Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание на девети март
две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 860 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С Решение № 260510/08.12.2020
г. постановено по
настоящото дело, СГС, VІ-9 състав е признал за установено по иска на „Х.С.“
С.Р.Л. регистрирано съгласно законодателството на Румъния, с № J29/655/2006 в Румънския търговски регистър, с адрес Румъния, гр. Плоещ,
ул. „******, представлявано
от А.М., чрез Адвокатско дружество „К.и съдружници“, представлявано от управляващия съдружник Я.Н.К., чрез адв. Е.Е., със съдебен адрес:*** против ,,А.Е.С.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.Д.В., чрез адв.
Г.М., със съдебен
адрес:***, вътрешна сграда, ет. 3, с правно основание чл.422 от ГПК във вp. с
чл.415 ГПК във вр.
с чл. 625- 627 от ГПК, че „А.Е.С.”
ООД дължи на „Х.С.“
С.Р.Л. сумата в размер общо на 43 874,60
евро, от която: 33 880
евро, представляваща остатък от дължимата главница по чл. 4.2.б (в) от Договор за доставка на оборудване
№ HGS1067/28.05.2015 г.; както и сумата от 9 994,60 евро – неустойка за забава по 5.13 от
същия, и за които суми е издадена Европейска заповед за плащане на
5.10.2016 г. по т.д. № 1544/ 2016 г. по описа на СГС, TO, VI 17 състав, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 47 024. 60
евро като неоснователен.
Със същия акт, съдът е прекратил производството по предявените от „Х.С.“
С.Р.Л. против ,,А.Е.С.” ООД, ЕИК ******, иск с правно основание
чл. 92 от ЗЗД, представляващ претенция за неустойка за забавено плащане
по чл. 5.13 от договора, считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на главницата,
съединен с искане за присъждане на законна лихва за забава върху дължимата
договорна неустойка, считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на
сумата, както и съединения с тях при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху всички
дължими суми, считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на задълженията, като недопустими.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1480/07.06.2021 г.,
САС, ТО – 4 състав по в.т.д. № 1333/2021 г. е потвърдил определението на СГС, V-9 състав, представляващо част от
решението, постановено на 08.12.2020г. по т.д. 860/2017г., с което
производството е прекратено по отношение на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД, представляващ претенция за неустойка за забавено
плащане по чл. 5.13 от договора, считано от 24.02.2016 г. до окончателното
плащане на главницата, съединен кумулативно с иск за присъждане на законна
лихва за забава върху дължимата договорна неустойка, считано от 24.02.2016 г.
до окончателното плащане на сумата.
С горепосочения акт, въззивната инстанция е ОТМЕНИЛА определението на СГС, V-9 състав,
представляващо част от решението, постановено на 08.12.2020 г. по т.д. 860/2017
г., с което производството е прекратено по отношение на евентуално съединения
осъдителен иск с правно основние чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за
забава върху дължимите суми по ЕЗП, считано от 24.02.2016 г. до окончателното
плащане на задълженията. Делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по
същество.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Настоящото решение следва да се
счита неразделна част от Решение № 260510/08.12.2020 г. Поради това съдът препраща като цяло и преповтаря
фактическата страна, установена с това решение, тъй като в хода на процеса са
събирани доказателства за всички искове. По повод на конкретните доводи на
страните, касаещи исковете, предмет на произнасяне в рамките на настоящото
решение, няма събрани нови доказателства.
Предвид горното и
съобразно указаното от САС, настоящата съдебна инстанция приема следното:
По своята
същност обезщетението за забавено изпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва
(чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) има
характер на законна неустойка, тъй като вредите
се предполагат, а размерът е определен от законодателя. Нормата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД има диспозитивен
характер и страните по договора са
свободни да уговарят заместване на мораторната лихва с мораторна неустойка и да определят нейния размер в съответствие с въведения в чл. 9 от ЗЗД принцип
на свободата на договаряне. Когато страните са договорили неустойка
за забавено плащане вместо предвидената от закона лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение кредиторът има право да претендира
само неустойката, а на основание чл.
92, ал. 1, изр. второ от ЗЗД обезщетение и за
по-големи вреди, като това обезщетение
не може да
бъде съизмерено с размера на законната
лихва, тъй като с клаузата за неустойка в договора съконтрахентите дерогират разпоредбата на чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Законната лихва се дължи само,
ако страните не са предвидили
друга, защото в противен случай това би представлявало
едностранно изменение на сключения договор,
съдържащ изрична уговорка за отклонение
от правилото на чл. 86, ал.
1 ЗЗД ( в този смисъл е Решение № 65/2012 г. по т. дело № 333/2011 г. на ВКС).
В случая, видно от
текста на чл. 4.2,б.(в) от процесния договор е налице уговорена от страните неустоечна
клауза за забавено плащане на признатата с основното решение
главница. Предвид това и в съответствие с изложеното по-горе, съдът приема
искът за присъждане на законна лихва върху сумата от 33 880 евро за
неоснователен.
За основателна съдът намира,
претенцията по чл. 86 от ЗЗД върху признатите в настоящото производство
неустойки. Налице е установен дълг макар под формата на неустойка. Факт е, че същата е предвидена в самия договор и съставлява договорно задължение за страната,
в чиято тежест е вменена. Нейното неплащане обаче се явява неизпълнение на парично задължението по смисъла на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и поражда санкция за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва.
Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта
на цитираната норма, тъй като
задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда
от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава
и обезщетява. В конкретния случая - задължението за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД възниква от неизпълнението на породеното
и неизпълнено задължение за неустойка.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.С.“ С.Р.Л. регистрирано съгласно законодателството на Румъния, с № J29/655/2006 в Румънския търговски регистър, с адрес Румъния, гр. Плоещ,
ул. „******, представлявано
от А.М., чрез Адвокатско дружество „К.и съдружници“, представлявано от управляващия съдружник Я.Н.К., чрез адв. Е.Е., със съдебен адрес:*** против ,,А.Е.С.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.Д.В., чрез адв Г.М., със съдебен
адрес:***, вътрешна сграда, ет. 3, иск с правно основние
чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 33
880 евро (тридесет и три хиляди осемстотин и осемдесет), считано от 24.02.2016 г.
до окончателното плащане на задълженията, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ,,А.Е.С.”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.Д.В., чрез адв Г.М., със съдебен
адрес:***, вътрешна сграда, ет. * да заплати на
„Х.С.“ С.Р.Л. регистрирано съгласно законодателството на Румъния, с № J29/655/2006 в Румънския търговски регистър, с адрес Румъния, гр. Плоещ,
ул. „******, представлявано
от А.М., чрез Адвокатско дружество „К.и съдружници“, представлявано от управляващия съдружник Я.Н.К., чрез адв. Е.Е., със съдебен адрес:***, на основание чл. 86 от 33Д,
законната лихва за забава върху сумата общо в размер на 9
994,60 евро (девет хиляди девестотин деветдесет и
четири евро и 0,60 цента), считано от 24.02.2016 г. до окончателното плащане на задълженията.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕ № 260510/08.12.2020
г. на СГС, VІ-9 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: