдът постановил решение от 06.06.2003г., влязло в сила на
06.04.2006г., с което съдът осъдил св. П.П.и съпругата му да предадат
владението върху апартамента на М. Д.. В хода на процеса обаче, на 20.01.2005г.
св. П.П.и съпругата му прехвърлили чрез покупко-продажба обратно на подсъдимата
В.К. процесния недвижимия имот за сумата от 7 000 щ. долара, като сделката била
изповядана при нотариус - Е.К., вписан под peг. № 311 в регистъра на
Нотариалната камара на РБ, с район на действие СРС и за нея бил съставен
нотариален акт № 6, том I, peг. № 382 по дело № 6/2005г.
На
20.07.2005г. подсъдимата В.К. представила за обявяване пред нотариус Е.К.
саморъчно завещание на Ц.Д., съгласно което подсъдимата била наследница на
апартамента на ул. „*********за което бил съставен Протокол с peг. №
3531/20.07.2005г. По късно, на 05.12.2005г. въз основа на това завещание св. К.съставил
нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот № 123, том
III, peг. № 5779, дело № 489/2005г., с което признавал подсъдимата В.К. за
собственик на недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. София, ул.
„*********ет.*, със застроена площ от 52.53 кв. м. Въпросното завещание обаче
било неистинско, тъй като му е придаден вид, че е издадено от починалата Ц.Д.,
като този неистински документ бил съставен от неустановено по делото лице.
На
неустановена дата в края на 2005г. св. И.Д. се свързал по обява с брокерска
агенция за недвижими имоти по повод на оферта за недвижим имот – процесното
жилище, описано по-горе, като се запознал и с подсъдимата В.К., която се
представила за собственик на апартамента, като представила съответни документи
за това. След като били подготвени всички документи и били съгласувани
условията на бъдещата покупко-продажба, страните по бъдещата сделката се
уговорили за дата за нейното изповядване.
Подсъдимата
В.К. се явила на 05.12.2005г. в кантората на св. К., пред когото представила
нотариално удостоверен препис от горепосоченото неистинско саморъчно завещание
и направила искане за издаване на констативен нотариален акт за собственост
върху процесния имот. Свидетелят К.- нотариус, вписан под рег. № 311 в
регистъра на Нотариалната камара - съставил констативен нотариален акт № 123,
том III. рег. № 5779, дело № 489/2005г., с който подсъдимата К. била призната
за собственик на жилището, но в действителност тя не била такъв.
На
същата дата - 05.12.2005г., подсъдимата В.К., като продавач, сключила и втори
договор за покупко-продажба на процесния апартамент на ул. „*********ет.1 със
св. И.Ц.Д. - като купувач, за сумата от 16 537.50 лв., като сделката била
изповядана отново пред св. К.и за нея бил съставен нотариален акт № 124, том
III, peг. № 5780, дело № 490/2005г. Като при сключването на тази сделка
подсъдимата К. се легитимирала пред св. Д. като собственик на жилището чрез
вече издадения констативен нотариален акт, като по този начин у св. Д. били
създадени неверни представи относно юридическия собственик на имота /че това е
подсъдимата К., макар в действителност такъв да бил М. Д. и да било налице висящо
гражданско дело за имота/, както и относно възможността за правно - валидно
прехвърляне на собствеността върху този имот /подсъдимата нямала възможност да
прехвърли собствеността, тъй като нямала никакви права върху имота/, като в
резултат от действията на подсъдимата К. била причинена имотна вреда в размера
на продажната цена, а сделката била нищожна, тъй като липсвало съгласието на
действителния собственик на жилищния имот, доколкото подсъдимата К. не е била
действителен собственик, нито е била пълномощник на действителния собственик,
същата е действала изцяло в свой интерес - да получи за себе си имотната облага
в горепосочения размер на продажната цена.
На
07.06.2006г. М. Д. починал в гр. Тел Авив – Я., И., като преди смъртта си той
завещал имуществото си, вкл. и процесния недвижим имот, като негов действителен
законен собственик, на своята племенница М.Л.. На 30.03.2009г., М.Л. образувала
изпълнително производство - изп. дело № 20097800400190 по описа на частен
съдебен изпълнител В.Л., вписана под peг. № 780 в регистъра на Камарата на ЧСИ,
с район на действие СГС срещу св. И.Д., като въз основа на издадения приживе в
полза на М. Д. изпълнителен лист, на 02.07.2009г. съдебният изпълнител извършил
въвод в имота на М.Л. и отстранил от владение на същия св. И.Д..
По
делото била назначена съдебно-графическата експертиза - протокол № 135/2006г.
от чието заключение се установява, че: а) представената молба за Отказ от
наследство с дата 04.03.1999г. е изготвена върху лист хартия с помощта на
сканираща и копирна техника, като подписът за „Молител” в молбата е копие на
подпис, който е положен от И. Д.; невъзможно е да се отговори на въпроса дали
изследваният подпис е положен от лицето в оригинала на документа или е пренесен
от друг документ, защото молбата представлява сканирано изображение на текст,
подписи и бланка, отпечатани върху лист хартия с помощта на посочената техника;
б) подписът за „Продавач” в представеното ксерокопие на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 142, том 1А, peг. № 1667, дело № 147 от
2000г. с който подсъдимата К. прехвърлила процесния имот на св. П.е ксерокопие
на подпис, който е положен от В.К..
От
заключението на съдебно-графическата експертиза по протокол № 101/2009г., се
установява, че: а) подписът, поставен под „Завещател” в представеното за
изследване саморъчно завещание от 04.08.1998г., което подсъдимата В.К. е
представила на нотариус Е.К. и въз основа на което е издаден констативен
нотариален акт за собственост № 123, том III, рег. № 5779, дело № 489/2005г.,
не е положен от Ц.В.Д., а от друго лице, което е написало и текста на
завещанието; б) подписите за „Продавач” в нотариален акт № 142, том 1А, peг. №
1667, дело № 147/2000г на „Купувач” в Нотариален акт № 6, том I, рег. № 382 по
дело № 6/2005г. и на „Молител” в Протокол рег. №3531/20.07.2005г. са положени
от подсъдимата В.Д.К.; в) не е възможно да се установи дали подписът в
представеното саморъчно завещание от 04.08.1998г. е положен от подсъдимата В.К.
поради вложеното старание за имитация на чужд почерк.
От
заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че пазарната
стойност на недвижимия имот към м.октомври 2000г. е 49 404 лева, при минимална
заплата към същата дата в размер на 79.00 лева, като посочената стойност се
равнява на 625 минимални работни заплати. От заключението на допълнителната
съдебно-оценителна експертиза се установява, че левовата равностойност към
02.11.2000г. на 7 500 USD е 16 965.90 лева, при минимална заплата към същата
дата в размер на 79.00 лева. като посочената сума се равнява на 214 минимални
работни заплати.
Описаната
по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните
и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства а
именно :
Гласни : показанията на свидетелите П.А.П., И.Ц.Д., Е.В.К.,дадени
пред СРС, както и приобщените по реда на чл. 281 от НПК.
Писмени :
том
№ 1: нотариален акт № 142, том 1 A, рег. № 1667, дело № 147/2000г. /л.9 от д.
пр./, завещание от 04.06.1991г. от Ц.Д./л.10 от д. пр./, удостоверение за
наследници от 19.09.2000г. на Ц.Д./л. 11, л. 62 от д.пр./, удостоверение за
наследници от 08.02.2000г. на И. Д. /л.12 от д.пр./, молба от 31.10.2000г. за
отказ от наследство /л.13 от д.пр./, удостоверение от СРС за вписване на отказа
от наследство /л.14, л. 60 от д.пр./, нотариален акт № 172, том XXII, дело №
3923/1982г. /л. 15-16 от д.пр./, документи от СРС във връзка с отказа от
наследство на И. Д. /л. 18-33 от д.пр./, препис- извлечение от акт за смърт на И.
Д. /л. 46 от д.пр./, протокол за снемане на сравнителни образци от почерк и
подпис от поде. К. /л.50-52 от д.пр./, документи от нотариус Б. по повод на
първата покупко-продажба /л. 108-114 от д.пр./, справка от службата по
вписванията /л. 147-148 от д.пр./, решение от 28.07.2004г. по в. гражд. дело №
4877/2003г. на СГС-ВК- II „А” отделение за оставяне в сила на решение от
06.06.2003г. на CPC-ГО по гражд. дело № 5046/2002г. /л. 176-181 от д.пр./,
решение от 06.04.2006г. на ВКС за оставяне в сила на решението на СГС по гражд.
дело № 4877/2003г. /л. 192-198 от д.пр./, решение от 06.06.2003г. на СРС по
гражд. дело № 5046/2002г. /л. 199-202 от д.пр./, справка от НСлСл /л.207 от
д.пр./; том № 2: копия на материалите по гражд. дело № 6077/2000г. на СРС /л.
16-69 от д.пр./, свидетелство за смърт на М. Д. /л.74-75 от д.пр./, заповед за
съществуващо завещание от М. Д. с удостоверение за съставяне на завещание
/л.78-82 от д.пр./, констативен нотариален акт за собственост № 109, том И, рег.
№ 6263, дело № 271/2008г. за признаване на М.Л. за собственик на жилището
/л.88-89 от д.пр./, нотариален акт № 142, том 1А, рег. № 1667, дело №
147/2000г. /л.107- 108 от д.пр./, нотариален акт № 6, том I, рег. № 382, дело №
6/2005г. /л.109- 110 от д.пр./, протокол за обявяване на саморъчно завещание рег.
№ 3531/20.07.2005г. /л. 112 от д.пр./, констативен нотариален акт № 123, том
III, рег. № 5779, дело № 489/2005г. /л. 113-114 от д.пр./, нотариален акт №
124, том III, рег. № 5780, дело № 490/2005г. за покупко-продажба на недвижим
имот /л.115- 116 от д.пр./, договор за наем от 05.11.2008г. /л.125-128 от
д.пр./, протокол за доброволно предаване /л.132 от д.пр./, изпълнителен лист от
20.12.2004г. от СГС /л.134 от д.пр./, протокол за въвод в недвижим имот от
02.07.2009г. /л.186 от д.пр./; копия на материалите по нот. дело № 147/2000г.
(л.68-85 от съд. д. при първото разглеждане на делото от първата инстанция),
справка от службата по вписванията (л. 109-113 от съд. д. при първото
разглеждане на делото от първата инстанция), заключението на съдебно-графическа
експертиза /л.98-103, т.1 от д.пр./, заключението на съдебно- графическа
експертиза /л. 175-180, т.2 от д.пр./, заключението на основна и допълнителна
съдебно- икономическа експертизи /л. 116-120, л. 143-144, т. 1 от д.пр./.
Първоинстанционният
съд е направил обстоен анализ на гласните и писмени доказателства, преценил ги
е поотделно и в тяхната съвкупност, при което е извел посочената в мотивите
фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от
настоящия състав.
Както и
първоинстанционния съд, така и настоящата инстанция постави в основата на
своите фактически изводи показанията на пострадалото лице – свидетелят И.Ц.Д.
от които се установява, че е закупил процесния недвижим имот именно от
подсъдимата В.Д.К., като същата се е представила за собственик на недвижимия
имот, представила е необходимите документи и е подписала Нотариален акт № 124,
том III, peг. № 5780, дело № 490/2005г. с който му е прехвърлила имота.
Показанията на този свидетел са логични, последователни и безпротиворечиви,
същите се подкрепят от приобщените писмени доказателства по делото, а така също
и от гласните такива, поради което и настоящата инстанция ги кредитира изцяло.
Съдът дава вяра и
на показанията на св. П., от които се установява, че същият е закупил процесния
недвижим имот от подсъдимата К. с Нотариален акт № 142, том 1А, peг. № 1667,
дело №147/2000г. за сумата от 7500 щатски долара, като след това й е продал
обратно апартамента за сумата от 7 000 щатски долара за което бил съставен
и нотариален акт № 6, том I, peг. № 382 по дело № 6/2005г. Показанията на този
свидетел кореспондират напълно със събраните по делото писмени доказателства,
поради което и СГС ги кредитира изцяло.
Съдът дава вяра и
на казаното от нотариус Е.К. на досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281 от НПК, доколкото същите кореспондират с показанията на св. Д. и с
писмените доказателства по делото.
Настоящата
инстанция дава вяра и на събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите установяват в логическа последователност действията на подсъдимата и
свидетелите. По делото са приобщени нотариални актове, които са издадени по
съответния ред от съответните длъжностни лица и които удостоверяват
прехвърлянето на недвижимия имот от подсъдимата К. на св. П., след това от св. П.обратно
на подсъдимата К., след което и последващата продажба на имота от подсъдимата К.
на пострадалия св. Д., а така също и съставения констативен нотариален акт, въз
основа на представеното от подсъдимата К. и обявено от нотариус К.саморъчно
неистинско завещание, поради което и съдът им дава вяра изцяло. По делото са
приобщени и материалите и решенията по гражданските дела от които се
установява, че за процесния апартамент е бил наличен правен спор, който е
разрешен в полза на действителните собственици на апартамента, както и че
подсъдимата К. е била наясно с тези обстоятелства. Доколкото се касае за
съдебни решения, издадени от компетентен съд и влезли в сила, настоящият състав
ги кредитира изцяло.
СГС кредитира
заключението на изготвената съдебно-графическата експертиза
по протокол № 101/2009г., от което се установява, че: а) подписът, поставен под
„Завещател” в представеното за изследване саморъчно завещание от 04.08.1998г.,
което подсъдимата В.К. е представила на нотариус Е.К. и въз основа на което е
издаден констативен нотариален акт за собственост № 123, том III, per. № 5779,
дело № 489/2005г., не е положен от Ц.В.Д., а от друго лице, което е написало и
текста на завещанието; б) подписите за „Продавач” в нотариален акт № 142, том
1А, peг. № 1667, дело № 147/2000г на „Купувач” в Нотариален акт № 6, том I,
per. № 382 по дело № 6/2005г. и на „Молител” в Протокол per. №3531/20.07.2005г.
са положени от подсъдимата В.Д.К.; в) не е възможно да се установи дали
подписът в представеното саморъчно завещание от 04.08.1998г. е положен от
подсъдимата В.К. поради вложеното старание за имитация на чужд почерк.
Заключението е изготвено по поставените от съда задачи, от съответното вещо
лице и в рамките на неговата компетентност, поради което и настоящата инстанция
му дава вяра.
Съдът кредитира и
заключението на съдебно-графическата експертиза - протокол № 135/2006г. от
чието заключение се установява, че: а) представената молба за Отказ от
наследство с дата 04.03.1999г. е изготвена върху лист хартия с помощта на
сканираща и копирна техника, като подписът за „Молител” в молбата е копие на
подпис, който е положен от И. Д.; невъзможно е да се отговори на въпроса дали
изследваният подпис е положен от лицето в оригинала на документа или е пренесен
от друг документ, защото молбата представлява сканирано изображение на текст,
подписи и бланка, отпечатани върху лист хартия с помощта на посочената техника;
б) подписът за „Продавач” в представеното ксерокопие на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 142, том 1А, peг. № 1667, дело № 147 от
2000г. с който подсъдимата К. прехвърлила процесния имот на св. П.е ксерокопие
на подпис, който е положен от В.К.. Заключението е изготвено по поставените от
съда задачи, от съответното вещо лице и в рамките на неговата компетентност,
поради което и настоящата инстанция му дава вяра.
Съдът кредитира и заключението
на съдебно-оценителната експертиза от което се установява, че пазарната
стойност на недвижимия имот към м.октомври 2000г. е 49 404 лева, при минимална
заплата към същата дата в размер на 79.00 лева, като посочената стойност се
равнява на 625 минимални работни заплати. От заключението на допълнителната
съдебно-оценителна експертиза се установява, че левовата равностойност към
02.11.2000г. на 7 500 USD е 16 965.90 лева, при минимална заплата към същата
дата в размер на 79.00 лева. като посочената сума се равнява на 214 минимални
работни заплати. Заключението е изготвено по поставените от съда задачи, от
съответното вещо лице и в рамките на неговата компетентност, поради което и
настоящата инстанция му дава вяра.
Така изложената
фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно
пълнота.Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за
правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието,
авторството на същото, механизма на извършването му, субективната страна на
престъплението и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият състав
счита, че основните фактически констатации
на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал,
като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации.
От правна страна :
Въз основа на
посочената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
правни изводи, които съвпадат напълно с приетото от СРС, а именно, че с
действията си подсъдимата В.Д.К. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК
От обективна
страна
С действията си,
подсъдимата В.Д.К. *** с цел да набави за себе си имотна облага при сключване
на договор за покупко- продажба на недвижим имот /нотариален акт № 124, том 3,
per. № 5780, дело № 490/2005г. на нотариус Е.К., вписан под № 311 в регистъра
на Нотариалната камара на РБ с район на действие СРС/ като продавач от една
страна, възбудила у купувача И.Ц.Д., от друга, заблуждение, че е юридически
собственик на недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. София, ул.
„*******, със застроена площ от 52.53 кв.м., и като такъв ще му прехвърли
правно валидно собствеността върху последния, в резултат на което причинила по
отношение на купувача имотна вреда в размер на 16 537.50 лв. /шестнадесет
хиляди петстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляващи
продажната цена на същия имот, като измамата е в големи размери.
За съставомерността
на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът с
цел да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у
някого заблуждение за определени обстоятелства. Основна характеристика на
измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено
значение за вземане на последващите решения. Възбуждането на заблуждение е
налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна
представа и има определен принос за заблуждението, а поддържането на
заблуждение се изразява в такива действия от страна на извършителя с които
същият затвърждава вече формираната невярна представа у пострадалото лице.
Подсъдимата е
извършила възбуждането на заблуждение на пострадалия Д. чрез действие – същата се
е легитимирала като действителният, юридически собственик на недвижимия имот,
представяйки констативен нотариален акт № 123, том III. peг. № 5779, дело №
489/2005г., пред нотариус Е.К., който изповядал сделката.
Причинената вреда е
в големи размери с оглед даденото от експертизата заключение, че МРЗ за
страната към датата на деянието е била 79 лв., а вредата е в общ размер на 16
537.50 лв.
Налице
е и причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Последният - имотната
вреда, е настъпил като пряко следствие от имущественото разпореждане /заплащане
на процесната сума/, осъществено от измаменото лице, което е действало при
формираната у него от подсъдимата невярна представа относно условията и
основанието на разпореждането, а именно, че заплаща сумата от 16 537, 50
лв., за закупуването на недвижимия имот на действителния му собственик, като
срещу тази сума получава собствеността върху имота.
От субективна страна
Подсъдимата е
действала при форма на вина – пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала тяхното настъпване. В конкретния случай К. е съзнавала, че възбужда у
пострадалия Д. заблуждение по посочения по-горе начин, че е действителният
собственик на имота и ще му прехвърли собствеността върху него и че в резултат
на тези действия пострадалият ще се разпореди с процесната парична, като е
знаела, че не е собственик на имота, но въпреки това е извършила деянието, като
е целяла пряко настъпване на неговите общественоопасни последици.
Налице е и
типичната за този вид престъпление специална цел, а именно - подсъдимата е
целяла да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на
настъпилата в патримониума на измаменото лице имотна вреда, причинена от
създадената от действията й заблуда.
Настоящият състав
не може да се съгласи с доводите на защитата, че липсва умисъл у подсъдимата за
извършване на деянието. Същата е съзнавала, че не е действителен собственик на
имота, знаела е, за съществуването на спор върху недвижимия имот, като същата е
била ответник по гр. д. № 6077/2000г. на СРС- Второ ГО, 41-ви състав, с правно
основание чл. 108 от ЗС, като в проведено на 30.11.2000г. заседание подсъдимата
се е явила лично и е заявила, че е получила препис от исковата молба заедно е
доказателствата. Същата е била уведомена и за 16.07.2001г. решение по посоченото
гражданско дело с което Съдът постановил, че Ц.Д.В. следва да предаде
владението на процесния недвижим имот на ищеца М. Д..
Подсъдимата е била
наясно и с факта, че срещу св. П.П.на когото същата била продала недвижимия имот
се води дело № 5046/2002г., както и с решение от 06.06.2003г., влязло в сила на
06.04.2006г., с което съдът осъдил св. П.П.и съпругата му да предадат
владението върху апартамента на М. Д. и което станало причина същата да купи
обратно от св. П.процесния недвижим имот.
С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че когато подсъдимата К. се е явила пред нотариус Е.К.,
за да изповяда сделката с пострадалия Д., същата е била съвсем наясно с
обстоятелството, че не е собственик на недвижимия имот, но въпреки това е
въвела пострадалия в заблуждение, че именно тя е собственик на имота и е целяла
да получи продажната цена за него, причинявайки по този начин вреда на Д..
По вида и размера на наказанието :
За престъплението
по по чл. 210, ал. 1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от една
до осем години, като според втората алинея съдът може да постанови конфискация
на до една втора от имуществото на виновния.
При преценка на
така определеното от първоинстанционния съд наказание, настоящата инстанция не
намери основание за изменение на същото. СГС споделя извършения от съда анализ на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно – чистото съдебно минало на подсъдимата към
датата на инкриминираното деяние и най-вече дългия период през който е
продължило делото, поради което и правилно е определено наказание при условията
на чл. 55 от НК по вид и размер, както и че същото ще постигне целите на
наказанията.
Налице са и
основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимата е
с чисто съдебно минало, наложеното наказание е до три години ЛОС и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е
наложително тя да изтърпи наказанието ефективно.
По разноските :
С оглед
признаването на подсъдимата К. за виновна, съдът правилно е възложил в нейна
тежест направените по делото разноски.
Предвид изложеното Софийски градски съд
счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, поради
което
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
от 30.06.2020 г., постановена от СРС, НО, 107-ми състав по н.о.х.д. №
10076/2014 г.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.