Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260273 14.06.2021г.
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд ІІ нак. състав
На деветнадесети
май Година
2021
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела
Благоева
Като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 00664
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1158-006760 от 12.02.2021 г. (НП), издадено от началника
на сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД
на МВР Перник, с което на Ф.И.К., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал.3,
пр.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) кумулативно са наложени
административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца за
нарушаване на чл. 140, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят Ф.И.К.
чрез бланкетни доводи, изложени в
жалбата, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното производство не участва лично. Представлява се от
процесуалния си представител адв. Г.Б.от ПАК, който пледира за отмяна на НП, като релевираните оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания
правораздавателен акт. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Административнонаказващият
орган - ОД на МВР Перник, сектор „ПП” – редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо,
с което е изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи
за неоснователност на жалбата, като е направено и възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено
следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 21.04.2020 г. свидетелите Д.С.С. и Р.Г.А. - и двамата на длъжност
„мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник изпълнявали служебните
си задължения. Около 18:55 часа
възприели движещия се по ул. Младен Стоянов в гр. Перник в посока към ул. Рашо Димитров лек автомобил „Мазда
323”. Направило им впечатление, че същият бил с поставени регистрационни табели
с номер *****– немски образец, чийто срок на валидност бил
изтекъл, поради което предприели спиране на превозното средство. При
извършената проверка установили, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Ф.И.К.,
който го и управлявал. От предоставените
им документи констатирали, че срокът на валидност на регистрационните табели,
поставени на автомобила е изтекъл.
На място бил съставен на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА с № 186690 от 21.04.2020 г., с който
отговорността на Ф.К. била ангажирана за нарушение на чл. 140, ал.1, пр. 1–во
от ЗДвП. При предявяване на акта жалбопадателят вписал, че има възражения, като
допълнителни такива не депозирал в тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
В рамките на правомощията си С.Г.Л.– началник на сектор „ПП” към ОД на МВР-Перник, въз основа на
съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал на 12.02.2021 г. обжалваното НП, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Ф.И.К., в качеството на водач на лек
автомобил „Мазда 323” с временни регистрационни
табели B3781І, с изтекъл срок на валидност, като моторното превозно средство не е регистрирано
по надлежния ред, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което
което на основание чл. 175, ал.3 пр.1-во
от ЗДвП кумулативно му наложил административно
наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца
Процесното НП било връчено на
жалбоподателя на 29.03.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите
писмените доказателства: АУАН GА с № 186690
от 21.04.2020 г. и заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, доказваща
компетентността на съответните длъжностни лица да съставят и издават АУАН и НП.
Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Д.С.С. и Р.Г.А. поддържат констатираните в АУАН
обстоятелства.
От правна страна:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на НП е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал.3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в шестмесечен срок от съставянето на АУАН. Срокът е давностен и се прилага служебно. С изтичането му се погасява правото на административнонаказващия орган (АНО) да осъществи правомощието си за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение. В настоящия случай АУАН е съставен на 21.04.2020 г., т.е. срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл на 21.10.2020 г. НП е издадено на 12.02.2021 г. Към този момент е било погасено правото на АНО да санкционира лицето, извършило нарушението, за което е съставен АУАН, тъй като към 21.10.2020 г. не е била налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН за спиране на административнонаказателното производство, тъй като предявяването и връчването на АУАН е извършено на 21.04.2020 г. и това е надлежно удостоверено чрез полагане на подпис от нарушителя. По тази причина не са били налице нито основанието, нито необходимостта от спиране на административнонаказателното производство, поради което и след като срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл на 21.10.2020 г. АНО е бил длъжен да прекрати административнонаказателното производство, вместо да издаде на 12.02.2021 г. процесното НП, с което съществено е нарушил процесуалните правила, тъй като е упражнил вече погасено правомощие. Това е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на санкциониращия акт като незаконосъобразен.
За пълнота на решението съдът счита за необходимо да отбележи, че не
споделя направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение
при описанието на нарушението в АУАН и в
НП, тъй като констатира, че същото е описано от фактическа страна и изцяло
кореспондира с посочената за нарушена правна
норма, а именно на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като съображенията са следните:
По делото не се спори, че управлението
на конкретизираното моторно превозно средство от страна на жалбоподателя е било
с поставени на него регистрационни табели– немски образец с изтекъл срок на валидност. В този смисъл
следва задължитено да се отбележи, че отношение към табелите с регистрационни
номера и регистрацията на моторните превозни средства има действащата Наредба № І-45 от 24.03.2020 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
която е издадено въз основа на чл.140, ал.2 от ЗДвП. От описанието на
нарушението е видно, че към датата на
извършване на проверката - 21.04.2020 г. жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, който е бил с чужди регистрационни номера, т.е. не са такива за
временна регистрация, тъй като съгласно чл. 26 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. при временна регистрация срокът на валидност се
нанася в свидетелството за регистрация, а регистрационният номер е със
съдържание, както при постоянната регистрация. Поставените табели не са били и транзитни такива
съгласно чл.29, ал.3 от Наредбата.
Според легалното понятие
на § 6, т. 18а от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „регистрация” е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към датата
на нарушението- 21.04.2020 г., процесния автомобил не е разполагал с такова
административно разрешение, поради което правилен е извода на АНО, че същият не
е бил надлежно регистриран.
В тази връзка съдът намира, че следва да бъде съобразено, че съгласно
т.4.2 от Тълкувателно съобщение на Комисията на ЕО относно процедурите за
регистрация на МПС с произход от друга държава-членка от 14.02.2007 г.: „Много
държави-членки са въвели система за временна регистрация, така че превозното
средство да може да бъде управлявано за кратък период от време, преди да получи
окончателна регистрация или преди да напусне територията. Временната
регистрация обикновено се осъществява в държавата-членка на произход на
превозното средство. Въпреки това Комисията поддържа мнението, че основният
принцип за свободно преминаване на стоки и Директивата за регистрационните
документи за превозни средства довеждат до това, че държавата-членка на
произход трябва да приеме употребата на временни регистрационни табели на
своята територия, както и сертификатите, издадени от държавата-членка на
предназначение. Свободното движение на моторното превозно средство, носещо
временна регистрационна табела и временно свидетелство за регистрация, може
единствено да бъде възпрепятствано поради причини, касаещи пътната безопасност
(като шофьорските умения на шофьора, спазването на местните правила за движение
по пътищата или техническата изправност на моторното превозно средство), в
случай на основателно подозрение за кражба на превозното средство или когато
контролните органи имат основателни опасения за валидността на свидетелството.
В допълнение, на автомобилистите се препоръчва да носят Зелената карта,
потвърждаваща застрахователното покритие поне на минималното задължително ниво,
изисквано от законите на държавата, която се посещава. По време на пътуването и
до окончателното регистриране в държавата-членка на предназначение превозното
средство трябва да бъде покрито от застрахователна полица, издадена от
застраховател, оторизиран да извършва дейност в страната на произход на
превозното средство”. Независимо от принципа за свободно движение на стоки, то
следва да се вземе предвид и че след вноса всяка държава членка на Общността с
вътрешното си законодателство урежда реда, по който се регистрират и пускат или
спират от движение МПС, собственост на местни и чуждестранни физически и
юридически лица. Процесната хипотеза попада в приложното поле на Наредба № I-45
от 24.03.2000 г., очертано в глава първа от Наредбата, поради което тя
представлява приложимото право, с което жалбоподателят е следвало да съобрази
поведението. Тъй като срокът на валидност на немските регистрационни табели е
бил изтекъл, то правилен е изводът на АНО, че управляваният автомобил не е бил
регистриран по надлежния ред, а деянието осъществява състава на нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Самият
жалбоподател не оспорва с жалбата изводите за изтеклия срок на поставените на
автомобила немски регистрационни табели и за липсата на регистрация към датата
на проверката - 21.04.2020 г. По тези
съображения съдът намери за доказано извършването на нарушението от обективна
страна и субективна страна, тъй като деецът е съзнавал, че управлява автомобил,
който не е бил регистриран, а е бил с поставени регистрационни табели с изтекъл
срок на валидност.
По разноските:
С оглед изхода на спора –отмяна
на обжалваното НП и направеното в съдебно заседание искане за присъждане на
разноски, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс АНО –
ОД на МВР Перник следва да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
съдебни разноски в размер на 300 лв (триста лева), представляващи адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител адв. Г.Б.от АК Перник. Същото е
заплатеното в брой при подписване на договора, като неговия размер е минимално
предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и е неоснователно
направеното възражение по чл. 63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на същото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1158-006760 от 12.02.2021 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, с
което на Ф.И.К., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал.3, пр.1-во от Закона за
движението по пътищата кумулативно са наложени административно наказание глоба
в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от шест месеца за нарушаване на чл. 140, ал.1 от
същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на
Ф.И.К., ЕГН ********** сума в
размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ