Определение по дело №54014/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 март 2025 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110154014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13858
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110154014 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъдат допуснати поисканите от ответника съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертиза, които касаят спорни между страните обстоятелства. На съдебно-
счетоводната експертиза следва да се постави и допълнителен въпрос да отговори на
задачата какви задължения (включително посочените като неплатени за минал период) са
включени в издадената от ответника фактура с № . от 12.09.2023г., за какъв период се
отнасят и какво е тяхното основание.
Налице са основанията за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба, с отговора на исковата молба и с
молбата на ответника от 02.05.2024г. писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, както и с допълнителен въпрос какви задължения (включително
посочените като неплатени за минал период) са включени в издадената от ответника
фактура с № . от 12.09.2023г., за какъв период се отнасят и какво е тяхното основание,
при депозит в размер на 450 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б., тел. **********.
1
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 400 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Б..
Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.05.2025г. от 10.15 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор на ответника с приложените към него доказателства, както и от молбата
на ответника с вх. № 145803 от 02.05.2024г. и представените с нея писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът „. твърди, че е титуляр на партида с кл. № .. Твърди, че за периода от 2015г.
до 2023г. ответното дружество не е доставяло електроенергия до имота на ищеца, но
въпреки това от ответника била начислена сума в размер на 23633,71 лв. по фактура от
12.09.2023г., включваща главница за минал период в размер на 16905,77 лв. и лихва в размер
на 6727,94 лв. Ищецът оспорва дължимостта на посочената сума, тъй като за посочения
период подаването на електроенергия до имота е било преустановено и между страните е
водено дело за претендирана от ищеца сума за доставена електроенергия за периода от
30.09.2013г. до 24.10.2014г., което е приключило с влязло в сила решение, с което искът на
ответника е бил отхвърлен. Твърди, че при подаване на заявление за възстановяване
подаването на електроенергия ответникът му отказал, тъй като имало стари неплатени
задължения на посочената стойност. Счита, че от представената фактура от 12.09.2023г. не се
установява нито основанието, нито периода на претендираната сума и че не дължи никакви
суми на ответника за посочения период. С оглед изложеното предявява настоящия иск за
признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 23633,71 лв. по фактура от
12.09.2023г. Претендира разноски за производството.
Ответникът . е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва иска с доводи, че ищецът се явява потребител на електрическа енергия за
стопански нужди по силата на сключен при Общи условия договор за доставка на
електрическа енергия по подадено заявление с № . от 12.08.2010г. и даден клиентски номер
№ . за обект – хотел в гр. ., за която е предоставен достъп до електрическа енергия до точката
за потребление ., като заявената мощност до обекта е в размер на 180 кВт. Твърди, че всички
оспорени по съдебен ред задължения, предмет на производството, представляват
задължения за мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа по процесния
клиентски номер, като неплатените фактури по партидата на ищеца са на стойност от
12379,79 лв. – главница за периода от м.11.2015г. до м.08.2023г. и 5762,52 лв. – мораторна
лихва, начислена от датата на изпадане в забава за плащане по всяка от фактурите до
12.04.2024г., които суми се различават от посочените в исковата молба. Твърди, че за
2
посочения период са издадени 98 броя фактури. Оспорва тези вземания да са погасени по
давност, като твърди, че цената за достъп се дължи, независимо от това дали се потребява
електрическа енергия на обекта, щом договорът и резервираната мощност продължават, тъй
като цената на достъпа е само един от компонентите на общата цена на електрическата
енергия и се дължи за всеки ден/на ден съобразно цени, одобрени от ., които са посочения
период се равняват на начислените на ищеца суми. Счита, че това следва от разпоредбите на
ЗЕ и по-специално тези на пар. 1, т. 15 и т. 41а от ДР на ЗЕ, чл. 84 ЗЕ, чл. 30, ал. 1, р. 13 ЗЕ,
Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия (чл. 1, ал. 3, ал. 1, чл. 19, чл. 29),
от чл. 29, ал. 1 Правилата за търговия с електрическа енергия (обн, ДВ, бр. 66 от
26.07.2013г.) и Общите условия на ответника, както и че заплащането на цена за тази услуга
е израз на принципа на солидарност – такива заплащат всички клиенти, притежаващи
обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа. Сочи, че разходите за
поддръжка и управление на мрежата не зависят от потреблението, а от ангажирания за
нуждите на всеки отделен потребител капацитет от мрежата в съответствие със заявената от
него мощност, тъй като ответникът следва да поддържа съоръженията в готовност за
осигуряване на максимално заявената от клиента мощност във всеки един момент. С оглед
на всичко гореизложено счита, че при действащ договор за продажба на електрическа
енергия за стопански нужди между страните посочената цена за достъп се дължи,
независимо от липсата или наличието на потребление, а дължимостта й би отпаднала
единствено при прекратяване на сключения между страните договор, какъвто факт не се
твърди с исковата молба, напротив признава се наличието на облигационна връзка между
страните. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на електрическа
енергия за стопански нужди в рамките на исковия период с твърдяното съдържание,
включително заявената от клиента мощност за обекта с кл. № ., цената на услугата достъп за
процесния период за твърдяната заявена мощност, както и че ищецът е изпаднал в забава за
плащане на тази услуга, респ. размерът на обезщетението за забава.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
3
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4