Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение , VI-19 състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търговско дело № 920 по описа за 2019 година,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по предявен
иск с правно основание чл.125, ал. 3 ТЗ, предявен от Д.О.Д. като наследник на О.Д.Д. срещу „Ф.К.“ ЕООД, ***,
за осъждане на ответното дружество
да му заплати сумата от 30 000 лева, впоследствие увеличена до размера - 47 406,98
лева -частичен иск от пълния размер 228 000 лева, представляваща имуществена
равностойност на наследствени дружествени дялове, притежавани от наследодателя
на ищеца О.Д.Д. /починал на 13.04.2019 година/ по
счетоводен баланс към 30.04.2019 година, заедно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното
заплащане.
В исковата молба са
изложени твърдения, че ищецът е син и единствен наследник на О.Д.Д., както и че последният е бил съдружник и управител
заедно с бившата си съпруга С.Л.Ц.-Д./от втори брак/ във “Ф.К.” ООД, където
притежавал 50% от капитала на дружеството, целият от 5000 лева. Сочи се, че от
09.02.2017 година двамата управители представлявали дружеството само заедно, а
бракът им бил прекратен по взаимно съгласие на 22.10.2018 година.
Твърди се, че
управителят на дружеството отказал да предостави на наследника ГФО за 2018
година и за първо тримесечие на 2019 година като му заявила, че не желае да приеме ищеца за член на дружеството, нито
ще му изплати доброволно дружествения дял на баща му, както и че ще се
разпореди с имоти на дружеството.
Сочи се, че било
допуснато обезпечение на бъдещ иск /настоящия/ от ОС-Пазарджик, с
който бил наложен запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижим имот.
Поддържа, че на 21.04.2019
г. дружеството е било преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала и
управител Ц., а О.Д. бил заличен като съдружник и управител на дружеството.
Сочи, че му е известно от неговия баща, че
неразпределената печалба на дружеството
за 2017 година е в размер на 556 000 лева.
Претендира разноски.
С исковата молба са направени
доказателствени искания за допускане на съдебно икономическа експертиза и
искане по чл.190 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
твърденията в исковата молба относно
заявен устен отказ на управителя на дружеството да заплати на ищеца
наследствения дял и за прехвърлянето на недвижими имоти. Твърди, че реално са
предприети действия за уреждане на отношенията с наследника на починалия
съдружник.
Сочи, че междинния
баланс към 30.04.2019 година е бил изготвен на 26.06.2019 година, поради което
не е имало възможност да се предостави
на ищеца по-рано.
Оспорва твърдението за
неразпределена печалба в посочения от ищеца размер като се твърди, че в периода
октомври-декември 2018 година са извършени редица разпределения на дивиденти за
минали години между двамата съдружници в общ размер на 266 000 лева, за което
представя протоколи от ОС на дружеството.
Сочи се, че в изпълнение
на решения от протокол от 18.04.2019 година е изготвен счетоводен баланс на
дружеството към 30.04.2019 година, видно от който собственият капитал на
дружеството е в размер на 94 647,97 лева като наследственият дружествен дял на
ищеца се равнява на 50% или на 47 323,99 лева, които ответното дружество има
готовност да му изплати.
Оспорва акцесорния иск
за лихва с твърдения, че към датата на исковата молба вземането не е било
изискуемо, тъй като не е било определено по размер, поради липса на съставен
към този момент междинен баланс към
30.04.2019 година.
Сочи, че ако се приеме
че исковата молба представлява покана за плащане, то лихва може да се дължи от
датата на получаването и от ответното дружество.
С оглед изложеното в
отговора заявява, че не оспорва претендираната сума
от ищеца по частичния иск, като моли да бъде оставено без уважение искането за
заплащане на лихва за забава, както и за разноски, доколкото не е станал повод
за завеждане на делото.
Претендира разноски. Представя доказателства.
Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност насрещни искове
от ответника за осъждане на ищеца да заплати сумата от 50 000 лева, частичен иск от 128
050 лева, представляваща предоставен заем в полза на починалия съдружник О.Д., получен изцяло от същия чрез теглене на
парични суми в брой в периода 04.01.2018 година- 03.07.2018 година от банковите
сметки на дружеството от банка “Уникредит Булбанк” АД 33 700 лева и в периода
29.06.2018 година- 11.03.2019 година от “Райфайзенбанк България” ЕАД – 94 350
лева, но непогасен, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на насрещната искова молба до окончателното заплащане. Твърди се, че тази сума
не включва възнаграждения и дивиденти, както и че е отразена в междинния отчет
като част от сумата 153 859, 97 лева- раздел текущи краткотрайни активи-Други
вземания.
В условията на
евентуалност, предявява иск за неоснователно обогатяване чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД – получаване от наследодателя на ищеца на парична сума без основание в
размер на 50 000 лева, частичен иск от
128 050 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
насрещната искова молба до окончателното заплащане.
В условията на
евентуалност, ако първите два иска последователно бъдат отхвърлени, предявява
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 50 000 лева, частичен иск от 128
050 лева.
Представя доказателства.
Направено е искане за допускане на ССчЕ.
Депозирана е допълнителна искова молба от ищеца по първоначалния иск.
С оглед признанието от
ответника на факта, че наследственият
дружествен дял на ищеца се равнява на 47 323,99 лева, е направено искане от
ищеца за увеличаване на размера на иска от 30 000 лева на 47 323,99 лева, респ.
със сумата от 17 323,99 лв, като
част от предявения в пълен размер иск от 228 000 лева, което е допуснато от съда.
Оспорва , че
наследствените дялове са на стойност 47
323,99 лева.
Оспорва съдържанието на
счетоводния баланс от 30.04.2019 година, представен от ответника.
Оспорва реалното
изплащане на дивиденти на съдружниците през 2018 година. Оспорва съдържанието
на 14 броя протоколи от ОС на съдружниците на дружеството ответник и 28 броя
РКО
Направено е искане производството
по насрещния иск да бъде отделено и същият да бъде разгледан от компетентния
съд по постоянен адрес на ответника, относно което съдът е установил, че не са
налице предпоставки за отделянето на насрещните искове и е оставил искането без
уважение.
Представя доказателства.
Депозиран е отговор на насрещната искова молба от Д.О.Д..
Моли производството по
насрещните искове да бъде отделено.
Оспорва посочените суми в общ размер на 128 050
лева да са изтеглени без знанието и съгласието на двамата съдружници за
дейността на дружеството, да е имало уговорка за заем, парите да са получени
без основание, да е налице обогатяване, обедняване, както и всички останали
твърдения в исковата молба.
Сочи, че сума в
посочения размер не е наследена от Д.Д. и не е
включена в наследствената маса.
Оспорва и исковете по
чл.55 и чл.59 ЗЗД.
Направени са
доказателствени искания да бъде задължен ищецът да представи оригиналите на
нарежданията разписки, както и за поставяне на допълнителни задачи към
ССчЕ./л.313/ и за допускане на гласни доказателства.
Представена е допълнителна искова молба по насрещния
иск от “Ф.К.” ЕООД.
Направено е искане за изменение на основанието на
главния предявен насрещен иск по чл. 240 ЗЗД, като същият се счита предявен на
основание – суми, получени от наследодателя на ответника като управител въз
основа на мандатно правоотношение и свързани с дейността на дружеството, но
неотчетени и невъзстановени от същия.
Допълва фактическите си
твърдения от НИ, а именно, че сумите са изтеглени от управителя в това му
качество, без да ги отчете впоследствие с разходооправдателни документи, нито
да ги възстанови. Сочи, че сумите са получени в резултат на съществуващо
мандатно правоотношение между страните.
Съдът е приел, че предявеното вземане за
получени суми от наследодателя на ответника като представител на дружеството и
за сметка на дружеството в качеството му на управител по мандатно
правоотношение и вреди от действия на управителя, изразяващи се в претърпяна
загуба от дружеството в резултат на изтегляне на средствата от сметките на
дружеството, без да бъдат отчетени и възстановени на дружеството, представляват
вреди от действия на управителя, поради което е предявен един главен насрещен иск с правно основание
чл.145 ЗЗД.
С допълнителната искова
молба по НИ се поддържа в условията на евентуалност, че средствата са получени
при липса на основание –липса на правоотношение, извън мандатното по силата на
което дружеството да дължи тази сума на наследодателя на ответника. Сочи, че
това че банките са изплатили сумите, изтеглени от сметките на дружеството, на
лице овластено да ги получи от името и
за сметка на дружеството, не представлява основание, в отношенията между О.Д. и
дружеството, Д. да получи за себе си в лично качество тези суми от дружеството,
нито да ги задържи, доколкото се касае за суми, платени на Д. от банковите
сметки на дружеството. Твърди, че лицето получило сумата трябва да удостовери
наличие на правоотношение с дружеството, по силата на което тази сума му се
дължи от дружеството, т.е. получателят да е имал вземане от дружеството.
Не оспорва, че
платежните нареждания са подписани от двамата управители, които са
представлявали дружеството заедно, но оспорва другият управител -С. Ц. да е
присъствала при теглене на сумите, както и твърдението, че сумите са разходвани
заедно от двамата управители. Сочи, че в графа „получил“ в нарежданията разписки
се е подписал само О.Д. и само на него банката е изплатила и предала в брой
сумите.
Оспорва твърденията, че
с изтеглените суми са заплащани заплати на служителите, както и за дейността на
дружеството от двамата управители. Сочи, че изтеглените суми не са заприходени
в касовата книга. Твърди, че липсва решение за освобождаване на наследодателя
на ответника от отговорност.
Изразява становище да не
се допускат доказателствените искания.
Направени са искания за
допълнителни задачи към ССчЕ./л.345 гръб/.
Постъпил е отговор от “Ф.К.” ЕООД по допълнителната
искова молба на Д.О.Д..
Твърди, че единствената
причина да не заплаща на ищеца сумата, представляваща стойността на
наследствения дял е насрещното вземане в размер на 128 050 лева, а насрещният
му иск не е обезпечен. Поддържа становището насрещния иск да бъде разгледан в
това производство. Сочи, че ако ищецът поддържа твърденията си, че
разпределената печалба между съдружниците е фиктивна, то не му се дължи никакъв
дял.
В заключение твърди, че
не оспорва претенцията на ищеца за сумата от 47 323, 99 лева.
Претендира разноски.
Депозиран е отговор от Д.О.Д. - ответник по насрещния
иск по ДНИМ.
Поддържа твърденията,
изложени в отговора на НИМ. Оспорва датата на съставяне на доказателства №
2-ПКО № 4 от 25.04.2018 година и квитанция към него от същата дата, както и
документ № 4 – ПКО № 31 от 18.04.2019 година и квитанция към него от същата и
за периода 01.01.2019 година- 30.04.2019 година, доказателство № 7 и
доказателство № 8.
Представя нови
доказателства- три броя фактури.
С оглед изрично
изявление на ищеца по насрещния иск за отказ от предявения в условията на
евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД, производството по същия е прекратено с
протоколно определение от 09.09.2020г.
С протоколно определение от 03.11.2020г. е допуснато
увеличение на предявения главен насрещен иск по чл. 145 ТЗ и евентуалния
насрещен иск по чл. 55 ЗЗД, предявени като частични за сумата от 50 000
лева, като същите се считат за предявени за пълния размер на претенцията, а
именно 128 050 лева.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства. Изслушани са заключения на
основна, допълнителна и повторна съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното:
С доклада по делото са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ищецът Д.Д.Д. е наследник на О.Д.Д.,
бивш съдружник в ответното дружество и управител, починал на 13.04.2019 година.
От представените по делото доказателства се установява, че О.Д. е
притежавал 250 дружествени дяла – 50 % от капитала на дружеството.
На основание чл. 125, ал.1, т.1 от ТЗ
участието в ответното дружество на починалия съдружник е прекратено със
неговата смърт. На основание чл. 127 от ТЗ всеки съдружник има дружествен дял,
съответен на дела му в капитала. Съгласно чл. 125, ал.3 вр.ал.1 от ТЗ
имуществените последици във връзка с прекратяването се уреждат съобразно
счетоводен баланс към края на месеца в който е настъпило прекратяване. На основание
чл. 129 от ТЗ ищецът, като наследник на починалия съдружник е наследил неговия
дружествен дял, и тъй като не е приет за съдружници има право на имуществената
му равностойност.
Относно оспореното от ответника реално
изплащане на дивиденти на съдружниците през 2018 г., съдът намира, че същото е
неоснователно.
По делото са събрани доказателства, че съдружниците са
подписали 28 броя РКО (всеки по 14 броя) за изплатените им суми, като
ответникът изрично е заявил, че не оспорва подписа на наследодателя си върху
тях. Освен това съпоставено с твърдението на самия ответник, че знае от баща
си, че фактическата касова наличност е много по- малка от документалната, както
и че разпределянето на дивидентите е направено именно за да се намали същата,
намира обстоятелството и за ирелевантно, дотолкова доколкото дали съдружниците
са получили парите от касата по разпределените им дивиденти с подписаните РКО
или изначално касовата наличност не е включвала сумите на тези дивиденти, няма
да се отрази на изчисляването на полагащата се на ищеца стойност на
дружествения дял.
И
двете страни не оспорват заключението на допълнителната повторна експертиза на
в.л. Р.С., че стойността на дружествения дял възлиза на 47 406,98 лева. В
тази връзка, съобразно сумата, определена от вещото лице, е направено искане и е допуснато от съда увеличение на
предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 47 406,98 лева като частичен от пълния размер от 228 000
лв. Стойността на дела
е установена на база междинен счетоводен баланс за м.04.2019 г., месецът, в
който е починал наследодателя на ищеца, като от общата стойност на активите е
приспадната стойността на задълженията.
По
така изложените съображения искът за главницата се явява основателен и следва
да бъде уважен.
Задължението за заплащане на дружествения дял става
изискуемо с изтичане на легално определения срок, към който следва да бъде
изготвен счетоводния баланс, служещ като база за уреждане на имуществените
последици от прекратяването на членството- в случая 30.04.2019г., но тъй като
няма определен в закона падеж на задължението, за да изпадне в забава дружеството
следва да бъде поканено. Поради изложените съображения на ищеца следва да се
присъди законната лихва, така, както е поискана- от датата на получаване на исковата
молба (17.05.2019г.), която в
конкретния случай служи като покана, до окончателното изплащане на главницата.
ПО
НАСРЕЩНИЯ ИСК:
Отговорността на управителя за вреди,
причинени на търговското дружество от неговото управление , е специална
имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното му
правоотношение с дружеството /мандат/ и по силата на закона - като негов
органен представител, натоварен с функциите да организира и управлява добре
дейността и имуществото търговеца. Тя е неограничена и резултатна – възниква и
подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълния им размер на вредите, които
дружеството реално е претърпяло вследствие лошото управление. При всички
случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, последните
следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили се върху
патримониума на дружеството. При твърдяно намаляване на патримониума на
търговското дружество поради необоснован разход или от липса на парични
средства, настъпило вследствие управлението, не е достатъчно да се установи, че
те са били осчетоводени в баланса на дружеството, а е необходимо да са налице и
съответни първични счетоводни документи /инвентаризационен опис, протокол за
резултат от инвентаризация,сравнителна ведомост,приходни и разходни касови
ордери и др./, въз основа на които е извършено осчетоводяването на липсата, респ.
– на вземането от управителя.
Ангажирането на отговорността на
управителя за вреди от липси изисква извършването на пълна /а не частична, каквато
е проверката за касова наличност,за която отговаря конкретно касиерът като МОЛ/
проверка на имущественото състояние на дружеството. Тъй като ГПК не съдържа
никакви ограничения относно доказателствените средства,с които може да бъде
установявана липсата като вреда, вследствие недостиг на стоково-материални
ценности или парични средства с неустановен произход към определен релевантен
момент, ревизионният акт или протокола за инвентаризация са годно и необходимо,
но не единствено средство за доказване. Последното може
да бъде извършено и чрез експертиза в хода на производството, която обаче
следва да извърши цялостна проверка за движението на активите и пасивите на
предприятието и то въз основа на счетоводни документи, които са били съставени
преди и към момента на причиняването на вредата или откриването й, от които
пряко може да бъде установено несъответствие между документалното и
фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към
релевантния момент от управлението на ответника по иска по чл.145 ТЗ и, чието
съществуване е безспорно между страните по делото. / Решение № 2807 от
28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1945/2016 г., I т. о., ТК).
Относно
решението на едноличния собственик на капитала за анагажиране на отговорността
по чл. 145 от ТЗ, представляващо предпоставка за допустимостта на иска, съдът намира следното:
В насрещната си искова молба от 01.07.2019г. Ф.К.
ЕООД е изложило твърдение, че така изтеглените суми от О.Д. са му били
предоставени в заем от дружеството, което твърдение е изоставено с допълнителната
НИМ от 16.10.2019г., когато са наведени факти, обуславящи правна квалификация на
иска по чл. 145 от ТЗ.
С молба от Ф.К. ЕООД от 19.03.2020г. (л.
417 по делото) е представен протокол от 27.06.2019г. от едноличния собственик С.
Ц., обективиращ взето решение за предявяване на иск за сумата от 128 050
лева, изтеглена от банковите сметки на дружеството от О.Д., срещу Д.Д. като негов наследник. Следователно съдът прави обоснован
извод, че решението за ангажиране на отговорността на Д. Д. чрез предявяване на
иск по чл. 145 ТЗ не е било налично преди 16.10.2019г. (доп. НИМ, когато за
първи път е наведено основание по чл. 145 ТЗ), макар посочената в протокола
дата да е 27.06.2019г. Изводът, че
решението е съставено след посочената в него дата /оспорена от Д.Д. в о.с.з. на 28.05.2020/, се потвърждава и от
обстоятелството, че с нотариалната покана до Д.Д. от
дата 26.08.2019г., приложена към допълнителната НИ, се изисква от последния да
върне намиращите се у него дружествени документи на Ф.К. ЕООД, без да е споменато,
че дружеството има претенции към Д.Д., като наследник
на О.Д., да върне и парични суми. Въпреки изложеното, доколкото С. Ц. е
единствен собственик на капитала и управител на дружеството и има взето от нея
и представено по делото решение за ангажиране на имуществената отговорност на
починалия управител О.Д. и за завеждане на иск срещу Д.Д.,
настоящият състав намира, че предявеният насрещен иск е допустим и следва да
бъде разгледан.
Към
НИ са представени нареждания-разписки, с които от банковите сметки на Ф.К. ЕООД
при УниКредит Булбанк АД и „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД през периода
04.01.2018г.-11.03.2019г. управителят О.Д. е теглил суми, получени в брой. Приложени
са извлечения за движението по съответната банкова сметка ***, през който е
извършено тегленето на паричните средства, от които се потвърждава, че такава
операция по теглене на суми в брой, на посочената дата и за посочената сума, е
извършена.
В основното заключение по първата ССчЕ е
направена констатация, че от сметката на Ф.К. ЕООД при УниКредит
Булбанк АД О.Д. е изтеглил в брой през 2018г. сумата от 33 700 лева, а от
банковата сметка в „Райфайзенбанк” същият е изтеглил сума в размер на
94 350 лева за периода от 29.06.2018г. до 11.03.2019г. , като са посочени
датите на тегленията и сумата, която е получена в брой на всяка дата. Всяко от
нарежданията-разписка са били подписани заедно от двамата управители. Изтеглените
суми и от двете банки са осчетоводени като вземане по дебита на сметка 493-001
„Разчети собственици-О.Д.”, срещу което е кредитирана съответно сметка
Разплащателна сметка „Булбанк” и Разплащателна сметка „Райфайзенбанк”. В.л. Й.
е констатирала, че сумите, изтеглени от О.Д. съобразно представените към НИ
нареждания за теглене от двете банки, не са заприходени на каса и за тях не са
представени издадени приходни касови ордери (ПКО) и квитанции, нито на вещото
лице са представени и доказателства с тези парични средства да са придобити
активи на дружеството и/или погасени негови задължения. При разпита на в.л. в
ос.з. от 09.09.20г. същата пояснява, че не е правила проверка в банките, а само
в счетоводната къща, която обслужва дружеството.
С оглед спорното обстоятелство
дали изтеглените от банките суми са били заприходени на каса, по делото е
изследван въпроса относно наличието на служител, изпълняващ функциите на касиер
в дружеството.
Разпитаната
в о.с.з. на 09.09.2020г.
свидетелка М.Д. посочва, че задълженията й се състоят в поддържане на офиса
като офис мениджър и няма отношение към касата на дружеството, като през целия
петгодишен период, в който работи в Ф.К. ЕООД не са й предавани пари от управителите
Ц. или Д. и не е изготвяла документация за изплащане на средства от
дружеството.
В същото време съдът съобрази, че делото
са приложени приходени касов ордери, издаден от М. Д. (ПКО), в които е
посочено, че М.Д. приема съотв. 1200 лева и 1130 лева
(л. 351 и л. 353) за захранване на касата, като на С. Ц. е издадена квитанцията
за предадената в касата сума. Така и в заключението по основната експертиза се съдържа
констатация, че са налице издадени ПКО, с които на М.Д. са дадени пари в брой
за захранване на касата, към които са издадени квитанции на името на С. Ц.-Даскалова.
Обстоятелството, че Мл. Д. е издавала ПКО се потвърждава и от показанията на
св. св. К.-К., която посочва, че за да се заприходят счетоводно
изтеглените от банковите сметки пари управителите е следвало да ги отчетат на М.Д.
и да получат от нея ПКО, че парите са внесени на каса.
Представена е длъжностната
характеристика на свидетелката Мл. Д., която е за позиция Консултант продажби и
макар в нея да е посочено, че една от функциите й е да отчита ежедневните
кешови разплащания не може да се направи извод, че св. Д. е била назначена за касиер
на Ф.К. ЕООД. На въпроса дали е имало друг, който да води касата и дали
свидетелката познава С.И.св. Д. отговаря, че познава И., но не знае дали тя е
водила касата. На въпроси на адв. К. дали макар и не по длъжностна
характеристика, М.Д. е съхранявала парични средства, дали е давала и връщала
пари, последната отговаря, че е получавала пари в брой само при издаване на
фактури в брой от Ф.К. за продажби, които съхранявала до края на деня и по
думите й предавала на управителите заедно с фактурите. Разпитана по същия въпрос
Св.К.-К. обяснява, че нейната счетоводна къща
обслужва Ф.К. от 1994г., но първичните счетоводни документи, въз основа на
които се правят записите в касовата книга, не се съставят от счетоводната къща,
а са й се носят от служителите на двете фирми, за осчетоводяване. Св. К.-К. посочва, че
не може да каже от кого фактически се е държала касата.
От изслушаните по делото
свидетелски показания може да се направи извод, че М.Д. е издавала ПКО, но без да е имала такива задължения да води
касата, както и че не е държала при себе си пари в брой, а получените от
клиентите пари е предавала, а не е съхранявала /държала на каса/. Съдът формира
извод, че в дружеството не е имало лице, което да ръководи касата.
За изясняване на обстоятелствата
относно спорния по делото въпрос дали О.Д. е заприходил
суми от изтеглените от двете банки и/или е заплатил с тях разходи или е
придобил активи за дружеството са събрани гласни доказателства и са изслушани
заключения на в.л. по ССчЕ.
По
задача 2.2.4 в заключението по Допълнителната ССчЕ, за да отговори на въпроса
има ли осчетоводени фактури и касови бонове и плащания в брой към контрагенти
на дружеството, с които да са отчетени изтеглените в брой от О.Д. суми, вещото лице
е изследвало плащаните в брой разходни
фактури. В о.с.з. от 12.05.2021г. в.л. посочва, че към разходните фактури
няма РКО, на който да е посочено кой е получил парите и кой е направил разхода. Изследвани са плащанията само по
фактурите, на които като получил
фактурата се е подписал О. Д.. За тях в.л. е установило, че са заплатени от
касовата наличност. За периода
август 2018г.-април 2019г. сред фактурите, в които като купувач/получател е
посочен О. Д. са фактура №**********/25.09.2018г., изд. от Шел България за
100лева и фактура № **********/12.02.2019г., изд. от М
Авто за 20 лева.
В заключението по допусната по делото
повторна експертиза в.л. Р. С. посочва, че
фактура №**********/25.09.2018г. не е осчетоводена в касовата книга и по
сметка 501 Каса. Относно фактура № **********/12.02.2020 г.- М Авто вещото лице
пояснява, че не е посочена в касовата книга, защото е издадена след изследвания
период. Видно от описаните от в.л. Стоянова номера на фактурите, които са й
били предоставени в офиса на Ф.К. ЕООД и е изброила в Доп ССчЕ, този номер на
фактурата (**********, изд. от М Авто за разход
от 20 лева) не е посочена като издадена на 12.02.2020г., а на 12.02.2019г. При извършена от съда съпоставка с
касовите разплащания, отразени в касовата книга, се установява, че такава
фактура и разход в брой не са включени там.
По делото са разпитани свидетели относно
реда, по който са се отчитали извършени за дружеството разходи в брой, както и
получените от служителите за дружеството от клиенти пари в брой.
На въпросите относно начина на отчитане
на фактурите за разходи за гориво, които са направени за служебните автомобили,
свидетелката М.Д. отговаря, че фактурите са били оставяни при нея, за да ги
предаде на счетоводството. Според показанията на св. Р.Д. при зареждане с
гориво той е плащал с лични средства и после сумата му е била възстановявана от
управителя Ц., на която свидетелят сочи, че е предавал и фактурите за гориво. Свидетелят
А.Й. посочва, че всеки месец е получавал по 50 лева за гориво от С. Ц.. Св.К.,
заявява, че разходите за служебните автомобили са се отчитали пред нея с
фактура, без в счетоводството да се отразява кой точно ги е заплатил и дали
разходите са платени с лични пари или от касата. Заключението на в.л Й.
потвърждава, че разходите, които са заплатени по фактури в брой, не се
осчетоводяват по друг начин, който да позволява да се направи точен извод кой е
заплатил определен разход и какъв е източника на парите.
Свидетелят
С.Ц. обяснява, че когато е приемал пари в брой от клиент е издавал касова
бележка и я е закачал в касовата книга, а парите е оставял някъде на видно
място, за да си ги приберат отговорните лица. Не знае дали има или не касиер
във фирмата.
При
съвкупно преценяване на събраните доказателства следва да се направи извод, че от
водената от дружеството отчетност и счетоводно отразяване не може да се направи
обоснован извод от кого са направени разходи с парични средства в брой и на
какво основание.
Свидетелката
М.Д., както и всички разпитани свидетели, твърди, че е виждала много рядко О.Д.,
че той не е идвал редовно в офиса и ежедневната организация на работата се е
извършвала от присъстващия управител – С. Ц., поради което съдът счита, че
парите в брой, получени по платени от клиенти фактури, Мл. Д. не е предавала в
края на деня на двамата управители, а на присъстващия управител С. Ц.. На
въпрос на адв. К. свидетелката отговаря, че се е случвало в периода 2018г.-март
2019г. О.Д. да я кара да подписва едновременно и приходен и разходен касов
ордер за суми от касата, без да вижда парите, а е разписвала документите срещу
представено й банково извлечение, че евентуално има теглени пари. Следователно
се е случвало О. Д. да документално да заприходява изтеглени от банката суми. В
тази връзка съдът счита, че макар на в.л. Й. да не са й представени ПКО,
издадени на О. Д. и да е формирала извод, че няма заприходени от същия суми, в
тази част заключението не следва да се кредитира. М.Д. нееднократно заявява, че
намиращите се у нея пари е предавала в края на дена на управителя и съдът
намира, че фактически парите не са се държали от нея. След като дружеството не
е имало касиер, то заприходяването на каса е било само формално и документално.
Следователно е логично управителите да са разполагали и физически държали
изтеглените от тях от банкови сметки (или получени от клиенти) пари в брой и
само документално да са се снабдявали както с ПКО, така и с РКО. Когато О.Д. е
правил това едновременно документално внасяне на изтеглени парите от банкови
сметки по касата, а след това е отчитал, че е взел парите чрез РКО, то
похарчените след това от него в брой парични суми са оставали неотчетени на
негово име, тъй като счетоводството не е водило аналитичност на похарчените
пари от касата, за разлика от разчетните сметки, водени на двамата съдружници
за теглени пари от банка.
Събрани са гласни доказателства относно
спорния по делото въпрос дали по представените от ответника по насрещния иск Д.
Д. листа от ведомости действително са изплащани възнаграждения.
Свидетелката М.Д. посочва, че служителите са
си получавали заплатите в брой, нацяло, като и двамата управители са им давали
парите физически, но по- късно в показанията си посочва, че заплатата си винаги
е получава от С. Ц. и никога от О.Д.. При предявяване на свидетелката на
листата, сочени от ответника по НИ за ведомости,
на които е записано М., за периода 30.07.2015г.-30.06.2018г., същата посочва,
че подписът върху документа е неин, но че това не е документът, който е
подписвала за получаване на заплатите си, а е уговорка за възнагражденията,
които е следвало да получи при постигане на определени икономически резултати.
Свидетелката твърди, че не е получила заплата за м. януари 2018г. в размер на
1000 лева, каквато сума е посочена в предявените й листа. Посочва, че заплатата
й през 2018г. и 2019г. е била в размер на 600 лева, бруто. Свидетелката
заявява, че не е получавала никакви бонуси от никой от управителите за целия
петгодишен период, през който работи във Ф.К. ЕООД, освен през м. април 2019г,
когато е получила 16 600 лева по банка и в брой, което твърди да е сборната сума
на бонусите й, които са били уговорени при постигнати икономически резултати по
тези листа, за всички години назад.
Свидетелката
К.-К. на въпрос на адв. В. дали са изплащани бонуси
на служителите, отговаря, че си спомня за два случая, в които е получила
нареждане да бъдат изплатени бонуси на служителите, но не помни в кой период.
Разпитаният
свидетел Р.Д., който посочва, че работи в Ф.К. от 2009г., потвърждава, че
заплатите са изплащани в брой и накуп. Тъй като работата му е свързана с
посещения на адреси и не винаги присъства в офиса се е случвало да получава
заплата в запечатан плик, оставен при колежки. Посочва, че е имало устна
договорка за бонуси и комисионни, но в крайна сметка не се е стигнало до
получаването им. При предявяване на представените от ответника по насрещния иск
листове, за които се твърди, че са ведомости, свидетелят признава, че той се е
подписал на тези документи, които според обясненията му представляват устна
договорка за евентуално бонусно възнаграждение или комисионна, извън заплатата,
но не е получавал тези пари. За получените заплати свидетелят твърди, че се е
подписвал на ведомости, не на тези листове. Потвърждава,че се е подписвал на
всички счетоводни ведомости и че няма неизплатени заплати, както и такива
платени по банков път. Свидетелят твърди, че се е подписал срещу сумата от 200
лева от дата 15.01.2018г., посочена в листовете като компенсация декември
2018г, защото управителите са му представили документа за подпис.
Свидетелят
А.Й. посочва, че работи във Ф.К. от близо четири години и заплатата му е
плащана в брой от управителя С. Ц.. При получаване на парите се е подписвал на
документите, които са предоставяни от счетоводството за подпис. Веднъж си е
получил заплатата в плик под клавиатурата му. През всички чеитири години не е
получавал нито бонуси, нито комисионни, а още при назначаването му е било
уговорено, че такива ще се изчисляват според таргетите и резултатите. Бонус е
получил чак след смъртта на О. Д. от управителя Ц.. Според този свидетел С. Ц.
(за която по делото е установено, че не работи във Ф.К. от 2017г.) е била
касиер, а за М.Д. не знае дали е разполагала с пари на дружеството. При
предявяване на листовете от ведомости с неговото име, свидетелят потвърждава,
че той се е подписал на тях. Обяснява, че посочените в документа парични суми
касаят бонуси, които е следвало да му бъдат изплатени, но не са, а само са
съгласувани.
В о.с.з. на 02.02.2021г.
е разпитан св. В.Д., който работи във Ф.К. ЕООД от 2015г. на длъжност сервизен
инженер. През периода 2018г- март 2019
г. свидетелят заявява, че нетният размер на заплатата му е бил 520 лева. Посочва,
че е получавал в брой заплата веднъж месечно и бонуси, които е следвало да се
изчисляват на годишна база и да се изплащат. Два пъти месечно са се правели
изчисления на база протоколи от изпълнение таргети/ цели. Бонусите са се
изплащали в брой в края на годината. Заплатите са изплащани в брой и предимно
от С. Ц., а от О.Д. само при отсъствие на управителя Ц.. Последните около три
години преди смъртта на О.Д. не са получавали бонуси, поради влошените
отношения между управителите. Посочва, че когато са му изплащани заплатите се е
подписвал на един документ, който му се дава от счетоводството като при
предявяване на ведомостта за м. април 2019г. свидетелят потвърждава, че
документът, който подписва при получаване на заплата е в такъв формат. Получавал
е авансови плащания по заплатата си – половината от размера й. Извън бонусите и
заплатите свидетелят е получавал допълнителни възнаграждения от управителя Ц..
Твърди, че не се е подписвал на други документи за получаване на парични
средства от фирмата, освен във ведомостта, която е подписвал за получените
заплати и бонусите. При предявяване на листовете, посочени от Д. Д. като
ведомости на В., свидетелят потвърждава, че той се е подписвал на документа.
Заявява, че по всички тези листове парите е получил наведнъж след смъртта на О.Д.
с изплащането на бонуса от м. април 2019г. На посочените дати в листовете
твърди, че не е получавал никакви пари. Всички записи представлявали само
изчисления на бонусите, които трябвало да получи в края на годината. Посочва,
че ведомостите за заплати са били написани на компютър, както ведомостта за
април 2019г., а другите бонуси са написани на ръка.
Свидетелят
А.И., който работи от 2008г. във Ф.К. ЕООД като търговски представител,
посочва, че месечната му заплатата в периода 2018г- март 2019г. е била в размер
на 510 лева. Получавал е бонус на база продадени устройства и инициативи,
подавани от търговския представител в търговския отдел. За получените бонуси се
е подписвал на документи съставени ръкописно. Посочва, че във фирмата няма
касиер.
Свидетелят
С.Ц. посочва, че работи във Ф.К. ЕООД от 2011г. като продуктов мениджър с
месечна заплата през процесния период в размер на минималната работна заплата,
около 600 лева. Заплатата е получавал еднократно и в брой от управителя Ц.. Пари
за Великденските и коледните празници са били обещани, но изплатени чак през м.
април 2019г. с получения бонус. При предявяване на листовете, на които пише
Стани свидетелят потвърждава, че подписът е негов. Твърди, че посочените в
листовете суми не са получени, а само договорени. Този свидетел е подписвал
документи за получени суми със зелен шрифт (зелени листчета с графички), които
са му давани за подпис от г-н О. Д., които посочва, че не са били попълнени, а
в същото време и че не ги е чел подробно, като заявява, че не е получавал
посочените в тях суми и няма представа за какво се е подписвал.
Съдът
при преценка на обективността на свидетелските показания взе предвид, че същите
са служители на Ф.К. ЕООД, съобрази непоследователността им и формира извод, че
не следва да кредитира показанията на свидетелите, за това, че посочените сумите
срещу които са се подписали, не са им били изплащани, а само договорени като
бонуси. Изявлението на свидетелите, че са се подписвали на напечатаната в
табличен ведомост всеки път, когато са си получавали заплатите, както и че
нямат неизплатени заплати не кореспондира с констатацията в допълнителното
заключение на в.л. Й., че ведомостите на дружеството за заплати са подписани от
получателите на заплатите за месеците от септември до декември 2018г., както и
от януари до април 2019г., а за периода януари-август 2018г. са ведомостите са
неподписани. Освен това, листата, на които се е подписвал напр.
служителя св.В. Д., съдържат следните записи: на 15.01 -600 лева- аванс за
януари 2018г., на 31.01.2018г- 600 лв- заплата януари 2018, и така и за всички
месеци до 30.06.2018г., когато е последният запис в представения документ
(заплата). При разпита си този свидетелят е потвърдил, че е получавал аванс към
заплатата в размер на половината заплата. Срещу някои от полетата е записано,
че „от каса”, което навежда съда на извод, че останалите суми са изплатени не
от паричните средства, заприходени на
каса. Датите в листата, предявени на всички свидетели са последователни, сумите
на посочените аванси и заплати са едни и същи, повтарящи се всеки месец.
Отразените записи не кореспондират с
даденото от свидетелите обяснение, че предявените им листа са за договорени и
изчислени бонуси, дължими при определени резултати. Напротив- преценени в своята
съвкупност, събраните по делото доказателства (включително заявените от
служителите минимални размери на заплатите им и обстоятелството, че О.Д. е бил
ядосан от високите им доходи, както и че ги е заплашил, че няма да получат
бонус) обуславят извод, че на служителите са заплащани по-високи възнаграждения
от осчетоводяваните по ведомост, като по- голямата част от тях не са от
касовата наличност, а предвид, че не кореспондират със заявените от самите
свидетели размери на заплатите им, а са значително по-високи, е изключено да се
приеме, че са заплащани чрез преводи от банковата сметка, още повече, че всички
служители посочват, че заплатите са изплащани в брой. Следователно, тези
по-високи разходи за възнаграждения не са намерили счетоводно отразяване в дружеството. Част от тях се включват и в
процесния период и доколкото не може да се направи извод кой е плащал тези
разходи и от коя наличност, същите имат отношение към доказването на твърдяната
вреда от действията на О.Д..
Относно наличностите по касовата книга
са направени проверки от двете в.л. В
допълнителното заключение на в.л. Й. (стр.8) е посочено, че касовата наличност
от заприходените на каса средства и салда по касовата книга към датата на
изплащане на възнагражденията е била достатъчна, за да се изплащат месечните
възнаграждения на служителите. В ос.з. в.л. Й. е направила уточнението, че касовата наличност, посочена от нея, е установена
от салдото по касовата книга (документална наличност) като не е представена
инвентаризация на касата, за да се направи сигурен извод, че това са фактически
налични парични средства. Вещото лице е посочила в таблица салдата към датите,
на които са изплащани заплатите. Прави впечатление, че според таблицата на
25.01.2019г. с касов ордер 119 са заплатени заплати от касата за месец
декември. Посочени са два касови ордера с номер 119 от една и съща дата, с
всеки от който е взета от касата различна сума за заплащане на заплатите, като
сборът им е 5 753,98 лева. На първо място съдът счита, че не е вероятно в
края на месец януари да се заплащали заплатите за м. декември. От проверените
ведомости вещото лице е установило, че за м. януари 2019г. и за м. февруари
отчетените разходи за работни заплати са съответно 6433,70 лева и 6431,54 лева.
При съпоставяне с касовата книга, представляваща приложение към заключението по
повторната ССчЕ, се установява, че дори заплатите за януари да се изплащали на
25.02.2019г., то на тази дата е взета само една операция по кредитиране на
касата (ПКО 219) за сума от 6039,18 лева. От друга страна хронологичността на
датите на стр. 2 от касовата книга не е спазена – в края на деня на
24.01.2019г. салдото е било 6091,79 лв., от които на следващия ден са извадени
5753,98 лв. с посочения по –горе РКО 119 от 25.01.2019г., но след него записите
продължават с дата 28.01 и след това отново се връщат на 25-ти, след което
следва разход от 29-ти януари. Според обясненията на св.К. посочва, че ПКО са
осчетоводявани с датата, на която е издаден ПКО. Ако документ, който се отнася
за миналата година се донесе в счетоводната къща в текущата година, ще се
осчетоводи с дата от текущата година, защото счетоводната година, от която е
документът, е приключила. Видно от колоните в касовата книга датата на РКО и
датата на осчетоводяването могат да се различават, което се потвърждава и от
обясненията на св.К.. Не може да се обоснове редовност на записите обаче,
доколкото ако РКО 119/25.01.2019г. е отчетен на 31.01.2019г. (стр. 2 от
касовата книга), то как разходът от 29.01 за 41,88 лв. е отчетен преди да е
направен (на 25.01.2019г.) . Или ако се приеме, че РКО 119 не е от 25.01., а от
31.01, то как е отчетен на 25-ти, преди да е направен разходът. Следва да се
обърне внимание и на това, че един ред след изваждането на сумата от 41,88 салдото
на касата става отрицателно, а в касовата книга продължават операции с
кредитиране на касата, т.е. отразено е плащане на разходи от касова наличност,
каквато вече няма.
В края на същата таблица за наличността
на касата на стр.9 от Доп. ССчЕ са посочени РКО 319 от 24.04.2019г., после РКО 419/30.04.2019г. и след него отново РКО
319, но вече от месец май (25.05.2019г.).
В.л. е изказало мнение, че подобна ситуация може да се получи, когато парите от
касата са изтеглени на два пъти с едно и също основание, но понеже не са
достигнали остатъкът е взет на следваща дата със същия номер РКО. В случая е
посочено, че разходът за заплата за м. март 2019г. е формиран от едно РКО 319
за 4762,22 лв., (което освен това не е достатъчна да покрие заплатата, която според
основното заключение за март 2019 е 5994,80 лв.), а РКО 419 за 28 200лв се
отнася за м. април, поради което не е възможно следващият номер 319, който е от
края на май (25.05.2019г.) да е бил
за същото основание /заплата за март/, включително предвид обясненията на
свидетелите, че са си получавали заплатата накуп. Освен това при съпоставка с
касовата книга, приложена към повторната ССчЕ (последният ред) се установява,
че запис с РКО 319, който е от 30.04.2019г.
за 29 024,21 лв. На три различни дати е посочен един и същи РКО 319, без
да може да се направи извод, че сумите са за един и същи разход, респективно за
обосновка на подобно отразяване. РКО съдържат
информация за няколко стопански операции / три пъти получени суми са
документирани с един и същ първичен счетоводен документ/.
От
заключението по повторната експертиза се установява, че при изготвяне на
междинния баланс към 30.04.2019г., приложен от Ф.К. ЕООД по делото, са
допуснати пропуски са взети неправилни счетоводни операции. Посоченото задължение
към персонала в междинния баланс е в размер на 38 932,31 лева, но при
изследване на справката за неразкрити разчети
с персонала вещото лице е установило, че такова задължение към персонала
не фигурира. По оборотна ведомост задължението към персонала е в размер на
9908,10 лева. При разпита в о.с.з от 14.09.2022г. в.л С. посочва, че това несъответствие
може да се дължи на погрешно посочване на заплатените към персонала суми като
дълг. Според вещото лице заплатените към персонала суми са в приблизително този
размер, но те вече не представляват дълг и не следва да фигурират счетоводно
като такъв. От друга страна е изпуснато да се осчетоводи и посочи в баланса
задължението на дружеството към С. Ц. да й възстанови внесени на каса нейни
лични средства в размер на 70 130лв. Освен това, видно от констатациите на в.л.
по повторната експертиза има неосчетоводени в баланса задължения към доставчици
по търговски кредити в размер на 8 717,62 лв.
Всички тези погрешно взети операции са
коригирани при проверката от в.л. Р. С. и той е изготвил нов междинен баланс,
приложен по делото и приет със заключението по допълнителната повторна
експертиза, но предвид всички установени по делото обстоятелства съдът не
споделя изразеното от вещото заключение лице, че счетоводството е водено
редовно и се касае за пропуски, породени от това, че счетоводството се обслужва
от външна фирма.
Наред
с това следва да се отбележи, че приживе няма данни Д. да е бил уведомен и
наясно за твърдените му задължения към дружеството. Както междинният баланс към
30.04.2019г., така и ГФО за 2018г. са изготвени на една и съща дата -
26.06.2019г. Докато за междинният баланс се твърди, че е съставен на тази дата
поради натовареност на счетоводната къща да го приключи по-рано, то съдът не приема
изложеното от Ф.К. ЕООД обяснение относно ГФО за 2018г., че е бил изготвен
по-рано, а 26.06.2019г. е датата на
разпечатването му, както защото е написана на характерното за дата на съставяне
място, така и защото нито е под линия, нито с различен
шрифт/ размер от основния текст на документа, предполагащо че датата излиза
автоматично от софтуера на принтиращото устройство. Съдът препраща и
към изводите си относно късното приемане на решението за ангажиране на
отговорността на наследника чрез иск по чл. 145 от ТЗ, развити по-горе във връзка
с допустимостта на иска.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че не се установява документалната
обоснованост на стопанските операции. Вписванията в счетоводните книги са
частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на
материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл. 182 от ГПК, респективно чл. 55 от ТЗ. Като
производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни
документи, тяхната доказателствена сила не се презюмира - при оспорване подлежи
на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по
делото. Доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на търговеца,
подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане и доказването й като факт е в
тежест на ищеца по иска по чл.145 ТЗ, последният
следва да установи не само извършеното от самия него такова счетоводно
отразяване, а и че то е редовно и
документално обосновано, което не се установява в конкретния случай.
По делото не се доказа категорично, че е
възникнала вреда за дружеството, в какво се изразява тя и на какъв размер
възлиза.
Поради изложеното, насрещният иск следва
да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Съдът
не споделя становището на Ф.К. ЕООД, изразено в писмената защита, че при отхвърляне
на насрещния иск осчетоводените като вземания от О.Д. суми следва да се извадят
от статията Вземания на дружеството и поради липсата на чист актив на Д. Д. не
следва да се изплаща никаква сума. По делото
не се доказа,
че реално са настъпили вреди за търговското дружество, изразяващи се в намаляване на патримониума му със
сума в размер на 128 050 лв. В случая
съдът приема, че паричните средства неправилно са осчетоводени като вземания на
дружеството и задължения на О.Д., но независимо дали с тези пари са платени
задължения на дружеството или е увеличен неговия актив, финансовият резултат не
се променя. Предвид принципите на двойното счетоводство премахването на суми от
статия Вземания следва да съответства на огледална операция. В конкретния
случай не може да се направи категоричен извод, че са претърпени вреди от
дружеството, установени по вид и размер, реално отразили се върху патримониума
на дружеството, поради което няма основание да се счете, че финансовият
резултат (чистият актив) следва да се намали.
С оглед изхода на спора по главния насрещен иск,
съдът следва да се произнесе по предявения евентуален
иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД – получаване от наследодателя на ищеца на парична сума без
основание в размер 128 050 лева.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице. Възможно е също предаването да е станало без наличието
на някакво правоотношение или пък след погасяване на задължението.
Съдът намира, че така предявеният
евентуален иск е неоснователен, тъй като от нарежданията-разписки, подписани от
двамата управители, както от останалите доказателства по делото става ясно, че
от една страна О.Д. не е изтеглил парите при липса на основание, а в качеството
си на управител на Ф.К. ЕООД, а освен това, предвид вече изложените от съда съображения
и констатации по главния насрещен иск, към които съдът препраща, не се установява,
че О.Д. е задържал тази сума, че е преминала в имуществото му и че представлява
вземане на дружеството към него.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и крайния извод за основателност на иска на ищеца и неоснователност
на претенциите по главния и евентуалния насрещен иск, сторените
съдебно-деловодни следва да бъдат
възложени в тежест на „Ф.К.“
ЕООД- ответник по първоначално заявения иск и ищец по предявените насрещни
искове.
Неоснователно е възражението на ответника,
че не е станал повод за завеждане на делото, поради което не следва да бъдат
възлагани разноски в негова тежест. Не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК.
Ищецът е представил договор за правна
защита и съдействие, сключен на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА. Когато
в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38 ал.
2 от ЗА, съдът присъжда на адвоката, оказал на
страната безплатна правна защита, възнаграждение в размер, определен от съда,
който не може да е по-нисък от предвидения в наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Представен
е списък на разноски в размер на 14 364, 20 лева, от които 10 500 лева за
адвокатско възнаграждение. В о.с.з. процесуалният представите на Ф.К. ЕООД е
направил възражение за прекомерност на така посоченото възнаграждение.
Изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 и 5 и ал.8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.68/2020/, адвокатското
възнаграждението възлиза на 6943,21 лева.
Съдът
счита, че следва да присъди разноските, сторени от Д.Д.,
които по списък за разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 3 864,20 както и
адвокатско възнаграждение на адв. Р.П. в размер на 6943, 21 лева на
основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1 предл.2
от Закона за адвокатурата.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.К.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя С. Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Д.О.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, като наследник на О.Д.Д., сумата
от 47 406,98 лева по иск с правно основание чл.125, ал. 3 ТЗ, предявен
като частичен от пълния размер от
228 000 лв., представляваща имуществена равностойност на
наследствени дружествени дялове, притежавани от наследодателя на ищеца О.Д.Д. /починал на 13.04.2019 година/ по счетоводен баланс към
30.04.2019 година, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска -17.05.2019 година до окончателното
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК********, обективно съединени в условията
на евентуалност насрещни искове, а именно главен насрещен иск с правна
квалификация чл. 145 от ЗЗД за осъждане на Д.О.Д., ЕГН **********, като
наследник на О.Д.Д. да заплати сумата от 128 050 лева, получена от наследодателя О.Д.Д. като управител въз основа на мандатно правоотношение и
свързани с дейността на дружеството, но неотчетени и невъзстановени от същия, и
евентуален насрещен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл.1
от ЗЗД – получаване от наследодателя на ищеца на парична сума без основание в
размер на 128 050 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
насрещната искова молба до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Ц., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК да
заплати на Д.О.Д., ЕГН **********, с адрес: *** направените от него съдебни разноски
в производството по делото в размер на 3 864,20 лева
ОСЪЖДА „Ф.К.“ ЕООД,
ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Ц. , да заплати на адвокат Р.Ц.П. с личен № ********
в регистъра на адвокатите при ВАдвС с адрес на
кантората: гр.Пазарджик, ул.“********на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 6943, 21 лева.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: