Решение по дело №759/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Глас – Хим“ ЕООД (грешно посочено ООД), с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция по чл.8 от ДОПК: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. Н. – Карабибар, против Ревизионен акт № Р-16001623003329-091-001 от 20.12.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 113 от 19.03.2024 г. на директор дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място], при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за допълнително определен корпоративен данък за 2022 г. в размер на 4 236.97 лв. и лихви – 129.11 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 15 942.93 лв. и лихви 1 769.05 лв. (общо 20 179.90 лв. главница и 1 898.16 лв. лихви).

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. В частта по ЗКПО се твърди, че е налице разминаване между мотиви и диспозитив, защото няма как да се приеме, че липсва доставка и да се говори, че тя не е правилно документирана. По отношение определените задължения по ЗДДС се сочи, че мотивите и вижданията на ревизиращия екип не намират подкрепа в законовите разпоредби. Твърди се, че са налице всички необходими документи, установяващи реалността на доставките на СМР, като в този смисъл се излагат доводи, че не може да се твърди, че е налице привидност на сделките без събрани за това доказателства. Сочи се практика на СЕС по множество дела, като се излагат подробни доводи в тази насока.

Претендира се отмяната на оспорената част от РА. Представят се подробни писмени съображения.

Директорът на дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” – [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Н., е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в представената по делото писмена защита, и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок в частта за непризнат данъчен кредит, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил в тази част. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623003329-020-001 от 05.06.2023 г. (л.351, т.2), издадена от С. П. П., началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена данъчна ревизия на „Глас-Хим“ ООД, с обхват: задължения данък върху добавената стойност за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2023 г. и за корпоративен данък за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2022 г., като е определен срок за извършване на ревизията - до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 06.06.2023 г. по електронен път (л.354, т.2). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623003329-020-002/04.09.2023 г. (л.112, т.1), на същия орган по приходите, крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 06.11.2023 г.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001623003329-092-001/20.11.2023 г. (л.86, т.1), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК няма данни да е депозирано възражение. Въз основа на така изготвения РД, възложилият ревизията и ръководителят на същата, са издали Ревизионен акт № Р-16001623003329-091-001 от 20.12.2023 г. (л.69, т.1).

По жалба на „Глас-Хим“ ООД е издадено Решение № 113 от 19.03.2024 г. (л.49, т.1) от директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 15 942.93 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 769.05 лв. и за допълнително начислен корпоративен данък за 2022 г. в размер на 4 236.97 лв. и лихви 129.11 лв.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени Заповед № РД-09-2277/30.11.2023 г. (л.28, т.1), Заповед № РД-09-2109/1311.2023 г. (л.30, т.1), Заповед № РД-09-2514/29.11.2021 г. (л.32, т.1), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.34, т.1) и Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.36, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП Пловдив.

Към административната преписка е приложен още оптичен носител – CD (л.3, т.1), съдържащ самите актове, както и копия на сертификати за валиден електронен подпис.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По Закона за данък върху добавената стойност.

Извършената на „Глас-Хим“ ООД ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г.

На основание чл.68 ал.1 т.1; чл.69 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.5 от ЗДДС и чл.6 и чл.9 от с. з., с мотив за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по 10 бр. фактури, издадени от „Еней 92“ ЕООД. Фактурите, подробно описани в РД на стр.14-15 от същия (л.л.92-гръб – л.93, т.1) са на стойност 79 714.65 лв. с начислен ДДС в размер на 15 942.93 лв. и с предмет на доставка: - авансово плащане по договор; плащане по договор; допълнителна работа; окончателно плащане по договор; авансово плащане за материали; доставка на материали; скоби за конструкция, винтове и силикон. Към фактурите с предмет авансово плащане са приложени протоколи обр.19 за извършени СМР.

От РЛ, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ относно „Еней 92“ ЕООД са представени: - договори за СМР (от 07.09.2022 г. за ремонт на покрив, почистване на улуци, отстраняване на ръжда, полагане на силикон и боядисване; от 12.09.2022 г. за ремонт на покрив, смяна на 100 бр. снегодържачи и винтове; от 20.10.2022 г. за ремонт на покрив, демонтаж, измазване с изомакс, полагане на 32 бр. ленти и поликарбонат; оат 21.11.2022 г. за изработка на 12 бр. козирки; от 20.12.2022 г. за измазване с изомакс и 64 м. поликарбонат; от 01.02.2023 г. за ремонт на покрив 40 кв. м., почистване на ръжда, грунд, пяна, силикон и полагане на изомакс; от 10.02.2023 г. за монтаж на 123 бр. скоби и ламарина на козирки; от 03.04.2023 г. за ремонт на покрив 112 кв. м., грундиране на хидроизолация и измазване с изомакс; от 24.04.2023 г. за ремонт на покрив 112 кв. м. и полагане на 2 ръце изомакс); фактури; актове обр.19 към тях; фискални бонове и платежни нареждания. Не са представени доказателства и обяснения относно получаването на услугите, относно вложените материали и идентификационни данни на лицата, пряко заети с услугите; не е представена информация за нощувки, транспорт, изхранване на лицата, както и доказателства за инструктаж по охрана на труда.

При извършена насрещна проверка на „Еней 92“ ЕООД искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. От прекия доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения за наличие на ресурсна обезпеченост – техника, материали, квалифициран персонал, плащания, счетоводни регистри и не са посочени данни за предходни доставчици на материалите и на услугите. От органите по приходите е констатирано, че доставчикът не е декларирал сключени трудови договори.

При ревизията, на „Глас – Хим“ ООД е връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001623003329-040-001/08.06.2023 г., с което са изискани идентификационни данни на конкретните лица, работили на обектите на дружеството във връзка с договорите за СМР, сключени с „Еней 92“ ЕООД. Не са представени доказателства и относно вложените материали – изомакс, силикон, снегодържач, поликарбонат, грунд, пяна, ламарина, скоби, винтове, описани в договорите и в актовете обр.19, подписани между страните. За чия сметка са материалите, с какъв произход са, как са предадени и транспортирани. От страна на жалбоподателя не е представена тази информация в хода на ревизионното производство. В този смисъл е прието, че във връзка с процесния доставчик, от „Глас – Хим“ ООД не са представени индивидуализирани данни за лицата, от които са извършени фактурираните услуги и по този начин се осуетява проследяването и анализирането им от органите по приходите.

От данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП е установено по несъмнен начин, че посоченият изпълнител на доставките на услуги – ремонт на покрив, не притежава персонал с изискуемата квалификация, което е установено от органите по приходите.

При извършената насрещна проверка на „Еней 92“ ЕООД не са представени и доказателства за придобиването на посочените в договорите и в протоколите обр.19 вложени материали. От всички събрани доказателства, органите по приходите са констатирали, че в случая липсват доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, поради липсата на доказателства, които биха установили този факт, при което е прието, че посочените в процесните фактури услуги не са обект на реални доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и фактурите са издадени без основание от процесния доставчик; не отразяват реални стопански операци5и и е начислен данък, без да е възникнало данъчно събитие, т. е. без основание.

В резултат е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 942.93 лв. по процесните 10 бр. фактури, издадени от „Еней 92“ ЕООД на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС.

1. По закона за корпоративно подоходно облагане.

Счетоводният финансов резултат на дружеството за 2022 г. е увеличен по реда на чл.26 т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 ал.1 и ал.4 от ЗКПО в размер на 42 366.67 лв.

Посочената сума представлява отчетени разходи за външни услуги по дебита на сметки 602 и 609 въз основа на 5 бр. фактури (подробно описани в РД на стр.12 от същия) /л.91-гръб, т.1/, издадени през м.09., м.10., м.11. и м.122021 г. от „Еней 92“ ЕООД. Предмет на сделките са: - авансово плащане по договор; окончателно плащане по договор за СМР; доставка на материали – авансово плащане. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на контрагента; изискани са документи и писмени обяснения от него и от ревизираното лице; извършени са служебни проверки в информационните масиви на НАП. Посочено е, че доставчикът не е намерен на декларирания за кореспонденция адрес; не е подал ГДСД по чл.92 от ЗКПО; не е публикувал ГФО. След препращане към извършения анализ на всички факти и обстоятелства, подробно описани в частта по ЗДДС в РД, е прието, че доставчикът не разполага с доказателства за наличие на персонал, с който да извърши услугите и да достави материалите; представянето на оформени фактури, договори за СМР и платежни документи, не представлява безспорно доказателства за извършване на доставките. Предвид установената фактическа обстановка, ревизиращият екип е счел, че по изследваните фактури няма доказателства за реално изпълнение на фактурираните СМР и прехвърляне на материали. Формиран е извод, че фактурите представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени стопански операции. В тази връзка са визирани нормите на чл.26 т.2 и чл.10 ал.1 и ал.4 от ЗКПО, както и разпоредбата на чл.4 ал.1 т.5 от ЗСч за предимството на съдържанието пред формата.

В хода на ревизията е установено, че към всяка фактура е представен договор за СМР, като всички те са еднотипни, изготвени на бланка с еднакви общи права, задължения, начин на плащане, общи условия, срок на договора и на ръка е попълнен предметът и съответната цена с ДДС. Констатирано е също така, че липсват първични счетоводни документи по смисъла на чл.6 ал.3 от ЗСч за влагане на материалните запаси в осъществяваната дейност, а след като не са налице разходооправдателни документи за влагане на материали, то отчетените разходи не следват да бъдат признати за данъчни цели. Установено е също така, че към фактура № 5/26.09.2022 г. е приложен договор за СМР, подписан преди датата на регистрация на дружеството - 07.09.2022 г.

За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е анализирал всички събрани в хода на ревизията доказателства, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения и е формирал крайния си извод, че РА, в частта за допълнително установени за корпоративен данък за 2022 г. и задължения за ДДС е правилен и законосъобразен.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: приложените към жалбата доказателства; доказателства, предоставени от ответната страна с молба вх. № 9716/04.06.20224 г. (л.384, т.1) и доказателства, предоставени от жалбоподателя с молба вх.№ 10560/17.06.2024 г.

По основателността на жалбата в частта по ЗДДС.

При така установеното от фактическа страна в частта по ЗДДС, съдът намира ревизионния акт в оспорената част, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „Еней 92“ ЕООД, за обоснован и законосъобразен, поради следните съображения:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 ал.1 от ЗДДС и, едва след това, да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Т. е. във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което, не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т.37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.

Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

Внимание заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това, член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.

В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

В съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата.

Тук следва да се има предвид и общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС

Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.

Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Договорите за изработка са нормативно регламентирани в раздел в чл.258 и сл. от Закона за задълженията и договорите. По своя характер този вид договори са консенсуални, двустранни и възмездни. Тъй като законодателят не е предвидил форма за действителност на договора за изработка, такъв би могъл да бъде сключен и в устна форма. Предмет на облигационното правоотношение е постигането на определен резултат, за изработването на готов продукт, за извършване на някаква дейност, а не прехвърляне на собственост или друго вещно право. Изпълнителят по този договор е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, сам организира изпълнението и постигането на резултата. Мястото на изпълнение по принцип се определя от изпълнителя, но няма пречка, то да бъде определено от възложителя, като работата се изпълнява поначало с материали и средства на изпълнителя, но същите могат да бъдат предоставени от възложителя. Възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждението на изпълнителя. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Т. е., за да се установи наличието на процесните доставки на услуги, като позитивно проявени факти, необходимо е да се установи конкретното, дали договореният резултат е постигнат, как е било организирано и къде е било мястото на изпълнението, приета ли договорената работа и изплатено ли е насрещно възнаграждение. Тези именно данни следва да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.

В случая по отношение на 10 бр. фактури, издадени от „Еней 92“ ЕООД с предмет на доставката: авансово плащане по договор; плащане по договор; допълнителна работа; окончателно плащане по договор; авансово плащане за материали; доставка на материали; скоби за конструкция, винтове и силикон, съдът намира че не са налице доказателства за реалността на доставката.

Видно от съдържанието на приложените фактури, предмет на същите са посочени общо цитираните по-горе доставки – авансово плащане по договор и плащане по договор, като в самите договори е посочено само „строителни работи“, като липсва конкретизация на стопанската операция – не е посочен конкретният договор, не е посочено съответното количество, респ., какво точно е извършено, за да бъде издадена съответната фактура, и пр. Представени писмени договори са абсолютно идентични: касаят общи условия, сключени са при условия за плащане 50% авансово, без да са представени възлагателни писма, а протоколите за извършена работа /обр.19/ са формални – без да са посочени в тях мярка, количество единична цена, а е посочена единствено и само общата стойност на извършените ремонтни дейности. Отделно от това, прави впечатление, че както договорите, така и фактурите, по видимо са попълнени на ръка с един и същи почерк. Липсата на количествено-стойностна сметка към така представените договори, също не дава представа какво точно като количество е изпълнено при ремонтните дейности.

Наред с това следва да се посочи, че от така съставените приемо-предавателни протоколи не става ясно, кой точно е извършвал съответните дейности, къде са извършвани, и какво точно е извършено, още повече, че същите са подписани от управителите на дружеството-възложител и дружеството-изпълнител, а не от лица, които да отговарят за строителните дейности. Съответно не могат да бъдат обвързани и с фактурите, с оглед обема на работа и разплащането по всяка една от тях. Липсва информация и за посочен артикул, за който са извършени съответните дейности. Това означава, че фактурите не отговорят на задължителното изискване по чл.114 ал.1 т.9 от ЗДДС да съдържат цялата изискуема информация относно конкретната стопанска информация, като такава информация не може да бъде извлечена и от представените приемо-предавателните протоколи. Друг е въпросът, че документи във връзка с обследваните сделки са представени единствено и само от ревизираното лице, но не и от прекия му доставчик.

В този смисъл намира приложение разрешението в горецитираното решение на СЕС по дело С-271/12, доколкото са налице непълни фактури, а и при липсата на допълнителни документи във връзка с предмета на процесните доставки от страна на РЛ, тези документи не определят точните параметри на стопанската операция /съответните идентични услуги, извършени от всяко едно от трите дружества, подробно посочени по-горе/.

В този смисъл неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Освен това не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не подлежи на приспадане само поради вписването си във фактура, при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС, не подлежи на безусловно приспадане.

На следващо място, независимо, че са представени редица договори, не са представени доказателства за реални облигационни отношения с посочения доставчик; липсват каквито и да е данни, за да бъде индивидуализиран предметът на услугата по всеки един договор; нейните параметри, условия и ред за изпълнение. Видно от представените договори (чл.3 от всеки един от тях се посочва, че договорените цени се съдържат в предварително приета оферта, неразделна част от договора. Такива оферти не са приложени към нито един от договорите. Пак в същия текст от договора се съдържа изискването, че количествата извършени СМР се установяват съгласно протокол за действително извършени СМР, а, каза се по-горе, представените протоколи не съдържат нито количество, нито мярка, нито ед. цена, а само и единствено обща стойност и сума на ДДС, която не би следвало да бъде в приемо-предавателния протокол. От така представените протоколи акт обр.19 не се установяват пряко ангажираните за изпълнението лица, тяхното командироване, предвид факта, че седалището и адресът на управление на дружеството-доставчик се намират територията на [населено място], а услугите са извършвани в [населено място]. Липсват доказателства за транспорт и изхранване, нощувки на работниците, извършвали обследваните ремонтни дейности на територията на [населено място].

Предвид всичко изложено дотук, следва да се посочи, че наличието само на фактура не е достатъчно да се определи нито конкретния вид на услугата, нито вида и характеристиките на договорките между страните, нито да се установи конкретно услугата, и от кого точно са извършени конкретните видове дейности. Не са опровергани изводите на ревизиращия екип за липсата на материален, технически, технологичен и кадрови ресурс в „Еней 92“ ЕООД за изпълнение на процесните СМР.

Неясен е начинът, по който е обективиран целеният резултат, респ. приемането му от ревизираното лице. Не се установява на изпълнителя да са предоставяни каквито и да е конкретни указания за съответните задачи, коментира се вече, липсват възлагателни писма, липсват оферти, липсва КСС. Отделно от това, в раздел II. Права и задължения на инвеститора, т.1.4., по всеки един от договорите сключен между страните, изпълнителят следва да получи техническа документация и детайли; в т. 2.1. пък, инвеститорът има право да изисква сертификати за качество на вече съгласувани материали. Данни в тази насока не се откриват, поради липсата на представени доказателства за това.

Формира се извод, че липсват доказателства за реални облигационни отношения между страните. В тежест на жалбоподателя е да докаже какви именно дейности е указвал на доставчика, как и кога той ги е извършил, от кои физически лица, къде и как са били извършени услугите, какво точно е прието като изпълнение по договорите от РЛ. Тук отново следва да се отбележи, че РЛ претендира един благоприятен за себе си факт и е длъжно, при условията на пълно насрещно доказване да установи, че този факт е настъпил и е породил желаните правни последици.

Необходимо да се отбележи още, че ППП е документ, с който се документира фактическото приемо-предаване на стоки, материали или активи, което много често се извършва в различен момент от момента на плащане и/или издаване на фактурата. Реквизитите не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно.

В случая такива протоколи липсват. Липсва и кадрови ресурс за изпълнение на процесните услуги по ремонтни дейности, както и по доставката на процесните стоки, посочени по-горе и описани подробно. Липсват заповеди за командировки на лицата, изпратени на работа в [населено място] от Самоков.

В обобщение по всички обсъдени по-горе доставки, за които не се установява реално изпълнение следва да се посочи, че, макар и документално оформени в счетоводството, не пораждат права за данъчно задълженото лице, както по от­но­шение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма на чл.4 ал.1 т.5 от Закона за счетоводството. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

Законът при всич­ки случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко доказателства за реалност на доставката, за на­чина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни до­кументи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

По делото формално са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те представляват частни документи без материална доказателствена сила, а само с формална, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в цялост с останалия доказателствен материал по делото с оглед установената фактическа обстановка.

В подкрепа на горното е и фактът, че всички издадени приемо-предавателни протоколи и възлагателни писма са попълнени по един и същи начин, без абсолютно никаква разлика, като същите не съдържат имената на лицата, изразили волеизявленията си във връзка с извършените услуги по ремонт; в какво точно се изразяват дейностите по ремонта на всеки един етап, така, както са издадени фактурите и протоколите обр.19.

При липса на основната предпоставка - реално извършване на доставка на услугата, следва да бъдат приети за ирелевантни доказателствата за плащането по доставките и отразяването на това по счетоводните записвания. Трайно е възприето в практиката на съдилищата, че последваща реализация на стоките и плащането на цената по фактурите може да бъде само косвено доказателство за реалността на доставките, но няма водещо значение за признаване правото на данъчен кредит. Жалбоподателят не доказа договорените между страните доставки да са реализирани, а оттук, че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. В този контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно липса на кадрова обезпеченост на доставчиците на услуги, допълват основанието за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка.

Аналогичен е изводът и по отношение на доставките на стоки – материали, скоби за конструкция, винтове и силикон. При липсата на материално-техническа база, при липсата на кадрови ресурс, при липсата на данни за предходни доставчици на цитираните стоки, безспорно, фактурите, издадени за доставката им, не отговарят на законовите изисквания ,както се посочи по-горе, т.е. не отразяват вярно стопанските операции, поради което и няма настъпило данъчно събитие.

При това положение, след като не е доказана реалността на процесните доставки, правилно и обосновано органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 15 942.93 лв. по 10 бр. фактури, издадени от „Еней 92“ ЕООД.

При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи, е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

Обратно, органите на приходната администрация, установиха по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основават правомощието си да откажат да зачетат декларираното от лицето право на данъчен кредит по процесните 10 бр. фактури, като констатациите им са обосновани и законосъобразни и се основават на логичен анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. След като фактурите, издадени от „Еней 92“ ЕООД, не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, то по нея е начислен неправомерно данък, поради което, и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС за жалбопадателя не е налице право на данъчен кредит по тези 10 бр. фактури, издадени от този доставчик.

Тук следва да се има в предвид и общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Като лице, черпещо и благоприятни за себе си последици от представените в хода на ревизията документи, именно, жалбоподателят и пред ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито са се твърдели от него.

Жалбоподателят следваше да докаже, че процесните фактури удостоверяват реални доставки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на главното доказване (наличието на действително извършени доставки).

Както и Съдът на европейските общности е имал възможност да се произнесе още в Решение на съда (трети състав) от 18 юни 2009 година по дело C-566/07 (Staatssecretaris van Financien срещу Stadeco BV) упражняването на правото на приспадане се ограничава само до данъка по облагаема с ДДС сделка /в този смисъл е постановено и Решение по дело Genius/.

Приема се, че правото на приспадане е свързано, винаги и само, с наличието на реално осъществена облагаема доставка с ДДС, който факт в процесния случай, не бе успешно доказан от жалбоподателя.

В този смисъл се произнесе Съда в Люксембург и в Решенията си от 31.01. 2013 г., по дело С – 643/11 и дело С – 642/11, по отправени преюдициални запитвания на Административен съд – Варна.

За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. С това доказване страната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, или, че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са извършени реално, то, както доставчикът, така и самият получател, следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват.

Действително, както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, принципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се предостави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания. Същият този съд обаче приема, че това не е така само, ако нарушаването на тези формални изисквания възпрепятства доказването по сигурен начин на изпълнението на материалноправните изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обективни факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщност, в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама. Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави други писмени доказателства, за това, че е придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, респ., че услугата е извършена, извън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи, казусът следва да намери своето разрешение съобразно Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Процесният случай обаче, не е такъв – лицето не се установи да е положило каквито и да било усилия да се увери, че наетият от него търговец разполага с необходимия кадрови, технически и материален ресурс, с който да извърши поетите задължения, в качеството им на изпълнител, и именно въз основа на неговото поведение, не може да се установи изпълнението на материалноправните изисквания на закона за възникването на правото на данъчен кредит, поради което и търговецът не може да се ползва от цитираната съдебна практика.

Извършените от приходния орган действия следва да се приемат за законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Нарушения в хипотеза на извършването им в периода на ревизионното производство не се установява. По делото, каза се, са представени доказателства – протоколи от извършени процесуални действия и насрещни проверки. Видно от същите, процесуалните действия на органите по приходите по отношение на третите лица, при насрещните проверки, и от други проверки по установяване на факти и обстоятелства, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон, като съдът не констатира пороци на нормативно установената процедура по чл.29 от ДОПК, като следва да се посочи, че по отношение на протоколите от насрещните проверки и присъединяване на доказателства, съдът намира, че са спазени изискванията на чл.50 ал.2 от ДОПК, а според разпоредбата на чл.50 ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установени факти и обстоятелства.

В този смисъл правилно и законосъобразно с процесния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по 10 бр. фактури, издадени от доставчика „Еней 92“ ЕООД, в резултат на което са определени и процесните фискални задължени.

Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира представените в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя доказателства – флашка и снимки със записи на разговори, свързани с извършването на ремонтните дейности., поради следното:

Обсегът на доказване в исковото производство по действащия ГПК не включва всички, а само спорните релевантни факти (сравнителен анализ на чл.153 и чл.154 от ГПК). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва. Доказателствената сила на частния документ е само формална. Когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а, когато не е подписан - че е съставен (чл.180 ГПК). Съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, засвидетелстван в частния документ, нито за достоверна датата на съставянето му. Спорът по факта и/или датата не включва твърдение за неистинност на частния документ, а съдът няма задължение да открие производство по чл.193 от ГПК. Страната, която основава довод, възражение, реплика или дуплика на оспорения засвидетелстван положителен факт, е длъжна да го докаже, а съдът й дължи указания, когато за установяването му по делото е представен единствено документът (чл.146 ал.2 от ГПК). Когато фактът е отрицателен, тежестта да докаже положителните факти, които изключват засвидетелствания отрицателен факт, е за страната, която оспорва осъществяването му. Когато от достоверната дата се ползва страната, която е автор на частния документ, а го е съставила, защото законът предвижда писмена форма за доказване на засвидетелстваното обстоятелство, съдът й дължи указания, че може да докаже достоверната дата с помощта на всички доказателствени средства (чл.181 ал. 2 от ГПК).

Следва да се отбележи също така, че частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

Материалната доказателствена сила на документите не винаги е обвързана с оспорването на истинността им от страните, поради което съдът, формирайки вътрешното си убеждение, може да се позове на документите, като при частните документи - и да счете за оборена доказателствената им сила или, че удостоверените факти са ирелевантни за спора. Във всички случаи обаче, съдът е длъжен да обсъди това доказателство в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, но не и служебно да го изключва от последния.

В случая, от така представения снимков материал и записи от разговори, не може да се установи нито местонахождението на обекта, дали това е точно посоченият в договорите обект, нито кои са лицата, работили на него, нито какво точно е изпълнявано на този обект. Отделно от това, изискванията на закона са категорични, че следва да бъдат представени документи, които да отразяват вярно и точно стопанските операции, с оглед установяване настъпване на данъчното събитие, а оттам и правото на приспадане на данъчен кредит.

На следващо място, съдът намира, че в подкрепа на горните изводи е и установеното от ревизиращия екип, че „Еней 92“ ЕООД не е намерено на декларирания от него адрес за кореспонденция с НАП, не е публикувало ГФО, не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО, което обосновава извода, че дружество не е осъществявало дейност през процесния обследван период.

С оглед изложените по-горе мотиви съдът намира РА в частта за установени задължения по ЗДДС за правилен и законосъобразен.

По основателността на жалбата в частта по ЗКПО.

Във връзка с констатираното относно реалността на доставките по издадените от "Еней 92“ ЕООД фактури - всички предмет на изложеното в частта по ЗДДС от настоящото решение, е преобразуван декларирания от дружеството за 2022 г. финансов резултат със сумата, от 42 366.67 лв., като същият е увеличен, на основание чл.26 т. 2 във връзка с чл.10 ал.1 от ЗКПО, тъй като първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанската операция.

Във връзка с констатираната нереалност на доставките е прието, че е налице хипотезата на чл.16 ал.1 и ал.2 т.4 от ЗКПО, тъй като са осчетоводени като разход изплатени суми за услуги, без същите да са реално извършени.

Предвид изложените доводи в частта по ЗДДС от настоящото решение относно облагането по този закон, според което, процесните фактури, издадени през 2022 г. от доставчика "Еней 92" ЕООД, удостоверяват реално осъществени доставки на услуги и сумите, по които фактури са отчетени като разход по сметките от гр.60 за процесната година, съдът намира, че правилен и законосъобразен е изводът на ревизиращия екип, че са на лице отчетени от данъчния субект разходи без да е на лице документална обоснованост на същите и по същество са налице отчетени разходи за стоки и услуги без същите да са реално получени, респ., извършени.

Легалното определение на понятието "документална обоснованост" е дадено в текста на чл.10 ал.1 от ЗКПО - разходът е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. В случая, съгласно изложените мотиви в частта относно ЗДДС процесните фактури, не отразяват вярно стопанските операции, визирани във всяка една от тях, доколкото се установи по безспорен начин липсата на реалност на фактурираните доставки. Счетоводното отчитане на разходите се признава за документално обосновано и в този смисъл за данъчни цели, само след като се докаже, че съответният разход действително е осъществен. Това в процесния случай жалбоподателят не успя да докаже и логично се налага изводът, че тези процесни разходи не следва да бъдат признати за данъчни цели.

Предвид изложените в раздел І от настоящото решение относно облагането по ЗДДС, според което процесните фактури, издадени през 2022 г. от доставчика "Еней 92" ЕООД, не удостоверяват реално осъществени доставки на услуги, като, от друга страна, сумите, по които фактури са отчетени като разход по сметките от гр. 60 за процесната 2022 г., съдът намира, че правилен и законосъобразен е изводът на ревизиращия екип, че са на лице отчетени от данъчния субект разходи за услуги, без същите да са реално получени, респ., извършени, и по същество, са налице отчетени разходи без да е на лице документална обоснованост.

Следва да се посочи също така, че на основание чл.16 ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. За отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени ( чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО). Жалбоподателят не е ангажирал нови доказателства, които да оборят констатациите в РА и да доказват по несъмнен начин реалното осъществяване на изследваните доставки на услуги (СМР) от издателя на процесните фактури, съответно, обективното наличие на документално обоснован разход. След като иска да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че същите са свързани с дейността и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО. За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугите по спорните документи, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. В разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗСч. изчерпателно и кумулативно са посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ. Наличието на всички реквизити, предвидени в посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи, като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват вярно и честно извършените сделки между контрагентите. В конкретния случай, реквизитите във фактурата не отразяват вярно реално извършена стопанска операция. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за ЗЛ. Законът при всички случаи изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване. От страна на жалбоподателя, както в хода на ревизията, така при настоящето административно производство не са представени доказателства относно реалност на стопанските операции, за които са осчетоводени разходите, оспорени от ревизиращите органи. Следователно, в конкретния случай в издадените първични счетоводни документи е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурите доставчик. По този начин първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанска операция и не отговарят на обективната истина. Съгласно нормата на чл.26 т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 9 от ЗСч. е регламентирано, че не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри и счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп. Освен това, констатацията, че липсват доказателства за реалното осъществяване от посочените услуги предпоставя и извод за прилагане на разпоредбата на чл.16 ал.1 и ал.2 т.4 от ЗКПО, считащ за отклонение от данъчно облагане и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги без те да са реално осъществени. В тази връзка, необосновани и немотивирани се явяват доводите в жалбата за наличието на документална обоснованост на процесните разходи и за неотносимост на констатациите по ЗДДС към тези по ЗКПО.

По горните съображения, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и направените констатации в РД и РА, основателен е изводът на органите по приходите за наличие на предпоставките за прилагане на чл.26 т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 ал.1 и ал.4 от с. з. С оглед това, процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане.

Горното налага извод за неоснователност на жалбата и в частта по ЗКПО, поради което съдът намира, че РА, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна – отхвърлена.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 2 387.06 (две хиляди триста осемдесет и седем лева и 0.06 ст.) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, трети състав,

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Глас – Хим“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция по чл.8 от ДОПК: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. Н. – Карабибар, против Ревизионен акт № Р-16001623003329-091-001 от 20.12.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 113 от 19.03.2024 г. на директор дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място], при Централно Управление на Национална агенция за приходите, в частта за допълнително определен корпоративен данък за 2022 г. в размер на 4 236.97 лв. и лихви – 129.11 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 15 942.93 лв. и лихви 1 769.05 лв. (общо 20 179.90 лв. главница и 1 898.16 лв. лихви).

ОСЪЖДА „Глас – Хим“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция по чл.8 от ДОПК: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г.Н.-К., да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място], сумата от 2 387.06 (две хиляди триста осемдесет и седем лева и 0.06 ст.) лв., юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.