№ 940
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202075 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.
Н. Х. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-001499 /
28.04.2021г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
С жалбата се оспорва териториалната и материална компетентност на издателя на
постановлението, твърди, че при издаване на постановлението е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не е посочен единният граждански
номер на актосъставителя , нямало свидетел и не била посочена възрастта на
нарушителя. На следващо място се оспорва извършването на нарушението, като
въззивникът твърди, че мястото, на което е трябвало да спре, не било съобразено с
интензивния трафик в този пътен участък- между две големи болници и честото
преминаване на автомобили на Спешна медицинска помощ.Твърди се, че проверката
не е била възпрепятствана , както и че с издаване на постановлението се утежнява
тежкото положение на въззивника в професионален и житейски план.Поради тези и
други съображения се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание , въз. Х.лев, редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания. По същество отново иска постановлението да
1
бъде отменено, като счита, че не е извършил описаното в него нарушение, а
полицейските служители не са изпълнили коректно задълженията си и отсъствието на
единия от тях от града не е било документирано по предвидения в закона ред, което е
довело до забавяне на делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален
представител.Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за
това, че постановлението е правилно , обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2021г. около 14,55ч. въз.Х. управлявал собственият си л.а. „Лендровър
Рейндж ровър” с рег. № В 45 11 ТС, като се движел в гр.Варна, по ул.”Христо
Смирненски”. До кръстовището с ул.”Подвис” , в изпълнение на служебните си
задължения се намирали полицейски служители при сектор ПП при ОД-МВР-Варна-
св.П.М. и св.И.М.. Служебният автомобил бил спрян успоредното на пътното платно, в
посоката на движение, в намиращо се там уширение.При приближаване на автомобила,
управляван от въз.Х., св.М., който бил извън полицейския автомобил, му подал
сигнал за спиране със стоп-палка по образец.Въззивникът обаче, въпреки че възприел
сигнала, не спрял, а продължил движението си в права посока.Св.М. веднага се качил в
автомобила, в който на предната дясна седалка се намирал св.М., привел го в движение
и с него последвал въз.Х..Полицейските служители видели, че въззивникът завива на
дясно, в посока на вилната зона, и го последвали с пусната звукова и светлинна
сигнализация. На ул.”Орхидея” въз.Х. преустановил движението си.Тогава му била
извършена проверка за употреба на алкохол, която отчела положителен резултат.За
това, че въззивникът не спрял на подадения му сигнал със стоп-палка, св.М. съставил
против него акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по
чл.103 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт , против въз. Х. било издадено и атакуваното
наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло описаните в
него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.103 от
ЗДП. За него на въззивника било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1
т.4 от ЗДП.
За установеното управление на МПС след употреба на алкохол против него било
издадено друго наказателно постановление № 21-0819-001617/11.05.2021г., с което му
било наложено наказание „Глоба” в размер на 500лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
2
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани св.П.М. -
актосъставител и св.И.М., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени
обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелите си спомниха за случая с конкретика
и описаха както действията на въз.Х., така и обстоятелствата, при които той е бил
установен като извършител на нарушението и му е бил съставен акт.
По искане н а въззивникът съдът изиска и приобщи към доказателствата по
делото справка от сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, както и докладна записка ,
изготвена от св.М., които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0819-001499/ 28.04.2021г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи ,
копие от която е приложена по преписката.Актът също е съставен от компетентно
лице, доколкото св.М. е мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР-Варна, а
съгласно чл.189 от ЗДП актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДП, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона.В този
смисъл възраженията относно компетентността на актосъставителя и наказващият
орган са неоснователни.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34
от ЗАНН..Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Сред тях не са включени
единен граждански номер на актосъставителя, свидетел и възраст на
нарушителя.Поради това възраженията в жалбата в тази насока са
неоснователни.Вмененото във вина на въз. Х. нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не
е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна
3
пълнота и конкретика.При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
не са били депозирани възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.103 пр.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява,
че на въз. Х. му е бил подаден ясен и разбираем сигнал от полицейски служител.
Въпреки това обаче, въззивникът не е изпълнил вмененото му в чл.103 от ЗДП
императивно задължение при подаден сигнал за спиране от контролните органи да
спре.Съдът намира това за доказано по категоричен начин съобразно събраните по
делото гласни и писмени показания.От показанията на св. П.М. и св.И.М. , които съдът
кредитира изцяло, както и от представената от сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна
справка, приложена по делото, се установява, че въз. Х. е управлявал лек
автомобил , движейки се в гр.Варна, по бул.”Христо Смирненски” в посока
кръстовището с ул.”Подвис” и е възприел подадения му със стоп-палка ясен сигнал
за спиране, който не е изпълнил , като е продължил движението си.Обстоятелството,
че именно въззивникът е бил водач на автомобила се доказва от посочените вече
доказателства и не се оспорва от него Същевременно съдът намира, че от показанията и
на двамата полицейски служители безспорно се установява, че те са се намирали на
такова място от пътя, което е позволявало въъззивникът да спре без да затрудни
движението, а именно в уширение на пътното платно в посоката на движение. Св.М. е
категоричен, че преди и след автомобила на въззивника не е имало други превозни
средства, които да ограничават неговата видимост.Самият свидетел пък макар да се е
намирал на предната дясна седалка в служебния автомобил, е имал обективна
възможност да наблюдава пътното платно в огледалото за обратно
виждане.Полицейските служители са категорични в показанията си и за това, че въз.Х.
е възприел подадения сигнал със стоп-палка и не само, че не е спрял, но е и ускорил
движението си. Това е наложило полицейските служители да го последват със звуков и
светлинен сигнал, като същевременно и да подадат сигнал до ОДЧ за случилото се.
Доказателствата са категорични, че въззивникът е преустановил движението си на
ул.”Орхидея” в 15,05ч. на около километър от мястото, на което му е бил подаден
сигнал за спиране.Какви реплики са били разменяни в последствие между него и
свидетелите , са извън предмета на делото, като следва да се отбележи, че за
въззивника е била налице възможност да подаде жалба срещу полицейските
служители, ако е считал, че нарушават служебните си задължения или не ги
4
изпълняват.. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че въз. Х. е извършил
описаното в акта и постановлението нарушение на чл.103 от ЗДП.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, тъй
като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол , каквото виновно поведение в случая е налице.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въз. Х.
административно наказание „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй
като това е предвидената в закона санкция за допуснато нарушение на чл.103 от
ЗДП.При индивидуализация на размера на наложената „глоба” и „лишаване от право да
управлява МПС” административно-наказващия орган се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН.Видно от приложената по преписката
справката за нарушител от района се установява, че на въз.Х. за последните десет
години спрямо него са били постановени и влезли в сила четиринадесет наказателни
постановления.С тях са му били наложени наказания за управление на МПС с
превишена скорост, без да носи предвидените в ЗДП документи , без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” и др. От това може да се направи извод, че
наложените му санкции не са осъществили своята превантивна роля и същия не е
положил усилия да бъде дисциплиниран водач на МПС.Поради това съдът намира, че
наложените наказания – „Глоба” в размер на 100лв. и „Лишаването от право да
управлява МПС” от 2 месеца , определени малко над минималните предвидени в
закона, са справедливи , съответстващи на извършеното нарушение и по –високата
степен на обществена опасност на нарушителя, и ще изпълнят целите на чл.12 от
ЗАНН.
Поради изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото , макар
и продължило в три съдебни заседания, не е с фактическа или правна сложност.Поради
това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0819-001499 /
28.04.2021г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което Д. Н.
Х. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Н. Х. – ЕГН ********** , да заплати на ОД-МВР-Варна ОД на
МВР-Варна , сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6