Р Е Ш Е Н
И Е № 1182
гр. Перник, 15.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА
ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Антоанета В., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №5538 по описа на съда за 2017 година, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П.Ц.П. *** против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е предявен иск за признаване
на установено по отношение на ответника,
че ищцата не дължи сумите от 8081.91 лв. - за главница по договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-01267745 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
1072,56 лв. – за мораторна лихва
за периода от 30.03.2009г. до 30.11.2010г., както и 183,09 лв.- за държавна такса, и 100 лв.-за
възнаграждение за процесуално представителство, за които суми е издаден
изпълнителен лист в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 02.11.2011г. по ч.гр.д. № 11280/2010г. на РС-Перник,
въз основа на който изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № 655/2017г.
по описа на ЧСИ А.В.,*** действие ПОС - с взискател “Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след
издаване на изпълнителния лист.
Ищцата твърди, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД по гр.д. №11280/2010г. по реда на чл. 410 ГПК срещу нея бил
издаден изпълнителен лист за процесните вземания. Въз основа на така издадения
изпълнителен лист на 23.01.2012г. било образувано изпълнително дело №164/2012г.
по описа на ЧСИ А.В.. Твърди, че последното изпълнително действие по това
изпълнително действие било връчване на уведомление до длъжника за дължимите
суми на 06.07.2017г., но с това действие според ищеца не се прекъсвала
погасителната давност за процесните вземания. Твърди, че на основание чл. 433,
ал. 1, т 8 ГПК производството по изп.дело № 164/2012г. на ЧСИ В. било
прекратено по силата на закона на 23.01.2014г., за което било издадено и
нарочно постановление от 06.03.2017г. Въз основа на същия изпълнителен лист на
14.03.2017г. по молба на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД било
образувано ново изпълнтелно дело № 655/2017г. по описа на ЧСИ А.В.. Ищцата
твърди, че не е уведомена за прехвърляне на вземането на взискателя по
последното изпълнително дело. Сочи, че поради насочване на изпълнението върху
недвижими имоти в ***, изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ В.Й. ***
действие Окръжен съд-Враца. Поддържа, че към момента на образуване на второто
по ред дело пред ЧСИ В. всички суми по изпълнителния лист били погасени, поради изтичане на законоустановения давностен срок
за същите, от където обосновава и правния си интерес от воденето на процесния
отрицателен установителен иск.
По така изложените съображения отправя искане към съда
да признае за установено несъществуването на вземанията по изпълнителния лист,
издаден по ч.гр.д. № 11290/2010г. по описа на РС-Перник за сумите от 8081.91
лв. - за главница по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01267745 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, 1072,56 лв. – за мораторна лихва за периода от 30.03.2009г. до
30.11.2010г., както и 183,09 лв.- за
държавна такса, и 100 лв.-за възнаграждение за процесуално представителство
Претендира разноски.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва
предявния иск като неоснователен с конкретни съображения, че ищцата е била
надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането, включително и с получаване на
уведомлението за станалата цесия с отговора на исковата молба, като в тази
връзка сочи, че разполага с изрично пълномощно от цесионера за това. Развива и
допълнителни съображения за неоснователност на иска от правния институт на
погасителната давност, като в тази връзка подчертава, че и след изтичане на
срока, с който законът свързва погасяването на вземанията поради кредиторовото
бездействие, същите продължават да съществуват и да са дължими.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От изисканото и приложено към
настоящето дело производство по ч. гр.д. № 11280/2010г. по описа на РС-Перник
се установява, че изпълнителният лист за процесните вземания от 8081.91 лв. - за главница по договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-01267745 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
1072,56 лв. – за мораторна лихва
за периода от 30.03.2009г. до 30.11.2010г., както и 183,09 лв.- за държавна такса, и 100 лв.-за
възнаграждение за процесуално представителство, е издаден на 02.11.2011г. на основание
чл. 416 ГПК въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за същите вземания по заявление от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу длъжника П.Ц.П..
Представено
е и е прието по делото заверено копие от изпълнително дело № 164/2012г. на ЧСИ А.В..
От приложените по последното книжа е видно, че изпълнителното дело е образувано
по молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 23.01.2012г. въз основа на
приложения към същата изпълнителен лист от 02.11.2012г., издаден по ч.гр.д. №11280/2010г. на РС-Перник за
процесните вземания за главница, лихви и разноски. Видно от молбата за
образуване на изпълнителното дело е, че със същата взискателяте възложил на
съдебния изпълнител извървшането на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ..
По
същото изпълнително дело е приложена покана за доброволно изпълнение, изпратена
на 06.07.2012г. и връчени лично на длъжника с препоръчано писмо с обратна
разписка на 10.07.2012г. Приложена е и молба от „Кредит инкасо инвестмъмт БГ“
ЕАД от 06.03.2017г. за налагане на възбрана върху собствени на длъжника
недвижими имоти в ***.
С
постановление от 06.03.2017г. ЧСИ А.В. е прекратила изпълнително дело №
164/2012г. на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.
В
приложеното копие от изп.д. № 340/2017г. на ЧСИ В.Й. се съдържа препис от молба
за образуване на изпълнително дело от „Кредит инкасо инвестмъмт БГ“ ЕАД въз
основа на същия изпълнителен лист от 14.03.2017г.
По
изпълнителното дело след тази дата са наложени запори по банкови сметкина
длъжника и възбрана върху недвижими имоти,
Видно
е от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като продавач и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
като купувач, че процесното вземане е прехвърлено със същия.
Съобщението
до длъжника за извършената цесия е изпратено от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
с известие за доставка на пощенска пратка, което е оформено като непотърсено от
адресата.
Други
относими доказателства не са ангаржирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По
допустимостта на иска
Съдът намира, че предявеният отризцателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът
оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според
чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
От приложеното изпълнително дело №340/2017г. на
ЧСИ В.Й. е видно, че същото е образувано
за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист от ответника като
взискател, от където и по съображения от
установения по делото договор за цесия между титуляра на вземането по
изпълнителния лист и “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” следва и правният интерес на ищеца от
водененто на процесния иск.
По
основателността на иска
Ищецът
твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност.
От
представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания не са
признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за същите е издаден на
основание чл.
416 ГПК въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение няма последиците на
съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на
кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
поради което срокът на новата давност
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение.
Приложим
за процесните вземания за главница по договор за кредит и разноски вземания е общият
5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за обезщетение за забава
на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД давностният срок е 3-годишен.
С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 14, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са
обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Установява се от представените писмени
доказателства, че давността за вземанията е прекъсната на 23.01.2012г. – с
подаването на редовна молба за образуване на изпълнително дело, в която
длъжникът е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Подаването на същата молба, обаче,
не
е довело до спиране на давността, защото в изпълнителния процес давността не спира - ТР № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10.
Нова погасителна давност за вземанията е започнала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, т. 10 - в конкретния случай от следващия ден, т.е. от
24.01.2012 г. Други изпълнителни действия по изп. д. № 164/2012г., които
да са могли да прекъснат давността по смисъла на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, не са извършвани в срока по чл.
433, ал. 1 т. 8 ГПК, поради което и
пет-годишният давностен срок е изтекъл на 24.01.2017г., след което и всички
вземания на взискателя по изпълнителния лист са се погасили по давност, без да
са извършвани преди това действия, които са могли да прекъснат действието й. Предприетите по изпълнителното дело
действия след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК не са валидни и годни да прекъснат теченето
на срока на погасителната давност.
С оглед на изложеното съдът приема, че давностният
срок за всички вземания по изпълнителния лист е изтекъл, поради което и искът по чл. 439 ГПК
следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски. Ищецът е представляван от адвокат в хипотезата на чл. 38,
ал. 1 т. 2 ЗА, което е изрично посочено в представеното по делото адвокатско
пълномощно и е удостоверено по надлежния ред с писмени доказателства и
декларации, от които следва извод, че ищцата е материално затруднена. Поради това
и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 7 ал. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на предоставилия
безплатна адвокатска помощ адв. В. следва да се присъди сумата от 1039,10 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник
сумата от 423,28 лв. за дължимата се държавна такса по делото.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК,
предявен от П.Ц.П. *** с ЕГН *********** срещу
“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, че П.Ц.П. *** с ЕГН ***********
не
дължи на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ********* сумите от
8081.91 лв. - за главница по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01267745 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, 1072,56 лв. – за мораторна лихва за периода от 30.03.2009г. до
30.11.2010г., както и 183,09 лв.- за
държавна такса, и 100 лв.-за възнаграждение за процесуално представителство, за
които суми е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от
02.11.2011г. по ч.гр.д. № 11280/2010г. на РС-Перник, въз основа на който
изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № 655/2017г. по описа на ЧСИ
А.В.,*** действие Окръжен съд-Перник с взискател “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД, поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след издаване
на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат С.В. с ЕГН **********
сумата от 1039,10 лв. за предоставена безплатна адвокатска помощ в хипотезата
на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник сумата от 423,28 лв. за
дължимата се държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: