Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260036/27.08.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на тридесети
юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 291 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по
искова молба от С.Р.М. срещу Г.С.Й..
Ищецът твърди, че бил син и наследник на С. Ю. М., починал
на 31.03.2011 г. Приживе наследодателят му и
неговата съпруга
З. Ю. М. притежавали в
режим на семейна имуществена общност, тъй като бил придобит по
време на брака им, следния недвижим имот, съгласно нот. акт
№ 189, том 1, дело № 409/1977 г.
на ХРС, а именно: 555/1160 идеални части от парцел V в квартал 15 по
плана на с. Големанци, Хасковска област, одобрен със Заповед
№703/1960 г., целия от 1160 кв.м., отреден за дворище с пл. № 167, ведно с
построените в западната част на имота жилищна сграда и навес, при граници: блок
на ТКЗС, С. М. и улица. През 1989 г. ищецът и семейството му се изселили и заживяли в Р. Т., но ежегодно и
то по няколко пъти идвали и отсядали в бащината им къща, за да се видят с майка му, сестра му и
ответница по делото Г.Й., роднини и познати от селото. През месец август
на 2019 г., отново идвайки в с. Д. и отивайки в
бащината си къща, го посрещнала Г.Й.,
която заявила, че къщата била само нейна и че
ищецът
вече нямал работа там, и така реално не го допуснала в имота. На
следващия ден отново направил опит да отиде там, но ситуацията се повторила,
както и по-късно през месец ноември 2019 г. Впоследствие разбрал и че с нот. акт № 194, том 4, дело № 657/2012 г.
на нотариус К. В. Хасково майка му и другата му сестра Г. продали
притежаваните от тях общо 6/8 идеални части от имота на ответницата. Поддържа
се,
че ищецът притежавал по наследство 1/8 идеална част от процесния имот, поради
което счита, че ответницата владеела тази част без правно
основание, което обуславяло правният му интерес от предявяването на настоящия
иск. Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик на 1/8
идеална част от описания
по-горе недвижим имот и да се осъди ответницата да му предаде владението върху нея. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответницата счита
иска за допустим и основателен. Признава, че ищецът бил
нейн
брат и
че бил собственик на 1/8 ид.ч. от описания в исковата молба недвижим имот. Оспорва се твърдението, че
през месец август 2019 г. отказала да го допусне в имота. По
неизвестни за нея причини тогава той се настанил в дома на техни роднини. Сочи
се, че по никакъв повод не била оспорвала правото му на собственост върху
притежаваната от него идеална част от имота и не пречела на ползуването му,
поради което се моли при уважаване на предявения иск, да й се присъдят направените по
делото разноски.
Съдът, като като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС, който е процесуално допустим.
По съществото на спора, съображенията на съда са следните:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2а на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху него.
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства – заверени преписи на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 189, том I, дело № 408/1977 г. на съдия в РС – Хасково, Удостоверение за наследници № 88/08.10.2019 г. от Кмета на с. Д.Г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 194, том IV, рег. 9327, дело № 657/2012 г. на нотариус К. В., се установява, че ищецът е собственик на 1/8 идеална част от процесния имот на основание наследствено правоприемство, в качеството му на наследник на С. Ю. М., а ответницата първоначално е придобила 1/8 идеална част по наследство от същия наследодател, а останалите 6/8 идеални части - по силата на валидна правна сделка, а именно договор за покупко-продажба от 19.12.2012 г.
Няма спор, а и от събраните гласни доказателства се установява, че само ответницата упражнява фактическа власт върху целия имот. И в съдебна практика и в съдебната теория се приема безпротиворечиво, че всеки един от съсобствениците може да упражнява фактическа власт и ползва целия имот, като зачита съответното право и на останалите съсобственици. По този начин той се явява владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите. Настоящият случай е точно такъв, доколкото правопораждащият факт, от който произтича съсобствеността между страните, е наследяване от общия им наследодател С. Ю. М.. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот.
На следващо място,
не може да се приеме за установено по несъмнен и категоричен начин, че
ответницата е препятствала или ограничила правото на ищеца да ползва имота. В
тази връзка са ангажирани единствено гласни доказателства чрез разпита на свид.
С. Ю. М., но показанията му в тази им част не следва да бъдат кредитирани, тъй
като той няма преки впечатления за спорните факти, а възпроизвежда казаното му
от самата страна или изказва своите предположения. Освен това те противоречат на изнесеното от свид. М. М. А., която
лично е видяла, че ищецът е бил допуснат от ответницата в спорния имот. И
накрая, свид. М. е във влошени отношения с ответницата и вероятността показанията му да бъдат в нейна вреда, респ. в полза
на ищеца е значително по-голяма, като те не се и подкрепят от други
доказателства по делото. Дори и да се приеме, че страните са имали някакви словесни
пререкания относно имота, няма обективни данни те да са съпроводени с действия,
насочени към самия имот и имащи за последица недопускането на ищеца.
В заключение може да се обобщи, че в случая ответницата действително упражнява фактическа власт върху целия имот, но тази фактическа власт е на правно основание и е установена като държане на идеалните части на ищеца и не се установява да е извършила действия, с които по явен и недвусмислен начин да се показва отричане правото на другия съсобственик, в т.ч. и манифестиране на промяна в намерението й, изразяваща се в своене на целия имот изключително за себе си.
Предвид изложеното
съдът счита, че предявеният иск по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен в
установителната си част, а в осъдителната част – да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора
и двете страни имат право на своевременно
претендираните от
тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се заплати сумата от 525 лв., представляваща направени по делото разноски за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Доводите на ответницата, имащи характер на искане по чл. 78, ал. 2 ГПК, не могат да бъдат споделени, тъй
като тя признава иска само в установителната му част, а не и в осъдителната. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК на нея също се дължат разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а именно сумата от 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Настоящият
съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да
се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй
като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да
настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право
да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока,
съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на Г.С.Й., ЕГН ********** ***, че С.Р.М., ЕГН **********
***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. М. Х. от ХАК, е собственик на 1/8 идеална част
от следния недвижим
имот, а именно: 555/1160 идеални части от поземлен имот № V – 167,
171, в
квартал 15 по плана на с. Д. Г., обл. Х., одобрен със
Заповед №703/1960 г., целия от 1160 кв.м., ведно с построените в
западната част на имота жилищна сграда и навес, при граници: улица, имоти
№ IV – 172 и № VI – 168, като искането за осъждането
й да предаде владението
върху описаната идеална част от имота ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.С.Й., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С.Р.М., ЕГН **********
***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. М.Х. от ХАК, сумата от 525
лева, представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. М. Х. от ХАК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Г.С.Й., ЕГН ********** ***,
сумата от 500 лева, представляваща направени разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К. С.