Р E Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 14.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр. Кюстендил, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети, юли в две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов
при участието на секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 193- 2020 г., по описа на РС- Кюстендил, Х- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БГ ЛЕНД КО“ АД, ЕИК ********* представлявано от Изпълнителен директор С. М. С., против Наказателно постановление № ПО- 02-4/15.01.2020г., издадено от инж. Р. Г. - директор на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с което на „БГ ЛЕНД КО“ АД, , за нарушаване състава на чл. 46, ал. 1 от Закон за водите, на основание чл. 200, ал.1,т. 2 предложение 1 от Закон за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. / две хиляди лева/.
С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, опорочаващи административно- наказателното производство и водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че в атакуваното наказателно постановление е налице пълно противоречие между фактическото описание на нарушението и правната норма, чиято диспозиция се твърди да е нарушена. Поддържа се, че от фактическа страна е прието, че жалбоподателят няма разрешително за ползване на воден обект, а същевременно отговорността му е ангажирана на основание чл. 46, ал. 1,от Закон за водите, който урежда задълженията на лица, които притежават разрешително. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното НП да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител в лицето на адв. М.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител- Я. М., притежаваща юридическа правоспособност. Оспорва така подадената жалба. Излага становище по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законово установения седемдневен срок, считано от получаване на препис от атакуваното наказателно постановление ( същото е връчено на 20.01.2020 г., а жалбата е входирана на 24.01.2020 г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените към делото АУАН и наказателно постановление счита, че при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съображенията за този извод, са както следва:
От фактическа страна в АУАН и НП е установено, че на 11.06.2019 г. експерти при БД "ЗБР" са извършили проверка на участък от река Драговищица, землището на село Долно Уйно , общ. Кюстендил. При проверката е установено, че самоходна верижна машина – багер извършвал дейности в речното легло, като прехвърлял пет броя тръби за изграждане на брод през реката. Според проверяващите е установено, че собственикът „БГ ЛЕНД КО“ АД гр. Варна не притежава действащо разрешително за водовземане съобразно чл. 46, ал. 1, Закон за водите.
При така описаната фактическа обстановка, неправилно в АУАН е посочена като нарушена нормата на чл. 46, ал. 1, от Закон за водите , без да е сторено пълното и точно описание на извършеното нарушение чрез неговата правна квалификация съобразно така посочената разпоредба от Закон за водите. Прочитът на същата налага разбирането, че тя не съдържа в себе си конкретни правила за поведение,/същите изчерпателно изброени от точка 1 до точка десет/ с което правните субекти, нейни адресати следва да съобразят поведението си. Нормата на чл. 46, ал. 1 Закон за водите изброява изчерпателно случаите, при които следва да се подадат съответни документи за издаване на разрешително за ползване на воден обект, но не възвежда забрана за ползването на воден обект, без съответно разрешително. Коректната норма, която е следвало да се посочи като нарушена е тази на чл. 200, ал. 1, т. 2 Закон за водите- / тази правна норма се съдържа в атакуваното НП, но е посочена само като основание за определяне на видът и размера на санкцията но не и като конкретно административно нарушение служещо за основание по прилагане на санкцията /. Анализа на същата налага извода ,че в нея се съдържа, както правилото за поведение, така и санкцията, която следва да се наложи при несъобразяване с диспозицията. Именно предвид това, настоящият съдебен състав счита, че предоставената в АУАН а и в атакуваното НП правна квалификация е неправилна, като с това е актосъставителят е нарушил изискванията на чл. 42, т. 5 ЗАНН, въвеждащ задължение да се посочи ясно и недвусмислено коректната нарушена норма.
Пороци, касаещи дължимата правна квалификация се наблюдават и в атакуваното наказателно постановление. Както вече бе посочено, от фактическа страна наказващият орган приема, че жалбоподателят въобще не разполага с разрешително за ползване на воден обект. Същевременно обаче, в частта на наказателното постановление, третираща правната квалификация ( стр. 2-ра, абз. "последен"), наказващият орган е приел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 46, ал. 1, Закон за водите, тъй като е ползвал воден обект в отклонение от предвидените в ЗВ условия. В тази връзка, напълно основателно е оплакването на жалбоподателя, че е налице съществено противоречие в атакуваното наказателно постановление. Действително, нормата на чл. 46, ал. 1, в ЗВ съдържа правила за поведение, но негови адресати са единствено водоползвателите - титуляри на разрешителни. След като от една страна органът приема, че разрешително за ползване на воден обект изобщо не е издадено на жалбоподателя, то подчертано неправилно е отговорността му да бъде ангажирана за това, че е нарушил условията на вече издадено разрешително ( именно предвид това, коректната квалификация е чл. 200, ал. 1, т. 2 пр.1 от ЗВ). В делото се установява ,че подобно разрешително липсва. В тази връзка, то следва да се посочи, че дадената правна квалификация, освен че е неправилна, то е и незаконосъобразно приложена а от там атакуваното НП е необосновано. Описаната дотук неяснота и противоречие между фактическата и правна рамка на описаното нарушение води до драстично накърняване правото на защита на жалбоподателя. Очевидно неясна е волята на АНО относно това ,какво е установеното нарушение и защо е квалифицирано като такова и санкционирано именно по този начин. Наказващият орган не е съобразил съдържанието на наказателното постановление с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което води до необходимост от цялостна отмяна на обжалваното НП.
Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че наказващият орган е предоставил непълна квалификация и при определяне на правното основание, на което следва да се наложи имуществена санкция в размер от 2000 лв. Отразено е, че основанието е чл. 200,ал.1, т. 2 Закон за водите, т. е ,че липсва надлежно разрешително за извършването на установеното строителна дейност в речното корито но не и за водовземане. Следва да се посочи и че в тази част, наказващият орган, в противовес с отразеното от фактическа страна, отново приема, че релевантната хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 2 е - "ползва водни обекти, в отклонение от предвидените условия в разрешителното... ". но е безспорен факт ,че към момента на извършената проверка разрешително не е издавано. Т. Е. такова липсва.
Съобразно гореизложеното, като незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Разноски са претендирани, от страна на АНО чрез процесуалният му представител но с оглед изхода на делото съдът не следва да му присъди такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО – 02-4/15.01.2020 год., издадено от инж. С. М. С. - директор на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с което на „БГ ЛЕНД КО“ АД, за нарушаване състава на чл. 46, ал. 1 от Закон за водите, на основание чл. 200, ал.1,т. 2 предложение 1 от Закон за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. / две хиляди лева/.
Отхвърля като необосновано направеното искане от представителя на АНО за изплащане на сторени по делото разходи за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: