Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 24.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Д.
при секретаря Светла Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 213 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.197, ал.2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „А.Б.Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Б.А.Р., действащ чрез адв.Б.Д. – Н. от АК – Варна, против Решение
№130 от 23.06.2023г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 5966/20.06.2023г., подадена от оспорващото дружество срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С230027-023-0001471/01.06.2023г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП –
Варна, ИРМ Шумен. Дружеството сочи, че решението и потвърдените с него ПНПОМ и
действия на публичния изпълнител от 06.06.2023г., са издадени при съществено
нарушение на административно производствените правила, в противоречие с
материално правни разпоредби, при несъответствие с целта на закона. Твърди, че
същите са нищожни на основание чл.177, ал.2 от АПК. Въз основа на подробно
изложени в жалбата аргументи моли обжалваното решение да бъде отменено, а
действията на публичен изпълнител от 06.06.2023г., обективирани в електронно
писмо от същата дата, бъдат обявени за нищожни или в условията на
алтернативност – отменени като незаконосъобразни. В съдебно заседание
оспорващото дружество се представлява от упълномощен процесуален представител
адв.Б.Д., която заявява, че поддържа жалбата на всички посочени в нея основания.
Твърди, че действията на публичния изпълнител са изцяло несъобразени със
закона. Сочи, че изискването за внасяне на каквито и да е било суми в бюджета,
независимо дали същите са в резултат на налагани обезпечителни мерки, не могат
да бъдат осъществявани по начин, по който в настоящия случай е сторено. Счита,
че изпращането на електронно писмо и твърдяното от публичния изпълнител телефонно
обаждане, не представляват процесуални действия, годни да породят правни
последици. Наред с изложеното, заявява, че дружеството своевременно е
изпълнявало всички парични задължения към НАП, включително чрез внасяне на
определени от органа суми за обезпечение, което свидетелства за липса на намерение
за укриване на въпросните средства. Въз основа на изложените в жалбата и в
съдебно заседание доводи, моли решението да бъде отменено.
Ответната страна – директор на Териториална
дирекция на НАП - Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-2048/18.09.2023г.
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен съд като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Делото е основано изключително на
писмени доказателства. Представените с административната преписка не са
оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Не са обявени безспорни или
служебно известни на съда факти. Въз основа на доказателствата се установяват
следните факти:
Орган по приходите при ТД на НАП
– Варна извършва ревизия на „А.Б.Т.“ ЕООД ***, възложена със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-03002723002988-020-001/19.05.2023г. В хода на
ревизионното производство ревизиращият екип отправил искане за предварително
обезпечаване на задължения, мотивирано с предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на което събирането на
задълженията за данъци ще бъде затруднено. Органът по приходи посочил, че
ревизията е възложена по повод решение за отмяна по реда на чл.127ж, вр.чл.41
от ДОПК на наложени обезпечителни мерки при извършен фискален контрол. Платеното
обезщетение по чл.121а, ал.1 от ДОПК е в размер на 89391,60 лева. В хода на
производството след анализ на наличните данни в информационния масив било
установено отчитане на разходи в значителен размер, несвързани с дейността.
Установено било също, че размерът на активите / имуществото е по-малък от
размера на очакваните задължения, които ще бъдат установени при ревизията.
Посочените обстоятелства мотивирали искането за налагане на предварително
обезпечение на задължения.
Публичен изпълнител при ТД на НАП
- Варна, като съобразил изложените в искането факти и обстоятелства, счел че ще
се затрудни събирането на публично задължение в предполагаем размер на 89391,60
лева, поради което с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки (ПНПОМ) изх. № С230027-023-0001471/01.06.2023г. наложил обезпечителни
мерки - Запор върху вземане от трето задължено лице
ТД на НАП – Варна по признание от третото задължено лице пред публичен
изпълнител, внесено обезпечение от 02.05.2023г. с основание за плащане „за
обезпечение по протокол № 0509025755604/27.04.2023г.“, със задължено лице „А.Б.Т.“
ЕООД за сумата от 89391,60 лева.
В свое становище изх. №
С230027-180-0001980/21.06.2023г. публичният изпълнител посочил, че въпросната
сума представлява обезпечение по повод друго производство и същата предстои да
бъде освободена. Към момента на налагане на запора дружеството не разполага с
движимо или недвижимо имущество, което да послужи като обезпечение на
задълженията по ревизионното производство. С посочената мярка е избегнато
налагането на запор върху суми, постъпващи по банковите сметки на дружеството.
ПНПОМ е връчено на дружеството по
електронен път на 16.06.2023г.
След оспорване по административен
ред, със свое Решение № 130/23.06.2023г. директорът на ТД на НАП - Варна оставил без
уважение жалба вх. № 5966/20.06.2023г., подадена от „А.Б.Т.“ ЕООД срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК от 01.06.2023г. Административният орган приел, че
обжалваният пред него акт е издаден от компетентен орган – публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна, който се е произнесъл обосновано, в предвидената от ДОПК
форма и на съответните правни основания. Счел за неоснователни и недоказани
твърденията за затруднение на икономическата дейност на дружеството –
жалбоподател. Посочил, че обезпечението е наложено въз основа на искане на
орган по приходите, при наличие на законоустановените предпоставки за това,
предвид необходимостта за обезпечаване на задължения по висящо ревизионно
производство. Конкретната предварителна обезпечителна мярка е предвидена в
разпоредбата на чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК и е наложена в хипотезата на чл.121,
ал.1 от ДОПК – в хода на възложено и неприключено ревизионно производство,
преди издаване на ревизионен акт, при който случай размерът на публичното
задължение все още не е окончателно установен и не е настъпила неговата
изискуемост. Решаващият административен орган споделил извода за невъзможност
или затруднено събиране на бъдещи публични вземания, които ще се установят след
ревизионното производство с акт на 31.10.2023г. или евентуално след неговото
обжалване, което не спира изпълнението му, съгласно общите правила на ДОПК,
предвид липсата на движимо или недвижимо имуществото. Така мотивиран
административният орган постановил Решение № 130/23.06.2023г., с което оставил
без уважение жалбата, подадена от „А.Б.т.“ ЕООД срещу Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК от 01.06.2023г.
Решението е изпратено по пощата и
получено от неговия адресат на 30.06.2023г.
Настоящата жалба е подадена чрез
административния орган на 05.07.2023г.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 130/23.06.2023г.
на директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който
акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.197, ал.2
от ДОПК.
Оспорването е направено в рамките
на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждане на оспорването по
същество, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, при спазване на изискванията
за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид
горното съдът приема, че Решение №130/23.06.2023г. на директора на ТД на НАП -
Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в
хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може
да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по
реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на
чл.197. С ал.3 на
чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки
се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност.
Анализът на изложената нормативна
уредба сочи, че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се
затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията на съда при
обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197,
ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена взависимост от наличието на
следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. По
делото не са ангажирани доказателства за обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът
приема, че липсват такива.
В случая безспорно е налице
възложена ревизия на жалбоподателя със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002723002988-020-001/19.05.2023г.,
връчена на 25.05.2023г., с която е определен срок за приключване – три месеца,
считано от връчването ѝ.
От органа по приходите е
направено мотивирано Искане за предварително обезпечаване на задължения и
мотиви за налагане на ПОМ № Р-03002723002988-039-001/26.05.2023г. до публичния
изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са
наложени преди приключване на ревизията с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С 230027-023-0001471/01.06.2023г.
Искането за налагането на
обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за данъци
в размер на 107398,93 лева, от които главница 80963,76 лева и лихва – 26435,17
лева. Обезпечението е наложено по искане, направено по реда на чл.121 от ДОПК,
а именно - за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на
тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията,
съответно публичният изпълнител, респективно териториалният директор не
разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода
на административното производство по налагане и обжалване на принудителни
административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да
контролират посочения от органа по приходите предполагаем размер на
задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното
обжалване. Ето защо следва да се приеме, че предполагаемият размер на
задълженията, чието обезпечение е поискано, е този, посочен от органа по
приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.
В рамките на производството по
издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният
изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно
събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията
по чл.121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки.
Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на
жалбоподателя в случая е направена на база предполагаемия размер на задължението
на лицето и липсата на движимо и/или недвижимо имущество, което да послужи за
обезпечение на задължението. Налагането на запор на вземанията на длъжника е
допустима обезпечителна мярка по чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК и прилагането ѝ
е въпрос на оперативна самостоятелност на публичния изпълнител. В хода на
административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани
доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и
имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или други
вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по
ревизионен акт. Поради това следва да се приеме, че след като от публичния
изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да
се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е
недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните
мерки. В хода на съдебното производство жалбоподателят не твърди и не представя
доказателства, че разполага с имущество над 107398,93 лева (размерът на
предполагаемите задължения), поради което правилно е прието, че тяхното
изпълнение може да бъде невъзможно или значително затруднено, който извод
обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121 от ДОПК. При избора на вида обезпечителни мерки публичният
изпълнител е мотивирал преценката си, като обосновано е приел, че към момента
на налагане на посочената обезпечителна мярка дружеството не разполага с
движимо и недвижимо имущество, което да послужи за обепечение на задълженията
по ревизионното производство, както и че с процесната мярка се избягва
налагането на запор върху суми, които постъпват по банковата сметка на
дружеството, което би било приложената мярка извън настоящата ситуация. В
обобщение е направен извод, че обезпечението чрез налагане запор върху вземания
от трето лице – ТД на НАП са подходяща мярка, съответстваща на създалите се
обстоятелства, същата е в защита на публичния интерес и с оглед най-ефективното
удовлетворяване на взискателя. Съдът намира, че този извод е направен в унисон
със законовите разпоредби и при отчитане конкретиката на казуса, поради което
следва да бъде споделен.
Съдът счита, че не са нарушени
правата на жалбоподателя, а и той има възможност по силата на чл.199 от ДОПК да
изиска замяна на наложените обезпечителни мерки, като предложи друго равностойно
обезпечение, както и без съгласието на публичния взискател да представи
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.
Неоснователно е възражението за
нищожност на обжалвания акт като постановен в противоречие с влязло в сила
решение на съда. От приложените към делото съдебни актове е видно, че АД №
20237050701051 по описа за 2023г. на Административен съд – Варна е образувано
по жалба на настоящия оспорващ против действия за обезпечаване на
доказателства, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване
на доказателства № 050902575560_4/27.04.2023г., потвърдени с
Решение № ФК-1/03.05.2023г. на директор на ТД на НАП – Варна. Именно в резултат
на съдебния акт, с който действията за обезпечаване на доказателства са отменени,
внесената от дружеството сума по Сметка за съхранение на чужди средства от
обезпечения с титуляр ТД на НАП – Варна в размер на 89391,60 лева, е следвало
да бъде освободена, респективно към датата на издаване на ПНПОМ е било налице
вземане на длъжника, съставляващо годно основание за налагане на ПОМ от вида ва
процесната.
Съдът намира, че релевираните от
оспорващото дружество доводи за липса на каквито и да е било неплатени
задължения за данъци и осигуровки, не обосновават незаконосъобразност на
обжалвания акт. Тук е мястото да се
отбележи, че наложената предварителна обезпечителна мярка е насочена към
обезпечаване на бъдещи задължения, каквито се предполага, че ще се бъдат
установени в хода на образуваното и висящо ревизионно производство.
Законосъобразността на същите не се определя от действията на ревизираното лице
при разчитане с бюджета по повод предхождащи ПНПОМ публични задължения.
Предварителните обезпечителни мерки по дефиниция имат привременен характер и
тяхната цел е да създадат обезпечителна защита на фиска в хода на ревизионното
производство.
С оглед на изложеното съдът
приема, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните
и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя
пороци. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „А.Б.Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Б.А.Р., против Решение №130 от 23.06.2023г. на директора на ТД на
НАП - Варна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: