О П Р
Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 13 ноември 2018 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря............
и прокурора………, след като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА ВЧНД № 661/2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр. чл.248 ал.1, т.3
от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Районна прокуратура – гр.С., частен протест на прокурор от Районна
прокуратура – гр.К. и жалба на адвокат М.П. – повереник на пострадалото лице И.Д.Е.
срещу протоколно определение от 11.10.2018 г. на Районен съд – гр.К.,
постановено по НОХД № 207/2018 г. по описа на същия съд, с което на основание
чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното
производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура –
гр.С. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални
нарушения.
В частният протест на прокурора от
Районна прокуратура – гр.К. се излагат съображения относно
незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за допуснати на
досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване процесуалните права на обвиненото лице. Според прокурорът,
залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че правото на защита на обвиненото
лице е било съществено нарушено на досъдебното производство, поради това, че
същия не е бил призован да присъства на разпита на ангажираните свидетели по
делото, са изцяло неправилни и незаконосъобразни, доколкото това негово право,
същия може да реализира в пълна степен в съдебната фаза на процеса. Освен това, прокурорът сочи, че на обвиняемия Я.И.
са му били предявени материалите по досъдебното производство, като нито той,
нито неговия защитник, са предявили искания за събиране на нови доказателства,
включително и чрез разпит на свидетели. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на протестираното определение
на съдията-докладчик при РС К. и връщане на делото на този съд за продължаване
на производството по него.
В частният протест на прокурора от
Районна прокуратура – гр.С. също се поддържа становище за незаконосъобразност на
постановеното от първостепенния съд определение за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му на РП С.. Сочи се, че мотивите на съда за
това – допуснато в първата фаза на процеса съществено процесуално нарушение във
връзка със събирането на доказателствата, ограничило правата на обвиняемия, не
намират опора в процесуалния закон, тъй като последния в разпоредбата на чл.248
ал.4 изрично забранява в разпоредително заседание да бъдат обсъждани нарушения,
свързани със събирането и оценката на доказателствените материали. Твърди и, че
решението на Европейския съд за правата на човека по делото „Б. срещу
България”, на което районния съд се е позовал в подкрепа на съображенията си, е
напълно неотносимо в случая. С оглед на това, представителят на държавното
обвинение моли атакуваното определение на първоинстанционния съд да бъде
отменено и делото да бъде върнато на този съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
В частната жалба на пострадалото лице И.Д.Е.,
подадена чрез повереника му – адвокат М.П., също се съдържат оплаквания срещу
постановеното от районния съд прекратително определение. Поддържа се, че
неучастието на обвиняемия при проведените на досъдебното производство разпити
на свидетелите, неправилно е разгледано от първостепенния съд, като съществено
процесуално нарушение, тъй като в правната теория и съдебната практика
последователно е прието, че при извършването на досъдебното производство на
действията по разследването с участието на други лица, обвиняемия не следва да
се призовава, освен при разпит на свидетел пред съдия. Твърди се, че в
проведеното разпоредително заседание от първия по степен съд, същия не се е
произнесъл и по направените от пострадалия искания за конституирането му в
качеството на частен обвинител и граждански ищец по делото.
Срещу така депозираните частни протести и жалба на
пострадалия, е постъпило възражение по реда на чл.342 ал.2 от НПК, от адвокат З.
Н. – защитник на обвиняемия Я.С.И.. В същото се сочи, че атакуваният съдебен
акт следва да бъде потвърден, тъй като е постановен при спазване на
изискванията на процесуалния закон. От своя страна защитата сочи, че правото на
защита на обвиняемия И. е било сериозно нарушено в хода на първата фаза на
процеса, тъй като същата се е развила изцяло без негово участие. Според
защитникът, в случая процесуалните права на обвиняемия са нарушени и поради
„късното, в последния момент” привличане на същия като обвиняем, което е в
противоречие с т.4.1 от ТР № 2/2002 г. на ВКС.
С.
окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частните протести и
частната жалба на пострадалия, както и с материалите по делото, и след като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното съдебно
производство е било образувано по повод внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – гр.С., с който е повдигнато обвинение срещу Я.С.И. за извършено
престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК /след изпращане на делото по
подсъдност на РС К., по реда на чл.43 т.3 НПК/.
За да постанови горепосоченото определение
в проведеното по реда на чл.248, вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК разпоредително
заседание, състав на РС К. е приел, че в хода на проведеното по делото досъдебно производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице. Приел е в частност, че това
нарушение касае лишаването на обвиняемия от възможността да присъства и съответно
да участва при проведените разпити на свидетелите, които са били ангажирани на
досъдебното производство.
Според настоящият състав на въззивния съд, тези решаващи изводи на
първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни. Въззивният съд не
споделя виждането на първостепенния за допуснати в хода на досъдебната фаза на
процеса, съществени процесуални нарушения, които
да рефлектират на правата на обвиненото лице. В частност - въззивната инстанция категорично не може да се съгласи с аргументите
на районния съд, че
констатирани по разследването нарушения при събиране на доказателствени
материали,
съществено накърняват процесуалните правила и налагат връщане на делото в предходната му
процесуална фаза, за отстраняването им. Практиката на касационната съдебна
инстанция, застъпена и в т.1 от ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС е категорична, че
процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на
доказателствата, не съставляват основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. Това разрешение намира своето
основание в процесуалното принципно положение, че съдебното производство е
главна /централна/ фаза на наказателния процес и не съществува никаква пречка
необходимите процесуални действия по събирането и проверката на
доказателствените материали, да бъдат извършени в хода на съдебното следствие,
като бъдат събрани нови доказателства или ако са допуснати нарушения при
събирането на някои от наличните, тези доказателства да бъдат надлежно /законосъобразно/
събрани, както по искане на страните, така и по почин на съда. На плоскостта на конкретния казус
изложеното означава, че не съществува пречка от процесуално естество, а
напротив – разпоредбата на чл.18 от НПК изрично поставя изискване в тази
насока, всички гласни доказателства, събрани чрез проведените на досъдебното
производство разпити на свидетели, да бъдат отново събрани и проверени и в
съдебната фаза на процеса. Аргумент за това, че нарушенията, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените материали в
първата фаза на процеса, не могат да бъдат разглеждани като съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи връщане на делото в тази
процесуална фаза, въззивният съд намира и в разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК,
предвиждаща забрана този въпрос да бъде поставян на обсъждане в
разпоредителното заседание по делото.
Несподелимо е и виждането на
първия по степен съд да аргументира решението си с практиката на Европейския
съд по правата на човека /ЕСПЧ/ – решение от 08.09.2006 г. по делото „Б. срещу
България”. Посоченото, обаче третира казус, който не е тъждествен с настоящото
дело. С това решение ЕСПЧ се е занимал с въпроса дали използването от съда на
показания, дадени в досъдебното производство, при невъзможността на обвиненото
лице да участва при разпита им или да поиска техния разпит в съдебна фаза,
представлява нарушение на правото на това лице на справедлив процес.
Оплакването в подадената частна жалба
от пострадалия, за накърнени с атакувания съдебен акт и негови процесуални
права, поради непроизнасянето с него по претенцията му за участие в процеса в
качествата на частен обвинител и граждански ищец, е несъстоятелно. Доколкото с
проверяваното определение, първоинстанционния съд е приел наличие на
основанията по чл.249, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, то в този случай същия не е
дължал произнасяне по направените искания за конституиране на страни. Това не
съставлява пречка пострадалия отново да предяви претенциите си пред първия съд,
след отмяна по въззивен ред, на постановеното от него прекратително определение
и връщането му на делото за продължаване на производството по него.
Извън гореизложеното, въззивната
инстанция следва да отбележи, че не констатира допуснати, както в хода на
досъдебната фаза на настоящия процес, така и при изготвянето на крайния за тази
фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушение, които да ограничават
правата на обвиняемия или на пострадалото от престъплението лице. Внесеният за
разглеждане в съда обвинителен акт отговаря на изискванията, визирани в чл.246
от НПК и не се наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г.
на ОСНК.
С
оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното определение
е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно и в
противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, предвид на което на основание чл.249 ал.1 и
2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал
делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, контролираното по въззивен
ред определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд
за продължаване на производството по него.
Воден от горното, С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА определение от 11.10.2018 г.
на Районен съд – гр.К., постановено по НОХД № 207/2018 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.К. за продължаване на
производството по него от стадия на разпоредителното заседание.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/