№ 19823
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110116902 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит, сключен на
23.10.2023г. с ответното дружество, по силата на който е получила заем 5000лева, като в
договора е посочено, че за бързо разглаждане на искането, ще се дължи сумата 143,76 лева,
или 28 % от размера на главницата, като плащането на тази такса е включено в месечните
вноски. Ищцата счита, че клаузата на чл.9 от договора е нищожна, на основание
чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП, не е индивидуално уговорена, защото е предвидена в ОУ, съгласно
чл.7,3 ОУ, предвид разглеждането на документите за около 2 часа/което по принцип не би
следвало да отнема повече време/, я прави излина, ако се цели приоритетно разглеждане, то
нелогично е човек с нужда от средства да се съгласи да я плати. Сочи се, че клаузата
противоречи на добрите нрави, защото таксата води до оскъпяване на задължението, срещу
което не се предоставя услуга, а се цели печалба, същата е предвидена за действие, свързано
с усвояване и управление на кредита, противоречи на императивна разпоредба / чл.10,ал.1
ЗПК/, заобикаля се изискването на чл.19,ал.4 ЗПК, тъй като същата следва да се включи в
ГПР, а по този начин, същият надвишава 50 %от законната лихва. Поради изложеното,
предявява се иск за признаване, че разпоредбата на чл.9,ал.1 от договора за кредит е
нищожна.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като сочи, че таксата не
1
се включва в ГПР, тъй като разходът не е задължително условие за получаване на кредит,
ищцата е пожелала допълнителните действия, услуги, описанието на услугата присъства в
СЕФ, поради което и ищецът е уведомен за тях, и клаузата е уговорена индивидуално.
IІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26
ЗЗД - противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона -
чл.143,ал.2,т.5 и ал.2, т.12 ЗЗП, чл.10 и 19 ЗПК
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор
за кредит, твърдението, че разглеждането на документите отнема около 2 часа, твърдението,
че таксата би следвало да се включва в ГПР.
УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че
ГПР включва други компонентни, както и че са спазени изискванията на ЗПК и ЗЗП,
твърдението си, че клаузата е уговорена индивидуално, както и че сочените в отговора
услуги са предоставяни на клиента.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за твърденията си.
ІV. Безспорни факти.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на 23.10.2023г.
страните са сключили договор за кредит от разстояние, по силата на който договор,
ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата 500 лева, при задължението й да я върне
на 6 вноски, с посочен ГПР 47,04 % и ГЛП 36,32 %, че в разпоредбата на чл.9,ал.1 от
договора е предвидено, че за услугата „бързо разглеждане“ на подаденото искане за
отпускане на кредит, ищцата дължи сумата от 143,76 лева, дължима на равни части, заедно с
погасителните вноски за главница и лихва, че при аритметично добавяне на сумата 143,76
лева, към главница 500 лева, възнаградителна лихва от 36,32 %, и ГПР надвишава 50 %.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК – към исковата молба
е приложен копие от договора за кредит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
2
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 6.6.2024 г. от
9,30ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3